Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ХАЙКУ - 2
web
*
Отново есен.
Летят по хълмовете
сенки на ята.
*
Нашарена от циганското лято
планината -
пола на скитница.
*
Падна старият навес.
Из двора -
мокри кокошки.
*
Вятърът отнесе
шапките на жълъдите.
Есенен поклон.
*
Есента подпали
чергата на планината.
Бързат облаците.
*
Безмълвно поле.
Всички пътища
водят към небето
*
Рано застудя.
Не ги е грижа свраките -
топли и фракът.
*
Сенките
на оголелите дървета -
така крехки.
*
Нежно разсъблича
гората вятърът -
любовна нощ.
*
Горят
есенните стърнища -
сажди по луната
*
Патици
в облачното небе.
Всичко идва и си отива.
© Людмила Христова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 26.02.2007, № 2 (87)
|