Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ВНЕЗАПНО
Спомен за Петър Алипиев

Георги Иринков

web

Прости ми, бай Петре, за грешните помисли!

Бях чувал за него от Петер Юхас, но не го познавах. Далеч от България информацията е оскъдна и грижите около ежедневието я потискат, като остават да изплува отгоре това, което е свързано с роднините и по-близките приятели.

Очаквах с нетърпение срещата главно поради това, че исках да се запозная с човека, който е поемал да топи поетичното перо в една мастилница с безсмъртния унгарски титан. Уважавах го, без да го познавам, заради тази смелост - да облечеш в българска поетична стъпка песните на Петьофи. Четях стиховете в оригинал и превода на Алипиев и чувствах как лирата на Петьофи трепти и пее на български. Който познава и двата езика, не може да не бъде възхитен.

Когато го видях, бях разочарован... Пред мен стоеше грохнал човек, облечен в съвсем старо протъркано яке. Обувките напълно износени, напукани в прегънките, с изядени, изкривени токове. Вървеше приведен с леко наведена глава. Очите! В тях имаше много, много притаена мъка. В такъв вид за чужбина тръгва човек, който е безкрайно беден. На вечерята в Пейч седяхме един до друг. Погледна богато наредената трапеза, въздъхна, дигна чашата и каза: "Е, хайде, наздраве, ако ми дойдеш във Варна, аз няма с какво да те нагостя, но имам хубаво винце, с него ще те срещна..."

На рециталите бай Петър се променяше. Изправяше се, очите му блестяха съвсем по младежки.

След всеки рецитал следваше весела история, кое стихотворение как са превеждали с Петер Юхас... една вечер се отпусна и разказа как е придружавал монголски поет, на който разказал на български вица за арабина и камилата, а монголецът даже го разбрл и след това се смял цял ден. Смяхме се и ние.

И тогава разбрах защо е дръзнал да преведе Петьофи. Това беше втората ми среща с Алипиев - с истинския!

На изпращане гледах овехтялата му фигура и изпитвах болка. За него и за другите като него, така изоставени, отхвърлени, бедни. Защото там, където поетичната мисъл е така пренебрегната, се зараждат политическите и социални взривове, за които ще бъдат обвинени пак те, поетите, и първи ще падат пак техните глави. Както на Петьофи и Ботев.

Будапеща, 11 февруари 1999 г.

 

 

© Георги Иринков
=============================
© Електронно списание LiterNet, 28.10.2005, № 10 (71)

Други публикации:
Литературен форум, № 11, 23-29.03.1999.