ЕДЕМ НА ДВЕТЕ РЕКИ - ЧЕРНА И БЯЛА

web

Защо са ти ръцете над очите
щом вън се мръква и високите тополи
                                    изпускат дъха си
през дълги шии от скръб
щом малък още по вода вървеше
между две пълнолуния
без да се оглеждаш
да те отличават тогава беше трудно
да те препикават кучета
и ти не знаеше нищо за жълтия цвят
как се мени и като мине време
най-ярък става
златото дето го мият лицата на
мъртвите
обърнати винаги на запад
А там
жени с издути кореми мъже
                                    с вдигнати кръстове
деца дето висят на вратовете им
                                    от две хиляди години
Издължиха се сенките им отведнъж
тръгнаха между дърветата и на ръцете ти
връзваха бели въжета
връщай се връщай се викаха майките
а после челото ти бършеха
паднало от високо (колкото по-висок си)
                                    и натрошено
но не от години нещастна любов
Не бяха и частици от дяволското огледало
нито желанието за летене
а някакво приближаване до земята в
                                    процеса на което
я изгубваш
както всичко междувпрочем
от охлузените колене до стъпалата чак
които влачиш в пръстта
За мъртвите или хубаво или нищо казваха
а ти все така вървеше
след праха дето разтрогва нещата и прозира
най-много на светлина
години му трябваха гъжвите на семитите
като камъни да се смилат
                       между вълните и слънцето
в лодката да влизаш
както малки прескачахме гробове в невинността си
И не че искаше да си отгоре винаги
                                    но иначе не можеше
четвъртият подред когато и среброто изтъня
а медта само от кошери я вадеха
че защо ти бяха иначе всичките Фаетон Иисус
                                                          Икар
ако не за едно изживяване
от свършването на humor/а последно изкачване
някъде

© Цветанка Еленкова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 18.11.2008, № 11 (108)

Други публикации:
Цветанка Еленкова. Амфиполис на деветте пътя. София, 1998.