Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Ноември  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

УВОД:
ЛИТЕРАТУРНИТЕ ПРОЕКТИ НА АВАНГАРДА В МАТРИЦАТА НА КУЛТУРАТА

Мая Горчева

web | Как се прави авангард

Името на Гео Милев е българската емблема на порива към литературно откривателство, към европейска модерност. Творецът се домогва до абсолюта на естетическото в тоталното му изживяване, пренебегвайки критическите условности на категории и норми. От десетилетия личността и създаденото от Гео Милев провокира изследователския интерес, който намира израз в разнообразни аналитични схеми и подходи, от биографично-разказвателните до структурно-семантичните. За този автор е трудно да не се пише с ясно изведени категории, с категоричността, присъща на собственото му слово, точно премерено до безалтернативната "Точка", с която е прекратявал разговора, щом усети увъртане и бавещо умуване. Същевременно не по-малко трудно е да бъде представен чрез еднозначна концептуализация поради многостранността на творческите му актове, чиито жанрове и типове трябва да се съвместят в една интерпретативна схема: лириката, критико-естетическите есета, режисьорските проекти, преводите. Ако ги изброим, навярно бихме могли да съставим по тях компендиум въобще на художествените практики в българското общество от началото на 1920-те. Гео Милев е емблематична фигура за българската култура и по всеобхватност, като олицетворение на възможностите и аспектите й. Изследователската оптика ще трябва да намери съотношението между културен фон и авторски принос; творческите търсения се полагат не само по вектора на подривния авангард (чиито импулси идат от общоевропейското културно пространство), а в органична връзка с развитието, именно като разгъване на ресурсите на своята култура да изговори образеца на модерното.

Той се обръща към разноформатни медии, към печатното слово на списанието или книгата и към устното слово, изнасяйки сказки из редица градове, както съдим от кореспонденцията с баща му и с почитатели из страната, от които обаче финансова полза няма, само се убеждава, че интересът към най-новото изкуство по нашенско е твърде крехък. В творчеството си той залага на литературата и словото, но и на всички изкуства. Отново този порив към широка публичност изостря интереса му към театралната сцена: в "Аксиоми и противоречия" именно театърът е наречен мост към бъдещото съборно изкуство.

Тази изнесеност на естетическите виждания в разнообразни практики навярно също може да получи обяснение с привеждането на ред конкретни факти като стечение на обстоятелствата. Тя се оказва обаче щастливо съвпадение на психологическите нагласи и естетическата воля на автора с онова, което е естетическа воля на самата модерност. А тази модерност е авангардът, който прогласява, че ще превземе крепостите на културата, че ще преобрази съзнанието на възприемателите и ще въдвори нови стойности. На първо място, авангардът е програма за рецепцията на нови образци и медиатизирането на нови естетически идеи, завършващо с канонизирането им. Неотделимо от прогласяването на естетически концепции е прокарването им, или промотирането им, ако си послужим с PR жаргона днес, озвучаването им, което ще рече търсене на мостове към съмишленици и бъдещи съратници.

В литературно-исторически план литературното и критико-теоретичното творчество на Гео Милев, наред с това на Чавдар Мутафов или на Сирак Скитник, е в ядрото на самобитните идеи на българския авангард. Текстовете му са жест и същевременно жестовете му пораждат сюжети за текстове; друг е въпросът, че ако се дистанцираме от хипнотичната категоричност на словото му, ако се освободим от обсебващата - и изглеждаща иманентна - ектравертност на Гео-Милевото писане, анализът ще се насочи към подлежащите ядра на естетическия замисъл. Но пък Гео-Милевата личност се осмисля именно в аспекта на културните политики, на целенасоченото действие, изложено в цялостна програма. С избора на "проекта" за модел, в който да представим Гео-Милевата естетическа рефлексия, решаваме предварително и затрудненията при формулирането на принадлежността му към школи и направления, каквито възникват в динамичната еволюция на модерното изкуство. Проектът дава възможност за съвместяване на разнопосочни естетически идеи, в името на единната (мета-)цел: лансирането на самата идея за модерност с многобройните й имена. Същевременно обособяването на ядрата на естетическата рефлексия предопределя разглеждането им в хронологически план именно като преосмисляне и надграждане, но не като разриви или обрати. Интерпретативният потенциал в извеждането на пораждащата матрица се вижда във възможността историческият подход да се преосмисли от излагане на факти в динамично преформулиране на единни принципи, на които подлежат тези факти.

По какви пътища става експанзията на естетическата рефлексия у Гео Милев? Като че ли тя се насочва към нови и нови сфери; авангардът от началото на 1920 изглежда коренно преобръщане на всичко съществуващо както в сферата на изкуството, така и в общокултурен план. Но всеки един проект разчита на успех, като се възползва от културните диспозитиви (зададените механизми и схеми за действие), от установените в културата матрични структури. Именно в такава рамка по-силно се усеща и културно-трансформационната енергия, която носи прогласяването на нова естетическа платформа, защото проектът на авангарда едновременно се възползва от тях, но и ги преформатира. Независимо от разностранните естетически търсения и развития, Гео-Милевата рефлексия атакува установените ценности, определящи следните полета:

- медийният контекст: полагането на естетическия проект в медията на списанието и книгата (а в отвъдлитературното поле - в театралната постановка);

- литературният контекст, сътворен с имената на другите автори, иконизирани като лица на модерното изкуство - новата естетическа програма постановява и нова йерархия на имената;

- транстекстът: преводът на модерни творби като "опримеряване" на естетически стойности;

- метатекстът: изговорянето на проекта чрез критически понятия;

- текстът: сътворяването на български поетични образци.

И тъй, цел на предложеното изследване не е да назове Гео-Милевия проект за естетичното (-пребиваващо-в-самата-Модерност) - много проникновени литературоведски изследвания го възсъздават, сякаш наваксвайки през 1980-те години смелостта на въображението, която остава потисната в следавангардистките десетилетия на българската литературна наука от 20. век, а самата технология за изработването на проекта и средствата за постигането му. Ще проследим литературните проекти на автора: списанието, книжните поредици, критиката и поезията, за да ги съизмерим и с изпробваните вече, но и по ефектите им. "Проекти" са те поради неексплицитността си, разпознаваеми в литературни практики или изложени в образни комплекси (породени от културния опит и обогатяващи този опит). Но може би именно неасимилирането на естетико-рефлективните им послания е най-сериозното основание да ги наречем именно "проекти".

Авангардът проговаря в матричните структури на художествената култура. В творческото усилие авторовата воля се сблъсква и с разсейващите енергии на подсъзнавани импулси или на делнични конфликти. Ще се опитаме да отърсим разбирането си от тези "шумове", да оголим рефлексията от конкретните съдържания, за да откроим инварианта на културните и естетическите модели, които я определят. Едва ли този опит за доближаване до творческото усилие ще даде нови насоки в разбирането на един отрязък от литературната ни история, белязан с волята за "преоценка на всички ценности". Нито ще търси универсални предсказващи модели или ще се стреми да покрие всички факти от непредсказуемата ни литературна история. Неговият ефект обаче може да е в откриването на устояващите й модели, откроени най-категорично тъкмо във водовъртежа на естетическите бунтове - и отстоявани с волята на авангарда - литературно-историческо разследване, към което подтиква и изказаната идея на Никола Георгиев по повод смените на литературни и литературоведски възгледи и школи (Георгиев 2006). А фиксирайки културните зададености, освобождаваме и непредсказуемите идиосинкразии на авторовата инвенция. Тъкмо това е желанието, в името на което предприемаме граничещото със статистиката инвентаризиране на литературните практики: да проникнем в ядрото на авторовата естетическа рефлексия.

 

 

ЦИТИРАНА ЛИТЕРАТУРА

Георгиев 2006: Георгиев, Никола. Тревожно литературознание. София, 2006.

 

 

© Мая Горчева
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 23.03.2008
Мая Горчева. Как се прави авангард: литературните проекти на Гео Милев от "Лира"/"Изкуство" до "Везни". Варна: LiterNet, 2008.