 |
Издателство |
:. Издателство
LiterNet  |
Медии |
| :. Електронно списание LiterNet |
| :. Електронно списание БЕЛ |
:. Културни
новини    |
Каталози |
| :. По
дати : Март |
| :. Електронни книги |
| :. Раздели / Рубрики |
| :. Автори |
| :. Критика за авторите |
Книжарници |
| :. Книжен
пазар |
:. Книгосвят: сравни цени  |
Ресурси |
| :. Каталог за култура |
| :. Артзона |
| :. Писмена реч |
За
нас |
| :. Всичко за LiterNet |
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
СЛЪНЧОГЛЕД
Върви жена по калната поляна
и дъжд в очите й набъбва.
Като пчела по черния манеж
на слънчогледа
тя пъпли, пъпли, пъпли.
Под нея се подхлъзват дните
и трудно пази равновесие.
И страшно ми напомня питата,
която мама все за помен меси.
Самичка, цял живот целува
на вятъра напуканите устни.
И слънчоглед като кандило
присвива зеници.
И се полюшва.
© Димитър Краев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 24.12.2005, № 12 (73)