ЛЮБОВ НА 60

web

Посвещавам на всички връстници и най-вече на тези,
които са преминали през Голямата Загуба

Тя е стреха в пепелището.
Тя е бял камък в угарта.
Тя е скала в свлачището.
Тя е борова прохлада в опустошено сечище.
Тя е последната кула в рушаща се крепост.
Тя е мед в млякото, тръгнало да се вкисва.
Тя е жълтият дим на бавно горящите есенни листа.

*

Тя е най-откровеният разговор, който водиш със своята същност.
Тя е най-неподправеният образ на твоето Аз.
Тя е най-чистата равносметка на миналото ти.
Тя е най-мъдрата ти емоция.
Тя е най-реалната ти илюзия.
Тя е най-спокойното ти вълнение.

*

Тя е истината, само истината и нищо друго освен истината.

*

Тя е последната отговорност, която можеш да заслужиш.
Тя е единственият начин да се придвижиш спокойно към Изхода.
Тя е изгряващият огнен диск на залеза.
Тя е сияеща лунна пътека, спускаща се плавно в неизбежната пропаст.
Тя е упойка без опиати, анестезия без операция.
Тя е бал без маски, драма без роли, танц без стъпки, макияж без грим.
Тя е неочаквана рима в безкрайно проточилите се бели стихове.

*

Тя е откритието, че винаги може да има за първи път.

*

Тя е космос в кухнята.
Тя е дишащ с приливи и отливи океан в леглото.
Тя е водопад, леещ се в обратна посока - към върха.
Тя е краят на всекидневието и началото на необхватното.
Тя е раждане и смърт, прохождане и пълзене всяка минута.
Тя е стълба към зародиша ти.
Тя е утроба, тя е хралупа, тя е синева.

*

Тя е радост, само радост и нищо друго освен радост.

*

Тя е кръстът, на който издъхва и от който възкръсва всичко предишно.
Тя е Млечният път на необозримото ти бъдеще.
Тя е надникване отвъд.
Тя е Реквиемът на Менделсон.
Тя е вечерният звън на сутрешни камбани.
Тя е пробуждане без заспиване, сънища без сън.
Тя е надживяване на изживяното, осмисляне на премисленото.
Тя е окото, от което си се нуждаел, за да бъдеш друг.
Тя е окончателното ти помирение със себе си.
Тя е топлият сняг на твоето изстрадано иглу.
Тя е поляна с кокичета в твоята есен.

*

Тя е райско дърво, под което спи спокойно змията на изкушението.
Тя е Нил с кротко чакащи пенсия крокодили.
Тя е "Хиляда и една нощ" без приказки.
Тя е пирамида без мумии.
Тя е библия без канони.
Тя е катедрала без литургии и свещенослужители.
Тя е най-свещените десет заповеди - твоите собствени.

*

Тя е свобода, само свобода и нищо друго освен свобода.

*

Тя си ти.

*

Ти си тя.

© Боян Обретенов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 11.09.2006, № 9 (82)