ЖЕНАТА В КНИГА ЗА КНИГИТЕ

Илиана Павлова

web

„Библейската жена” на Милена Кирова е книга, за която думите винаги ще изглеждат малко, а натрупването им - естествено. И причината е обяснима: в българската култура липсва подобно изследване, отсъства и методологическия ракурс за четене на Библията вън от теологичната й предпоставеност. Веднъж положена в теологичната рамка, библейската екзегетика е оставена за дълго да произвежда повтарящи се сюжети, да подхранва културни стереотипи, да поддържа идеологически конструкти - да бъде „дискурсивна реликва, прилежно изложена във витрините на миналото-като-музей”.

Изследването на Милена Кирова е радикално напускане на този музей, втурване в разомагьосващите практики на коментара, то е съобразяване със собствената потребност на Закона да бъде огласяван и приближаван към мисловните модели и езиците на съвремието. Вярна на Рикьоровия термин херменевтика на подозрението, Милена Кирова застава до библейския текст с нагласата да го чете, изпитвайки и него (като текст, който се занимава с „основите и основанията да съществуват най-важните институции на патриархалния свят”), и съвременната ни културна мисъл („собствените си навици и собствената си конструираност като патриархални хора”) - Библията е удобна и податлива на подобни изпитания, защото знае за ползите и неудобствата на битието ни.

„Новият коментатор на библейския текст - споделя М. Кирова във въведението към книгата - чете Библията и себе си едновременно...” Ето защо и „Библейската жена” е изследване, което надзърта най-вече в самите нас, в собствената ни принадлежност към принципите на едно модерно общество, в съзнанието ни на модерни хора. За подобна позиция дял има и една важна особеност, заложена в сърцевината на самия библейски текст: да „предписва света, който описва като действителност”; да „разказва живота на един древен свят”, като „прави живота според своите норми за свят”. Изследването има ясно знание за тази двойственост, то я разгръща, обсъжда, на места коментира.

„Библейската жена” на Милена Кирова доказва, че Библията може (и трябва) да се чете като литература, не само (но и) като митология, история, религиозна идеология, законов кодекс на древния Израил. Подобен тип синкретичност на текста до голяма степен предпоставя свободата при избора на различни изследователски оптики, опирането на различни методологически решетки. Тук М. Кирова разчита не само на безупречния си филологизъм, но и на комбинация от подходи, свързани с антропологията, културологията, изследванията на рода (Gender Studies), археологията, историята на Близкия изток, съпоставителната история на религиите, палеоетнографията... „Библейската жена” е книга, която респектира с ерудитското присъствие на авторката, с богатата културна осведоменост.

Впечатляващи са етимологизациите, които позволяват надникване встрани, разколебаване на вкоренени представи, произвеждане на принципно нови конструкти. Още първа глава - „И сътвори Бог човека” (Археология на един изчезнал текст)” - въвежда в един възможен прочит, традиционно подминаван заради липсите и некоректността в различните преводи на Библията. Известно е, книга Битие предоставя два отделни разказа за Сътворението, които разкриват и две различни версии за появата на първите хора. Едната акцентува върху едновременността на сътворителския акт на човешкото, другата настоява на етапността. Именно тази втора версия подхранва хилядолетните интерпретации и поддържа цялата система от възгледи за жената и женскостта - човекът е създаден от пръст, земя, от реброто на Адам е създадена Ева. Важен момент, който се подминава обаче, е, че използваната дума ‘adam е съществително нарицателно, а не собствено име, затова и „земното същество” няма нито пол, нито име. А sela е ребро, но и страна, лице, даже опашка. Всяко едно от значенията на думата отваря и изговаря цял сноп от интерпретативни възможности. Най-неутралната и най-безпроблемна, а същевременно и помиряваща двете версии за сътворението на първите хора, е „страна”. „Вторият „човек” е направен от „страната” на първия в очевиден процес на телесна подялба/мултипликация - отбелязва М. Кирова. - Това ни препраща към Платон и към идеята за андрогинната цялост на кръглите същества. Полово недиференцираният адам се превръща в две други (и очевидно различни помежду си) създания; раждат се мъжът и жената, при това едновременно”. От тук е и естествено налагащият се извод: „Смъртта връща човека в земята/природата/майката, от която е взет; любовта въз-връща автентичната хармония на андрогинното битие”.

Изследването на Милена Кирова коректно съпоставя, спокойно обглежда (изповядва метода „детайлно претърсване глава по глава”) и обсъжда; не търси и не отдава предпочитания, знае, че „всяка нова интерпретация - включително най-чудатата или най-съблазнителната с блестящи находки - е точно толкова (относително) вярна, колкото и най-традиционният коментар”. Затова умело показва (и доказва!), че в бездната от значения, кодирани в древния иврит, се крият още много разкази и загърбени интерпретации, стоят много думи, затрупани от навичността на мисленето. Самата Еврейска библиотека (думата библия идва от гръцки, където ta biblia означава „малки книги” - припомня изследването) е богата, защото се попълва в различно време от различни автори, различни са и нейните „редактори”, скрепили я в тялото, познато ни днес. В цялата книга има ясно знание за този процес - на живо случване и на стабилизиращо овладяване в референциално-предписващите механизми на разказа, на „редакторстване” и на „комплектоване”.

Gender-политиките, които демонстрира, и представите, който произвежда библейският текст, са естественият фокус, който събира усилията на това изследване. Авторката изрично подчертава, че не обсъжда природата на жената (подобен дебат липсва в библейския текст), а коментира конкретни позиции и социални роли - Добрата съпруга, Разумната жена, Блудницата, Чужденката, Пророчицата... От значение са реторическите механизми и стратегиите на символично мислене, които произвеждат библейската женскост като реалност на патриархалния социален модел. Голяма част от заглавията в книгата са буквални цитати (или умели трансформации), които пряко насочват към тези модели, като същевременно привличат вниманието със своята експресивност: „Дай ми деца: ако ли не, умирам” (съпругата), „Както вол отива на клане, както елен на изстрел...” (блудницата), „Който ме е намерил, намерил е живот” (умната жена).

Впечатление прави непрекъснатото желание на авторката да приютява, да прислонява библейската женскост в ключово-значими и символно градивни представи за човека в цялост. Така например в частта „Бивало ли е някога такова нещо... Женското тяло като сцена на ужаса” (тук коментарът е върху т.нар. „текстове на ужаса”, които разказват за жената откъм позицията на унижението, насилието, болката - подминавани от традиционната християнска екзегетика, а от феминистката екзегетика четени като непосредствен израз на преживяното) един от изводите настоява, че „жената в нейната слабост и „насилимост” става символ на човешката участ, аспект на човешкото в онто-теологическите представи на библейския разказвач”. В откъса „В дома на събутия” недвусмислено стои наблюдението, че според Библията „добродетелите на умело намерената съпруга правят съпруга „известен при портите”. От частта „Пътят към презподнята” е твърдението, че „символизмът на блудното трябва да се разбира... релативистично: само най-лошото е структурно адекватно на най-доброто. За да дойде абсолютното тържество на небесния Израил, земният Израил трябва да мине през изпитанията на покварата и позора; негов символ е именно блудницата”. Цялата Книга на Рут е четена като притча за Закона, „на способността на Закона... да съгражда доброто в човешките отношения, да регулира живота на общността, да поражда хармония”. Ключова дума е hesed, любомилост, любов и милост едновременно - принцип, който строи човешкото битие.

Присъединявайки се към вече споделени мнения (на М. Алмалех), „Библейската жена” е наистина „книга, към която е трудно да останеш равнодушен”. Тя е задължителна за всяка библиотека (не само на специалиста хуманитарист - езикът на изследването е достъпен и увлекателен, а това предпоставя и позволява ориентация към по-широк кръг читатели), най-вече защото е принципно ново, различно изследване, продуциращо мисловност, отключващо възможности, чертаещо посоки, сочещо и разбулващо имплицитно заложени социални политики.

Книгата на Милена Кирова е за жената в книгата от книги, описващи и предписващи света и човека. Затова и читателят е в очакване до „Библейската жена” да застане „Библейският мъж” - за да се завърне (поне) в книжно тяло първичната единност на човешкото.

© Илиана Павлова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 06.02.2007, № 2 (87)