ПРАЗНО

Георги Станков

web

Двете момичета се качиха в асансьора. Те се спогледаха под бледата светлина от полусчупената лампа.

- Мисля, че портиерката е вещица - каза едната.

Другата само се изсмя.

И двете отиваха в една и съща стая, въпреки че не се познаваха. Там имаше купон. Студентско събиране, характерно за вечерите в общежитията.

Помещението беше тясно и мръсно. Обзавеждането се състоеше от маса, два стола и три легла. В банята под счупената мивка имаше умрял плъх.

Студентите идваха, пиеха, пускаха си музика, говореха си.

На едно от леглата се беше свил един студент, който не говореше с никого и не пиеше. Той чакаше да свърши нощта. В нея се чувстваше уплашен и несигурен.

Към студентския блок идваха нови посетители. На входа в малко остъклено помещение ги очакваше портиерката. Тя им се усмихна зловещо и записа имената на тези, които не живееха в блока. След това ги пусна да влязат.

В стаята с купона студентите слушаха някаква песен за десети път. Това нямаше значение. На тях всички песни им се виждаха еднакви. И ги мразеха по един и същи начин. Както ненавиждаха и тази стая, и изобщо целия блок. Но въпреки това се веселяха. Или поне си мислеха, че го правят.

В сумрачното, опушено помещение всички се движеха като сомнамбули. Някой се изповръща на пода, след което припадна. Пъхнаха го под едно от леглата, за да не пречи.

Тоалетната се запуши и оттам се носеше непоносима воня. Две хлебарки, лазещи над мивката, паднаха в канала.

На едно от леглата се заформяше оргия. Или по-точно купчина тела, гърчещи се като в предсмъртни спазми и извиващи се като змии. Момичето, намиращо се най-отдолу на купчината пищеше неистово. На отсрещното легло седяха две момичета и едно момче с чаши в ръце.

- Наздраве - каза момчето и вдигна чашата си.

Чукнаха се, без да се поглеждат един друг, после пиха. След малко процедурата се повтори. Приличаха на роботи, които няма какво да си кажат.

Студентът, който се плашеше от нощта, седеше на третото легло, затворил очи и мърморейки си под носа. Изведнъж той скочи, отиде до прозореца и изкрещя:

- Помощ!

Никой не го чу. А нощта беше безкрайна.

Животът беше кошмар, а тъмнината и купоните го правеха същински ужас. Така беше във всяка стая в блока, както и във всеки блок от Студентски град. Никой вече не си спомняше откога не се е прибирал вкъщи по простата причина, че “вкъщи” се намираше именно между сивите стени на блоковете.

Точно в 4:00 портиерката на входа дръпна една ръчка. Газът нахлу в стаите и приспа студентите. Проснатите им по пода и по леглата тела приличаха на безжизнени трупове. Една фигура с противогаз влезе в стаята със замрелия купон. След малко излезе. Газът се разнесе, студентите се събудиха като от внезапна дрямка и продължиха сивата си веселба. Един младеж липсваше. Онзи, който викаше за помощ. Никой не забеляза отсъствието му.

Кръвта по ръцете на портиерката бавно се стичаше по бележника, в който записваше имената. Те станаха нечетливи, но това нямаше значение. Абсолютно никакво значение.

Навън слънцето изгря над стоманените огради, опасващи Студентския град. Отвъд тях развалините на столицата още димяха.

© Георги Станков
=============================
© Електронно списание LiterNet, 01.09.2005, № 9 (70)

Други публикации:
Дневен Труд, 08.12.2004.