МЪЖЕТЕ ОТ ВЕНЕРА, ЖЕНИТЕ ОТ МАРС

Димил Стоилов

web

Пристигнаха в хижата по тъмно. Спонтанното веселие вече се беше задиплило без тяхно участие, но се надяваха да наваксат изоставането. Диджей Алекс не само водеше двучасовото предаване "Побъркани ритми" в радио "Атланта", но си докарваше и допълнителни доходи като дисководещ в "Борледо", та кръвта му беше съвсем купонджийска. Счетоводителската душица на Влади дни наред бе мачкана от цифри, които тихо набъбваха от разните сметки и журнали, и сега търсеше да се спаси в шум и интензивни преживявания. Затова с неприкрит възторг посрещна идеята на Алекс да напуснат града в края на седмицата. Съпругите не се съпротивляваха продължително. Нещо повече - ентусиазмът им нарасна дотам, че поканиха още две приятелки, от което раниците върху раменете на мъжете съвсем натежаха от храна. И от пиене.

Първите петдесет грама двамата глътнаха на автогарата в малкия град, преди да се прехвърлят в невзрачното рейсче, нарочено да пъпли по баирите, за да ги отведе в планината. Вторите посветиха на селото: не заради кръчмата му - прекомерно традиционна и обикновена, - а за същинското начало на похода. За третите отвориха бутилка от раницата. Изкачили бяха най-стръмния участък и половината път остана зад гърбовете им. Жените първоначално ги заклеймиха като алкохолици, но беше почнало да се стъмнява и те склониха да отпият по глътка за кураж. Отказа само по-ниската от приятелките.

- От човек, който не пие, нищо добро не може да се очаква - опита да се шегува диджей Алекс, без да подозира колко прав ще се окаже по-късно.

- Всеки си има принципи - отвърна по-ниската от приятелките и комай това бяха всичките думи накуп, които беше изстреляла от началото на екскурзията. Като че ли плачеше да я назовават Принципната.

- Моите са малко по-други - каза Влади и отпи още едно капаче, преди да го завинти и да прибере бутилката в раницата. Нито той, нито Алекс имаха алкохолни навици, но тук някаква щръклица ги беше прихванала. Запознали се бяха на стадиона, като се надпреварваха кой ще направи повече обиколки. Оттогава датираше приятелството им.

- Стига се прави на бабаит! - сряза го жена му.

- Въобще не се правя. Вземи сега ти раницата!

- Мерси. Няма да я взема. Всеки си има принципи.

Никой не възприе прихналия смях като лична обида. Продължиха напред. Тъмнината от клоните на високите ели се бе смъкнала върху пътеката. Десетина минути преди хижата опасността да се загубят беше реална, защото нищичко не виждаха пред себе си. Изведнъж стана и студено. Извадиха топли дрехи и фенери, а мъжете се затюхкаха за своята недосетливост и бавни реакции. Глътките алкохол в този момент си бяха задължително лекарство за сгряване и никой не се нуждаеше да бъде убеждаван. Отпи дори Принципната. Останалия път извървяха бавно, като се държаха един за друг, вкопчени в светлинните пътеки на фенерите. Влизането в хижата дойде като облекчение.

Веселбата току-що бе започнала и в столовата ги приеха с неподправена радост. Всеки новопристигнал гост би бил посрещнат не по-малко радушно. Устно си размениха визитки - все пак трябваше да се знае кой откъде идва. Четирите жени не бяха смогнали да разопаковат всички блюда от раниците за вечеря и към масата вече започнаха да летят бутилки за дегустация. Едрият мъж, който седеше най-близо до тях заедно с група от десетина човека, беше от Сливен; тийнейджърите в дъното на помещението - от Русе; учителките, които си въобразяваха, че успешно са приспали децата в палатковия лагер пред хижата - от Хасково; жизнерадостните бабки - от Кърджали... Все ненужни подробности. Всички обичаха планината, доброто настроение и импровизациите. Това беше същественото.

Мощна уредба "Сони" озвучаваше столовата с касети на професионално равнище, отбеляза повече за себе си диджей Алекс.

На импровизирания дансинг всеки движеше тялото си както може и както желае. Влади първо покани жена си, а после заизрежда всички от компанията. С по-високата приятелка Алекс изтанцува рок, с който събраха очите на всички присъстващи. Истинско избухване. Въртеше я безмилостно, прехвърляше я ту отляво, ту отдясно. Докато я придърпваше към себе си с премерена грубост и рязко я отблъскваше, за да я привлече отново и отново, около тях се образува пръстен от хора, които пляскаха в такт.

Следващият му танц отново спечели овации. Беше вързал огромен шал върху главата си и сътвори с Влади танго с безпаметни чупки в кръста като фатална жена. Смяха им се от сърце. Влади се разгорещи и започна да разсъблича всичко, което носеше върху себе си.

- Умира да демонстрира физика - обясни хладнокръвно на своите приятелки жена му и добави нежно: - Не се престаравай, за да не се простудиш.

- Кой? Аз ли да се простудя? Глупости! Ей така мога да си изляза на разходка из планината. - Вече беше смъкнал и потника, за да остане гол до кръста.

- Не изглежда лошо - обади се по-високата приятелка и другите две жени се съгласиха. Жена му мислеше другояче.

- Знаеш ли, ако издържиш така навън десет минути, ще ти дам хиляда лева! Съгласен ли си?

- Защо да не съм съгласен? Ти не ми вярваш. Кога ли си ми вярвала?! Не десет минути, а половин час ще стоя и няма да ти струва нищо. Ще го направя безплатно.

Влади се изправи героически от стола, в решимостта му прозираше нещо матросовско. Диджей Алекс го усети със закъснение, защото се бе загледал в две умалени издания на Мерилин Монро, които кършеха снаги в отдалечения край на дансинга.

- Заслужава ли си? Ти можеш да го направиш, убеден съм! Остави, стой си тук!

- Заслужава си, как да не си заслужава?

Приятелят се приближи до ухото му:

- Ако останеш, ще те запозная с две страхотни мацки.

Влади не му остана длъжен, постави шепа пред устата си и се наведе към него:

- Това не пречи да изляза. Пак ще ме запознаеш. - И след това каза на всеослушание: - Тръгвам.

Трите жени, без съпругата му, се опитаха да го задържат. "Глупаво е!" - каза жената на Алекс. По-високата приятелка на шега го приласка към себе си, но той я отстрани от пътя си.

- Не е отстояване на принципи? - обади се накрая и мълчаливката.

- Не е - отвърна вместо него диджей Алекс. - Почакай! - Първо изхлузи пуловера през главата си, след това разкопча ризата и смъкна фланелката, докато също остана гол до кръста. - Идвам с теб.

Влади прегърна приятеля си през раменете, целуна го по темето и така излязоха през вратата. Небето беше изцъклено от студ, звездите намигваха, наедрели, а върховете на елите се снижаваха, като че ли търсеха завет. Не бяха изминали и петнадесетина крачки - и вече се накокошиниха. Влади като че ли не го забелязваше. Разпери ръце, пое дълбоко въздух, шумно издиша и наново вдиша дълбоко.

- Страхотно е. Какъв въздух - кристален, какво небе...

- Не ми се прави на Икар - каза диджей Алекс, защото усещаше кожата си, сбръчкана от студ.

- Не бе, хубаво ми е, разбираш ли? Живее ми се - призна тихичко счетоводителят, сякаш се съмняваше в изреченото, след което изкрещя: - Живее ми се-е-е! Провикни се и ти. Ще ти стане още по-хубаво.

- Сигурно ще ми стане - привидно се съгласи приятелят, за да прикрие треперенето на ръцете си.

- Когато жена ми влезе в стаята, като че ли зарежда атмосферата с отрицателно електричество и веднага ме заболява главата. Мога и да си въобразявам, но така ми действа. Трябва да се спасявам, защото е пагубно. Иначе винаги съм се съгласявал с нея. Вече - не! Сега съм разбунтуваният човек. Казват, че бунтът разчупва човешкото същество и му помага да се излее. Аз се изливам. Мен ми е хубаво, че си тук, че небето е красиво, че ми се живее и че мога да изкрещя: Живее ми се, без да ми пука какво ще каже някой, на когото не му допада това, че съм гол в планинската нощ...

Ако не чувстваше главата си захапана от фризер и не трепереше с цялото си тяло, диджей Алекс би могъл да признае, че това "живее ми се" зарежда и него с решимост. Би могъл да си припомни, че ако всяка ценност не води след себе си бунт, то всеки порив към бунт със сигурност се позовава мълчаливо на някаква ценност. Освен това мъжете са родени на Марс, а жените - на Венера, или обратно, и във всеки брак рано или късно се пръква разбунтуван човек, който може да погребе изживяното хубаво или да сътвори нещо ново. И други "умни" неща би могъл да обясни на своя приятел, но зъбите му откровено тракаха, раменете му се тресяха като на болен от малария. Успя само да изшепти:

- И на мен ми се живее. Нека вече се приберем вътре.

За негово учудване, Влади се подчини безропотно. Още по-учудващо беше, че нещо неуловимо от единия се бе прехвърлило у другия, но на диджей Алекс му трябваше цяла нощ, за да го осъзнае. Четирите жени ги приеха почти любвеобилно. Една след друга се надпреварваха да им подават дрехите. И пиене им сипаха. За да се сгреят.

Танците продължаваха. Шестимата също се потопиха в разгула от телесни движения.

- И как беше вън, нищо не ни разказвате? - подпитваше жената на диджей Алекс със загадъчна усмивка.

- Страхотно беше. Не вярвате ли? След малко наново ще излезем - отвърна невъзмутимо Влади, като размахваше усърдно ръце високо над главата си.

- Истина е, страхотно беше, но да си призная, предпочитам да поканя онези две руси момичета в нашата компания, отколкото да повторим преживяването - каза диджей Алекс и се завъртя на два пъти около измислена ос на дансинга.

- Стига бе, като че ли четири красиви жени не стигат - скастри го жената на Влади.

- Освен това, отдалече си личи, че простеят - допълни по-високата приятелка.

- Четири красиви жени никога не стигат - натърти при изговора диджей Алекс.

- Остава и тази глупост да свършиш. Само да си посмял! - предупреди го жена му, а той вече с танцова стъпка се беше устремил към другия край на дансинга, където плуваха в музиката двете умалени издания на Мерилин Монро.

Оказа се, че го очакват. И го познават. От дискотека "Борледо" естествено. Той може и да е забравил, но на няколко пъти ги бил хвалил заради танците. Сега не били самотни, защото са душевно богати. Казаха го със смях. Утре щели да догонят приятелите, които тръгнали преди тях. Ами защо не се присъединят към групата на диджей Алекс? Смях. Могат и да се присъединят. Не учели. Тази година се провалили на изпитите. Работели. Къде? Смях. Под блузките им подскача неспокойство. Примерно - в пощата. Какво в пощата? Пак смях. Нямало да кажат, защото въобще не било интересно. Къде са се настанили? На втория етаж, стая 220. Били сами. "Мога да се възползвам" - призна на глас диджей Алекс. Двете момичета отвърнаха със смях, а телата им се огъваха сластно и предизвикателно, съвсем в такт на музиката.

Не беше убеден кое го подтикна да състави план: призивът на Влади "живее ми се" или разбуденият разбунтуван човек, заканата "само да си посмял" или смехът на двойката Мерилин Монро. Не беше сигурен дори че има план, пък и събитията, които произтекоха, трудно се поддаваха на точна реставрация.

- Не искат да дойдат - каза диджей Алекс, когато се завърна при компанията. - Прекомерно красиви сте били и сте щели да ги засенчите.

Имаше още танци и още пиене. Тези, които добре познаваха хижаря, му се примолиха да изпее нещо и той подхвана песен за заспало челебийче върху "момина рока", а пък на нея "мило хи е да го буди"... Един подир друг се включиха и други гласове. Настъпило беше певческо време...

Първи се изнизаха учителките, след тях се оттеглиха сливенската група и двойното издание на Мерилин Монро. Не след дълго ги последваха и четирите приятелки, настанени в отделна стая. За диджей Алекс и Влади бе определено място в общата туристическа спалня, но не бързаха да се възползват от колективната възможност за почивка.

Двамата зацъкаха табла на вързано. Първите две тройки Влади изгуби по пет хиляди лева и заложи часовника си "Омега". По едно време хижарят се умори да пее и както се бе подпрял на лакти върху масата, заспа. Почти всички напуснаха столовата, преди Влади да похарчи и часовника. След много настояване диджей Алекс съобщи на приятеля си, че русите създания са в стая 320 на третия етаж и че той ще дойде след него. Ако имаше някакъв план, то в началото бе лъжата...

С двете раници Алекс се замъкна в стаята на четирите красавици. Светна лампата, застана в средата между леглата и заяви, че му е много студено, след което залитна ту наляво, ту надясно. Първо отметна одеялото на жена си и се опита да се свие до нея, защото беше най-сигурен в реакцията. Тя го изрита с презрителното: "Пиян простак!" Изрита го и жената на Влади, макар да й напомни, че те, красавиците, не са му разрешили да кани други жени. Високата приятелка го отблъсна нежно и по-скоро от солидарност. На Принципната отви само крайчеца на одеялото, защото строгият й поглед го хипнотизира. Отдалечи се с бавни стъпки и демонстративно разтвори прозореца, за да се хвърли от отчаяние. Изглежда, е бил убедителен, защото му се хванаха на номера и започнаха да го придърпват навътре.

- Иди си легни като хората - каза Принципната - и не се прави на такъв, какъвто не си.

- Добре - съгласи се диджей Алекс, след като награби двете раници. - Ще отида там, където е сигурно, че ще ме стоплят.

Беше искрен, но никой, изглежда, не му повярва. Само по-високата приятелка се изкиска. По това време Влади вече спеше някъде на третия етаж, хижарят продължаваше да подпира масата в столовата, а учениците от палатковия лагер не подозираха, че за пръв път сутрешната им закуска ще закъснее, защото кухненската печка няма да е затоплена навреме.

- Дойдох само за малко, за да се стопля. Вие няма да ме изгоните, нали? - попита диджей Алекс, като внесе с препъване двете раници в стаята на момичетата.

- Тихо - прошепна едната и той, без да чака повторна покана, се вмъкна под одеялата между двете, за да усети скоро върху себе си ръце, които сгряват.

Когато сутрешната светлина напълни прозореца, той боязливо отвори клепачи, за да види две усмихнати физиономии с разпилени руси коси.

- Какво правите до мен? - попита по възможност невинно.

- Ти ще ни кажеш - отвърна по-закръглената.

- Някой май трябваше да ме стопли.

- Не казвай, че нищо не си спомняш, защото е изтъркано.

- Нищо не си спомням. Има ли за спомняне? Бяхте ми обещали, че сутринта ще ми доверите какво работите в пощата. Толкова ли е секретно?

- Много е секретно - отвърна по-тънката и двете се затресоха от познат смях.

- Ако много ви помоля? Съвсем много?

- Все едно че сме телефонистки - изпусна се по-закръглената и затисна с длан уста.

- Какво означава "все едно"?

- Не работим в пощата. Работим на телефон и водим специални разговори.

Светна му, след като му го обясниха едно към едно, и се ядоса на собствената си недосетливост.

- Според мен не е чак толкова секретно. Работа. Добре де, какво питат? Какво трябва аз да попитам? Ало, ало...

- Стига простотии - каза по-закръглената Мерилин Монро.

- Добре де, любопитно ми е... съвсем мъничко покажете...

Най-накрая по-тънката склони. "Здравей, какво искаш, сладурче? Аз съм Дани и съм много секси, очите ми са сини, косата ми е черна, разтварям халата си, бельото ми е копринено..."

Следваха описания как смъква едната презрамка, другата... как я приближава силна мъжка ръка и как се втвърдяват зърната на гърдите й. Започна да пъшка сластно, след нея се включи в пъшкането и другото момиче, и Алекс. Получаваше се съвсем истински... Така ги завари Принципната. Беше почукала на вратата, но нямаше кой да я чуе. Търсела раниците. От гледката в леглото зениците й се разшириха и побърза да излезе. След малко вратата отвори жена му. Той все още не беше свалил ръцете си от раменете на момичетата.

- Какво търсиш в тази стая? - попита я диджей Алекс гневно, за да се почувства виновна и низвергната.

- Търся си тоалетните принадлежности. Трябва да си измия зъбите!

- Една сутрин няма да си миеш проклетите зъби. Затвори веднага вратата!

Жена му действително се смути и само тресна вратата. Отвън приятелките започнаха съчувствено да я утешават, а тя категорично им заяви, че няма все още намерение да се развежда.

Диджей Алекс не знаеше тази знаменита реплика, нахлузи гузно панталоните си, сбогува се без излишни сантименталности с девойчетата и помъкна раниците извън стаята. Едва сега се сети, че го мъчи главоболие. Нямаше с кого да го сподели. Никой от групата не желаеше да говори с него. Само по едно време Влади се приближи към него, за да си получи обратно часовника "Омега", заложен в играта на табла.

Жена му все пак си изми зъбите, и то в момент, когато от двете й страни на съседните чешми се миеха двете Мерилин Монро. Освежаваха се културно, без излишни думи, без скубане на коси, опита да се самоуспокоява диджей Алекс. След закуската - на него никой не му предложи ядене - компанията веднага тръгна за града.

Цепеше го главата и никого не го беше еня дали е разбунтуван човек, дали му се живее, или каква е болката му. Мъкнеше раницата с омерзение, препъваше се безпричинно в камъните по пътечката и се опитваше да се сети поне един от прочетените 101 начина за печелене на точки във взаимоотношенията с жената. Един все пак успя да се сети: когато се върнете вкъщи, намерете жена си и я прегърнете, преди да правите каквото и да било. Защото жените били от Марс, а мъжете от Венера - или обратното.

Колкото и да се опитваше при спускането надолу да я приближи и да й каже резюме за стоте начина, тя го избягваше.

Едва когато се прибраха вкъщи и се измиха и преоблякоха, той я попита страхливо:

- Искаш ли да вечеряме в ресторант?

- Да - отвърна тя и той не вярваше на ушите си.

© Димил Стоилов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 09.10.2005, № 10 (71)

Други публикации:
Димил Стоилов. Възмутително чаровни, хищно хубави. Пловдив: ИК "Хермес", 1998.