Любомир Георгиев Милетич е роден на 01.01.1863 г. в гр. Щип. Следва славянска филология в Загреб и Прага. Доктор по филология (Загреб, 1888), професор и титуляр на Катедрата по славянска филология на СУ “Св. Климент Охридски” (1892-1934). Един от основателите на Висшето училище в София, действителен член (от 1898) на Българското книжовно дружество (БАН) и председател на БАН от 1926 до смъртта си. Активно участва при основаването на Македонския научен институт в София. Сътрудничи на редица български и чужди периодични издания с публикации в областта на езикознанието, литературната история, фолклора и етнографията. Автор е на изследванията “Старобългарска граматика с упражнения, текстове из старобългарските паметници и речник” (1888), “O članu u bugarskom jeziku” (Загреб, 1889), “Старото българско население в Североизточна България” (1902), “Das Ostbulgarische” (Виена, 1903), “Die Rhodopemundarten der bulgarischen Sprache” (Виена, 1911). Умира в София на 01.06.1937 г.

ЛИТЕРАТУРНА КРИТИКА

Съобщения
  [“Българска литература” от А. Теодоров]

© Електронно издателство
LiterNet, 2005