Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ЕДЕМ НА ДВЕТЕ РЕКИ - ЧЕРНА И БЯЛА

web

Защо са ти ръцете над очите
щом вън се мръква и високите тополи
                                    изпускат дъха си
през дълги шии от скръб
щом малък още по вода вървеше
между две пълнолуния
без да се оглеждаш
да те отличават тогава беше трудно
да те препикават кучета
и ти не знаеше нищо за жълтия цвят
как се мени и като мине време
най-ярък става
златото дето го мият лицата на
мъртвите
обърнати винаги на запад
А там
жени с издути кореми мъже
                                    с вдигнати кръстове
деца дето висят на вратовете им
                                    от две хиляди години
Издължиха се сенките им отведнъж
тръгнаха между дърветата и на ръцете ти
връзваха бели въжета
връщай се връщай се викаха майките
а после челото ти бършеха
паднало от високо (колкото по-висок си)
                                    и натрошено
но не от години нещастна любов
Не бяха и частици от дяволското огледало
нито желанието за летене
а някакво приближаване до земята в
                                    процеса на което
я изгубваш
както всичко междувпрочем
от охлузените колене до стъпалата чак
които влачиш в пръстта
За мъртвите или хубаво или нищо казваха
а ти все така вървеше
след праха дето разтрогва нещата и прозира
най-много на светлина
години му трябваха гъжвите на семитите
като камъни да се смилат
                       между вълните и слънцето
в лодката да влизаш
както малки прескачахме гробове в невинността си
И не че искаше да си отгоре винаги
                                    но иначе не можеше
четвъртият подред когато и среброто изтъня
а медта само от кошери я вадеха
че защо ти бяха иначе всичките Фаетон Иисус
                                                          Икар
ако не за едно изживяване
от свършването на humor/а последно изкачване
някъде

 

 

© Цветанка Еленкова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 18.11.2008, № 11 (108)

Други публикации:
Цветанка Еленкова. Амфиполис на деветте пътя. София, 1998.