web

София, 25.I.74 г.

Драги Пешо,

Благодаря за честитката по случай Новата година и за предложенията, които ми правиш. За съжаление не мога да ги приема, братко. Уморен съм от ръкописи, рецензии и т.н. Ако ти кажа каква работа ми е струпана на главата, свят ще ти се завие. А аз съм човек с малки възможности, за разлика от някои мои събратя пиша малко и бавно, но мисля, че за това не мога да бъда съден, бог не раздава способностите по равно на всеки. После, не искам да плашат хората с мене като с големия страшен вълк - щом има ръкопис за отхвърляне, на мен да го дават. Предложих на Елка тоя ръкопис, но и тя се колебае. Обади й се по телефона, може да се съгласи.

Антологията не мога да приема по същите съображения. Ако беше въпрос да подбера и редактирам стиховете, щях да се съглася. Но да пиша предговор, това е дълга работа, свързана с проучвания и т.н. Нямам никакво време за отделяне.

Това е положението, мили Пешо. Тъжно ми е да ти отказвам, но нямам друг изход. Ако искате да ми издадете някоя книжка, мога да помисля. Но съм убеден, че такова предложение няма да ми направите. Сладките работи такива какавиди като вашия главен редактор ги пазят за себе си. Както и всички наши издатели, които са превърнали издаването на книги в една срамотна търговия между полуграмотни лакомии. Не ме убеждавай в обратното, защото виждам какво става. За всички това е въпрос на бизнес. Но здраве да е, аз не се отчайвам. Дерзай и ти. Кога и да е ще надделеят други принципи на книгоиздаването в България.

Бъди здрав, Пешо! Надявам се скоро да те видя в София.

Кръстьо

© Кръстьо Куюмджиев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 10.09.2005, № 9 (70)

Из личния архив на сем. Алипиеви.
Архивът е предоставен на Център Българистика към Катедра "Българска литература" при ВТУ "Св. св. Кирил и Методий".