БОЖИЯ ИСКРА

Георги Станков

web

Стар завет

Младежът се разхождаше в парка и си подсвиркваше. Беше прекрасен следобед, слънцето грееше, птичките пееха, природата се раззеленяваше. Хората в парка бяха весели, излъчваха свежест. Младежът, лепнал една глуповата усмивка на лицето си, се радваше на всичко около себе си. Той вървеше бавно по централната алея, а по едно време реши да мине напряко през пътечка, която минаваше покрай две дървета и пресичаше голяма поляна, отрупана с цветя, кое от кое по-красиви.

За изненада на младия човек, между двете дървета, намиращи се от ляво и от дясно на пътеката, беше опъната една жълта лента, от тези, слагани при строителните обекти, и на нея имаше надпис: “Не преминавай! Опасност от падащи предмети!”

“Колко странно” - зачуди се младежът. Защото какви падащи предмети можеше да има на една поляна?! Строеж или нещо подобно не се виждаше никъде, навсякъде само чиста и неопетнена природа. Трева и цветя. Нямаше дори храсти, нищо по-високо от стръкчета трева. Изглежда някой се беше пошегувал.

Младият човек прескочи лентата и продължи през поляната. Вече преминал средата й, върху главата му се стовари нещо тежко и го повали в безсъзнание. От един облак, стиснал по един голям камък във всяка ръка, го гледаше Господ, разярен.

- Абе тия хора не се ли научиха да четат, да им се не види?!

Нов завет

- Голяма опасност е надвиснала над нас - обърна се Зевс към останалите богове.

- Затова ви събрах - заедно да решим какво да предприемем.

- Че каква е тази опасност, която да стресне теб, велики Зевсе - запита Посейдон, богът на моретата.

- Става дума за един бог, несравнимо могъщ, чиито последователи стават все повече и повече. Бог, който може да ни унищожи всичките и чиято единствена цел е да остане единственият Бог на света.

- Но това е нечувано! - възмути се Атина. - Толкова ли е могъщ този бог, че да не можем да му се опълчим всички и да го победим?

- Римските богове му се опълчиха и той ги помете като мухи. Тангра беше победен, а мълниите на Перун валяха около него, без да го засегнат. Този бог е начало на Ново време, ние оставаме единствените защитници на Стария свят

- Добре, с какви оръжия си служи Той, за да може сам да се справя с противниците си? Огнени топки? Мълнии? Вълшебен меч? - попита Арес, богът на войната.

- Нищо такова. Той не използва такъв вид сила. Неговата мощ се състои от Милосърдие и Добродетели.

Останалите богове се опулиха.

- Но що за сила е милосърдието? - попита Хадес, мрачният бог на подземния свят.

- В учението на този бог е основна идеята за добротата, милосърдието към ближния. Затова и хората толкова го обичат и вече започват да не почитат нас, Старите богове, от което следва нашето неминуемо унищожение.

- А не можем ли да Го съблазним по някакъв начин - запита съблазнителната Афродита.

- Или да го напием! - предложи пийващият Дионисий.

- Не и него. Той не може да бъде покварен по никакъв начин. Плътските удоволствия са му чужди. Емоциите също. Той е гневен единствено към грешниците, но дори и те имат шанса да се покаят. Тогава не ги наказва.

- Как може такова нещо?! Да не наказваш провинилите се. Покаяния, доброти, глупости... Още малко ще извика хората да управляват Небесното царство - възмущаваше се Хера, достойната жена на Зевс.

- То това да си играеш със съдбите на хората, били те праведници или грешници, е най-забавното нещо, което един бог може да прави. Ако боговете спрат да правят това, то къде им отива удоволствието, че са богове? Наистина, светът е тръгнал към лошо... - въздишаше Хермес, вестоносецът.

- Така е, деца мои, тежко време се задава. И ние не можем да се борим с Новото. Затова ви предлагам да се преклоним на новия Бог, да му станем най-близки слуги и помощници и след време, може би ще открием слабите му места и ще успеем да го унищожим.

Настана гробна тишина. Смут обхвана боговете.

Изведнъж някой извика:

- Гледайте, нещо се приближава.

И наистина, към Олимп се движеше някаква фигура, все още далече.

- Това е Той - каза мрачно Зевс. - Да се приготвим да го посрещнем.

* * *

Фигурата стигна до тях и те видяха, че това е млад мъж, яхнал магаренце.

- Здравей, велики Боже - поздрави го Зевс, - събрали сме се тук, за да ти се преклоним. Ние сме твои слуги и ти можеш да правиш с нас каквото сметнеш за най-добре, осланяме се на твоята милост.

- Това е прекрасно - каза Исус - Наистина прекрасно.

След това извади един автомат и разстреля всички.

© Георги Станков
=============================
© Електронно списание LiterNet, 01.09.2005, № 9 (70)