web

Прости ми, бай Петре, за грешните помисли!

Бях чувал за него от Петер Юхас, но не го познавах. Далеч от България информацията е оскъдна и грижите около ежедневието я потискат, като остават да изплува отгоре това, което е свързано с роднините и по-близките приятели.

Очаквах с нетърпение срещата главно поради това, че исках да се запозная с човека, който е поемал да топи поетичното перо в една мастилница с безсмъртния унгарски титан. Уважавах го, без да го познавам, заради тази смелост - да облечеш в българска поетична стъпка песните на Петьофи. Четях стиховете в оригинал и превода на Алипиев и чувствах как лирата на Петьофи трепти и пее на български. Който познава и двата езика, не може да не бъде възхитен.

Когато го видях, бях разочарован... Пред мен стоеше грохнал човек, облечен в съвсем старо протъркано яке. Обувките напълно износени, напукани в прегънките, с изядени, изкривени токове. Вървеше приведен с леко наведена глава. Очите! В тях имаше много, много притаена мъка. В такъв вид за чужбина тръгва човек, който е безкрайно беден. На вечерята в Пейч седяхме един до друг. Погледна богато наредената трапеза, въздъхна, дигна чашата и каза: "Е, хайде, наздраве, ако ми дойдеш във Варна, аз няма с какво да те нагостя, но имам хубаво винце, с него ще те срещна..."

На рециталите бай Петър се променяше. Изправяше се, очите му блестяха съвсем по младежки.

След всеки рецитал следваше весела история, кое стихотворение как са превеждали с Петер Юхас... една вечер се отпусна и разказа как е придружавал монголски поет, на който разказал на български вица за арабина и камилата, а монголецът даже го разбрл и след това се смял цял ден. Смяхме се и ние.

И тогава разбрах защо е дръзнал да преведе Петьофи. Това беше втората ми среща с Алипиев - с истинския!

На изпращане гледах овехтялата му фигура и изпитвах болка. За него и за другите като него, така изоставени, отхвърлени, бедни. Защото там, където поетичната мисъл е така пренебрегната, се зараждат политическите и социални взривове, за които ще бъдат обвинени пак те, поетите, и първи ще падат пак техните глави. Както на Петьофи и Ботев.

Будапеща, 11 февруари 1999 г.

© Георги Иринков
=============================
© Електронно списание LiterNet, 28.10.2005, № 10 (71)

Други публикации:
Литературен форум, № 11, 23-29.03.1999.