5-ТИ ОКТОМВРИ

web

Отвън навътре
свали ръкавицата от ръката си
Бяха празни петте й пръста
но някак си подредени
Стоеше ръкавицата на шкафа до който
                                            се ръкувахме
с познати
или пък събувахме обувките си вързани
като два извадени зъба
краката ти
И се свиха обувките от дъжда омаляха
малко само малко пораснаха ноктите
колкото да скъсат чорапа отвътре
                                   брадата растеше
докато гледах дървото в съня ти
две три тресчици как се препират
                        как щръкват от кожата
Бяха инжекциите дето
всеки сам можеше да си бие
и да става и да кляка колкото си иска после
да хвърля шепи пръст да го притискат
Ах тази пръст като случайно сдъвкано камъче
докато ядеш
и трите хвърлени хризантеми -
пръсна се сърцето ти татко
назъби се костта от дъвкане
Заровихме трите зъба
                       извадени от устата
в градината в ъгъла
да пораснат войниците на Кадъм
шлемовете им жълъди а дрехите бродирани
отдалече
нали обичаше да гледаш планината есен
как с четири цвята я замятаха
бод зад игла бод зад игла
Така закърпи ръкавицата си
                                   спомням си
онази оставената
отвътре навън

© Цветанка Еленкова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 18.11.2008, № 11 (108)

Други публикации:
Цветанка Еленкова. Амфиполис на деветте пътя. София, 1998.