ФИЛМЪТ “БОЖИ ЗНАК” - МОСТ МЕЖДУ ТРИ НАРОДА

Интервю с Иля Велчев

Лияна Фероли

web

Поетът, сценаристът и режисьорът Иля Велчев е роден на 26 февруари 1947 г. в София. Завършил е кинорежисура във ВГИК, Москва, през 1973 г. Автор на повече от 20 книги, 10 филма и текстове на песни, сред които “Ако си дал” на Емил Димитров”, “Хризантеми” на Лили Иванова, “Осъдени души” на Митко Щерев. Режисьор и сценарист е на филмите “Мандолината”, “Дубльорът”, “От другата страна на огледалото”, “Драма”, “Ако те има”, ”Ново убийство”, “Сладко и горчиво”. Автор е и на най-преследвания филм в държавата - "Завръщане от Рим" (1977). Звучи невероятно, но и до ден-днешен първата ни българо-западна продукция с Италия все още е забранена. Над стихотворението и песента “Ако си дал” също е тегнело дългогодишно вето. Сега обаче Иля Велчев е пред снимки на суперпрудукция по своя сценарий “Божи знак”, която ще се осъществи съвместно с Турция и Италия. В момента се водят преговори за участие на Моника Белучи и Раул Бова, с продуцента Сашо Величков, който направи “Любовницата на Греминя”. Продуцентът от турска страна ще бъде “Стамбул филм Гюнес”, който ще участва с 1,5 млн. евро. Ще участва и най-популярният турски актьор Кенан Калав. А американска фирма ще се ангажира с разпростанението на филма.

Иля Велчев представи в Кърджали най-новата си поетична книга “Кибрит” и разказа за замисъла на новия си филм.

- Като сценарист и режисьор на филма “Божи знак” какво бихте казали за него в аванс, г-н Велчев?

- Това е една история от ХІХ век, в основата на която стои легенда за любовта между турски бей и красива българка, дъщеря на знатен търговец. И двамата са учили в Европа, в Париж. Заразени са от идеите на Френската революция. Това ги сближава. Опитват се да направят любовно, божие гнездо, където да преплетат начина си на общуване, обичаите си. Откъсват се от света. Опълчват се срещу извечното, традиционното, жестокото, което разделя двете вери и двата народа. Поробителят и поробеният. Обществото обаче не търпи различните хора. Те биха могли да послужат за пример как да се преобразува старото в ново. Всички са срещу тях. За една такава голяма любов винаги се плаща. Скъпо и прескъпо. Двамата се държат един за друг. Не изневеряват на любовта си, на принципите си. Творбата е своеобразен мост към добросъседство и разбирателство.

- Има ли вече конкретни договорености за осъществяването на филма?

- Осъществих няколко срещи. Две с премиера на Турция Ердоган, с вицепремиера, с техния министър на културата, с лидерите на най-големия им синдикат, който наброява 12 млн. души. С поети, писатели, актьори. Какво ми направи най-силно впечатление, когато бях в южната ни съседка?! Ами там са страшно доброжелателни към нас. Аз самият никога не съм бил отворен към Турция. Но какво се оказа? Те имат много добро чувство към България. Предпочитат ни пред сърби, гърци, македонци. Искат да живеят добре с нас, да се отворят границите. Бюджетът на Турция за игрални филми е 12 млн. евро годишно. По изключение, заради голямата тема в "Божи знак", отпускат 1,5 млн. евро. Част от снимките ще бъдат в "Топкапъ" в Истанбул.

- Какво е участието на Италия?

- Включват се също с крупна сума. По-важно е друго. Ангажирали сме един от най-големите им продуценти - Марио Котона, както и великият Бертолучи, направил “ХХ век” и “Последният император”. В момента той снима "Първият йезуит" в Китай. Уговорили сме си среща след седмица-две. Предварително се разбрахме за участието на две големи европейски звезди. Моника Белучи ще играе централната женска роля. Подходяща е за нея. Италия поема и световната премиера на филма в над 80 държави. Нещо, за което досега не сме и сънували. Именно Италия ще сплоти този балкански филм като мост между два съседски народа. Смисълът е да вървим заедно към Европа. Въпреки че ние отдавна сме в стария континент, преди много европейски страни.

- На кого ще поверите музиката към филма?

- На Горан Брегович. Поел е ангажиментът да бъде композитор на филма. Както е известно, той е християнин, женен за туркиня. Предпочетох го пред Казандзакис. Смятам, че сърбинът ще направи много добра балканска музика. Той е по-навътре в материала. Предложих и на Гърция да вземе участие. В сценария има един герой, с лек гръцки корен.

Един от предварителните договори с Турция и Италия вече е подписан. Трябва да се парафира и от България. Засега участваме само творчески. Лично аз мога да сключа договор с тях. Но не бих си го позволил. Просто е грозно!

- Може ли да говорим за една “заедност” и в изкуството?

Думата "заедност" наистина присъства в едно мое стихотворение. Доган също знае, че може да правим заедно нещата. Положителна реакция имаше и Станишев. Той е историк и каза, че това е една голяма балканска политика. Съгласих се с неговото обяснение. Тук става въпрос за отношения между два съседни народа. Президентът Първанов също реагира добре. Най-радушно обаче прие идеята д-р Желязко Христов, лидерът на КНСБ. В момента усилено вървят диалози между най-големите синдикати на Турция и България. Това страшно ме топли. Очакваме подкрепа и от мощни фирми.

- Да се върнем назад, в ония години, когато изживявахте апогея си, а отзивите за вас стигаха от "Осанна" до "Разпни го!" Трудно ли се правеше тогава истинско изкуство?

- Това, което беше безспорно добро, е, че се даваше възможност на повече хора да работят в тази област. Сега да имаш чудесни идеи, Шекспир да си или Леонардо, ще ти кажат: "Бягай! Няма пари!" Тогава обаче действаше добре организирана система за контрол върху темите, които се реализират. Доколко те са критични. С як и строг партийно-идеологически контрол. Да не кажа и по-лоша дума. Лично на мен това много ми е пречело.

- "Ако си дал" не звучеше ли и в бившия партиен дом, на поклонението на Емил Димитров?

- Президентът ме покани да кажа няколко думи на траурната церемония. Имаше куп министри, ръководители. Вляво, на два метра зад мен, лежаха тленните останки на Емил. В същото време звучеше "Ако си дал", блестящо негово изпълнение. Казах на Първанов: "Емил даде! А вие ще дадете ли?! Или ще чакате да дойдем в тази зала и едва тогава ще се сетите за културата?!" "Ако си дал" е една от най-обичаните български песни. Хората я наложиха. А толкова години беше забранена...

- Но пострадахте ли най-много заради филма си "Завръщане от Рим", една от първите бели лястовици на небосклона на тоталитарната сивота?

- Бях обвинен в това, че налагам западна идеология. Не е вярно! Да се завърнеш от Рим към себе си, трябва да имаш някаква голяма сила. Рим е символ на изкушението. Който е бил там, знае, че е доста приятно. Чрез главната си героиня д-р Ани Милева се опитах да направя внушенията си. Тогава имаше много лекари, които работеха на Запад срещу солидни суми.

- За жалост, завръщането от Рим така и не се състоя.

- "Завръщане от Рим" беше пуснат с художествена комисия. Предложен дори за Димитровска награда. Това беше първият българо-западен сериал. Опит да пробием навън. Преди него се опита "Козият рог". Не стана. 40 страни откупиха тогава моя филм. Американци, руснаци... Имаше възможност за широко разпространение, но Тодор Живков нареди на Венелин Коцев, тогава той беше посланик в Рим, филмът и там да се спре. А как се спира филм в Италия? Когато са дали пари за него, а ние не сме се бръкнали и с един лев. "Завръщане от Рим" и досега е в касата на телевизия RAI. Пет писма и покани съм получил от тях да отида и да си направя премиерата. Отговарям им, че ми трябва разрешение от държавата.

- Близо 30 години по-късно това не е ли абсурдно?

- Държавна сигурност унищожи четирите копия. Запазено е само едно, но то е под ключ в сейфовете на БНТ. Този филм и досега е забранен и едва ли скоро ще бъде показан. Няма такъв смел шеф на телевизията, който да го направи. От една страна, всеки в БНТ напомня за това, какво е било. От друга, и псевдодемократите не смеят да го направят. Въпреки всичко съм оптимист.

- Българското кино в момента е в колапс. Виждате ли някаква светлинка в тунела?

- С продажбата на "Бояна филм" се извърши едно страшно черно предаделство спрямо България. Някой реши да направи много сериозни пари. Ако зависеше от мен или бях включен в някаква комисия, бих се опитал да спра това нещо. През 1997 г. бях директор в БНТ. Отидох там с ясната цел - да направя ТV-център за кино. Чрез народното събрание успяхме да прокараме закон 10 на сто от бюджета на БНТ да бъде заделен за българско игрално кино. След това се случиха разни събития. И всъщност нищо не стана. В България има много талантливи хора. Но дори да пробият чрез чужди фирми, пак ще си останат наемни работници. Не виждам никакви светли хоризонти засега. С филма "Божи знак" се отваря възможност за моите колеги, за българското кино. Да се опитаме да пробием.

- Защо творецът остава извън политиката?

- Винаги съм бягал от подобни неща. През 1989 г. бях поканен за депутат, после за шеф на телевизията. Отказах. Смятам, че ако един творец си е завоювал някакво място, ако има уважение в част от хората, ще продължи да си го отвоюва, но ако запази своята независимост. Затова твърдо отказвам да влизам в политиката. Моята работа също е политика.

© Лияна Фероли
=============================
© Електронно списание LiterNet, 10.04.2006, № 4 (77)