Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Ноември  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

МАТРИЦИТЕ НА ЕСТЕТИЧЕСКАТА РЕФЛЕКСИЯ

Мая Горчева

web | Как се прави авангард

Гео-Милевите проекти са родени в пресечната точка на актуалните български и отвъдбългарски търсения. Авангардистът е традиционен в използваните средства, към които се отнася с любовната привързаност на занаятчия, който толкова добре ги познава, овладял е тайните им, че може да ги дооформя и преоформя. В българския контекст на следвоенния период в авангардистките му призиви се провижда обаче нищо по-различно от заемка, имитиране на чуждото, несвойственост и неорганичност.

Отправят се предупреждения, че модерните школи са заплаха за младото българско изкуство: "Новите течения са особено опасни за младите народи, които нямат още едно възмъжало изкуство, което като страж да контролира всяка нова стъпка, а преждевременното новаторство може да доведе изкуството до израждане"; "Ний трябва, преди всичко, да дадем една национална физиономия на нашето изкуство, да накараме другите народи да го различават и признаят за такова, да поставим сами здрави основи, за да има върху какво да се облягат бъдещите поколения, които ще създават новото" (Димитров 1919). Други виждат във връзката с народната музика възможност за противодействие на декаданса, схванат именно като разложение и упадък, а не модерен стил (срв. Наумов 1920). В разрез с такива очаквания и убедености Гео Милев демонстрира с "Иконите спят", че народната песен може да вдъхнови тъкмо авангардистки проекти - които обаче се оказват неразчетени, защото не влизат в хоризонта на споделяните представи.

Цялата творческа практика на авангардиста търси съизмерване на смелото до безразсъдство новаторство с родното изкуство. Нещо повече, съизмерването радикално преобръща йерархиите. То няма за цел да "приближи" родното до образеца на чуждото, а да докаже единосъщието им и съизмеримостта по абсолютни универсални критерии. Видяхме как такова разбиране предопределя равнопоставянето на български и преводни автори в избора на литературния отдел на "Везни"; в тематичната Антология; чрез проекта за превода (представяйки чужди автори на българския читател и български автори на чужд език; преводи на текстове на български автор се появяват и в сп. "Die Aktion"); пише поезия на немски език: "Meine Seele".

Цел на предприетото изследване бе да очертаем тези проекти като израз на една естетическа воля, сами по себе си изразяващи и постигащи глобалния естетически проект за нови измерения на лиричното и преоценяване на литературни и културни стойности. Търсени са разнообразни "медии", включително сказките, експресионистичната изложба в редакцията на "Везни"; театралната режисура. За да активизира максимално широк кръг съмишленици, Херварт Валден превръща "Der Sturm" в център на разнообразни дейности от всички сфери на изкуството и особено на артистични школи. Парадоксално, многопосочната активност на Гео Милев, пък и на другите представители на авангаристкия бунт (от Чавдар Мутафов до Николай Райнов) възпроизвежда и един българоцентричен образец: многостранните усилия на книжовниците възрожденци и просветители далеч отпреди модерната епоха. В стремежа на младия литератор "да пропагандира" новото изкуство долавяме просветителския плам на предходниците. Здрава е и връзката му с възрожденските ценности, възпитани в семейната среда и укрепени чрез сътрудничеството на баща и син при осъществяването на замислените печатни издания. Сякаш тук виждаме един уникален и самобитен за българския контекст "културисторически" факт: преливането на възрожденските нагласи в усвояването на авангардисткия проект на най-новото (експресионистично) изкуство.

Две са основните идеи, които изразяват естетическата воля на твореца. Те определят посоката на естетическия проект и по-горе бяха проследени, независимо от преображенията и пристрастията на авангардиста: съизмеримост и единосъщие на българско и отвъдбългарско родословие на модерността, и второ, средищното място на Аз-а: на личността на твореца в естетическата програма; на себеизразяването

Средоточието на "новото" - на авангардисткия бунт, е творческото съзнание. В идеолекта на ранния Гео Милев това е "модерната душа", по-късно той говори за Духа ("Небето"). Психичното, Аз-ът като съзнание маркират текстовете и себерепрезентациите. Виждаме това самосъзерцаване на творящия Аз отразено и в нарисуваното от Гео Милев. А тази "хипноза" на автопортрета, за която говори Ружа Маринска, изразява стремежа да се фиксира иконичен образ на аз-а, да се визуализира рефлексията (срв. Маринска 1996: 37, 83).

Единството на аз-съзнанието, изразено в страстния порив към "Безсмъртната вечност" на творбата, с подсъзнателната стихия на българското бихме усетили в поетичните му образи и рефлексия. От сливането на символ с интуиция, на въображение и страстност с критична рефлексия се сътворява един своеобразен мит за раждането на модерната психолирика, раждане, еманципиращо българското. Това е изразът на художествената воля на авангарда.

Освен в този аспект на творбата, удълбочаващ с културно-историческа рефлексия прочита, произведеният мит е важен като акт на преразглеждане на културни ценности. Авангардът произвежда един модел да се мисли българското и твореца, преодоляващ догонващия комплекс, който бихме оценили и като модел, алтернативен на този, който утвърждава "Златорог". В националното културно самосъзнание авангардисткият проект остава запечатан в канонизирането на образците, събрани в Гео-Милевата "Антология на българската поезия". "Златорог" строи йерахиите на непреходните литературни ценности - но върху имената, посочени от прозорливостта на авангарда и увековечени в неговата "Антология".

В течение на литературно-критическата си дейност Гео Милев все по-плътно се доближава до тенденциите, актуални и за немския експресионизъм. В тази посока се променят и възгледите му. Парадоксално, това доближаване до Новото се оказва и завръщане на традиционни ценности в националната култура: политическия ангажимент, народа, отговорността, етическия първопринцип, оставил печат и върху "естетическите копнежи". Може би най-категорично прозвучава манифестността именно на "Възвание към българския писател", в което творецът е поставен отново на пиедестала на водач на своя народ. Но манифестът завършва с неописуема парабола, с изобличение тъкмо на последвалия предводителя и неговите призиви за завръщане към етичното: "Зная, писателю: ти си готов да се съгласиш веднага с всичко, що казах - и там е твоята гибел." Авторът на манифеста сам опровергава своите призиви? Сам забранява тяхното следване? Авторът на манифеста отново с горчивина говори за "писателя", приемащ наготово и съгласяващ се. Не е дошъл обаче този, който трябва да слуша неговите призиви.

Отново през копнежа на душата за избавление, все по пътя към бъдното съборно изкуство започва да строи Гео Милев и мита за историята и социалния бунт, който се очертава с радикалното политическо действие: от "Meine Seele" до "Грозни прози", "Експресионистично календарче", "Ад", "Ден на гнева", "Септември".

 

 

ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА

Димитров 1919: Димитров, Вл. Новите течения в изкуството. // Листопад, ІІ, бр. 7, 15 дек. 1919.

Маринска 1996: Маринска, Ружа. 20-те години в българското изобразително изкуство. София: Отворено общество, 1996.

Наумов 1920: Наумов, Петко. Разработка на български народни песни. // Листопад, ІІ, кн. 18-19, 1920.

 

 

© Мая Горчева
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 23.03.2008
Мая Горчева. Как се прави авангард: литературните проекти на Гео Милев от "Лира"/"Изкуство" до "Везни". Варна: LiterNet, 2008.