Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ВЪРХЪТ
web
Върхът ме привличаше като бездна.
Беше целият заснежен.
Високо в мъглите чезнеше.
Беше тъмен посред бял ден.
Пред него се чувствах изгубена -
поне ти да беше до мен!
Съзерцавах го с тихо учудване -
недостигнат, непокорен.
Изкачих се и слязох. Търсих те,
онемяла от тишина.
И те срещнах. Към мене тръгваше
в побелялата планина.
© Елисавета Шапкарева
=============================
© Електронно списание LiterNet, 28.01.2006, № 1 (74)
|