Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

НА ГОСТИ В ЧУЖБИНА

Дора Кърпачева

web

К'во да ти разправям, како Николинке, град като град, хора като хора. Чисто, уредено, всеки си знае какъв е редът и няма четири-пет. Дъщерята - цял ден на работа, децата идат изморени от училище и веднага кацват пред компютъра. И пощенска кутия ми отвориха в интернет - BulgarianBaba@hotmail.com. Сготвя им, опера им, ошетам из къщи и седна да си почета българските вестници в мрежата. Там не можеш да прескочиш до комшиите за сол, да речем. Пък аз както съм си свикнала да си пием кафенцето сутрин с тебе... Видят ли някой съсед по стълбите и се шмугват зад вратата у дома си - да ги не ухапе. За месец време байгън ми стана да вървя като призрак по стълбището. Гледам, децата свикнали с положението и хич не му мислят. Водят на гости по някой път другарчета от училище... Радко, малкият, нали от ей толкав все приятели търси, хванал се с един съученик - Кристиян. Диви хора, сестро, в тая чужбина! Аз мислех, че нашите дечурлига са уйгури и обесници, ама да видиш тамошните! Като опустошат сладкишите в хладилника и изпоразглобят де що намерят вкъщи, влязат в интернет, и оттам нататък нито те чуват, нито те виждат... Тоя Кристиян, Радковият приятел, като ме срещне в някоя стая и се сепне, сякаш минава край невестулка. Чудех се отначало, какво не е в ред.

“Свиквай”, вика дъщерята, „нищо му няма, само дето е малко шашардисано детето.”

“Аз ли му изкарах акъла, джанъм?”

“Ти нямаш нищо общо”, каже, „от родителите му е. Разведени са.”

“Ми то”, викам, „и ти си разведена, пък твоите деца не мигат в трици като видят чужд човек”.

“Не ги знаеш ти тукашните работи”, обяснява дъщерята. „Тоя Кристиян сега живее с втория си баща и третата си майка по бабина линия.”

“Каква е”, казвам, „тая трета майка? Да не е три пъти раждан?”

“А бе, що ставаш дива! Третата жена на втория му баща.”

“Ами първият?”

“Кой от първите?”

“Колко първи бащи има това дете?” - питам.

“Четирима. Двама по дядова и по един по бабина линия от двете страни.”

“Какъв е”, викам, „тоя объркан свят тука? И какво общо имат бабите и дядовците?”

“Ами ако са се женили и развеждали по пет пъти като Кристияновия дядо от втората му баба по майчина линия?”

“И къде живее сега клетото дете?”

“При всички.”

“Ама те всичките ли са в една къща?”

“Глупости”, вика, „живеят си по двойки в различни квартали на града. Освен това, двама бащи и една майка са някъде в други градове.”

“И Кристиян ги обикаля всичките?”

“Да. У дома имаме копие от графика му, понеже Радко понякога отива да поиграе у тях. Трябва да знам къде са децата.”

“Боже, Боже, чудя се, помниш ли ние с баща ти колко се тюхкахме едно време, кога ти се разведе!”

“Тука е друга работа... Той и Радко отначало мигаше на парцали, когато срещнеше някой от Кристияновите роднини - като не ги знае от коя линия са и по кой баща или майка: от ония ли с кучето или от другите, които мразят животни; от двойката преподаватели в колеж или пък от шофьора и жена му, която не работи...”

“И какво ли си мисли Кристиян, като ме види - пита се сигур, коя от четиринайсетте баби на Радко съм...”

“Свиква се”, вика дъщерята, „дори се научих по единия вид на момчето да разбирам при коя двойка живее в момента, и график не ми трябва. Сега, например, както ти казах, е у третата си майка и понеже вторият баща, нейният мъж, е лекар, Кристиян носи очила. Когато е у третия от първите бащи, футболен съдия, момчето сваля очилата, понеже били за лигльовци. Тия от колежа го карат да си води читателски дневник, а петият мъж на втората му майка е индиец и го учи да медитира...”

“При това положение”, казвам, „чудя се как още не са уморили клетото дете. Какво друго го карат да прави? Да танцува по въже? Да учи китайски?”

“Това не”, вика дъщерята, „но третият му дядо от петата баба от първата майка по втората баба...”

“Карай накратко! И какво третият дядо?”

“Ами, лятос ще ходи на сафари в Африка - лов на лъвове, спускане по водопад, яздене на крокодили... и намислил да вземе и Кристиян. Кристиян пък нали не се дели от Радко...”

“Никога!”, креснах. „Само през трупа ми моето внуче ще скача от водопади, ще се бие с лъвове и ще язди крокодили! Дума да не става!”

“А”, успокоява ме дъщерята, „и аз нямам намерение да го пускам. Не възразих, когато двете момчета разнасяха вестници и получените пари даваха на Фонда за престарели комодски дракони и ухапани от тях жертви, понеже една от Кристияновите майки била активист на тоя фонд. Нямах нищо против да посещават курсовете по дълбочинно генно изследване, когато ДНК-тестовете им показаха, че никой от Кристияновите първи бащи не му е баща и че момчето е от гръцко-арабско-испано-корейско-мохикано-албано-германо-сомалийски произход.”

“Ами наш Радко?”

“Той е българо-киргизо-шведо-банту-италиано-египто-шайено-португало-непало-сърбин”.

“С толкоз ли много мъже си го правила това дете, чоджум?”

“Не разбираш. Това са му ДНК-изследванията за последните десет века.”

“Хайде, холан! Десет века! Момчето е само на дванайсет години!”

“Да, ама изследват се и гените на предците му!”

“Ще рече, че баща ти е швед, а аз съм негърка-бантустанка, а?”

“По-добре не питай. Трудно е за обясняване.”

“Сега вече разбирам защо Радковият приятел гледа като изтърван и от време на време премига без нужда с двете очи... Ми то, детето, нито знае кой е, нито где се намира.”

“А-а, тикът с очите му е от един от бащите по втората майка от третата баба на първия дядо...”

“Не почвай пак, де! И какво му е направил тоя серсемин от втората майка?”

“Взел го в цирка, дето е дресьор. И като нямало на кого да го остави, додето израждал слоницата заедно с доктора, затворил момчето в клетката с маймуните.”

“Е, как ще запира дете в клетка! И то с шебеци!”

“Донякъде е прав. Ами ако момчето настъпи някоя змия? Ако го цапне кенгуруто-боксьор?”

“Това тука”, викам, „не е свят, а лудница!”

Жал ми стана за чуждото дете. Расло-саморасло без добра дума и ласка. Гледам ги веднъж с Радко, канят се да седнат пред компютъра. Прегърнах моето внуче, прегърнах и чуждото:

“Ох, викам, на баба гълъбенцата!”

А това, чужденчето, като ужилено се дръпна.

“Кажи му да не се бои от мене, бе Радко!” - викам на нашия.

А той:

“Бабо, не го закачай. Знаеш ли какво каза преди малко?”

“Какво?”

“Че си го тормозела. Сексуално.”

Езикът ми залепна, устата не можах да си отворя - да се смееш ли, да се ядосваш ли. Не е за мене, викам си, тоя модерен свят, в който децата имат по десетина родители и още поне два пъти по толкоз баби и дядовци.

И ми олекна като си кацнах в София, като ми откраднаха билета и ме глобиха в автобуса, като ме опръска с кал една кола пред гарата, а накрая, когато във влака двама пияни се сбиха, да ти кажа, падна ми сърце на място.

Знам, че ще ми откачат неплатения телефон и нямам огрев за зимата, но пък поне животът тука е нормален!

Разправяй, разправяй, додето ме нямаше, разбиваха ли някому апартамента и минавали ли са скоро инкасаторите за водата?

 

 

© Дора Кърпачева
=============================
© Електронно списание LiterNet, 25.12.2005, № 12 (73)