ОЩЕ ПО ЛИТЕРАТУРАТА НА Г. А. ТЕОДОРОВ

Димитър Т. Страшимиров

web | Историография и критика

Г. Александър Теодоров напечата в “Български преглед” една защита за своя учебник. Нашите бележки бяха поместени в майската книжка на “Българска сбирка” и същий месец в “Преглед” четем защитата. Г. Александър Теодоров някак не е медлил.

То е твърде злощастно, че у нас сами авторите защищават своите съчинения. С туй освен дето стана ясно, че нямаме достатъчна критика, но и книжнината се задръства с безполезни разправи. Авторите обикновено са обидени от строгата критика и преминават леко към страстни нападки. Г. Александър Теодоров не е излязъл от общото правило. В своята защита той не признава абсолютно никакви грешки за своя учебник, нашите бележки нарича “недобросъвестни”, “козарни” “буршикозно надменни” и пр. Ние не чувствуваме охота да отговаряме нито на защитата, нито на нападките. Може би друг критик ще опита да оцени от своя гледна точка труда на г. Александър Теодоров и ще засегне и нашите бележки, тогава и ний ще ги защищаваме, ако стане необходимо. Да се разправяме за лични нападки, ние не сме разположени, па било с кого и да е.

При това ний мислим, че спорът за един учебник - макар и по литература - не може да бъде никога нещо тъй съдбоносно в книжнината, та да заслужва особено протакане. Едно учебно ръководство не се назначава да донесе нови идеи, но има задача, да предложи нов метод по известен вече предмет. Ний си казахме мнението по метода на г. Александър Теодоров ясно и отчетливо, няма нужда да разясняваме по-нататък. Достатъчно е г. Александър Теодоров да го е схванал право. Дали той се съгласява с нас или не, не е наша работа - волному воля. Важно бе една оценка да се подложи на съда на обществото. Ако обществото не е съгласно с нашите възгледи, то ще се постарае да намери мотиви за друга оценка и пак целта ще се постигне: ний ще сме способствували да се намери истината.

И от практическа страна нам се види безцелно да отваряме полемика с г. Александър Теодоров. Колкото и да бъдат много слабите страни на негова учебник, той пак ще остане няколко време за ръководство в ръцете на нашите ученици: в безрибие и ракът е риба. Това ще се продължи, додето се сдобием с по-свестен учебник. Но засега бихме препоръчали на преподавателите по нашите гимназии да бъдат предпазливи с книгата на г. Александър Теодоров. По-добре е да я не дават никак в ръцете на учениците. И ако я дадат, да се ползуват от нея само за книгописни факти, и то пак с мяра; тя е препълнена с ненужни подробности, които не отговарят ни на главния предмет на учебника - литературата, ни на програмата и времето на училището. За разбора на отделни съчинения да дават непременно записки, също и за литературните дефиниции и общите оценки, за класификацията на писателите и съчиненията, а на места и за биографиите - всякъде в учебника липсва системно и ясно схващане на предмета от обща литературна страна.

В своята защита г. Александър Теодоров казва между друго, че много от нашите съждения, каквото току-що казаното, докосвали само начина на преподаването; онова, що сме наричали недостатък на учебника, трябвало да се допълни именно чрез преподаване, било работа само на преподавателя: г. Александър Теодоров го бил изпуснал нарочно, за да даде работа на последни[я]. По повод на това г. Александър Теодоров прави патетически възглас: “Престанете да излинявате нашите учители с ръководства, каквито мисли г. д-р Д. Т. С: - наопаки, възбуждайте ги към самостоятелен труд!” Ние сме напълно съгласни с г. Александър Теодоров, че казаното ни се отнася до начина на преподаването, но и той ще трябва да се съгласи с нас, че преподаването не трябва да се дели по никакъв начин от учебника в главни точки на метода. А не е ли въпросът за ясни и научни определения, обоснован и систематичен разбор, разбрана и примерна биография и критически изведена класификация? В нашите бележки ний не казахме, че “Българската литература” на г. Александър Теодоров отговаря на тия искания, но и не казахме, че вън от тях напираме и на нещо друго.

Нашите възгледи върху биографията на Славейков г. Александър Теодоров също осъжда като съвършено неоснователни; в допълнение даже твърди най-самоуверено, че ний не сме били чели мемоарите на починалия поет в “Периодическо списание”. Интересно би било как може да знае г. Александър Теодоров така положително. Ний сме направили само обща оценка на биографията в учебника, без да се пущаме в отделни факти, а от това не може да се знае какво сме чели и какво не. За една биография човек може да съди пълна ли е тя, без да е чел какви да е мемоари. Много писатели умират, без да са оставили една дума за себе си, а потомството им пише биографии и критиката се произнася добро ли е написаното. Право да си кажем, ний бяхме чели мемоарите на Славейков - казваме го не за хвала - но като се произнасяхме за биографията, не ги мислехме никак, па и сега не ги мислим. Знайно е, че всичко в един учебник по литература е кратко: и биография, и разбор, и оценка. Като е така, читателят схваща лесно как са свързани тия части едно с друго, как са свързани животът на писателя със съдържанието на съчиненията му, неговите идеи със значението му в литературата и пр. Ние намирахме, че биографията в учебника на г. Александър Теодоров не ни дава достатъчни сведения за Славейков, че тя е конспектна и разхвърлена, че е безсъдържателна и в малкото мисли, що съдържа, - че и общата оценка на г. Александър Теодоров върху тоя писател е без смисъл, и че всичко, отнасящо се до същия, е безсистемно, непредметно и плитко. Нам е чудно, прочее, как от всички тия мисли г. Александър Теодоров може да вади заключение, че ний не сме чели мемоарите на Славейков. А освен мемоарите г. Александър Теодоров твърди, че ний “игноруваме” още много други неща “за устната словесност, за образуването на книжовния ни език, за възраждането, за черковний въпрос, за борбите между емигранти и домашни дейци”, и всичко туй г. Александър Теодоров твърди въз основа само на кратката ни оценка за метода на учебника му.

Изобщо, г. Александър Теодоров крачи по-далеч от оня кръг мисли, който обхващат нашите бележки. Това е твърде злощастно за него, защото, отдалечен веднъж, той прави разни догадки, каквито бяха и горните, и вади заключения, които го напразно сърдят. А резултатът е все един: той губи от очи обективната истина. По тоя път той иде например до заключение, че нашите бележки за книгата му имали в същност цел да защищават Москов и Маринов от по-ранните присъди на г. Александър Теодоров върху техните учебници. “Ако е истина, добавя г. Александър Теодоров с явна ревност, тогава разбирам напълно добре похватите на моя оценител и съжалявам, че пиша това разглеждане!” По същий начин и нашите думи: всички, що нищо не знаят, мислят, че много знаят, г. Александър Теодоров цитира в защитата без двоумение: “г. Александър Теодоров нищо не знае, а мисли, че много знае.” А от едното до другото е himmelweit. Тия думи ний бяхме добавили към определението на г. Александър Теодоров що е литература, като казвахме, че сама литературата остава досущ недокосната от дадената дефиниция. Тук следваха още и думите на един голям писател, че по никой клон на знанието не се правят толкова филистрозни тълкувания, колкото в литературата, и се завършваше: не казваме това с цел да обидим г. Александър Теодоров, - длъжност ни бе да забележим, че е трябвало да бъде предпазлив! Не е ли истина, че за своята погрешка е могъл и той да бъде нечаяно причислен към множеството!

Тук, на наше място, г. Александър Теодоров би ни отговарял другояче. Ние ще наведем няколко негови думи, като образец как той се сърди и пише: “Няма да бъде неучтиво, ако помоля г-на д-ра Д. Т. С. да чете по-правилно книгите, за които се наима да говори пред обществото; а не ще бъде прекалено, ако му възразя, че всяко негово поставено тук искане спрямо мене е клеветно”. Предупреждаваме сериозно читателя, а особено и г. Александър Теодоров да не мисли, че тук обръщаме думите му против сами него - съвършено не: ний ги навеждаме само като образец за полемика.

Ще си позволим една само откровеност с г. Александър Теодоров. Нима той мисли наистина, че е в право да съжалява, ако ний защищаваме Москов и Маринов? Ако той намира за уместно да се отнася тъй из високо и тъй презрително към своите предшественици, то последните трябва да са били действително толкова жалки, щото да са заслужили това. А понеже съжалението се отнася тъй или инак и към нашите бележки, то и те трябва да са стояли наравно с Москов и Маринов, за да го заслужат. Ний познаваме Москов и Маринов за скромни труженици, които не са никога претендирали открито в книжнината, че са дълбоки учени и непогрешими изследователи, или “предани служители на книжнината”, както се изразява г. Александър Теодоров, подразбирайки себе си; а поради това и никога не сме ги задиряли, а и не сме мислили да ги защищаваме. Но към г. Александър Теодоров ний бяхме строги, защото всякой е в право да бъде строг към него: той е преподавател в едничкий наш университет, той е представител на науката в нас. Колкото г. Александър Теодоров да бъде длъжен да е учен, ний разисквахме с него върху въпроси, в които той може да бъде толкова меродавен, колкото и всякой друг. Ний ценихме общолитературната страна, метода на учебника му; това сме означили в началото на нашите бележки. А в това не само всякой е меродавен наравно с г. Александър Теодоров, но и ни той, ни ний, ни кой и да е друг е меродавен освен общата наука: тя е плод на вековете, а ний всички сме нейни тълкуватели. Г. Александър Теодоров е трябвало да има за задача да вземе общите научни истини, тъй както ги знае цял свят, и да ги изложи кратко и ясно, както подобава в учебник. А като не го е направил, излиза, че трябва да не знае предмета. Ний наведохме за пример двете пълни страници обяснение що е литература, от гдето човек нищо не може да разбере, макар науката да обяснява тоя предмет само с два реда и то твърде ясно; а сега ще добавим пак за пример, че г. Александър Теодоров е посветил цяла страница да определи що е народна поезия и нищо не е определил. Грешката е била, може би, в туй, дето г. Александър Теодоров е мислил, че пише нова наука, в която само той е меродавен, а тая наука е известна на цял свят и от векове. От 70 негови страници за нар[одна] поезия, не само наший ученик не може да извади урок по урок елементарни познания, но сами ний при всички мъки не можахме да отлъчим нищо определено.

© Димитър Т. Страшимиров
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 23.11.2005
Историография и критика. Съст. Албена Вачева. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Мисъл, 1896, № 6, с. 495-498.