Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

["ИСТОРИЯ НА БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА" ОТ МОСКО МОСКОВ]

Илия С. Бобчев

web | Историография и критика

История на Българската литература от М. Москов, учител при Търновската Държавна мъжка Гимназия. Издание I. Търново. Издава книжарницата на Т. Джамджиев. 1895 г.

Срамно става на человека, като си помисли до колко ние българите не познаваме своето минало и не само своето древно минало, ами и нашата неотколешна, вчерашна история. Ние не познаваме или не признаваме делата на своите обществени дейци и писатели, от които някои още живеят, а други неотколе са починали. Едва няколко щастливци са се издигнали над общата съдба, но и те едва ли са напълно оценени. На някои наши политически агитатори биографиите са помрачени само с легенди. Политическата ни история пак е доста разследвана, но литературната - най-важната част от общата история на един народ?1 - Нашето незнание на последната е пословично. Ние се стесняваме да навождаме примери за доказване на това. Това, що се отнася до нея, литературата ни, за която имаме две-три съчинения само, особено не ни интересува. И нищо не може да ни накара да се взрем в своето културно минало, да се размислим; дори и такива големи събития, каквото [беше] юбилеят на нашата журналистика, на който ние толкова се надявахме да ни свести и опомни, - минават безследно в нашите умове. Нашата критическа мисъл сега спи; ние разсъждаваме там, гдето трябва да действуваме, ние действуваме там, гдето трябва да разсъждаваме. От тук един куп неразбории, неразбранщини, застой. Ние не щем да знаем за миналото, да мислим за сегашното, да предвиждаме за бъдещето. Каква практическа осезателна полза от това за всекиго от нас?...

При такива условия, ние мислим, лесно е да се разбере колко е трудно да се напише едно ръководство дори върху историята на Бълг. литература. На тогова, който се заема с тая работа предстои грамаден труд: да дири, да следи, да рови, да чете, да обмисля, да преценява, да разпределя: работа за много хора, които йоще не съществуват у нас, или за едно лице с необикновени критически способности, което дълго време ще очакваме: за един Лесинг, за един Белински, за един Тен. Един посредствен издирвач, а колко повече един компилатор, едва ли може да излезе наглава с тия мъчнотии.

Като имаме всичко туй предвид, ние трябва по начало да приемем, че нашата критика трябва да бъде много снизходителна към г. Москов. Но дори и ако вземем смекчаващите обстоятелства, които сам г. авторът привожда в предговора на книгата си, г. Москов, при всичкото си добро намерение, пак е в много случаи за осъждане.

Преди всичко - като оставим настрана това, гдето е отделил досущ малко место на разглеждане нашата народна словесност и старобългар. книжнина - нещо, което би било в полза на значението и новостта на книгата, ако всичко друго беше наред - г. Москов не е удържал докрай своя възглед върху литературата. Като се ползува първото, широкото, от двете определения на Шерра2, г-н Москов нарича литературата "сбор на всички словесни произведения, в които се изказва духовният живот на един народ, без да се гледа на тяхната форма, изложението и съдържанието". Г-н Москов разглежда литературата ни в най-широкия неин обхват, като започнем от изящната литература, с литературата на разните науки, и свършим с публицистиката и журналистиката. Ние мислим, че в тоя случай той е постъпил много хубаво. История на нашата литература, в тесен смисъл, е яко свързана с историята на нашата журналистика, за да не кажем тя е историята на нашата журналистика. Изпущаме ли последната из вид, ние не можем си състави правилно понятие за първата, толкова повече, че те навремето си взаимно са се месили, кръстосвали, съгласявали, изключвали една друга, и гонили буквално една и съща главна цел. Но, казахме, г. Москов не е удържал докрай тоя си възглед върху предмета си. Едва Фотинов, Богоров, Икономов и Михайловски са поменати от нашите стари журналисти в книгата му, и то само поменати. Няма дори имената на Ив. Добровски, Ал. Екзарх, Др. Цанков, Г. Кръстьович, Т. Бурмов, Ив. Найденов, Ив. Момчилов, Л. Йовчев, Я. Груева, С. Бобчев и мн. др. А да рече, че в оня провинциален град не е имало що да чете за тия наши обществения деятели - поимвало е. "Периодическия печат" от Ю. Иванов, "Прегледа за Българ. печат" от С. Бобчев, книгописите на Иречек (Браил. Пер. сп.) и Ал. Тодоров (Мин. сборник, кн. IX.), "Историята на бълг. литер." от Д. Маринов, "Историята на слав. литератури" от Пипин и Спасович, най-после и краткият исторически преглед на новобългар. литература в Христоматията на Вазов и Величков, - са били достатъчни да му дадат сведения за тия заслужили наши писатели. Освен за журналистите, г. Москов нищо не е поменал за С. Доброплодни (авторът на прочутия "Михал" - според Иречек, първата българска комедия; нито за Великсин, нито за В. Попович, от чиито стихове всяко едно наше дете поне едно ще знае, нито за П. Иванов, нито за П. Горанов (автор на първия по реда си български роман), нито за Ю. Ненов, нито за Св. Миларов и др. Не е направил хубаво г. Москов, гдето не е посочил имената на всички наши добри преводачи; заслугата на тия хора в ония времена е била несъмнена: със своите преводи те са замествали липсващата тогава оригинална литература. Не е поменато нищо за Нешо Бончев, талантливият и рано починал бълг. критик. Разните епохи в нашата литература не са достатъчно релефно характеризирани и обяснени с частни случаи. Делата и заслугите на разните наши писатели изобщо са повърхно разглеждани и понякога невярно схванати и предадени. Не е посочена поне публицистическата деятелност на Богоров, първия български вестникар, ни на Икономов. Значението на дядо Ил. Блъсков като белетрист е по-голямо от онова на Ц. Гинчев. Не са поне поменати имената на нашите мемоаристи 3. Стоянов, Ст. Заимов, П. П. Карапетров и др. Не са посочени имената на всички наши съвременници писатели, нито са оценени добре ония, за които се говори и т.н. Но нека спрем тук вече. Ако е нужен един по-грижлив преглед на г. Московия труд, - нека се надяваме, че по-вещи лица ще се заловят за това; ако ли не - ние свършваме с едно съжаление, че не можахме да намерим онова, което дирихме в труда на г. Москов, че той не е отишъл много далеч над труда на г. Д. Маринов, и да изкажем едно желание да видим по-скоро на бял свят съчинението на г. А. Тодоров по същия предмет, съчинение, на което ние възлагаме повече надежда и вярваме, че достатъчно ще я оправдае.

Ил. Савов

 

 

БЕЛЕЖКИ

1. Гл. стат. на Брандес за Сент-Бьов и модерната критика в тая книжка на "Б. Сб.", с. 381. [обратно]

2. Гл. руския прев. на неговата "История на Всеобщата литература", прев. от А. Пипин, издание на П. Спб., 1867. [обратно]

 

 

© Илия С. Бобчев
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 23.10.2005
Историография и критика. Съст. Албена Вачева. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Българска сбирка, год. ІІ, 1895, кн. 4, с. 427-429.