РОЛЯТА НА ЕЗИКА ЗА ЖИЗНЕНАТА СИЛА И СВЕЖЕСТ НА РЕВОЛЮЦИОННИТЕ ПЕСНИ НА ДОБРИ ЧИНТУЛОВ

Евдокия Пенкова

web

Връщането към нашата литературна и езикова традиция е в пряка връзка с изграждането на ценностна система у младия човек, насочва го към непреходното и вечното, помага му да разбере, че освен национални интереси е потребен и национален идеал. Анализът на езика и стила на Чинтуловите революционни песни утвърждава родното слово и днес като пазител на българското, открива нови и неподозирани аспекти, които съдържат ключ към народностното самопознание и отвеждат към осмислянето на националното битие. Тези популярни творби, добре познати на поколения българи, не блестят с високи поетически качества и стихово съвършенство, не поразяват с богатство на образи, тропи и фигури. Но именно тяхната яснота, простота и достъпност ги правят подходящи за прилагане средствата на лингвостилистиката, за което съдействат и активните междутекстови контакти, тематичната, стилистичната и жанровата еднородност на "Къде си, вярна ти любов народна?", "Стани, стани, юнак балкански" и "Вятър ечи, Балкан стене". При работата по български език и литература с хуманитарните паралелки благодарение на лингвостилистичния анализ се постига адекватна оценка на езика на творбите съобразно със социокултурния контекст на възникването им и социокултурния контекст в момента на четенето и осмислянето им, проследяват се типът връзка текст - музика и съотношенията епоха - автор - език, автор - творба - възприемател, стил - жанр, осмисля се ролята на фолклора и музиката при раждането на българската лирика. Постиженията на учениците доказват тяхното творческо отношение към изследваните явления, функционалността на знанията им върху системата на езика при анализа на литературния текст и способността им да усвояват необходимата информация от критически текстове.

Лингвостилистичният анализ постига своите цели, поставяйки художественото произведение в контекста на времето на създаването му и в контекста на цялото творчество на поета. Хронологията на трите песни се установява, като по предварително поставени задачи се проследява отражението на историческия момент и обществената атмосфера върху тяхната тематика и смисъл, върху художествените особености и своеобразието на героя. Атмосферата на всеобщ революционен подем изисква ново идейно съдържание, ново образно и стилово изграждане и предпоставя реторическата стратегия, сюжетните и речевите повторения, лозунговото звучене. Съчетаването на ключови понятия и символи допринася за единния художествен свят на песните, които със своята призивна мощ пробуждат борчески пориви у българите, а на повторението като текстообразуващ механизъм до голяма степен се дължи внушаващата им сила. Ключовите думи, които определят тематичната мрежа, са обусловени от двата мотива робство - свобода и отразяват идейния патос на епохата. При изясняване понятието екстралингвистични стилообразуващи фактори вниманието на учениците се насочва към характера на адресата и адресанта у Чинтулов и се разглежда един важен въпрос за художествения развой на възрожденската лирика - за образа на възрожденската авторова личност и формирането на лирическия аз. За адресата е подходящо да се предложат формулировките "реална национална аудитория" и "алегорично персонифициран адресат" (Станева 2001: 41). Дълбоката връзка между адресанта и адресата, сближаването между автор, герой и конкретни възприематели се осъзнават от преобладаващата част от учениците като обусловени от чувството на сплотеност и единство в периода на националноосвободителната борба и правят уместно понятието "лирически ние".

Една от основните задачи на лингвостилистичното изследване е проследяване взаимодействието между състоянието на книжовния език и езика на твореца. През 40-те години на 19. век е актуален въпросът за това, на какъв език трябва да се съчинява поезия - дали на архаизирания книжовен език, или със средствата на говоримия език. В хода на беседата се изяснява, че именно предпочитанието на Чинтулов към живия народен език с неговата естественост и раздвиженост прави стихотворенията достъпни, разбираеми, популярни и сред съвременниците му, и за поколенията. Учениците схващат, че макар творецът да е възпитаник на духовна семинария, използва ограничено архаични и черковнославянски думи. Така се внушава приносът на твореца към книжовния език, което е една от основните задачи на обучението по български език и литература.

При разглеждането на концептуални въпроси за възрожденската лирика: връзката текст - музика и овладяването на силаботоническото стихосложение, се изтъква, че мелодията у Чинтулов възниква едновременно с поетическия текст и определя до голяма степен интонацията, лексикалния пласт, тропите и други езикови компоненти (Чобанова 1976: 108). Учениците осмислят единството на музиката и ритъма на словото като предпоставка за въздействието на песните, осъзнават, че същността, идейните внушения и предназначението им изискват проста мелодика. За разлика от плавното, дори протяжно развитие на мелодията на "Къде си, вярна ти любов народна?", другите две песни са маршови, с подчертано призивен тон, написани в ямб и хорей. Налице е съответствие между маршовия ритъм, който е двувременен размер, и избора на двустъпния размер. Ямбичната стъпка е лека, плавна, не търпи излишни думи и фрази, а хореят се свързва с бодър, разбуждащ тон.

При наблюденията на текстовия модел вниманието на учениците се насочва към липсата на собствено заглавие - цитатът от текста, който изпълнява тази роля, се осмисля адекватно като ориентир към темата. Началната част и на трите песни е призивна, ярка, запомняща се и осигурява необходимата нагласа у читателя; завършекът също е призивен, бодър, оптимистичен, активизира съзнанието. Чинтуловите песни съответстват на реторическата стратегия, която изисква силно начало и завършек.

Друг проблем на текстовата организация у Чинтулов е свързан с целостта и завършеността, тъй като песните му търпят много промени откъм цялост. Според учениците именно осемте строфи на "Къде си, вярна ти любов народна?" са завършена смислова и стилова цялост, защото последните две със своето марсилезно звучене са по-подходящ завършек, отколкото вплетената в текста молитва, а лаконичната форма на "Вятър ечи, Балкан стене" (от три строфи) обуславя необикновено емоционално въздействие.

Строфите в Чинтуловите творби са споени, налице е плавно развитие на мотива, без резки преходи, което също има значение за песенното звучене и съответства на рецептивната стратегия на поета. Учениците забелязват особената изразителност на стиха в "Къде си, вярна ти любов народна?", където промяната на броя на сричките има голямо значение за динамизирането на текста - първият и вторият стих (11 срички) обуславят протяжното звучене, а третият и четвъртият (8 срички) и петият и шестият (7 срички) променят настроението, то става по-бойко и ударно. При това именно третият и четвъртият стих, които при отчитането на мелодиката имат доминантно звучене, съдържат призив за активно отношение към съдбата на народа.

Анализът на функцията на римата, която се тълкува от поетическата фонетика, доказва нейното отношение към идейно-тематичната основа. В "Къде си, вярна ти любов народна" краестишната рима е съседна и води до смислово натрупване и повторителност, в "Стани, стани, юнак балкански" е кръстосана, при което се усилва "емоционалното и ценностно противопоставяне" (Станева 2001: 41), а в третата песен няма рима, което по вижданията на учениците придава емоционална раздвиженост, отразява вълнението и убеждава, че е писана по време на Кримската война - време на въодушевление и подем. Отчитането на стилистичната значимост на фонетично равнище изисква семантичен анализ на звуковата организация. Това е нещо ново за учениците, при което се надмогва описателният подход към езиковите явления. Целесъобразно е да им се възложат самостоятелни задачи върху трите песни, за да се установи броят на широките и тесните гласни, на звучните и беззвучните съгласни и да се направи съпоставка. В "Къде си, вярна ти любов народна?" е налице подчертан превес на широките гласни и звучните съгласни, което има отношение към напевността, при това в групата на звучните съгласни водещо значение имат сонорите, които се родеят с гласните звукове и допринасят за плавността на мелодията. В "Стани, стани, юнак балкански" и "Вятър ечи, Балкан стене" широките гласни и звучните съгласни отново преобладават, което също подпомага песенното звучене, но съотношението звучни-беззвучни намалява, при което в първата от тях сонорите са половината от звучните, а във втората са по-малко от тях. Това безспорно е свързано с маршовата мелодия - по-строга, устремена.

Знанията на морфологично равнище също придобиват функционалност с оглед анализа на литературната творба. Прави впечатление засилената глаголност, чрез която се внушава непримиримост и борбеност, а предпочитаното наклонение е повелителното - в първата песен от 31 глаголни форми 21 са в повелително наклонение, във втората - от 36 повелителни са 22. Например във "Вятър ечи, Балкан стене" повелителните форми "ставайте" и "събуждайте" от несвършен вид отразяват обществената атмосфера при създаването на текста. Друга характерна черта - редуването на първолични и второлични глаголни форми - целенасочено се тълкува в посока динамиката, активизирането на вниманието, утвърждаването на основното идейно внушение за всенародния характер на борбата, подтикване читателя/слушателя към съпреживяване на идеала. Интересна е последната строфа на "Стани, стани, юнак балкански": "Да си развием знамената,/ да светне нашата земя,/ да си прославим имената,/ да гинат турски племена!". Първият и третият стих съдържат имплицитно "ние", а вторият и четвъртият - трето лице в единствено и множествено число. Същевременно е налице вътрешно противопоставяне между втория и четвъртия стих - вторият стих утвърждава нашето, носи положителен знак, докато четвъртият отразява чуждото, поради което носи асоциация за смъртта. Така ясно се очертава опозицията "свое" - "чуждо". В първата песен тя се постига във втора строфа чрез предлога "срещу", наречието "насреща" и прякото назоваване на противника. Съществителното собствено име "Коджабалкан" в "Къде си, вярна ти любов народна" е не само пространствен ориентир, а съдържа оттенък на мощ, величие, монументалност, така както прякото назоваване на родината в последна строфа на песента: "живейте православно,/ в България държавно!" внушава тържественост и конкретизира всенародния идеал.

Активизират се и знанията за синтактичните особености, също значими за идейните внушения, особено употребата на подбудителни изречения и синонимията на синтактичните средства. Учениците коментират, че така се постига еднотипност и се улеснява запомнянето. В "Къде си, вярна ти любов народна?" преобладаващите изречения са сложни съставни, а съчетанието на въпросителните и подбудителните изречения придава целеустременост, мобилизира поробените българи. В "Стани, стани, юнак балкански" например първата и последната строфа представляват сложно съставно изречение, но учениците схващат,че простите изречения в тях са отчетливи, ясни, което носи по-бойко настроение, съответстващо на патриотичния патос. В тази песен, в седма строфа, еднородните части са в синтактична позиция на подлози - чрез изброяването и прякото назоваване на различните субекти ("сърби", "черногорци", "руси") се създава конкретност, действеност, усилва се жизнената убедителност на идеята за братската славянска солидарност. При анализа на "Вятър ечи, Балкан стене" учениците отбелязват, че подлозите в първото изречение са "вятър", "Балкан" и "юнак", всеки от които съдържа основен елемент от героичния пейзаж и в своето единство като природна стихия, героично пространство и митична фигура внушават монументалност и величие. В синтактична позиция на съгласувани определения съчетанията "мъжко сърце" и "българско име" си взаимодействат в изграждането на внушение за мъжественост и героизъм. Така в процеса на анализа се активизират знанията по български език, идеята се обосновава чрез граматичните средства.

За художествената мотивираност на езиковия материал много интересни са наблюденията на лексикално равнище. Сюжетният модел предопределя и поетическата лексика, която има новаторски характер. Чинтулов утвърждава един гражданско-политически лексикален пласт, който Надежда Драгова определя като "революционен речник". Чудесен пример е думата "всинца", която е архаична форма на обобщаващото местоимение. Като се отчита историческата изменчивост на езика, се оказва, че в "Речник на българския език" от Найден Геров тази дума е обяснена по следния начин: "за множествено число от "всичкий", само за м. р., когато се говори за люде". Този непознат за нас нюанс задълбочава внушението за борческия патос и непримиримостта към робството. Ако вникнем в езика на епохата, ще открием, че лексемата "сам" (днес наречие) според Найден Геров е мъжки род на местоимението "самый", чието първо значение е: "служи за усилване на личните местоимения и лицата, той същий, а не други". По този начин при тълкуването на "сам юнак на коня" акцентът е върху фигурата на юнака като мащабна, внушителна, митична. Полезно е семантичното разграничаване на синонимите "волност" и "свобода", речниковото описание на ключови думи. Така се формира умение при оценката езика на творбата да се отчитат социокултурният контекст при създаването и социокултурният контекст в момента на четенето.

За осмислянето на стилистичната значимост на лексикалните явления особено полезно е изработването речник на творбата (Гореликова, Магомедова, 1983: 95-110). Благодатна е работата върху "Вятър ечи, Балкан стене". По предварителни задачи учениците установяват, че в творбата има 16 съществителни имена, от които едно се повтаря, 9 глагола, общо 5 прилагателни и наречия и 4 местоимения, от които едно се повтаря, като наблюденията върху езиковите факти се тълкуват с насоки от учителя. Това е първата песен, в която има превес на съществителни, при това преобладават конкретните. Ако се направи сравнение с "Къде си, вярна ти любов народна?", където има голям брой абстрактни съществителни (това може да се обясни с времето на създаването на песента - време на формирането на революционна идеология, да се свърже с възвишената цел на борбата, с опозицията материално-нематериално), очевидно е налице движение от абстрактния идеал към конкретната и жива идея на борбата, обусловена отново от времето на създаване на песента. От глаголите само 4 са в повелителна форма, но императивното звучене се поддържа от два пъти повторения лозунг "Всички на оръжие!". Броят на прилагателните и наречията показва, че Чинтулов се стреми да говори ясно и конкретно, което произтича и от маршовия размер. От четирите местоименни форми се повтаря характерното за поета обобщаващо местоимение.

Още през 20-те години на миналия век Васил Пундев, който утвърждава Добри Чинтулов като първи значим български поет (в противовес на Боян-Пеневата теза за Петко Славейков), отбелязва, че като тропи и фигури песните на Чинтулов не представляват нищо особено и сочи като преобладаваща фигура обръщението, преобладаващ троп метонимията и честите повторения на думи. В хода на дискусията това твърдение се приема от учениците, които се обосновават върху необходимостта поетът да бъде ясен и разбираем за своята аудитория. Обръщенията у Чинтулов имат сходен идеен заряд. Реторичното обръщение в първата песен е оформено като реторични въпроси със силен експресивен ефект: "Къде си, вярна ти любов народна?/ Къде блестиш, ти искра любородна?". Насочено към алегорично персонифициран адресат, то е разширено по състав, а местоименната форма създава близост и съпричастие. Ако се проследи интонацията, която е важен комуникативен фактор, в първия стих ударението е върху "ти любов", а във втория е върху "искра любородна". В следващата строфа чрез антитезата "голямо, мало", която има фразеологичен оттенък, се осъществява промяна на адресата - конкретно обръщение към реалната аудитория. Във втората песен началното обръщение, което е също към алегорично персонифициран адресат, съдържа голямото откритие на Чинтулов. Със своя патетичен характер изразът "юнак балкански" създава тържественост, но според учениците трансформацията му в "братя" в шеста строфа (средищна за текста) променя характера на адресата, придава интимност, задълбочава личната ангажираност на всеки. Подобно развитие на обръщението (от общото към конкретното) се постига и в третата песен, но с други средства - във втора строфа призивът е насочен към множеството, а в трета строфа глаголните окончания сочат трето лице, единствено число, което пряко приобщава всеки към идеята. Анализът на обръщенията в трите песни позволява отчитането на въздействието на текста върху адресата в емоционален и в интелектуален план с оглед на комуникативните цели и условия. Чинтулов използва пестеливо епитета, и то предимно в прости форми, една от причините за което са стъпката и маршовият размер (по принцип в маршовата песен преобладават думи, означаващи действия и същностни качества). Сред открояващите се епитети учениците възприемат сложния епитет "любородна", който утвърждава светостта на родолюбивото чувство. Чрез инверсията в първия стих на песента той се римува с "народна" и така акцентът е върху корена "род". Антитезата и градацията, алегорията и олицетворението, хиперболата и инверсията подчертават патоса на бунтовния устрем и очертават Добри Чинтулов като поет на мащабния образ (Леков 1995: 19). Олицетворението в началото на "Вятър ечи, Балкан стене" неслучайно предизвиква високата оценка на Боян Пенев. Одухотворената картина, която превръща природата в пълноценна естетическа реалност, е между откритията на поета. Тя може да бъде тълкувана с оглед на библейската образност (по идея на К. Михайлов, цитирана в непубликувана статия на Ю. Николова). Ако се разгледат елементите "ечи", "стене", "юнак на коня", "тръба" и се осмисли ролята на грандиозното пространство, това безспорно отвежда към образната представа за Апокалипсиса, носи характерните черти на есхатологичното явяване на Исус Христос при Второто пришествие, идеята за съда и възмездието. Това тълкуване е обяснимо и разбираемо спрямо духа на епохата, то съответства на образованието на поета. Пример за логически мотивирана, със силен емоционален и психологически ефект инверсия, може да се открие в четвърта строфа на "Къде си, вярна ти любов народна?": "За нашето отечество и слава,/ за нашата свобода и държава/ да си пролеем вси кръвта,/ да си добием волността/ от нашите тирани,/ неверни мюсюлмани!". Ако се проследи структурата на изречението, се оказва, че от гледна точка на правия словоред първите три стиха съдържат инверсия, а следващите три възстановяват правия словоред. Това може да се тълкува с оглед на обществената ситуация - тя е робска, тоест ненормална, необходимо е да се възстанови нормалното състояние, тоест свободата. Метафората "от сън дълбок се събуди" се основава на възрожденския мотив "сън - пробуждане", метафоричното съчетание "кървави сълзи" съдържа рядко срещан във фолклора епитет, но има и библейски оттенък, а алегоричният образ на змията, познат от фолклора, намира политическа актуализация.

При лингвостилистичния анализ се проследяват подборът и организацията на езиковите средства, които изграждат художествения образ като носител на идейно-емоционалния смисъл. Чрез епитета "балкански" поетът създава два ярки образа, които съдържат символна извисеност и локализират националното пространство. Образът на "юнака балкански" се ражда от фолклорната ситуация, но е разширен и преосмислен. Особено въздействие има в третата песен, където конкретната историческа обстановка предпоставя новото обществено и естетическо съдържание. Под негово влияние се изгражда образът на "лева балкански", който няма фолклорна основа и чиито корени отвеждат към Паисий и Христофор Жефарович.

Взаимодействие с други жанрове е налице в "Къде си, вярна ти любов народна?". Вплетената в текста молитва придава възвишеност, чрез която по мнение на учениците се уравновесява огрубеният език при изображението на кръвопролитната битка. Националната идеологема "да бъдем пак каквито бяхме, / ил всинца да се изтребим" има лозунгово звучене с мобилизиращ характер. Два пъти повтореният призив "Всички на оръжие!" отвежда към значението на лозунга като типично агитационно средство и доказва умелата рецептивната стратегия на поета, чиято цел е да приобщи своите сънародници към идеята на борбата.

Живият и свеж език на песните на Добри Чинтулов безспорно е в основата на актуализацията им през последните години. Лингвостилистичният анализ обуславя адекватната и задълбочена оценка на творбите, помага на учениците да вникнат в индивидуалността на твореца, да усетят красотата и богатите възможности на българската реч. Тази изследователска техника не само предпоставя по-добра езикова и литературна подготовка, но и формиране на ценностна система, просветлена от "искрата любородна".

ЛИТЕРАТУРА

Гореликова, Магомедова 1983: Гореликова, М. И., Д. М. Магомедова. Лингвистический анализ художественного текста. Москва.

Димитров 1979: Димитров, Н. Същност и функции на епитета в поезията на Найден Геров и Добри Чинтулов. - В: Трудове на Великотърновския университет "Св. св. Кирил и Методий". Т. 27, Велико Търново.

Драгова 1965: Драгова, Н. Добри Чинтулов. - В: Добри Чинтулов. Стихотворения. София.

Йосифова, Илиева 1999: Йосифова, Р., М. Илиева. Стилистика. Велико Търново.

Леков 1995: Леков, Д. Чинтулов - спорният и безспорният, познатият и непознатият. - В: "От сън дълбок се събуди!", Пловдив.

Пундев 1922: Пундев, В. Добри Чинтулов. София.

Русинов 1995: Русинов, Р. Стилно-езикови особености на Чинтуловите песни. - В: Майстори на българското художествено слово.

Станева 2001: Станева, К. Ечащият призив "Всички на оръжие!" - В: Гласове на Възраждането. София.

Холевич 1977: Холевич, Й. Фолклорният словесен образ в литературен контекст. - В: Език и поетика на българския фолклор. София.

Чобанова 1976: Чобанова, А. Добри Чинтулов и неговите песни. - В: Музикални хоризонти, № 8.

© Евдокия Пенкова
=============================
© Български език и литература (електронна версия), 2005, № 3
© Електронно списание LiterNet, 17.09.2005, № 9 (70)

Други публикации:
Български език и литература, 2005, № 3.