Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

БРАНКО ЦВЕТКОВСКИ: ЛИТЕРАТУРАТА Е САМИЯТ ЖИВОТ

Лияна Фероли

web

Македонският поет, есеист и преводач Бранко Цветковски, вторият носител на наградата за литература "Орфеева лира" (след Йордан Радичков), участва в Третата балканска среща на писателите в град Кърджали. Той е носител на много награди, между които "Григор Пърличев", "Братя Миладинови" и Международната награда "Христо Ботев". Въпреки че е от поколението, на което се е забранявало да говори за България, сподели той, още през 80-те години е участвал в подписването на таен договор за творческо сътрудничество между нашите два народа. И оттогава до днес активно работи за преодоляването на тези изкуствени, фантомни граници между нас.

 

Бранко ЦветковскиКак се чувствате, г-н Цветковски, между толкова стари приятели? И как оценявате постигнатото дотук след двете творчески срещи?

Изпитах голямо задоволство и удовлетворение от всичко, което постигнахме, а то не е никак малко. Много съм благодарен и признателен за наградата си "Орфеева лира" на Академията за европейска литература и на СБП. Радвам се също, че възникналата миналата година идея за формиране на една мултиетническа и мултикултурна среда мужду балканските творци е много благородна и вече добива конкретна плътност.

Но тя се нуждае и от конкретни проявления, за да не се превърне само в един културен туризъм за творците. Но как?

Първо, чрез отваряне на литературните граници. Ние в Македония направихме доста в тази посока. Издадохме 25 книги на български автори и 2 антологии, каним българските писатели на нашите срещи, но трябва да си разменим и преведем още доста образци на нашите национални литератури, да имаме съвместни издания и др. Защото наистина може само като политиците да говорим на вятъра и нищо реално да не стане. Затова всички ние ще участваме от своите земи в една балканска редакция, както и с нови идеи и пари за реализиране на тези цели.

Вашето предложение за членство на македонски творци в Съюза на българските писатели е много интересно, а обратното, наши творци да участват във Вашите творчески съюзи осъществимо ли е?

Естествено. Ние имаме такъв параграф в нашия статут на писателите, да приемаме за почетни членове на Съюза и чуждоземни автори, които са допринесли за разпространението на македонската литература по света. А в България има доста такива. Знам, че Петър Караангов е превел няколко македонски писатели у вас, преведени са и две мои книги. Така че има доста такива заслужили хора и това членство скоро ще се случи. Със същия темп работим и с другите балкански народи.

Срещите между себеподобни са нещо приятно и лесно, но творчеството им по-трудно достига до тези, за които е предназначено - до обикновените хора, до управляващите, до политиците.

Това е така, защото още живеем в едно дифузно, в едно турбулентно време, в което някои етични и естетични недостатъци от миналото още не са изживяни. На това, повече хора да достигнат до творчеството ни, пречат и някои икономически фактори. Добре разбирам, че малко хора днес могат да си купят книги, затование като писатели трябва да направим така, че книгите да станат по-евтини и достъпни. Хубаво би било литературата да стига и до тези, които са движещата сила на обществото, на промените, а това е все още трудно, защото са прекалено заети със себе си, но и те ще се облагородят след време, когато научат урока за следствията от неправилните и несправедливи действия. И тогава ще се появят отново големи просветни реформатори, както някога. Сега, за жалост, те се чувстват безнаказани, поради своята непросветеност.

Между тях има и много четящи хора, но изглежда и това не е достатъчно. Историята помни много интелигентни и високо просветени диктатори.

Да, защото не са успели да дораснат до най-великите идеи в литературата - хуманност, справедливост, братство, равенство. Но тъй като владичествата си отиват, а литературата остава, и това един ден се случва. Та нали еволюцията е възходяща, но много бавна, за жалост. А литературата въздейства индиректно чрез просвещаване на хората. И колкото е по-достъпна, толкова повече спира разрушителните процеси. Ето, когато бях на Панаира на книгата във Франкфурт, видях много четящи хора, дори в трамваите. А народ, който чете и си почита художествените традиции, не може да допусне да го владеят диктатори или ще позволи да го излъжат за кратко, или пък бързо ще открие грешката, измамата.

Но на Запад, знаем, че се чете масово повече за разтуха, за отмора от стандарта, от технологичния бум.

Вярно е, че има значение какво се чете, но все пак е по-важно да се чете, отколкото не. Пак е въпрос на израстване, но от Запада можем да вземем много полезни и прагматични неща - начините за създаване и разпространение на книгите, добре организираните пазари, стимулите за спонсориране. Там не творците търсят спонсорите, а спонсорите търсят творците. Но те не носят в гените си комунистическото обременяване, а ние едва сега сме в началото на пътя към демократичното общество. От опит знаем, че по-бавно се разбиват преградите и стените, отколкото се строи новото на чисто.

Тогава може да продължаваме да се надяваме, че литературата ще въздейства върху мисленето ни и върху промените към добро?

Литературата не се плаши от промените, защото е вечна, но тя може да помогне само за израстването на критичното мислене със своите най-светли идеи. Задачата на литературата, с присъщите й етични, психологически и естетически способи, е да отразява живота по един своеобразен начин, без разлика в кое време е. Не можем да очакваме тя да изменя държавите, а само да казва истината, да предсказва и огласява грешките, измамите, да оставя в страниците общозначими изводи и наблюдения. Ето един Достоевски не е бил само визионер, хроникьор на своето време, но и един критик на неговите недостатъци. Затова творбите му са още живи, дори виждаме, че и Западът си прави филмите по неговия модел на "Престъпление и наказание".

В това виждам мисията на литературата, да казва истината и да се бори за нея от гледна точка на човешкия аспект. Когато се претворява в политика, вече не е литература, защото когато се нагажда към парите и бизнеса, вече служи на някого. А писателят, който служи някому, е лош писател, той може да служи само на народа си

Когато той е изправен, горд и търпелив, е добър писател.

И писателят, и литературата олицетворяват самия живот, а той е пък като любовта - понякога радостна, друг път нещастна.

 

 

© Лияна Фероли
=============================
© Електронно списание LiterNet, 06.10.2006, № 10 (83)