|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
КРАЙБРЕЖИЕ Ивона Тачева През зимата времето застива в рибарското селище, морето бучи непрестанно, тежко и само понякога сирашко бледорозово слънце прогаря посърналия небосклон. Оттук не минават пътуващи артисти, нито тромави скандинавци, нито разгулни величия. Животът в селището е безкраен и неусетен. Вечер мъжете се събират в кръчмата, играят на табла и пият мастика. Кръчмарят с молив зад ухото слуша новините по радиото, облакътен на тезгяха. Задушно е, но е уютно. Почервенели от мастиката и ветрищата, рибарите си прибират у дома си. Жените им са сгрели вода в чайниците, поливат им да се измият, подават им кърпа, слагат вечерята. Навън морето тътне сънливо. В къщите гаснат газеници и кандила. В скърцащите кревати мъжете се притискат до едрите тела на жените си, чиито нощници миришат на домашен сапун и орехова ракла.
© Ивона Тачева Текстът печели трето място на конкурса за кратка проза на Erunsmagazine и LiterNet (2005). |