 |
Издателство |
:. Издателство
LiterNet  |
Медии |
| :. Електронно списание LiterNet |
| :. Електронно списание БЕЛ |
:. Културни
новини    |
Каталози |
| :. По
дати : Март |
| :. Електронни книги |
| :. Раздели / Рубрики |
| :. Автори |
| :. Критика за авторите |
Книжарници |
| :. Книжен
пазар |
:. Книгосвят: сравни цени  |
Ресурси |
| :. Каталог за култура |
| :. Артзона |
| :. Писмена реч |
За
нас |
| :. Всичко за LiterNet |
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Дълго слънцето мъкна на гръб,
а животът се свечерява.
Връстник съм на самотата
и на вкоренените си
сандали.
Още чакам на масата
да седне себеподобен.
И за малко, от скука -
не измислих часовника.
Невръстно, като дете
времето бавно подрежда
хаоса.
Още малко ще чакам -
докато камъкът стане
на пясък.
© Димитър Краев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 24.12.2005, № 12 (73)