Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ОСУЕТЕНАТА СРЕЩА НА ЧОВЕКА СЪС СВЕТА
(Конструктивистки модел на урок върху стихотворението "Книгите" на Ат. Далчев)

Иванка Илиева

web

Както в България, така и в страните от цяла Европа, се забелязва сериозна празнина между потребностите на индивида и на обществото и способността на образованието да ги задоволи. Твърде голям е броят на отпадащите от училище, а още по-голям - на учениците, завършващи с минимални знания и умения.

На образованието и обучението трябва да гледаме като на най-надеждния инструмент, с който разполагаме за социализирането на отделния индивид.

Най-важните акценти на промените за синхронизиране на образователните системи с нуждите на съвременното общество и икономика са:

- Промяна на образователната парадигма: в центъра на обучението се поставя ученикът с неговите потребности, интереси, психични и личностни особености.

- Промяна на ролята на преподавателя и превръщането му в партньор на ученика, насочващ, подпомагащ и контролиращ процеса на овладяване на знания и умения.

- Промяна на концепциите за подбор и структуриране на образователното съдържание, поставяне на акцента върху ключови понятия, идеи, теории и върху интегративните връзки между тях, вместо детайлно изучаване на научните дисциплини, редуцирани за целите на обучението.

- Въвеждане на интегративните методи на преподаване и учене.

- Изграждане на системи за наблюдение и контрол върху качеството на обучението чрез въвеждане на системи от стандарти за учебно съдържание и оценяване.

- Овластяване на всички участници в процеса на обучение и образование с цел формиране на активни, творчески, но и отговорни за своите дела личности чрез децентрализация на управлението. Даване на повече свобода, но и изискване на повече отговорност от страна на участниците в образователния процес чрез контролиране на неговото качество.

Ученикът трябва да поема отговорността за собственото си учене. Оценяването се проектира така, че повече да отчита индивидуалния прогрес, отколкото да санкционира грешките.

Тези необходимости влизат в противоречие с актуалното състояние на българското образование. То е с подчертано академичен характер; голямо по обем; в недостатъчна степен отчита възрастовите особености на учениците; подчинено е предимно на изискването за запаметяване и възпроизвеждане на конкретни знания; затворено е в отделни предмети, без достатъчно да позволява продуктивни връзки между тях; в недостатъчна степен се опира на личния опит на ученика; като цяло не е ориентирано към формиране на готовност за социализация.

Модернизацията му основателно се насочва към съвременните парадигми на преподаване и учене и функциониращите в практиката модели на обучение, базирани на тях. Методологическата основа на насоченото към ученика обучение е конструктивизмът с неговите заключения, че знанията и смисълът не са фиксирани, а по-скоро се конструират от индивида чрез неговия опит в практически контекст; че ученето е създаване на смисъл (всеки от нас извлича смисъл от своя живот чрез синтез на новия опит към вече усвоения и осмислен); че ученето е винаги диалогично, нещо повече, диалогът изпълнява множество функции, подпомагайки обучаваният да използва и преформулира своите идеи. За тази цел обучаемите се включват в ситуации на учене с предварителни знания и понятия за света. Преподавателите трябва да могат да идентифицират тези знания и опит и да надграждат новите върху наличния познавателен опит на учениците. Вниманието им трябва да се насочва към процеса на собственото им учене чрез рефлексия и анализ, към това, как да контролират своето собствено учене чрез дефиниране на целите си и управление на процеса на тяхното постигане. Така се формират умения за самостоятелно и ефективно учене като база на ученето през целия живот.

Ученето чрез сътрудничество и взаимодействие е един от най-популярните модели на обучение, в основата на които стои конструктивизмът. При него учениците от класа се разделят на малки групи от по трима-четирима. Основните му характеристики са: наличие на приета от всички обща цел, около която групата да обедини своите усилия и да бъде възнаградена за постигнатия резултат; чувство за индивидуална отговорност, което означава, че всички членове на групата съзнателно допринасят за реализиране на целта; учителят структурира и ръководи дейността на групите. В една ефективна групова дейност, базирана на сътрудничество и взаимодействие, следва задължително да се преоткрият ясното усещане за позитивна взаимозависимост, взаимно подпомагане, ясно осъзната личностна отговорност по отношение на реализиране на груповите цели, постоянно използване на релевантни междуличностни и характерни за работата в малка група умения, перманентно осмисляне на процеса на взаимодействие от страна на групата (рефлексия) с цел подобряване ефективността на груповата работа. Този процес се отнася до описание на това, какви и доколко успешни или неуспешни са били дейностите на членовете на групата, и до дискусия върху това, кои действия ще продължават да се осъществяват по същия начин и кои ще се променят. Целта на рефлексията върху дейността на групата е да се изясни какво е допринесло за успеха или неуспеха на групата, за подобряване на нейната ефективност - както по отношение на дейността на отделните членове, така и на групата като цяло. В центъра на модела лежи интерактивността - активното взаимодействие на ученика с учителя, с групата, със средата, с учебните ресурси. Учителят е автор на учебната среда, но я управлява индиректно чрез внимателно планиране на дейности и ресурси, а в самия акт на обучение той е помощник, сътрудник, партньор.

Функционирането на модела беше доказано чрез урок за практическа работа, свързан с творчеството на Атанас Далчев на тема: "Осуетената среща на човека със света в стихотворението "Книгите" на Атанас Далчев". Урокът е последващ след встъпителен урок за живота и творчеството на Атанас Далчев и урок, изясняващ особеностите на проблемите в творчеството и поетиката му чрез творби като "Болница", "Хижи", "Старите моми", "Прозорец", "Нищий духом".

Важен фактор за осъществяването на урока е планирането. То е ключова функция на преподавателя и неговата реализация в голяма степен предопределя успеха на самото обучение. Още по-голямо е значението му в условията на смяна на педагогическата парадигма. Държавните образователни изисквания за учебно съдържание служат за надежден ориентир по отношение на планирането на обучението, като указват какъв се очаква да бъде крайният резултат на всеки етап на образование, а постъпковото планиране на всеки урок поотделно и връзките му с другите уроци са гаранция за успех на прилагания модел.

В случая ще се работи за реализирането на: Ядро 1 - Социокултурни компетентности, Стандарт 5 - Ученикът притежава диференцирани знания за своята национална и културна идентичност. Очакваните резултати са: Ученикът разбира: 1. Етапите в историческото развитие на България след Първата световна война и свързаните с тях културно-исторически феномени, като отчита факторите, определящи своеобразието и многообразието на всеки етап. 2. Проблема за взаимодействието между национално, соционално и универсално.

Ядро 2 - Литературни компетентности, Стандарт 1 - Притежава системни знания за строежа и функционирането на художествената творба, умее свободно да навлиза в изучаваните произведения и си служи непротиворечиво със специфичната литературоведска терминология. Очаквани резултати: Ученикът: 1. Отчита обществените и културните функции на художествената творба. 2. Открива смисловите и комуникативните аспекти на литературната творба. 3. Осмисля промените в поетическия език и разрушаването на традиционната поетическа структура като израз на новите естетически търсения на епохата.

Ядро 3 - Социокултурна и литературна компетентност: общуване с художествената творба, Стандарт 2: Извлича художествения смисъл на конкретното литературно произведение във връзка с неговото място в творчеството на писателя, в развитието на школата или направлението и в общочовешки план. Очаквани резултати: Ученикът: 1 Извършва анализ на изучаваната литературна творба. 2. Посочва връзката между открития художествен смисъл на творбата и основните хуманитарни проблеми в творчеството на автора и проблемите на българското общество в различни етапи от неговото развитие. 3. Посочва трайните общочовешки ценности, проблематизирани в творбата.

Стандарт 4. Открива и коментира връзката между художествения смисъл на литературното произведение и житейските проблеми, които стоят пред личността. Очаквани резултати: Ученикът: 1. Открива в изучаваните произведения онези общи хуманитарни принципи, които са валидни и до днес независимо от промените в историческото развитие на обществото. 2. Формулира съществените хуманитарни проблеми, стоящи пред съвременните общества и индивиди, и свързва тези проблеми с трайните хуманитарни ценности, открити в анализираните творби.

Основно предназначение на планирането е да отговори на въпроса: по кой път да тръгнем, за да стигнем до ясно дефинираната цел. Важно е да се определят знанията и уменията, с които учениците влизат в този урок. В случая знанията, на които се стъпва, са познания за културно-историческото развитие на България след Първата световна война, за търсещото и нетърпеливо време на 20-те години на миналия век в литературния живот, за мястото на Атанас Далчев като ключова фигура в този период, за особеностите на неговата философска поезия като продукт на времето и художественото й новаторство.

Не по-малка значимост има и определянето на знанията и уменията, необходими на учениците, за да усвоят успешно предвиденото учебно съдържание, както и инструментариумът и методите на неговото приложение. За тази урочна единица необходимите знания и умения са за извличане на микротекстове от литературнокритически материал, които да им помогнат при създаване на решение по поставения проблем (конкретно това е статията на Илиана Кръстева "Самотата на познанието" - анализ на Далчевото стихотворение "Книгите"*), умения за съставяне на ясно формулирани тези по темата въз основа на микротекстове, умения за търсене на интертекстуални връзки, както и сходства и различия в отношението на различни автори от еднакви и различни епохи по еднакви проблеми, умения за извеждане на изводи, за оценка и самооценка на собствената изява.

Важно е и се налага да се определи как ще бъде оценявано движението на учениците към целта на отделните етапи на урока, както и в неговия край. Ще бъде приложено формиращото оценяване, при което и учителят, и ученикът участват в процеса на стратегиите на учене и резултатите от него спрямо целите на обучението. И двата субекта могат да дават обратна връзка за силните и слабите страни, като преподавателят поема водещата роля в оценката на това, какво ще трябва да се направи, за да се намали разликата между реалното и желаното ниво. Получената информация служи за удовлетворяване на потребностите на учениците за реализиране на определената образователна цел.

Формирането на умения за самооценяване е съществен елемент от овластяването на участниците в процеса на обучение, във формирането на отговорност за собственото им учене и индивидуален прогрес. Учениците като цяло са откровени и толкова строги, колкото благосклонни във взаимното оценяване и самооценяване. Но могат да оценяват себе си само когато имат знания за целите, които трябва да постигнат, и за критериите за постижения. Ето защо обратната връзка трябва да има информация в три направления: желаната цел; доказателства за актуалното състояние на ученика; разбиране за начина, по който може да бъде запълнена празнината между двете. Като възможност за поощряване на саморефлексията на учениците пред всяка група преди часа са поставени листове с въпроси за самооценка: 1. Успяхте ли да постигнете поставените цели? 2. Ако не сте - какви трудности срещнахте и какво трябва да направите още, за да ги постигнете? 3. Какво ви помогна да научите нещо ново - текст, учител, приятел? На края на урока следва да се остави време, през което учениците да им отговорят.

Истински резултати се постигат, когато ясно са поставени образователните цели. Затова след встъпителните думи на учителя, които определят мястото на урочната единица в образователния процес, и посочването на инструментариума, се поставят следните цели пред учениците:

1. Да представите отново особеностите на лириката на Атанас Далчев и присъствието му в литературата на 20-те години на миналия век.

2. Да интерпретирате микротекстовете от статията на Илиана Кръстева, което ще ви доведе до решаването на проблема за самотата на познанието в стихотворението "Книгите".

3. Да анализирате и аргументирано да представите свое решение на проблема за познанието като носител на самота чрез съставяне на план от тези.

В края на часа искам всеки от вас да може да даде отговор на въпроса: Защо според Далчев познанието носи самота и осуетява срещата на човека със света?

4. Да направите равносметка на извършеното и да дадете оценка на представените от вас решения.

Важно място при формулиране на целите имат "поведенческите" глаголи, които ще се използват - думи, които означават наблюдаемо поведение или създаването на наблюдаем продукт. По отношение на таксономията на Блум те се групират на ниво знания (способността да се възстанови изучен материал); на ниво мислене (способността да се разбере смисъла на материала); на ниво приложение (способността да се използва наученото при решаване на проблеми); на ниво анализ (способността да се идентифицират компонентите на цялото); на ниво синтез (способността за творческо приложение на идеи в нови ситуации); на ниво оценка (способността да се преценява и оценява полезността на едно знание за реализирането на определена цел).

За да се постигнат поставените цели, като се придържаме към модела на учене чрез сътрудничество и взаимодействие, учениците се разделят на шест групи, които ще работят по три задачи, ясно изписани на дъската. Две по две се записват и целите. Задачите са следните:

1. Кой е лирическият аз в стихотворението "Книгите" и какво значение се съдържа в заглавието и посвещението (паратекста)?

2. Как са очертани съществуването на човека и художественото време и пространство (хронотопът), в които той се е поместил?

3. Как Далчев представя проблема за познанието и изплъзващия се живот и каква алтернатива на този живот дава в стихотворението "Нищий духом"? (Тук като допълнителна насока едната група е ориентирана повече към първата, а другата група повече към втората част на въпроса поради неговата обемност.)

Като мост, насочен към установяване на предварителните знания и умения на учениците и осъществяване на връзка с тези, които могат да овладеят в новата учебна ситуация, са поставени предварителни задачи на двама ученици:

1. Да се представят особеностите на лириката на Далчев и присъствието му в литературата на 20-те години на миналия век.

2. Да се сравни отношението на Далчев към познанието с това на Пенчо Славейков в стихотворението "Cis moll" - произведение, изучавано в предишната учебна година.

Решенията на поставената задача на групите са представени във вид на теза, записана на постер, и словесно презентирани от говорителя на групата. Класът избира по-уместното от двете решения или извлича полезните виждания и от двата варианта.

В този момент учителят има важна роля на подпомагащ и коригиращ дейността на групите, окуражаващ ги във вземането на адекватни решения.

Времето за самостоятелна работа преди представянето е десет минути, а времето за презентация на всяка група е три минути.

20-те години на 20. век, когато твори Атанас Далчев, бяха представени като време на модернистични търсения с дистанциране от символизма, утвърждаване на експресионизма и завръщането на словото към проблемите на обикновеното човешко съществуване, което се постига в поезията на Далчев. Така че ако Гео Милев е въплъщение на устрема и на експресивната емоция, Далчев залага на разума, като разкрива драмите на всекидневието. Той е философски автор, който се обръща към въпросите на човешкото битие, на живота и смъртта, на човека на познанието, обречен на самота, на трагично разпадащите се връзки между него и заобикалящия го свят ("Повест"), на времето като затвор ("Старите моми", "Болница", "Хижи"), както и на трудното избавление от самотата ("Нищий духом", "Прозорец"). Поетиката на Далчев е поетика на вещите. Предметите изграждат основните внушения и съжителстват с образа на човека, като са натоварени с някакъв смисъл. Те са символи или синекдохи. Внушават, че съществуването е измамно, а смъртта всевластна.

По първата задача групите представят следните тези:

1 група: Лирическият Аз на стихотворението "Книгите" е четящият човек, осъществяващ себе си чрез книгите и драматично осъзнаващ отчуждението си от света и хората.

2 група: Лирическият герой е презрял радостите на света и е избрал самоусъвършенстването и себепознанието и паратекстът "Книгите" подсказва източника на това поведение.

Първата теза беше защитена със следните аргументи: Още чрез заглавието си стихотворението насочва към основната си тема за живота сред книгите, а посвещението "На К. Гълъбов" като че внушава един мълчалив диалог с приятеля, който се е посветил на книжната мъдрост, събирана през вековете. Гълъбов е основоположник на кръга "Стрелец", към който принадлежи и Атанас Далчев. Лирическият герой на творбата е четящият човек, съществуващ единствено чрез книгите. Това го довежда до душевна драма, породена от отчуждението от действения живот и хората. В този смисъл жанрът на текста е елегия, а като цяло творбата е равносметка на едно съществуване сред книгите, далечно на истинския живот.

Аргументите към втората теза са: Интелектуалецът се е самозатворил в света на чуждия опит сред книгите, останал е извън истинския живот и паратекстът загатва това още в началото. Светът на този човек се гради на съжителството му с книгите:

Пред мен е книгата разтворена
и денем, и нощя;
все там, аз не познавам хората,
не зная и света. [1]

Книгите са бездушни предмети, синекдохи на самоусъвършенстването и себепознанието, но на интелектуалеца му липсва знание за човешките взаимоотношения, за радостите на всекидневието.

Учениците стигат до извода, че и двете тези опират до важни моменти на проблема, но - по свой начин непълно, и решават да обобщят съществените страни и на двете основни твърдения.

Решенията на вторите две групи се изразяват в следните тези:

1 група: Художественото пространство е максимално свито, човекът е затворен в малкия свят на интелектуалното познание, изолиран е от големия свят, където са другите хора. Времето е неживяно.

2 група: Човекът съществува в пространството на малкия свят, изолиран от големия свят на истинския пулсиращ живот. Художественото време е монотонно, безсъбитийно, застинало между страниците на книгите, неизживяно.

Аргументите на първата група са:

Малкият свят на познанието е противопоставен на големия свят на истинското живеене, свързано с движение, себеизява, чувства, страсти. Художественото време в творбата показва монотонност, характерна за повечето творби на поета. Тук дори смяната на сезоните и на деня с нощта не се възприема като промяна, а като механично повтарящо се събитие, сравнено с умореното прелистване на страниците от уморения от безстрастния си живот лирически герой:

Прелитат и отлитат птиците,
изгрява ден, залязва ден:
аз дните си като страниците
прелиствам уморен. [2]

2 група: Метафората "Книгата е прозорец към света" в тази творба е преобърната - сега книгата е прозорец към неистинския живот, към малкия свят на познанието, а не към големия на движението. Птиците, които прелитат, са символи на изтичащия истински живот, а сравнението "дните си като страниците прелиствам уморен" внушава безсмисленото монотонно преминаване на живота на лирическия Аз. Подобни са и внушенията на творби като "Старите моми", "Повест". В тях предметите, които носят смисъл, подобен на този на книгите, са чекръкът, часовникът, прашните портрети, огледалото и са образец за предметната поезия на Далчев.

В този случай класът приема втората теза като по-пълна и по-точно отговаряща на поставената задача.

Последните две групи се справят по следния начин:

1 група: Човекът копнее по изгубената си естественост, горчиво страда заради безследно преминалите дни и по изплъзващия се живот. Мотива за изплъзващия се живот познаваме от Ботев, Яворов, Дебелянов. Но Далчев открива, че четящият подменя един свят с друг. Човекът достига до прозрението, че който трупа много знания, губи живота си, обезличава се и няма собствена идентичност.

2 група: Алтернативата в "Нищий духом": героят снема от плещите си бремето на познанието заради съществуване без драми и терзания в обкръжението на дом, деца, любов и работа.

Говорителят на 1 група представя следната аргументация:

Лирическият Аз дълбоко тъгува заради безследно изнизващия се живот. Мотивът за неудовлетворението от преминаващия без следа живот, за погубената младост сме срещали при Ботев: "млад съм аз, но младост не помня"; Яворов: "на младост зноя не усетих"; Дебелянов: "гасне мълком живот неживян". Но при Далчев се констатира подмяната на един живот с друг, което поражда неудовлетвореността на героя. Нереалният свят на словото не е алтернатива на истинския. Той не носи радост, защото познанието не е изстрадано и проверено в живота.

Години да четеш за чуждия
живот на някой чужд,
а твоят, никому ненужен,
да мине глух и пуст. [3]

2 група защитава тезата си по следния начин:

Решение на проблема за самотата Далчев дава в стихотворението "Нищий духом", което встъпва в диалог със стихотворението "Книгите". Героят е отново същият, както сам се определя - със сивееща от праха на библиотеките коса, "уморен от света", "загубил зарад книгите живота и света", но е преминал през пречистваща промяна, отказвайки се от себе си. Вече се вижда като "незнаен обущар", който престава да търси измамното щастие в решаването на глобалните житейски проблеми и да се измъчва от ненамирането на отговори, а усеща истинско удовлетворение в постигането на реалните неща - любов, семейство, домашен уют.

Оценката на класа за двете групи е, че първата е създала размита теза, макар и добре защитена, а втората е стилно неиздържана, но с адекватни аргументи.

Като мост към решаването на перспективния въпрос, поставен в началото на часа, се дава думата на ученичка с предварително поставена задача да направи сравнение между отношението на Далчев към познанието и това на Славейков в поемата "Cis moll". Нейният отговор е следният:

Според Далчев книжното познание означава мъртвост. То закрива прозореца към истинския свят с простичките всекидневни радости. Този прозорец е решетка, която го изолира от контакта със света, от общуването, от съществуването му като човек, който е част от живота на обществото. Докато при Пенчо Славейков познанието е порив към идеала, културен героизъм, духовно себепостигане. То дарява смисъл на човешкия живот, божие откровение. Героят е застанал пред отворения прозорец, взирайки се в тайните на битието, а разгадаването им дава смисъл на живота му.

Общият извод е, че в художествената литература се стига до различни погледи към една и съща тема и това я прави богата, мъдра, ценна.

Така естествено се стига до оформянето на отговора на поставения в началото на часа въпрос: "Защо според Далчев познанието носи самота и осуетява срещата на човека със света?", който ще покаже доколко учениците са оформили у себе си умение да правят изводи и да ги назовават. Изводите им са, че книжното, неизживяното, неизстраданото в живота знание според Далчев е лишено от живот. То отчуждава човека от другите, подменя истинското живеене с чуждия опит и може да го обогатява интелектуално, но го лишава от най-важното - контакта с любимите хора, от възможността да им дари част от себе си.

В края на часа идва ред и на самооценката като елемент на формиращото оценяване. Оценките на групите варират от пълна защита на постигнатото без критични елементи до трезва и реална преценка на постигнатото и на слабите страни на представянето. С помощта на учителя като успехи бяха представени показаните умения за създаване на адекватни решения на поставените задачи и за оформяне на изводи, а като недостатъци - липсата на достатъчно умения за оформяне на тези, страдащи от непълнота или прекалена размитост; също така създаването на аргументи, прекалено близки до предложения за работа инструментариум; липсата на самостоятелност. Осъзнали с помощта на учителя разликата между желаните цели и оценката на настоящото си равнище на познание, учениците разбират и насоката, в която трябва да продължат да се усъвършенстват.

Така чрез конструктивисткия модел на учене учениците активно извличат собствен смисъл от учебния опит, вместо да бъдат третирани като пасивни реципиенти на информация от страна на учителя.

 

 

БЕЛЕЖКИ

* Редакцията благодари на Ил. Кръстева за възможността да публикува статията й и в настоящата книжка на сп. "Български език и литература". [обратно]

 

 

ЛИТЕРАТУРА

МОН, Световна банка. Пакет за обучение на регионални групи за подкрепа. Проект: Модернизация на образованието. Компонент: Квалификация на учителите. Подкомпонент: Обучение и подкрепа на педагогическите кадри. Април 2003.

МОН, Световна банка. Пакет за обучение на учители, които преподават в 12. клас. Проект: Модернизация на образованието. Компонент: Квалификация на учителите. Подкомпонент: Обучение и подкрепа на педагогическите кадри. Април 2003.

Кръстева 2002: Кръстева, Ил. Самотата на познанието - анализ на Далчевото стихотворение "Книгите". - В: Стойкова, М. и колектив. 120 литературни разработки. Втора част. Под общата редакция на Милослава Стойкова. София, 2002, с. 187-190.

Стефанов, Панов 2003: Стефанов, В., Ал. Панов. Литература за 12. клас. Задължителна и профилирана подготовка. София, 2003.

[1], [2], [3] Далчев, Атанас. Стихотворения, фрагменти, мисли и впечатления. София, 1978.

 

 

© Иванка Илиева
=============================
© Български език и литература (електронна версия), 2005, № 5
© Електронно списание LiterNet, 06.12.2005, № 12 (73)

Други публикации:
Български език и литература, 2005, № 5.