ДВЕТЕ ГЪБКИ

Искра Павлова

web

1.

Две малки Гъбки, розовички, с бели крачета живеели сгушени една до друга в коренището на най-стария Дъб в една дълбока гора. Те били много красиви, малко наивни и прелюбопитни. Искали всичко да разберат и задавали на всекиго по много въпроси. Когато нямало кого другиго да питат, те разпитвали стария Дъб за всичко, което можели да се сетят. Понякога така досаждали с безкрайните си въпроси на Дъба, че за да си почине, той се преструвал на заспал.

Един ден толкова много го разпитвали, че той се уморил и потънал в истински дълбок сън. Гъбките обаче искали още да питат и да питат, и за своя радост видели, че клоните на близките храсти се разклащат, което означавало, че идва някой, когото те веднага щели да обсипят с въпроси. Преди още да видят кой се приближава, те завикали:

- Кой си ти, зад храста?

- Отдалече ли идваш?

- Знаеш ли накъде отлетяха птиците?...

- Срещал ли си наскоро...?

Но преди да се разбере кой кого би трябвало да е срещал наскоро, храсталакът се поразтворил и от там се показало едно такова нещо, което накарало кресливите Гъбки мигом да млъкнат и да забравят всичките въпроси на света.

Защото това, което Гъбките видели, било розово, почти като техните шапки, но било мъничко, тъничко, смешно навито на няколко колелца и цялото покрито с нежни, сребристи косъмчета, стърчащи във всички посоки. Нещото колебливо се показвало между листата на храстите, като леко се поклащало нагоре-надолу, наляво-надясно и напред-назад. Няколко мига по-късно клоните се раздвижили още повече и изумените Гъбки видели, че странното къдраво нещо е прикрепено към едно друго нещо, също толкова розово, но по-голямо и закръглено, почти като техните шапки, и било покрито със същите къси сребристи косъмчета.

Гъбките вече си мислели, че това е една голяма розова гъба, с малко розово червейче върху шапката си, когато нещото се показало още повече и тогава се видяло, че за разлика от тях то имало две розови, късички, дебелички крачета, които стоели върху розови копитца. Такава гъба, просто не можело да има и този факт съвсем слисал двете качулати приятелки. От изненада те така подскочили, че направо се отскубнали от мъха, върху който растели и направили три гъбешки крачки напред.

Гъбешките крачки са нещо, което много рядко се случва, особено в днешно време, и се изразява в ниско приклякване, засилване, отскок и придвижване в определена посока. Една гъбешка крачка се равнява на седем калински крачки, на една и половина сврачи крачки или на три четвърти заешка крачка.

Отскубването на Гъбките предизвикало един твърде необичаен гъдел в корените на стария Дъб, от което той тутакси се събудил, погледнал надолу и не повярвил на престарелите си сънени очи. Там, където до съвсем скоро растели двете розови досадници, сега имало само две, едва забележими кръгли вдлъбнатинки. Това доста смутило Дъба, нещо повече - той истински се изплашил. Горкият столетник не знаел дали от старост губи зрението си, или нещо лошо се е слушило на любопитните му съседки. Но само след миг погледът му се отдалечил на разстояние три гъбешки крачки напред и той облекчено въздъхнал, съзирайки двете розови шапки.

Въздишката на Дъба предизвикала суматоха в храсталака, нещо в него подскочило и след миг пред трите чифта изцъклени очи застанало нещо, което малките, наивни Гъбки не можели на нищо познато да оприличат, а старият премъдър Дъб не можел да оприличи на нищо друго, освен на Прасешко дупе.

Защото наистина в тревата пред тях стояло, изправено на копитцата си, едно добре закръглено, розовичко Прасешко дупенце, покрито с блестяща сребристо-прозрачна четинка и с малка, щръкнала, навита като стружка опашчица.

Смайването продължило толкова дълго, че преди някой от тримата да успее да проговори, проговорило самото Дупенце:

- Добър ден! - казало то, и от това станало ясно, че освен всичко друго, това е и едно много възпитано Прасешко дупе.

- Добър... - казал слисаният Дъб.

- ...ден! - рекли изненаданите Гъбки и от този миг насетне те започнали да говорят по този странен начин, като започнатото от единя се довършвало от другите и обратно.

И тъкмо като любезни хора си били разменили поздрави и следвало, според правилата на етикета, да се представят един другиму, когато от небето внезапно рукнал проливен дъжд. Само че това не бил някакъв обикновен, проливен дъжд, а бил изключително необичаен!

Необичайното, впрочем, било не самият дъжд, а последствията от него, защото, когато той така внезапно спрял, както и започнал, от земята поникнали петдесет чифта обувки, което прави общо сто броя обувки! Те били най-различни по цветове, модели и дизайн; по височина на тока и дебелина на подметката; с връзки и без връзки, с катарами, с джуфки, с ципчета; пантофки, ботушки, чехли, сандалки, маратонки и какви ли още не! Освен това те били от различни моди и марки, едни стари, други - нови, някои почти необувани, а други почти скъсани от носене, някои били скъпи, а други евтини, едни блестели от чистота, а други били прашни и т.н., и т.н., но всички те били от естествена свинска кожа!

Второто чудо, което се случило за толкова кратко време, съвсем объркало двете Гъбки. Смаяни били също Дъбът и Прасешкото дупенце. Те стоели на полянката и се чудели как е правилно да се запознаят с всичките тези обувки, дали с всяка една поотделно, дали по мадели, или по чифтове, когато мъдрият Дъб разрешил проблема, изричайки:

- Добър ден, леви...

- ...обувки! - довършили Гъбките.

В отговор се чуло някакво пукане, някакво чукане, някакво бълбукане, някакво свирукане и някакво шушукане-мушукане.

- Добър ден, десни... - викнали Гъбките

- ...обувки! - добавил Дъбът, след което настъпила една шумотевица, една пукотевица и една бъркотевица.

- Добър ден леви и десни обувки! - поздравило и Прасешкото дупенце, след което започнало някакво ужасно говорене-бърборене, мърморене-дърдорене и пърпорене-къркорене.

Това всъщност бил любезният отговор на обувките, но тъй като всички те говорели на различни езици, нищо не им се разбирало.

Докато траело всичко това, никой не забелязал как изпод коренището на Дъба изпълзяла една Стоножка. Тя се движела бавно и стъпвала много внимателно, защото всичките й сто крачета били съвършено боси! Горката Стоножка живеела под най-дебелия корен на Дъба и току-що открила, че всичките петдесет чифта обувки, които снощи си била подредила за обуване, са изчезнали по някакъв извънредно загадъчен начин.

2.

През цялото това време край едно дълбоко, тинесто и зеленясало блато един млад и начинаещ Магьосник се учел да прави магии. За целта той бил разтворил една стара, дебела и доста оръфана книга, която според него, съдържала магически рецепти. Всъщност това бил готварският тефтер на прабаба му, но тъй като на младини тя била малко магьосница, някои от рецептите наистина били магически! За нещастие, обаче, никъде не било отбелязано кои са обикновените рецепти и кои - магическите. А прабабата вече била около деветстотин четиридесет и седем годишна и напълно забравила всичко, така че правнукът й нямало кого да попита. Затова в името на магическите науки, младият учен самоотвержено разбърквал рецепта след рецепта и се опитвал да запомни какво става, понеже той пък бил около три и половина годишен и още не можел да пише. Естествено, че той не можел и да чете, но се справял криво-ляво по картинките, където изобщо ги имало.

По първата рецепта Магьосничето нарязало два домата и две краставици, глава лук и поръсило с овче сирене. Каква обаче била изненадата му, когато получило най-стандартна шопска салата! Но то не искало да прави салати и опитало втори път, като с риск да произведе някакъв екзотичен омлет, смесило пуешко яйце, мармалад от жълти джанки, кимион на прах и по три капки тинтириково и минтириково масло, но това пък се оказала рецептата за козметичната маска на прабаба му, случайно попаднала в тетрадката.

Това поизморило малкото Магьосниче, затова то си намазало една филия с маргарин и тъкмо седнало да я яде, когато тя някак си внезапно подскочила, търкулнала се и а-ха да цопне в блатото, когато се превърнала в розово Прасешко дупе с навита опашчица. Преди Магьосничето да разбере какво става, прасешките копитца припнали, понесли отгоре си Дупенцето и то се шмугнало в най-близкия гъсталак.

Първата магия била направена и Магьосничето, макар и гладно, било изключително доволно и окуражено да продължи научните експерименти. Ето защо то избрало една доста сложна рецепта, която включвала карфиол, червени камби, моркови, целина, чесън на скилидки, сол и оцет в магически пропорции, но очудването му нямало край, когато резултатът се оказал само една царска туршия!

Упоритостта на невръстния Магьосник била наистина забележителна, понеже той много бързал да порасне, надявайки се с магия да превърти времето с двайсет горски години напред. Затова след приготвянето на всяка рецепта той затварял очи и изричал следното заклинание:

Двайсет котарака
и двадесет хлапака,
с по двадесет калпака
засуквали мустака
на двадесет юнака,
с по двадесет кривака
по двадесет пъти на ден!
А двадесет глупака
и двадесет дивака
облизвали каймака
по ръба на похлупака
на един пробит леген!

Но чудото все не се случвало. Тогава Магьосничето решило да опита с рецептите от раздел ДЕСЕРТИ, понеже се сетило, че ако не успее да направи магия, то поне би могло да си похапне нещичко, което обича. Затова то избрало една рецепта за ягодов крем и вдъхновено започнало да я бърка. Когато кремът бил вече готов и заклинанието изречено, а малкото Магьосниче стояло със затворени очи, внезапно се чуло странно шумолене, нещо мокро капнало върху нослето му и поглеждайки отново, то видяло че ягодовият крем е изчезнал, а от небето се изсипва проливен дъжд! Макар и проливен, дъждът бил кратък, защото продължил само двадесет горски мига, но те били напълно достатъчни за сбъдването на една магия.

3.

Когато босата Стоножка изпълзяла изпод корена на Дъба и погледнала пред себе си, била обзета от огромна радост, защото пред нея стоели всичките й изчезнали обувки. В радостта си тя дори не се запитала как от килера, където били снощи, те се озовали на тревата под Дъба. И понеже Стоножката много бързала занякъде, незабавно понечила да обуе най-близкия чифт. Но едва нахлузила първата обувка и съзряла Прасешкото дупенце, което стояло сребристо-розово сред обувките й.

Това било доста неприятна изненада за Стоножката. От всички възможни свински неща на света тя обичала само обувките от свинска кожа, а всичко останало мразела. Мразела свинско грухтене, неневиждала свинска пача, ужасявала се от свински работи, а от цели прасета просто й прилошавало! Вярно, че това пред нея не било цяло прасе, а само част от прасе, при това най-задната, но какво от това? То било нещо свинско, тоест достойно за презрение!

“ Какви работи започнаха да се случват в тази гора! Прасешко дупе сред обувките ми!” - възмутено промърморила Стоножката, но Прасешкото дупенце, Гъбките и Дъбът я чули.

- Извинете, госпожице, но аз не съм никакво дупе! - възразило Прасешкото дупе.. - Нима не виждате, че аз съм една омагьосана филия с маргарин?

- Какви са тези глупави лъжи? Всеки може да твърди каквото си иска! - гневно запротестирала Стоножката, която изобщо не вярвала в никакви магии, вълшебства, призраци и таласъми, понеже си мислела, че е стъпила здраво с всичките си сто крака на земята.

Но когато погледнала за втори път, забелязала, че това Прасешко дупе, което стояло сред свинските й обувки, било значително по-малко свинско от тях!?!

Изреченото от Стоножката било чуто от двете Гъбки и от Дъба и те също погледнали с особено голямо внимание към Прасешкото дупенце. Тогава те забелязали, че под розовата кожичка наистина е опакована една филийка, добре намазана с маргарин.

За разлика от Стоножката, Дъбът и особено Гъбките страшно много вярвали във всякакви чудеса, магьосничества, али-бали и абри-кадабри, понеже били надарени с богато въображение. И ето - истинско магьосническо творение разговаряло с тях! От този факт и тримата, най-вече Гъбките, изпаднали в неописуем възторг! Те веднага завикали, закрякали, заквакали, поискали да узнаят и най-малките подробности, и си възвърнали способността да задават въпроси и да говорят независимо от Дъба.

Стоножката нямала време да разсъждава върху никакви загадки, затова обула завчас всичките си обувки, задвижила с пълна скорост всичките си крака и изчезнала неизвстно накъде.

Оставайки насаме с Прасешкото дупе, тоест с омагьосаната филийка с маргарин, Гъбките веднага започнали да задават въпроси, крачейки с гъбешки крачки в най-различни посоки. Вълнението им било толкова голямо, че се наложило старият и премъдър Дъб да им се поскара, за да възстанови реда и спокойствието под клоните си. Естествено, и Дъбът искал да узнае как тази намазана филия се е превърнала на Прасешко дупе, кой я е омагьосал, и най-вече как е попаднала тук. Защото намазаните филии винаги будят подозрение, което в повечето случаи се оказва напълно основателно! Затова, противно на природата си, и Дъбът започнал да задава най-строги въпроси:

- Кажи сега, Прасешка филийо, как стана на намазано дупе? Тоест, как ти, Прасешко дупе, се престори на намазана филия? Всъщност, май че искам да кажа обратното...

- Той иска да каже: “Как ти, намазана с маргарин филийке, се превърна на Прасешко дупенце?” - оправили работата Гъбките, изгарящи от страшно любопитство.

- Точно така, как ти, намазана филийо, се превърна на Прасешко дупе? - потвърдил старият Дъб и зачакал отговор.

Тогава Прасешкото дупенце, или омагьосаната филийка, или каквото и да било, започнало да разказва за зеленясалото блато, за мъничкия Магьосник, за прастарата магическа, готварска книга и за всичко, което се случило там. Дъбът, и Гъбките слушали занемели разказа. Те поглъщали всяка дума и пред очите им разказаното се превръщало в живи картини, защото филийката имала дарбата на фантастичен разказвач! Тя така образно описвала с думи преживелиците си, че никой не се усъмнил в истинността на разказа й.

И след като разказала всичко, омагьосаната филийка въздъхнала с най-дълбоко съжаление и оплакала съдбата, която я превърнала в Прасешко дупе вместо да изпълни предназначението й да нахрани едно дете.

- Какво-о-о?! Нима ти искаш да бъдеш изядена?!? - не повярвали на ушите си Гъбките.

- Но, разбира се - казала филийката, - нали за това съм храна! А храната няма никакъв смисъл да съществува, ако не храни някого!

- Много правилна философия! - одобрил мъдро Старият дъб и добавил: - На света няма смисъл от нищо, което няма смисъл!

Минало известно време в пълно мълчание преди малките Гъбки да разберат мъдрата мисъл на Дъба. Те дори понечили да започнат да питат отново, но за миг се спогледали замислени и се сетили сами. Тогава, развълнувани, пожелали на нещастната омагьосана филийка час по-скоро да се развали магията и тя да успее да нахрани поне едно гладно същество на света!

4.

Когато разгневената Стоножка хукнала през глава, тя дори и не се замислила по кой път точно да тръгне, но като се поотдалечила малко от омразното Прасешко дупе, се спряла да помисли. Тя всъщност отивала към дивата череша, под която Копринената буба наскоро била открила моден център за облекла, аксесоари и обувки от най-висококачествена коприна. Днес Стоножката трябвало да си поръча рокля, петдесет чифта нови обувки, чанта, шапка и булчински воал от слънчевожълта коприна, защото идната неделя щяла да бъде нейната сватба! И понеже стоножките в празнични случаи се обличат в жълто, тъй като това е цветът на слънцето, любовта и радостта, тя отивала да си поръча сватбен тоалет в най-радостния нюанс на този цвят. А сватбените й обувки щели да бъдат сто изящни жълти, копринени пантофки, защото никой не се жени със свински обувки, колкото и да му харесва да ги носи в ежедневието си!

Към дивата череша водели два пътя, единият дълъг, а другият кратък, но краткият минавал през едно място, на северния бряг на блатото, за което се говорело, че е омагьосано и че там се случвали странни неща. Разправяло се, че там растяла една трепетлика, която не трепери, че на нея живеела една катерица, която не се катери, а отдолу цъфтели жълтурчета, които изобщо не били жълти! Чувало се също, че там се появявали магьосници и затова Стоножката се спряла да помисли по кой път да продължи. И почти щяла да избере от съображения за сигурност по-дългия път, когато се сетила, че тя е най-големият реалист на земята, стои здраво със всичките си сто крака и не вярва в никакви бабини деветини! Ето защо тя отново си плюла на всичките сто пети и хукнала по краткия път, покрай блатото.

Стоножката тичала много бързо, различните й обувки се размятвали във въздуха, подскачали, припкали и носели бъдещата младоженка напред. Тя била много щастлива от предстоящата сватба, много влюбена в един млад Скакалец, олимпийски шампион по дълъг скок, за когото щяла да се омъжи след броени дни.

Но както си тичала, Стоножката внезапно се заковала на място. Тя дори не успяла да свали всичките си крака на земята, затова наоколо й стърчали в разни посоки трийсетина различни обувки, но тя не забелязала това, защото точно насреща й изникнала една картинка, от която бедната Стоножка загубила ума и дума.

На брега на блатото, високо извисила клони, стърчала една трепетлика, но въпреки вятъра, който люлеел тръстиките, по трепетликата не потрепвал нито лист! От основата на ствола й към най-близкия клон се изкачвала една катерица, без да се катери. А под трепетликата, която изглеждала като реалистична скулптура, сред туфички нежълти жълтурчета, стояло едно мъничко русокосо човече, чудновато облечено в лабораторна престилка, с шлем от черупката на блатна мида на главата. Човечето било погълнато от някаква важна работа, която приличала и на готвене, и на игра, и на научна дейност, тъй като наоколо имало и домакински съдове, и продукти и една много стара книга. То стояло със затворени очи под трепетликата, която не трепере, рецитирайки тихо някакво безсмислено стихотворение. Минута по-късно то отворило очичките си и радостно извикало:

- Направих магия! Направих магия, успях! - викнало щастливо то, защото си помислило, че това необикновено същество с безброй крака, обути в различни обувки, е негово творение. То дори съвсем не виждало, че под нослето му продължавал да вдига вкусна пара, току-що сготвеният от него миш-маш, който бил истински кулинарен шедьовър, защото в стремежа си да стане магьосник човечето било станало превъзходен готвач!

- Каква магия?! Кой си ти?! - дошла на себе си Стоножката, която от изненада забравила всички правила на доброто поведение.

- Моля да ме извините, уважаема госпожице, но моята магия сте Вие - казало малкото Магьосниче, което дори и в най-необичайни моменти не губело доброто си възпитание.

- Ах, моля да ми простите, но аз не съм магия, а Стоножка, която отива да си поръча сватбен тоалет при Копринената буба, защото в неделя ще се жени. А Вие кой сте? - рекла Стоножката, припомняйки си любезните обноски.

- Аз съм един малък Магьосник и правя магии - обяснило Магьосничето. - Но Вие наистина ли не сте моята магия?

В този миг до носа на Стоножката достигнал ароматът на вкусен миш-маш и понеже тя от бързане не успяла нито да закуси, нито да обядва, а пък страшно много обичала миш-маш, даже и не чула какво я питат.

- Ах! Ох! Леле-мале, миш-маш, къде-къде, тук ли-там ли!? - засуетила се тя и едва сега започнала да сваля стърчащите си в пространството крака, опитвайки се да открие вкусното ястие, което беше раздразнило апетита й.

- Извинете, това някакво ново заклинание ли е? - попитало малкото Магьосниче, което не разбрало несвързаните думи на Стоножката

- Миш-маш “Заклинание” е най-вкусният миш-маш на света! Искам го за празничната вечеря на моята сватба! - рекла Стоножката, която си помислила, че Магьосничето й говори за онзи миш-маш, който й готвела навремето прабаба й, по тайна рецепта и го наричала миш-маш “Заклинание”.

- О, вие искате аз да правя празнични магии и заклинания във вечерта на Вашата сватба!? Много, много Ви благодаря! - трогнато изрекло малкото човече, което помислило, че най-после се е намерил някой, който да повярва в неговите свръхестествени способности и да му възложи толкова отговорна магьосническа задача.

В този миг Стоножката свалила и последния си крак и като стъпила отново здраво на земята с всичките си сто крака, напълно вникнала в същността на нещата. Първо тя съзряла една голяма чиния с вкусен, още топъл миш-маш и като се приближила до чинията, любезно попитала дали може да го опита. Тогава и малкият Магьосник забелязал миш-маша и това му напомнило, че и той е много гладен, защото нищо не бил ял, тъй като по някакви неясни причини изчезнали, както филийката му с маргарин, така и ягодовият му крем. И понеже миш-машът е най-вкусен, когато е още топъл, Магьосничето постлало сред нежълтите жълтурчета една чиста покривчица, подредило прибори и поканило Стоножката на обяд.

Миш-машът действително бил чудесен, защото бил приготвен по същата тайна рецепта, по която го готвела Стоножкината прабаба, наричайки го миш-маш “Заклинание”. Навремето двете прабаби, тази на Магьосничето и тази на Стоножката, били приятелки и си обменяли готварски рецепти, така че тази тайна рецепта била записана и в готварския тефтер, който начинаещият Магьосник ползвал за вълшебническо ръководство.

Докато похапвали вкусен миш-маш, Стоножката и Магьсничето доста се сприятелили. Бъдещата булка похвалила кулинарните умения на новия си приятел и го помолила да прояви любезността да приготви миш-маш “Заклинание”, като сватбена вечеря за седемстотин деветдесет и четири гости в навечерието на нейната сватба. Магьосничето било малко разочаровано, че го канят за готвач, вместо за магьосник, но не можело да обиди с отказ най-новата си приятелка и то тъкмо в най-щастливия й ден. Затова то приело молбата й и след като Стоножката си тръгнала, то веднага се захванало с организацията на празничната сватбена вечеря.

5.

Съвсем на края на гората, там където започват ливадите, а след тях и пшеничните нивя, също се извършвали трескави сватбени приготовления. Една голяма тайфа момци-скакалци, всичките спортисти от най-елитния отбор по дълъг скок, помагали на своя приятел, който следващата неделя щял да се жени. Сватбеното тържество трябвало да бъде проведено в пищно и разточително великолепие, с музика, песни, танци, празнични фойерверки и луксозен транспорт. А самата брачна церемония следвало да бъде извършена от най-мъдрия и достолепен свещеник, в най-голямата и красива църква, с най-тържествената сватбена литургия. Затова бъдещият жених и неговите съотборници с истински спортен ентусиазъм се захванали здраво и като на най-отговорно състезание свършили цялата работа само за три дни, защото точно толкова оставали до сватбения ден.

В първия ден, четвъртък, трима отишли в агенцията по тържествени ритуали и наели най-добрия диджей - един млад Жабок, който бил специалист по озвучаването на сватби. Той разполагал с най-добрата фонотека от всички жанрове музика и с последен модел професионална апаратура.

Скакалецът бил много претенциозен, защото негова съпруга щяла да стане най-красивата и дългокрака Стоножка, носителка на множество коронки за кралица на красотата от най-престижни световни конкурси за “Мис-еди-какво-си”. Ето защо, бъдещият младоженец, влюбен и горд, трепетно очаквал мига, в който щял да чуе най-желаното “Да” от устата на своята любима. То щяло да го направи най-щастливия мъж на земята, защото най-стройните петдесет чифта крака в света щели, с плавна грация, да го съпътстват през целия му живот, а кой ли мъж не си мечтае точно за това?!

На втория ден, петък, шестима скакалци отишли в бюрото за автомобили под наем и ангажирали най-луксозната тревистозелена лимузина, оборудвана с мини бар с отбрани питиета, автоматичен петдисков сиди чейнджър, суперергономични седалки и всички други екстри, за които дори не бихте се и сетили!

За празнични случаи скакалците предпочитат зеления цвят, понеже това е цветът на пролетта, живота и младостта, а за сватбени празненства го считат направо за задължителен! Затова лимузината на новобрачната двойка щяла да има и почетен ескорт от дванадесет бръмбара-рокери, каращи последния модел най-мощни металиковозелени мотоциклети.

В събота, последния ден преди сватбата, самият младоженец заедно с целия отбор скакалци отишъл в храма на Богомолката, за да я помоли да извърши венчавката, тъй като тя била най-почитаният свещенослужител в цялата епархия. Богомолката, разбира се, веднага приела, защото за нея било чест да свърже в свещен брак един олимпийски шампион и една кралица на красотата. И до тук всичко било прекрасно, обаче храмът, в който служела Богомолката, се оказал един малък параклис, който в никакъв случай не можел да побере повече от трима души. Това означавало, че освен младоженците и попа, вътре не можел да влезе никой друг! Дори и кумовете трябвало да останат навън! Ами шаферките, ами сватовете, ами целия отбор по дълъг скок?! Да не говорим за всичките седемстотин деветдесет и четири гости!

Неочакваната изненада разтревожила младия жених и той вече се чудел какво да прави, когато мъдрата Богомолка предложила сама да разреши проблема и доброволно се наела до утре да намери подходящ храм. Ето защо тя веднага тръгнала да обикаля другите свещеници в околността и да ги моли някой от тях да приюти в храма си една сватбена церемония. Разбира се, всички те незабавно щели да се съгласят, обаче се оказало, че в едната църква щяло да има кръщене, в другата - опело, а третата била затворена за реставрация на стенописите. Това доста усложнило положението, защото съботният ден вече свършвал, настъпвала вечерта, а Богомолката още не била довела работата доникъде, когато, връщайки се от последия храм, спряла да си почине на полянката под стария Дъб. Там вече спели, сгушени едно до друго, три розови неща, две от които приличали на гъби, а от третото стърчал някакъв розов тирбушон, покрит със сребриста четина. Богомолката не обърнала много внимание на розовата купчинка, защото, стоейки под клоните на Дъба, видяла, че те се издигали нагоре като сводовете на внушителна катедрала, а листата им имали топлите цветове на иконите, защото есента вече била започнала да ги обагря и позлатява. Това откритие страхотно зарадвало Богомолката, която веднага попитала стария Дъб дали би се съгласил утре, тук, под неговите клони, да се извърши тайнството на бракосъчетанието на две влюбени души. О, за Дъба това било изключителна чест! Той веднага се съгласил и дори предложил да кумува, тъй като всяка млада двойка има нужда от мъдър кум, който да й дава умни и своевременни житейски напътствия.

6.

На другия ден, още от ранни зори, в гората се почувствало особено празнично настроение. Весела суетня обзела всички, непрекъснато някой носел нещо нанякъде, отивали и се връщали, заети с важни дела. Гъбките старателно си изгладили шапките, тъй като те щели да бъдат шаферките на булката, и понеже си били розови, не се наложило да си шият специални тоалети.

Малкото Магьосниче, което щяло да бъде главният майстор-готвач, още откъм обяд започнало да подготвя съдове и продукти, подправки и прибори, и всички необходими неща за една сватбена гощавка. То разпределяло работата между пет работливи пчели и седем пъргави калинки, които извикало да му помагат, защото никой не може сам да сготви миш-маш “Заклинание” за седемстотин деветдесет и четири гости, дори и ако е магьосник!

В къщата на булката пристигнала Копринената буба, която лично й донесла най-прекрасната булчинска премяна. Слънчевожълта рокля от тежка копринена тафта, дълга до земята и с безкраен шлейф, златиста ръчна бродерия и копчета от светъл кехлибар. Петдесет чифта елегантни копринени пантофки, всичките с изящни златни катарамки. И накрая - ефирно нежен воал от най-фината копринена нишка, която Бубата можела да изпреде!

Две красиви пеперуди, най-опитни фризьорки, дошли за да направят прическата на Стоножката за сватбеното тържество. Те подхвърквали около нея, подавали си гребени, шноли и фиби, и ръсели от крилцата си, по косите на младоженката, златен брокат.

Така, в последни приготовления, се изтъркулил неделният ден. Наближаващата привечер била вълшебно тиха, във въздуха се носело омайно чувство за тържественост. Наближавало времето за започване на брачната церемония, за което били избрани романтичните часове на залеза, когато денят и нощта нежно се прегръщат с любов.

Нетърпеливият младоженец, Скакалецът, пристигнал цял горски час по-рано заедно със свитата си от близки и роднини, приятели-съотборници и бръмбари-рокери.

Достолепният свещеник, Богомолката, дошъл точно навреме, за да приготви евангелието, свещите, светената вода, короните и всичко необходимо за една тържествена венчавка.

Гъбките правели гъбешки крачки около булката, която, за да си придаде важност и да увеличи нетърпението на жениха, въпреки че живеела съвсем наблизо, нарочно малко се помайвала и пристигнала с четвърт горски час закъснение.

Когато Стоножката, стройна и дългокрака, облечена в приказна булчинска премяна, красива като нимфа, придружена от две хубавички, розови шаферки, роднини, братовчеди и приятели, се появила като чудно видение, зазвучал камбанен звън! Дъбът повдигнал още по-високо клоните си, извил ги като купол на катедрала и разлюлял всичките си многобройни жълъди, които зазвънели като хиляди камбанки. През разноцветните есенни листа се процеждали последните лъчи на залеза и хвърляли върху земята пъстри слънчеви петна, сякаш минавали през изящен, старинен стъклопис.

Венчавката била извършена с вещина и подобаваща тържественост, всеки от младоженците казал “Да!”, след което, в настъпилата вечер, отново звъннали камбанките. Всички затаили дъх и вдигнали очи към небето, откъдето очаквали да бликнат празничните фойерверки, обаче нищо подобно не се случило.

- Скъпи, къде е пиротехникът, който трябваше да е някъде тук? - попитала Стоножката своя красив съпруг, който стоял щастлив до нея, облечен в чудесен зелен смокинг.

- Приятели, къде е пиротехникът, който трябваше да е някъде тук? - попитал на свой ред Скакалецът своите приятели, които стоели до него.

- Ами-и-и, той пиротехникът, ами-и-и, ние-е-е-е... забравихме да наемем пиротехник! - смутено си признали приятелите на Скакалеца, защото от бързане да се свърши всичко за три дни те наистина не се сетили да поръчат специалист по празничните илюминации.

- Ами така е, когато се върши всичко в последния момент! - ядосано упрекнала Стоножката младия си съпруг и в гората, под Дъба, надвиснала заплахата на първия семеен скандал!

* * *

В това време малкото Магьосниче, заедно с пчелите и калинките режело продуктите за сватбения миш-маш. То тъкмо било нарязало на ситно две глави лук и си помислило: “Дали пък приказката не свършва до тук?”, когато без никаква видима причина парченцата на прясно нарязания лук заподскачали в купата, захвърчали високо във въздуха и със свистене и пукот започнали да се пръскат и да светят в чудни, разноцветни светлини. Те искрели, греели, въртели се и бавно падайки към земята, изгасвали. Малкият готвач, без да разбере как, направил най-прелестната магия, превръщайки продуктите, които реже, в сватбени фойерверки. Добре, че били работливите му и пъргави помощнички, защото иначе било напълно възможно цялата празнична вечеря да се разхвърчи във въздуха във вид на падащи цветни звезди.

Стоножката, като видяла какво става, страхотно се зарадвала и с благодарност прегърнала малкия си приятел, който щастливо си шепнел: “Направих магия! Направих магия и вече станах магьосник!”

- Да, ти наистина направи магия за мен! Благодаря ти, малък Магьоснико! - прошепнала му признателно младоженката.

Изричайки това, тя вече повярвала в чудесата, защото колкото и крака да имаш, и колкото и здраво да стоиш с тях на земята, чудо винаги може да ти се случи, особено когато си влюбен и щастлив!

Когато празничната заря свършила и от небето се приземила и последната цветна искра, Гъбките и Дъбът някак си особено се спогледали, сякаш се питали дали нещо не липсва. И вече щели да започнат да задават въпроси на глас, когато и тримата се сетили, че от началото на венчавката не били виждали Прасешкото дупенце. Изплашени, те се заоглеждали наоколо, всичко, което било поне малко къдраво или розово, веднага било проверявано, но от Прасешкото дупе нямало и следа! Сериозно притеснени, малките розови шаферки започнали необуздано да крачат с гъбешки крачки по тревата, те дори се бутали и падали, докато в един миг, в най-отдалечения край на полянката, там където започвали храстите, съзрели нещо. Те мигом се втурнали натам и когато го приближили, видели, че в тревата, под най-близкия храст, откъдето преди три дни се появило Прасешкото дупенце, сега лежала една малка филийка, намазана с маргарин. Към нея, в дълга върволица, прииждали множество гладни мравки, първите от които вече започвали да я ядат.

© Искра Павлова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 20.08.2006, № 8 (81)