Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Ноември  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

От "Umwertung aller werte" до "Възвание към българския писател": проектът на манифеста

ІІ. ОБРАЗИ И ОБРАЗЦИ НА НОВОТО ИЗКУСТВО

Мая Горчева

web | Как се прави авангард

Критическа есеистика във "Везни"

Към такъв тип могат да бъдат отнесени отделни статии от "Везни", поместени в първата част, която нарекохме условно "литературно-художествен отдел". В критическия отдел под рецензиите стоят инициалите на сътрудниците: Б. С. - Ботьо Савов (за театър), С. Скит. - Сирак Скитник (за художествени изложби); Л. С. - Людмил Стоянов (за театър и литература); Н. Р. - Николай Райнов (за литература; художествена критика) и най-вече Г. М. (за литература, театър и изложби).

Днешните литературни истории отреждат на "Везни" мястото на пропагандатор на новото (европейско) изкуство (както заявява младият Гео Милев във финала на "Литературно-художествени писма от Германия": "пропаганда сред нашенския читателски свят в полза на..."), както впрочем и "Мисъл" се оценява като глашатай на нови, при това скроени по европейски мерки естетически ценности. "Догматиката" на двете списания обаче не е заявена в уводни статии, нито може да се извлече еднозначно, още по-малко тя отдава преимущество на чуждото. За разлика от "Мисъл", при "Везни" тя се разпознава още в редакторския избор на български и чуждестранни автори и произведения, блясва в остротата на рецензиите. Но най-достоверно за нея все пак имаме основание да съдим по строго критичните материали, били те оригинални или преводни1.

Естетическата норма на "Везни" се формулира въз основа на текстове, които трудно се вписват в строги жанрови рамки. Като "текстов сорт" не можем да ги отнесем към неутралния тон на "изложението", нито пък към радикалността на "манифеста". В практиката на авангарда манифестът е замислен като "политически акт", както виждаме от примерите на многобройните "нови" в руската литература от началото на 20. век (Сударикова 2007). Те държат да наложат своята идеология, като в случая имаме предвид съответната естетическа идеология. Но тази императивност, също тяхната агресивност към заобикалящите ги други авангардистки предложения се оказва изразима във форма, която все повече се доближава до рекламата, все повече акцентира върху неочакваното, епатиращото. Цитираната френска изследователка разглежда еволюцията на формата на манифеста: при символистите, публикували по страниците на "Вяси", излагането на естетическата платформа има тенденция да прерасне в аналитична статия, докато при футуристите е налице стремеж към съкращаване и динамизиране до лозунга, действието. Спрямо такива модели изясняването на жанровата природа на поместените във "Везни" текстове призиви за Ново изкуство показват органичното съвместяване на двата подхода: те са интелектуално промислени и се крепят върху стройна естетическа концепция, но я излагат не аналитично, не стройно и последователно. Скъсани са "логическите мостчета", изказът се фрагментаризира. Отделната фраза може да се извади от изложението и да зазвучи като императивен лозунг. Така при Гео-Милевата критика можем да говорим за една оригинална за практиката на авангарда форма на манифестност, чието своеобразие изпъква при сравнително разглеждане с манифестните публикации на съвременните експресионисти. За отривистия Гео-Милев стил са неприсъщи епатиращите или саркастичните крайности. Той е промислен, едновременно назоваващ и сочещ, излитайки ненадейно в поетичното.

А това, че четем Гео-Милевите критически текстове като манифести, или че функционират като такива, не би могло само по себе си да ги характеризира като такива. С такова качество те се сдобиват именно с поместването си в изданието "Везни", именно благодарение контекста, създаден от публикуваните редом други текстове. Затова ще търсим изражението на манифестността и новите естетически принципи чрез разноформатни текстове.

Критиката като оценяващ жест е най-ясно разпознаваема, когато е оперативна, където е равнозначна на рецензиране. Параметрите на естетическата рефлексия се разширяват в посока възприемане и коментиране на отделни факти от съвременното изкуство и литература, които се разпознават като форми на най-новата тенденция. Най-важни за определяне на естетическите приоритети и за формулирането на Новото като актуален поетически език са особен тип статии - съждение. До есето те се доближават с образността си, но есето по жанровата си природа акцентира върху субективната гледна точка (такава е и есеистиката на Ч. Мутафов). По-скоро по теми и терминология есеистиката във "Везни" се отнася към теоретичната критика (напр. "Изкуство и стил" от Николай Райнов, "Фрагментът" от Гео Милев). Същевременно разгърнатата рефлексия има за цел да даде образец, да промени радикално установените идеи и в никакъв случай не би се задоволила да остане до субективното, напротив, тя прогласява онова, което трябва да бъде абсолют. По този белег бихме отнесли подобни текстове размишления към манифеста.

Многосъставната природа на критическите текстове най-сетне личи и по разпределението в един от двата блока на списанието. Макар по послание текстовете да тежнеят към рецептивната рамка на художествената творба, някои от тях, поместени в "Критическия преглед" заявяват, че пребивават в полето на актуалните естетически дебати. Текстовете от втория критически раздел подлагат на изпитание естетическите категории, явени имплицитно в текстовете от първия (художествен) раздел - и същевременно настояват за определен тип четене и разбиране на тези предходни литературни текстове.

В този разред текстове включваме и преводната критическа есеистика, доколкото въпросът за границите на авторизиране на превода не е докрай проучен. В някои случаи авторизирането е директно заявено. Изброяването на чуждоезиковите имена е съпроводено с коментар, с който бихме искали да маркираме контекста, в който се чете авторът, което би могло да осветли и кръга на Гео-Милевите интереси и източници. (Коментар на заявените критико-теоретични пристрастия ще дадем по-долу във връзка с ключови понятия в Гео-Милевата рефлексия.)

Везни І

В критичния преглед са включени:

"Посоки и цели" от Г. М.; кн. 2;

"Изкуство и стил" от Н. Р.; кн. 3;

"Сцена" от Dietrich, прев. Б. С.; кн. 3.

Две послания от Берлин: "Експресионизъм" от Херварт Валден (с неуказано - или ненужно име на преводача?) и "Новото изкуство" от Adolf Behme (авторизиран превод); кн. 10.

В "литературно-художествената" част са включени:

"In memoriam Димчо Дебелянов", Г. Милев; кн. 2;

"Фрагментът" от Гео Милев, кн. 4 (след цветна илюстрация от Д. Т. Росети; последван от поезия);

"Върху Ватек", Carl Einstein, авторизиран превод; в кн. 6 (интересът към готическия роман "Ватек" от Бекфорд (1786) е особено силен сред експресионистичното поколение. За него пише Маларме през 1876 г., а за юношеското му начинание разказва ст. "За шестима великани" на Н. Л. (Николай Лилиев) от "Звено", кн. 2-3. През 1907 г. романът е преиздаден в Германия; поместеното есе на Айнщайн е от книгата му "Anmerkungen" (1916). На български романът е преведен от Страшимир Кринчев и излиза в издателството на Ал. Паскалев още през 1911 година (Арнолд 1973: 94);

"Източно и западно изкуство" от Николай Райнов; кн. 8;

"На едновременното", Мартин Бубер, прев. М. Д.; кн. 9 (с представяне на автора в "Критичен преглед" с бележка от Херман Бар, вероятно откъс от книгата му "Exрressionismus" (Бар 1920: 40-41);

"Небето" от Гео Милев; кн. 10 (между "Късно" от Н. Лилиев и цикъла "Стихове и прози", представящ поредица съвременни автори (Артюр Саймонс, Франц Верфел, Блез Сандрар, Артюр Рембо, Мишел де Гелдерод, Карл Айнщайн);

"Познание на Изтока" от Пол Клодел, прев. Н. Лилиев; кн. 11;

"Моторът" от Чавдар Мутафов, кн. 9 (ярък пример за преплитането на критериите поради разнопосочната рецепция според жанровата характеристика на текста и според актуалната като естетически императив тема за техниката).

Везни ІІ (без обособени художествен и критически отдел)

"Две основни течения в българската литература", сказка от Л. Стоянов; кн.1;

"Родно изкуство", Г. М.; кн. 1;

"Симбол и стил" от Н. Райнов; кн. 2 (изписването "симбол" е запазена марка и по-късно за архаизаторската декоративна остраненост на Николай-Райновия стил);

"Карикатурата" от Ч. Мутафов; кн. 2;

"Нарцис. Теория на симбола" от Андре Жид, прев. Ч. М.; кн. 3 (този текст, коментиран от Х. Маркузе в главата "Образите на Орфей и Нарцис" от книгата му "Ерос и цивилизация", 1966, бълг. прев. 1993, се оказва особено важен източник на онези митологични основания, зачеркващи тегобата на реалното, върху която се гради модерното техническо общество - и комплексите му);

"Зеленият кон" от Ч. Мутафов; кн. 3 (есето има за епиграф известната фраза на проф. Александър Балабанов "Дайте ми теле с две глави, зелен кон!", взета от неговата статия (печатана в "Зора"), повод за която е играта на Московския художествен театър при гастрола му в София. По-късно в публикуван отговор на писмо на Гео Милев от 1921 г., във втория брой от първата годишнина на вестника, където редакторът на "Развигор" (като засяга темата за "художествения театър") казва: "На моята бележка от няколко реда, в която казах всичко от онова, което е в художествения театър, отговори се с милион и половина статии, често доста дръзки и смешни спрямо простите и кротките мои мисли. Особено се изпошари зеленият мой кон.

Никой нищо не каза нито за художествения, нито за някой друг театър в тези статии. Видях заучени от трета ръка на школски души, на еднокнижници. И пак остава само това, което казах аз" (ст. "Разпри") (Балабанов 1921)2.

Есето на Чавар Мутафов също стои далеч от темата за театъра, а взима повод от известния образ, за да разгледа понятието за художествена условност и за стил. Междувременно образът на зеления кон заживява в софийското пространство: провесен е като фирма на кръчма.

А своеобразен негов литературен завършек е фрагмент на Атанас Далчев.

"Бъдещата народна опера" от Димитър Караджов; кн. 3;

"Виждането на изкуството" от Херварт Валден; кн. 4-5.

Везни ІІІ

"Българският народ днес", Гео Милев; № 3;

"Възвание към българския писател", Гео Милев; № 4;

"За хармонията", Андре Сюарес, прев. Н. Абаджиев; № 6 (Андре Сюарес, наред с имената на други френски автори като А. Жид, П. Клодел или Фр. Жам, или френскоезичния Верхарн, е особено популярен в средата на новите германски писатели. Той става известен с книгата си за Достоевски, излязла през 1912 г. По-късно публикува книги в есеистично-патетичен дух основно по теми, свързани с изкуството. Известни са портретите му за някои емблематични за съвременните вкусове творчески личности: Достоевски, Толстой, Паскал, Ибсен, Сервантес, Дебюси. Есеистичният подход и тази отвореност към масовите вкусове предизвикват недоверието на интелектуалните среди, но печели доста почитатели. Признание той получава едва след 1930-те години.);

"Режисьор и сценарият", Едуард Гордон Крейг; № 6, с. 100-101 (препечатва се от "Юбилеен сборник Кр. Сарафов");

"Музика на тишината", Камий (отпеч. Камил - б.м., М.Г.) Моклер, в прев. Н. Аб., № 8, с. 149 (авторът е познат на българския читател от книгата "За плътската любов", прев. Ив. Ст. Андрейчин; представен на страниците на сп. "Die Аktion". По дух той принадлежи към поколението на символистите, боготвори Маларме, но е привлечен от импресионистите. Един от съвременните автори, публикуващи активно, които възпроизвеждат култивирането на особено коленопреклонно отношение към сферата на изкуството.);

"Политика и култура" от Rudolf Kjellin (из книгата "Великите сили и Световната война"), № 11 (един от шведските представители на академичната общност, които свързват научните си изследвания с ангажимент към изграждащото се модерно шведско общество в първите десетилетия на 20. век)3;

"Театр" от Херварт Валден, № 17-18;

"Музикален окултизъм", К. Моклер, прев. Н. Аб., № 20 (преди критическия преглед);

Der Kommunistische Aufbau des Syndikalismus, Г. М.; № 20.

Отново двусмислено можем да преценим "Алхимия на словото" от А. Рембо, дадена в превод на Г. Михайлов в последния № 20.

Алманах "Везни"

Възпроизведени критически статии от предишни годишнини на "Везни":

"Върху Ватек", Карл Айнщайн;

"Сцена", Dietrich;

"Изкуство и стил", Н. Райнов;

"In memoriam Димчо Дебелянов", Г. Милев.

Новопечатани:

"Конструкция", Иля Еренбург (И. Еренбург, добре познат в парижките и в берлинските творчески среди, е представен в списание "Зенит" от съседна Югославия, наред с Б. Пастернак, Маяковски, Миша Сейфор и др. Като цяло югославските авангардистки издания са в тясно сътрудничество с автори от Германия и Русия);

"Музиката и другите изкуства", Гео Милев;

"Познаване на изкуството", Рудолф Блюмнер (из книгата "Духът на кубизма и изкуствата", 1921; поет и артист, авторът е близък сподвижник на Херварт Валден в редактирането на сп. "Der Sturm").

Изборът на литературни текстове

Принадлежността към определено направление личи от подбраните материали. Ако въприемаме публикуваните автори и текстове в списанието с оглед "манифестността", те се сдобиват с особен статус. Появата им е важна не толкова с оглед изискванията на "медията" за отделни рубрики и цялостна концепция на броя. Самият Гео Милев задава един модел на четенето им в бележки от 1914 г., по повод превода на "Откръшки из книгата "Залез на Идолите" ("Залезът на боговете") от Фр. Ницше (Литературен 1964: 183-184), с която постулира нов статус на рефлексията и словото: "цитатите" от тази книга са аксиоматични. "Съображенията и причините" за превода и отпечатването, които той посочва, са следните: "школско-даскалска", "словесно-учебникарска", "цитаторско-поучителна". Имплицитно всяка една от тези причини предопределя появата на всяко име или текст в рамките на "Везни". Както Ницшевите откръшки са "аксиоми-цитати", така и те имат неотменността на "аксиоми" на Модерната поезия и Модерното изкуство.

От систематичния показалец на фототипното издание на "Везни" ще съставим списък на авторите, чиито творби са представени в списанието. Вместо разделението по национален белег ще преподредим имената от една годишнина азбучно (по реда на личните имена и инициалите), за да изпъкне по-силно усещането за равнопоставеност на български и небългарски автори, всички те равноправни изразители на Новото изкуство, а замяната на термина "експресионизъм", който тясно рамкира школата, с израза "Ново изкуство" е присъща и на теоретизациите в немската културна съвременност. Както посочихме, изрично е подчертан и при Х. Бар: експресионистите настояват за ново безподобно изкуство (eine neue Kunst beisspiellos). Отново в експресионистичната естетика различните школи са равноправни, прекрачени са и хронологическите разграничения, за да се очертае единният модел на Модерното изкуство - израз на Модерната душа4.

Ето имената на авторите5:

І. Алберт Еренщайн, Артюр Рембо, Артюр Саймонс, Асен Найденов, Аура, Ботьо Савов, Валери Брюсов, Георги Михайлов, Гео Милев, Димчо Дебелянов, Димитър Симидов, Е. А. По, Емил Верхарн, Рихард Демел, Георг Тракл, Димитър Йовчев, Елзе Ласкер-Шюлер, Иван Мирчев, Иван Хаджихристов, Й. П. Якобсен, Йован Дучич, Йордан Стратиев, Карл Айнщайн, Ламар, Людмил Стоянов, Мартин Бубер, Мишел де Гелдерод, Николай Дончев, Николай Лилиев, Николай Райнов, Рабиндранат Тагоре, Пол Клодел, Симеон Андреев, Стефан Маларме, Сигбьорн Обстфелдер, Теодор Траянов, Франц Верфел, Фридрих Хьолдерлин, Христо Ясенов, Чавдар Мутафов, Шарл Бодлер, Шарл ван Лерберг;

ІІ. Александър Блок, Арно Холц, Алфред Момберт, Борис Първанов, Боян Дановски, Гео Милев, Димитър Караджов, Емануил Попдимитров, Йордан Бакалов, Любомир Весов, Ламар, Людмил Стоянов, Марио Мариани, Николай Райнов, Сьорен Киркегор, Теодор Траянов, Чавдар Мутафов, Зора Огнева;

ІІІ. Алберт Еренщайн, Александър Блок, Артюр Рембо, Владимир Маяковски, Гео Милев, Георги Михайлов, Емануил Попдимитров, Емил Верхарн, Жорж Роденбах, Иван Мирчев, Константин Балмонт, Ламар, Лотар Шрайер, Людмил Стоянов, Николай Райнов, Пол Верлен, Сергей Есенин, Теодор Траянов, Франц Верфел, Херварт Валден, Шарл ван Лерберг, Чавдар Мутафов;

Алманах - Артюр Рембо, Боян Дановски, Владимир Маяковски, Гео Милев, Георги Михайлов, Густав Майринг, Емил Верхарн, Ламар, Людмил Стоянов, Николай Лилиев, Николай Райнов, Рихард Демел, Уолт Уитман, Фридрих Ницше, Херварт Валден, Христо Ясенов, Чавдар Мутафов.

В подборката съжителстват различни епохи и национални традиции - както е и в преводните литературни текстове в "Die Aktion" (например Блез Сандрар, Жид, Верхарн, но и Флобер или Достоевски) или в "Der Sturm" (като тук общите имена от по-старите майстори са по-малко, повече са актуалните, като Нел Валден); представен е изключително популярният по това време Р. Тагоре, в превод на Н. Лилиев. Самото явление "експресионизъм" е неотделимо от чуждолитературните влияния. От целия литературен опит се черпят примери, даващи израз на естетическите идеи и на схващането за човека на новото време, например личността на Л. Н. Толстой е пример за преображението по пътя към новия човек. "Die Aktion" подготвя тематични броеве, посветени на руската, френската или италианската литератури; отпечатани са преводи от Блез Сандрар, Достоевски, Флобер, Жид, П. Лафорг, Пиер Лоти, К. Моклер, Верхарн, също и в "Der Sturm" (Арнолд 1973: 79-96) - тези автори се оказват важни и за подборката в списването на "Везни".

Особено тясна в предвоенния период е връзката с авангардните проявления на френска почва. Сочи се родството със съвременни френски и френскоезични автори от най-широк спектър: от по-ранните Вилие де Лил Адан, от съвременните Емил Верхарн, Андре Жид, Жозе-Мариа де Ередия, Анри Рение, Франсис Жам, Клодел6, Сюарес7, а тези имена попадат и в кръга на предпочитанията на "Везни". Радушен прием сред немските експресионисти намират и теченията, които утвърждават виталното или хуманистичното. А в теоретичен план остава неизяснен въпросът доколко различните движения на авангарда трябва да се разглеждат в строго национален контекст и дали експресионизмът не е явление единствено в периметъра на немскоезичната култура и специфичен контекст.

В дефинирането на експресионизма не можем да се опрем на еднозначна концепция. Изказаните виждания клонят към две тези: или че "експресионизъм" е широко понятие, което не може да се отнесе към единна естетика или стил (Дубе 1983: 7), или че е "кристализация на влияния и нововъведения, които не могат да се сведат до един стил", а е обща чувствителност (Палмие 1980:8). Понятието сочи към общност, дефинируема именно като съвпадение по темпорален показател, като историческа едновременност. В този смисъл най-уместно изглежда разбирането, че пред нас са различни "свободно свързани експресионизми" (Вайсщайн 1973: 17)8. Трудно може да се търси и единство в светоразбирането (Weltschauung), доколкото то предполага идеологическо и естетическо единство, ето защо се предлага понятието "светоизживяване" (Weltgefühl).

Еднозначно към експресионизма се отнасят препечатаните от "Der Sturm" материали, доколкото изданието най-последователно утвърждава името на направлението, но излезем ли от германския контекст, то проявленията на "новото изкуство" са многолики.

Във връзка с отношението между български - небългарски контекст от изброените именно в единното пространство на равноправност в списанието предлагаме да отделим имената на авторите, поети и прозаици, чието творчество е белязано с печата на най-новата експресионистична тенденция (или на синхронни движения). Някои от тях са популярни в контекста, но не и от днешна гледна точка, като Нел Валден (І, 179, 319) или Лотар Шрайер - един от проповедниците на "Новия човек" (ІІІ, 262). Ето авторите и творбите на "най-новото" (по азбучен ред; имената на българските автори - подч.):

Алберт Еренщайн, стихове: "Вечер" (І, 10); "Пролет", "Есен", "Песен на скиталеца", "Горест", "Вечер", "Думи на демона" (ІІІ , № 17-18); проза: "Водианер" (І, 5);

Блез Сандрар, стихове: "Да смееш и да правиш шум..." (І, 10); "Макс Шагал" (І, 11);

Боян Дановски, стихотворения в проза: "Нощ" (ІІ, 2); "Хашиш" (ІІ, 4-5); "Пророк", "Симфония на винните пари" (Алманах);

Владимир Маяковски, стихове: "Наш марш" (ІІІ, 4); из поемата "150 000 000" (Алманах);

Гео Милев, стихове: "Дъжд", "Жестокият пръстен" (І, 1); "Парсифал", "Прозрение", "Лоенгрин" (І, 8); из книгата "As dur" (ІІ, 4-5); "Кръстю Сарафов" (ІІІ, 3); "Кошмар" (ІІІ, 6); "Панихида за поета П. К. Яворов" (Алманах);

Густав Майринк, проза: "Оберайтово пътуване при пиявиците на времето" (Алманах);

Димитър Караджов, "Рай" (ІІ, 3);

Ламар, стихове: "Път" (І, 10); "Моисей", "Бризеида" (ІІ, 4-5); "Часът" (ІІІ, 17-18) "Папагал" (Алманах);

Елзе Ласкер-Шюлер, стихове: "Жили бликащи и капки бавни..." (І, 11) - стихотворението е в портрета на Рихард Демел. То е публикувано в очерка за поета в края на "Лирични Хвърчащи Листове" № 2, 1915, където поетесата е наречена "Демелева ученичка";

Карл Айнщайн, Из романа "Бебюкен" (І, 11)9

Лотар Шрайер, стихове: "Горест" (ІІІ, 15)

Марио Мариани, стихове: "Ридание на една лятна вечер" (ІІ, 3)

Франц Верфел, стихове: "Романс на змията" (І, 10); "Революционен позив" (ІІІ, 4)

Херварт Валден, стихове: "Звъни гласът ти или далеч през много дни..." (ІІІ, 15); "Тягостно", "Твойта болка тихо тлей" (Алманах)

Чавдар Мутафов, проза: "Зимна утрина" (І, 7); "Моторът", (І, 9); "Празникът" (І, 10); "Пияното" (І, 12); Из романа "Дилетант" (ІІ, 1); "Три писма..." (ІІІ, 9); "Звероукротителя" (ІІІ, 12); "Резигнации" (ІІІ, 16); "Земна любов" (ІІІ, 17-18); "Грубости" (Алманах)

В тази съпоставка изпъква несиметричността между българско и небългарско в полето на най-новите авангардни тенденции: авангардът е явление на превода. Отново чрез съпоставката по съседство и неизброените тук неавангардистки текстове на българските автори се сдобиват с белега на Новото изкуство (например Йордан Бакалов, Георги Михайлов и др., такъв е и ранният Ламар). Предвид изброените имена ще се върнем към дискусията за "Новото изкуство". Натискът на разноформатните почерци върху теоретичното конципиране води до две виждания: че експресионизмът е въплъщение на непресъхващите традиции на експресивността, и от друга страна, че е свръхновото изкуство на днешния ден и не изисква непременно строги формални норми. Да припомним, че В. Ворингер, проследявайки традицията на абстрактния стил, търси проявленията на експресивното в различни епохи и култури. Експресионизъм е понятие, което популяризира най-вече Херварт Валден, отнасяйки го към новите тенденции в изкуството от 1910-1920 г. Така той обозначава съвкупността не толкова по формални белези, тъй като за творците експресионисти водещи са не затворените до изкуството и техниката цели, а поривът да изкажат своето аз и да намерят мост към себеподобните. За тях човекът е израз (еxpression) на дадена психическа ситуация или състояние (situation) (Рюдлингер 1950: 91). Тук са допирните точки и с Гео-Милевото виждане за изкуството като въплъщение на душата. Но понятието "Ново изкуство" се свързва и с политически радикалната позиция на критика Курт Пинтус, а между неговите и Гео-Милевите тези могат да се установят редица паралели (срв. Константинов 1988: 174-178). Експресионизмът е ново изкуство, жадуващо за Нов човек, за нова общност - или единение (neue Gemeinschaft) и за нов свят, които трябва да бъдат сътворени.

Визуализиране на новото

Присъствието на визуалното в броя на списанието няма за задача да "разтовари" възприятието или просто да "илюстрира" новото, правейки го достъпно и разбираемо за непосветените. Подборът, подчинен на организиращия естетически първопринцип, се определя от виждането, че модерното изкуство се възприема през сетивата - не през разума, и на първо място през погледа. Богатият илюстративен материал е плод и на съвсем прагматични съображения. Изхождайки от популярността на издание като "Художник", при планирането на новото списание Гео Милев пише на баща си през лятото на 1919 г., че то непременно трябва да е с художествени приложения, защото именно те "ще дадат особена цена на списанието и ще го сдобият с повече абонати."10

Визуализацията на естетическите категории като подстъп към първопринципите на модерното изкуство е изтъкната още от "Художествено-литературни писма". В рамките на експресионизма авангардните подходи са много по-отчетливи именно във визуалните изкуства, отколкото при словесното си изражение. Най-ранните употреби на понятието "експресионизъм" от 1901 и 1910-1911 г. се отнасят за изложени платна (срв. Зелц 1957: 256-257), върху литературата е "пренесено" от 1914 г.

Във връзка с визуалната култура, възпитана от възпроизведените клишета на "Художник", във "Везни" е направена дълбока промяна. Изцяло нов е съставът на включените автори и например за Бьоклин споменава Н. Райнов във връзка с историята на модерното изкуство (в бележката "Изкуство и стил", І, кн. 3), но платно на Бьоклин не е възпроизведено; за Щук така и не става дума. Този факт ясно демонстрира преодоляността на Бьоклиновия "идеализъм". Визуалните репрезентации на модерността са други: от Франц Марк до българския Сирак Скитник. По-късно "Хиперион" ще продължи тази линия на паралелно представяне на български и небългарски автори, разбира се, с други критерии на подбора.

Намалението на илюстрования материал във ІІ. и ІІІ. годишнина на "Везни" не дава възможност да съдим обективно за авторовите предпочитания, явно неизбежно съобразявани с техническите и финансовите възможности. Като цяло материалът е еклектичен и не показва единствено авангардното експресионистично изкуство, а по-скоро очертава източниците на идеята за модерност в изкуството (затова в сравнението с вкуса от времето на "Художник" можем да говорим именно за "промяна", но не за "скок"). Авторовите имена и творби са важни не с принадлежността към определен стил или направление, а като принадлежащи към "Новото". При съотнасянето между български и небългарски автори обаче ще видим отново несиметричност, но обратна на констатираната при литературния материал. Тук именно българските автори по-плътно покриват идеята за авангард - ако не като художествена практика, то като интенция. Да отбележим, че в рецензиите във "Везни" в подхода им се провижда "неоимпресионизъм"11.

Автори и творби (подчертани са небългарските автори експресионисти):

Представители на модерното изкуство
в Англия, Франция, Германия, Италия и др.

Български автори

І. Бердслей, "Месалина"; Ф. Валотон (портрети)12; Врубел ("Надгробен плач", "Барелеф", "Пантера"); П. Гоген ("Релеф на дърво"; "Египетска рисунка"; Кандински ("Песента на Волга", "Вечер"); Г. Климт ("Магьосница"); О. Кокошка (портрет); Фр. Марк ("Тигър"); Е. Мунк ("Смърт"13, сцена от "Призраци" на Ибсен"); Негърска скулптура; А. Рама ("Звънарят"); А. ван Реес-Дулит ("Композиция по Ото Фройндлих"); Роден ("Балзак"); Ф. Ропс ("Порнократия", "La buveuse d’absinthe"); Д. Г. Росети ("Ессе Аncila Domini"); Л. Русоло ("Трен с пълна пара през нощта"); "Съд на мъртвите" - египетско изображение; Т. Т. Хайне ("Нощ"); Хокусай ("Вълна"; "Догарящ лампион"); Б. Хьотгер ("Алчност"); М. Шагал ("Продавач на животни"); Е. Шиле (акт)

Ив. Бояджиев ("Езда през нощта"; "Манастир при Своге"; "Гробът на Д. Дебелянов); В. Захариев ("Голгота"); П. Киселинчев ("Загадка")

[Гео Милев] ("Емил Верхарн")

Ст. Райнов (винетка и заглавка)

Сирак Скитник ("Скръб"; "Замък")

ІІ. В. Вауер ("Бюст Валден"); Н. Гончарова (ил. към "Дванадесетте"); Кампендонк (рисунка); Я. Ван Хемскерк (гравюра)

Ив. Бояджиев ("Сън")

ІІІ. Ф. Валотон (портрет); Ф. Весли ("Гарвани"); П. Клее ("Раздразнените")

Д. Караджов ("Рай"); Ив. Милев ("Звездна мъка"); С. Скитник (рисунка към "Марионетки");

[без автор, цв. рисунка]

Алманах - Египетска рисунка; П. Клее ("Смърт на идеята"); портрети: О. Кокошка; Фр. Мазарел; А. Рама ("Звънарят"); Я. Ван Хемскерк (рисунка); М. Шагал ("На Русия, на магаретата и на другите")

Портрети от Вен, Д.; Mario [Жеков]; Ив. Милев;

М. Качулев ("Календар"); С. Скитник

За да бъде пълен сводът от художествени изпълнения, трябва да се включат и поредицата винетки, заставки и заглавки, които препращат към декоративните вкусове от началото на 20. век (в І-та годишнина в бр. 2, 9). С изкуството на преходното поколение от края на 19.-началото на 20. век са свързани Ф. Валотон, П. Гоген, Г. Климт, Е. Мунк, Ф. Ропс, Д. Г. Росети, Хокусай, Хьотгер. Декоративната тенденция е представена с имената на Бърдсли и Врубел. Визуално в Алманаха е подчертана линията да се дават най-нови работи. Интересни данни за обхвата, в който се мисли художественото, може да се видят още по имената, представени или коментирани в критически статии и рецензии.

Във "Везни" отсъстват много представителни за експресионизма имена, например от четворката от "Ди Брюке" е споменат само Макс Пехщайн, а имената на Ернст Лудвиг Кирхнер, Хекел, Шмид-Ротлуф липсват; представен е близкият до тях Е. Нолде (трябва да отбележим, че в края на второто десетилетие на века самата група не съществува: тя се разпада към 1912-1913 г., когато разликите при отделните художници стават по-ясно изразени). В салона на "Der Sturm" през 1912-1913 г. са излагали още Ходлер, Мунк, Кокошка, художниците от групата "Синият конник", френски фовисти, Пикасо, Хербин, Гоген, Брак, Дерен, Фламенк, Джеймс Енсор, Кампендонк... От включените в каталозите на мюнхенската група "Синият конник" (които за пръв път излагат заедно през 1909 г.) във "Везни" е представен Хайнрих Кампендонк, споменати са Р. Делоне или Алберт Блох; към този кръг гравитира швейцарският художник Паул Клее; още Наталия Гончарова и Василий Кандински (но липсват други изестни имена като Михаил Ларионов или Казимир Малевич).

Представени са и отнасяните към австрийския експресионизъм автори като О. Кокошка (чийто стил Петер Зелц нарича "бароков експресионизъм") и Егон Шиле, макар националното разграничение да е условно. В общата немскоезична среда преливанията са особено интензивни - много от творците публикуват книгите си и излагат в Германия, установяват се там. Във "Везни" откриваме и други имена, свързани с австрийската традиция: художниците Густав Климт и Егон Шиле (с неочакваните ракурси и еротична провокативност), поетът Франц Верфел и критикът Херман Бар. В областта на театъра този интерес на Гео Милев личи в избора да работи върху "Електра" на Хуго фон Хофманстал, изключително популярна, след като по нея пише музика мюнхенският композитор Рихард Щраус.

В заключение можем да откроим две страни от задачата на художествения отдел при визуализирането на идеята за модерно изкуство: 1) да бъде разкрито чрез източниците си, като своеобразен етиологически мит за раждането му; и 2) да бъде запечатано в образците си. Постигнато е и органичното спояване на българско и чуждо в единната визия.

Бихме могли да съизмерим "новостта", демонстрирана с възпроизведените художествените изпълнения, със списъка илюстрации, поместени в книгата "Експресионизмът" на Паул Фехтер (1914), които покриват предходната традиция на преходните автори и набелязват новите тенденции. Тук виждаме Ханс де Маре, Курбе, Моне, Синяк, Сезан (с 3 картини), Ван Гог (4 картини), Гоген (3 картини), Матис (4 картини), Мунк (2 картини), Пехщайн (3 картини), Хекел, Кокошка, Франц Марк, Seewald, Meseck, Макс Нойман, René Beeh, Бекман (2 картини), Русо, Пикасо (3 картини), Кандински (2 картини), Лембрук, Архипенко, Бочони, Северини, Русоло, Кара, Хетнер, Мане, Кубин, Jewkis, Барлах, Гросман, Майднер. Ще констатираме, че повечето имена не са представени върху страниците на "Везни", каквито и да са причините за това.

Модерните тенденции и в частност експресионизмът са разностранни и разнопосочни - към стилистично разнородни автори се обръща и Гео Милев, за да експлицира модерността на изкуството. Творбите и естетическите програми по-скоро се съсредоточават към няколко концептуални модела, в няколко топоса, от които могат да се изведат стройни, но абсолютно разнопосочни системи на новото изкуство. Интересно е да се проследи как критическите публикации във "Везни" влизат в диалог ту с едно, ту с друго направление.

Всяка книжка е замислена като тематична. Например кн. 4 от първата годишнина е посветена на Мистичното, едно от концептуалните ядра на експресионизма. В езотериката въвежда първата книжка с първата поема "Иштар" от Л. Стоянов (друг е въпросът, че в писмо до автора Гео Милев изразява недоволството си от произведението), а в книгописа втората книжка препоръчва окултни четива. Най-сетне мистичното е свързано с легендата и преданието; то е прицел (и претенция?) и на стилизациите на Н. Райнов или на приповдигнатия тон на Л. Стоянов (по-късно при "Хиперион", не без съдействието и на двамата, мистичното прераства в теософско). Други концептуални ядра, в рамките на експресионизма, са конструктивизмът (прокаран най-осезателно в публикациите на Ч. Мутафов и в Алманах "Везни" с откъса "Конструкция" от Иля Еренбург). Примитивът като друго такова ядро присъства визуално в образците на древното и източното изкуство; анализира се във връзка със стила и императива за "минимум средства". От режисьорските проекти на Гео Милев можем да съдим колко определящ е той в стремежа постановката да се изгради с първоелементите и ритъма им. Левичарството и радикалният политически жест се очертават като перспектива през третата годишнина на списанието. Неговата реализация също може да се види в практиката на режисьора и поставянето на "Маса-Човек" от Ернст Толер. Проектът "Везни" обаче е удължен с излизането на две самостоятелни поетични книги: "Иконите спят" и "Панихида за поета П. К. Яворов". Тяхната стилистика също следва императивите на експресионистичното разграждане на обективността до елементите: линия, фрагмент, обем. Тематично те са свързани и с две от водещите проблемни ядра, обсъждани във "Везни": първо, отношението между модерност и архаика, вливане на прадревната символика на мита или на ритуала в модерната поетика, и второ, въздигането на култа към Твореца. Като послание за естетическите търсения се възприема и Алманах "Везни", чиито текстове са подбрани като образци на единството между модерност и универсални естетически качества.

В разнообразните текстове и авторови почерци от Алманаха отново изпъква противоборството на различни школи, поставени под шапката на Новото изкуство и най-новите естетически постижения. Като критик Гео Милев също дава разнообразни определения за следваната естетическа програма, назовавана ту експресионизъм, ту символизъм. Трудно ще я реконструираме в цялост по формулираните възгледи и естетическа практика. Много по-показателни се оказват цитираните имена, макар те да усилват разнобоя. Но за разлика от предтечата си - сп. "Мисъл", което като че ли поради стремежа си за "наваксване" е доста еклектично, "Везни" се отличава с хомогенност и като естетически принципи, и като поетика. Хомогенност ще видим и в разбиранията, споделяни от членовете на кръга "Везни", оказал се краткотраен, но пределно концентриран в постигането на едни и същи цели14: в случая, да се очертае полето на "новото". Същевременно възприетата програма носи в себе си стремеж да се развива непрекъснато идеята за новото, с други думи, да се преформулират непрестанно естетическите приоритети в търсене на нови и нови имена на новото. Ескалират и радикалните програми на експресионизма и авангардното изкуство в отвъдбългарски предели. И успоредно силите се изтощават в жаждата за покриване на нови и нови полета от изкуството, в експанзията към нови сфери. Тъкмо това наддаване - и обезценяване се крие и под образа на инфлацията, с което есето на Ч. Мутафов "Експресионизмът в Германия" от 1924 г. описва едновременно социалната среда, финансовия крах и идиосинкразиите на естетическото.

В манифестните си текстове Гео Милев разработва своеобразен критико-теоретичен "идеолект" на модерната "психолирика", в основата на който е "психоестетичното" (а в този аспект той мисли за разнородни културни факти, напр. в ст. "Езикът" говори за "психо-естетическо познаване на езика - езика като материал за художествено творчество, а не обикновен човешки израз на мисли, описания на вещи и случки и пр.").

Без да навлизаме в разглеждането на критико-теоретическите виждания на Гео Милев и "Везни", ще изведем техните концептуални ядра: водещите теми и основополагащите понятия, които са матрица за разнообразни естетически проекти (театърът, поезията).

 

 

БЕЛЕЖКИ

1. Тук приетите клишета за обозначаване на двата типа май изиграват лоша шега. Един преводен материал е неминуемо оригинален, и то дваж оригинален: първо, за чуждоезиковия си автор и второ, за преводача. [обратно]

2. След няколко месеца, в бр. 16 ще се появи "Ужасът на една амбиции без всяка дарба" от Тодор Боров, където каненият доскоро за сътрудник на "Развигор" редактор на "Везни" е грозно обруган. [обратно]

3. Името се изписва "Rudolf Kjellén". Представител на академичната общност, историк, с ясно изразени консервативни възгледи. За контекста, в който се проявява тази активност на шведските интелектуалци вж. Едкуист (2006). [обратно]

4. Дори в представителната антология на Курт Пинтус виждаме "не един експресионизъм, а няколко слабо свързани и незримо - или не толкова незримо - оразличени експреcионизми" (Вайсщайн 1973: 17).

В теоретичен план важен проблем са отгласите на експресионистичната поетика в творби от началото на ХХ век, чиито автори не се вписват в каноните на школата; съотнасянето на експресионизма с творби като "Човекът без присъщности" (ако е позволен този превод на немскоезичното заглавие) на Р. Музил, "Врява и безумство" на У. Фокнър, "Одисей" на Дж. Джойс, "Замъкът" и "Процесът" на Фр. Кафка, В. Уулф... Или с явления като Vorticism и поезията на Езра Паунд. Силно е и изкушението зад кратковременните формации в различни страни да се провижда ядро на експресионистичен кръг. [обратно]

5. Кръгът на авторите, важни за естетическата рефлексия на Гео Милев, е разбира се много по-широк, той включва упоменатите в други негови текстове - издадени или останали в ръкопис, както в писмата му.

При изписването на имената в повечето случаи следваме правописа, предложен от списанието. [обратно]

6. Важно събитие от календара на немския експресионизъм е поставянето на пиесата му "Annonce, faite à Marie" през 1913 г. [обратно]

7. За пряката връзка между експресионистичната поезия и френската поезия вж. Гир (1977: 144-153). [обратно]

8. За явленията в български контекст вж. Сугарев (1988: 26-39). [обратно]

9. Наскоро бе публикуван превод на откъс от романа "Бебюкен" в "Литературен вестник" (19-25. 04. 2006), съпроводен със статията "Дилетантът и Чудото" от Росица Йотковска. [обратно]

10. Литературен архив 1964, писмо 92. от 3 август 1919. [обратно]

11. Срв. за Иван Бояджиев; в Гео-Милевата статия "Четири имена" (от изложбата на южнобългарските художници) (Г. М. "Везни" І, кн. 8). [обратно]

12. Гравюри на Валотон, както на Бърдсли или Мунк, са отпечатвани по страниците на "Пан". Замяната на портрета на Демел от Валотон с този на Кокошка в Алманах "Везни" се сдобива с изключително знакова стойност като "заместване" на естетическата традиция с новата експресионистична изобразителност. [обратно]

13. Дали ще е проява на интерпретативен произвол да прокараме връзка между темата на картината (а художникът я разработва в цял цикъл) и едноименния разказ на Владимир Полянов? Можем ли да дирим във визуалните образи, тиражирани във "Везни", източника на вдъхновението на младите български автори? [обратно]

14. Да не пропускаме, че съвсем конкретно този кръг е важна икономическа опора. Гео Милев в свое писмо напътства Кирил Кръстев, че най-полезно за новото изкуство ще бъде, ако помогне за събирането на абонати (Литературен архив 1964, писмо 131. от 3 април 1922). [обратно]

 

 

ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА

Арнолд 1973: Arnold, Arnim.Foreign Influences in German Literary Expressionism. // Expressionism as an International Literary Phenomenon. A Comparative history of literature in European languages sponsored by the International Comparative literary association. Vol. I. Ed. Ulrich Weisstein. Paris, Budapest, 1973.

Балабанов 1921: Балабанов, А. Разпри. // Развигор, І, бр. 2, 1921.

Бар 1920: Bahr, Hermann. Expressionismus. München: Delphin Verlag, 1920.

Вайсщайн 1973: Weisstein, Ulrich. Expressionism: Style or Weltschauung? // Expressionism as an International Literary Phenomenon. A Comparative history of literature in European languages sponsored by the International Comparative literary association. Vol. I. Ed. Ulrich Weisstein. Paris, Budapest, 1973.

Гир 1977: Gier, Helmut. Die Entstehung des deutsche Expressionismus und die antisymbolische Reaktion in Frankreich. Die literarische Entwiklung Ernst Stadlers. München: Wilhelm Fink Verlag, 1977.

Дубе 1983: Dube, Wolf-Dieter. Expressionists and Expressionism. Genève: Skira, 1983.

Едкуист 2006: Edquist, Samuel. Discourses on history, identity and modernity in the Swedish political and intellectual culture. // Workshоp "Regimes of Historicity and Discourses of Modernity and Identity, 1900-1945, in East-Central, Southeast and Northern Europe". Sofia, CAS, 29-30 October 2006.

Зелц 1957: Selz, Peter. German expressionist Painting. University of California Press. Berkeley and Los Angeles, 1957.

Йотковска 2006: Йотковска, Росица. Дилетантът и Чудото. // Литературен вестник, 19-25.04.2006.

Константинов 1988: Константинов, Венцеслав. Гео Милев и немският литературен експресионизъм. // Българо-немски културни отношения 1878-1918. София: УИ, 1988.

Литературен архив 1964: Литературен архив. Т. ІІ. София: БАН, 1964.

Палмие 1980: Palmier, Jean-Michel. L'expressionnisme et les arts. Peinture - Théatre - Cinéma. Paris: Payot, 1980.

Рюдлингер 1950: Rüdlinger, Arnold. L’expressionnisme. // Matisse, Munch, Rouault. Fauvisme et expressionnisme. Textes et documentation par Маuricе Raynal, Arnold Rüdlinger, Hans Bollinger, Jacques Lassaigne. Genève: Coll. Skira, 1950.

Сугарев 1988: Сугарев, Едвин. Българският експресионизъм. София: Народна просвета, 1988.

Сударикова 2007: Soudarikova, Tatiana. Le Manifeste de l’Age d’argent - déclaration, réclame, œuvre théorique, critique ou artistique? (exposé). // Journée d’études doctorales interuniversitaire et slavistique. Université Lyon 3, Centre d’études slaves André Lirondelle (C. E. S. A. L.), 8 juin 2007.

 

 

© Мая Горчева
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 23.03.2008
Мая Горчева. Как се прави авангард: литературните проекти на Гео Милев от "Лира"/"Изкуство" до "Везни". Варна: LiterNet, 2008.