Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

НИЩО ИНТЕРЕСНО 2.0

Александър Шпатов

web

Оградете вярното:

Оруел ще почине през 1984 г.

Да / Не

Непременно трябва да ме вземете във Вашето риалити, щяха да прочетат продуцентите на предаването, ако въобще бяха обърнали внимание на придружителното писмо, няма по-голям експерт от мен в следенето на истинския живот. Почнах от малък наред с всички деца от блока. Знаете я тази заигравка с биноклите. После, когато бях десети клас, един ден телефонът у нас се скапа. Набирам някого, а линиите се смесват. Първите няколко пъти се надвиквахме с онези от другата страна, карах ги да затворят, псувахме се в рамките на приличното и така. После обаче само вдигах слушалката и мълчах. Какво да купи от пазара; кога най-накрая да се видят; да бърза да си пусне телевизора; да не бърза да приготвя яденето; имала работа, тя ще му звънне по-късно; да не им звънят повече за глупости и така. Нямаше нищо необичайно, нищо нагласено, въобще - нищо интересно (в стария телевизионен смисъл на думата).

Тъкмо се запалих, и линията се оправи. За сметка на това седмица по-късно си прокарах модем. Точно беше излязла модата на форумите. Четях наред, но зад измислените имена и изскрибуцаната латиница не можех да си представя никого. Нищо друго освен заучени обръщения и очаквани анонимни отговори. Нищо истинско.

Тогава ми хрумна. С един приятел си направихме наш си форум за българска литература.1 Бяха се навъдили толкова много за футбол, готвене, новини, какво ли не... Само за нашата литература - нищо. Уцелихме нишата. За регистрация - мейл и парола. Един от трима ползваше едни и същи данни навсякъде. Знаете, не може за всяка регистрация да измисляте нови и нови пароли. Никой не помни толкова. И така, изведнъж имах достъп до цяла нова вселена обикновеност. Не е тук мястото да Ви разказвам за всичките шедьоври, на които съм попадал. Ще споделя само най-любимото ми писмо. И досега си го спомням дума по дума:

Здравей,

Много се зарадвах, като видях, че си ми писал. Сега, макар и с леко закъснение, реших да ти отговоря. Аз съм добре. В работата също няма никакви проблеми. Ти как я караш? Дано всичко с теб да е наред. С нетърпение ще чакам да ми пишеш пак.

Искрени поздрави!

Дори и най-изтънченият ценител едва ли би поискал повече. Веднъж обаче попаднах на мейла на известен поет (паролата беше azsampoet, без майтап), който също се бе включил във форума. Ако не беше адресът, за който бях абсолютно сигурен, че е негов, никога нямаше да го позная. Не крия - оттогава спрях да се занимавам с електронните пощи на хората. Форумът също замря. Виртуалният живот нямаше нищо общо с истинския, оказа се. А мен, както вече казах, именно истинският живот ме интересуваше.

По това време някъде хората масово започнаха да ползват мобилни телефони. Устройствата за прихващане на разговори бяха ужасно скъпи, но ми хрумна друго. Беше лято. Отивах на някой басейн, наблюдавах кой къде си оставя телефона и щом човекът влезеше във водата, се пресягах към кърпата му. Взимах апаратчето, връщах се на моя шезлонг и започвах да разцъквам телефона, все едно си е мой. Задължителното Мама при номерата в указателя, куп картинки за екрана, мелодията на най-пресния хит и така нататък, но преди всичко - получените и изпратените съобщения, на които можех да се наслаждавам с часове. Нямах толкова време обаче - връщах телефона след четири-пет минути, лягах по корем и се правех, че се пека. (Бая изгорях онова лято, в интерес на истината.)

Както и да е, септември дойде, басейните затвориха и трябваше да измисля нещо друго. Сетих се, че като ходят по заведения, не знам защо, но хората винаги си оставят телефоните по масите. Почнах да обикалям дискотеките. Изчаквах да стане един-два, когато изобилието на нощните дарове винаги е най-голямо, примъквах се до бара или до някоя маса около дансинга и винаги намирах по някой безпризорен телефон. Затварях се в тоалетната и преглеждах каквото имаше за преглеждане. В крайна сметка не издържах и реших, че и на мене ми се полага да напиша някое и друго съобщение. Разбира се, винаги беше нещо безобидно от рода на "Как си?" или пък "Спиш ли?"2. Веднъж дори върнах телефона на масата, но след час отново го взех, за да видя дали ми бяха отговорили. Грешите обаче, ако си мислите, че ми се размина. Дори не мога да кажа точно колко души ме погнаха оная вечер.

Когато ми махнаха конците и гипса, реших, че трябва да се върна към компютрите. Започнах да поддържам вътрешната мрежа в една голяма компания. Ай-Ти, не знам дали така се пише на български. Всъщност с това се занимавам и до днес. На едно фирмено парти наскоро малко се напих и един от шефчетата супермного ме издразни. Приближих се, отпих една голяма глътка от уискито си и му казах, че знам всичко за него, ей така ми дойде - от раз си му го казах, направо... Не мисля, че ме разбра. Не мисля даже, че знаеше кой съм. Но ще научи, убеден съм, че ще научи. Особено покрай Вашето ново предаване.

Идеята да показвате ежедневието на обикновените хора е просто страхотна, веднага се заинтригувах, щом разбрах, че ще правите риалити! Смятам, че моят богат опит в сферата с наблюдаването би ми помогнал да върша точно това, което зрителите ще искат да видят в първото такова шоу в България. Имено поради тази причина искрено се надявам, че ще разгледате моята апликация за кандидатстване и че в крайна сметка ще бъда избран за участник във Вашето безкрайно вълнуващо (тоест напълно безинтересно според старите стандарти) предаване. С нетърпение ще чакам отговора Ви!

С уважение, три имена, подпис:)

 

Писмото бе адресирано до продуцентите на "Биг Брадър" - България, но те бяха страшно заети с подготовката за дебюта на шоуто и така и не стиганаха до него. Асистентката им все пак го беше препратила до отговорниците по подбора, единият го прегледа по диагонал, но не намери нищо интересно и се прехвърли на следващите кандидати3. Другият редактор даже и не го отвори. Сериозна грешка, както се разбра впоследствие. Впрочем, ако не беше последвалият скандал, надали щяхте да си спомняте за кое предаване става дума.

Надали също така си спомняте, че на 18 октомври 2004 година първият ефир бе ударил всички върхове в рейтингите. Предаване без аналог в телевизионерската история, както бумтеше навсякъде. Славата изветрява, разбира се, но не може да не се сещате за гигантския скандал седмица по-късно. Такива неща се помнят и още тегнат над имиджа на телевизията. Стотици страници кореспонденция бе изтекла към конкуренцията, която - не без задоволство - публично разкри предварителните снимки на предаването и целия му сценарий. От игла до конец. Пробивът дошъл от айпито в телевизията, говореше се, че не бил издържал, като гледал какви глупости се сипят в ефира. Както и да е, с такива скандали човек никога не може да е сигурен. Едно е безспорно - изплашени от гигантския провал на шоу формата, продуцентите свалиха завинаги предаването от ефир, колкото и пари да бяха инвестирали... Думата риалити пък завинаги остана чужда на българския език, защото - поне доколкото на мен ми е известно - никоя телевизия никога повече не се престраши да прави подобно предаване.

От 2004 година, че и до днес.

 

 

БЕЛЕЖКИ

1. Сигурно и вие сте влизали навремето. Доколкото самият аз помня, най-популярна беше страницата с критическите анализи - любимата на учениците. Друг раздел беше за споделяне на поезия, третият, особено посещаван - за обсъждане на литературни награди и други междуличностни отношения. За сборници с разкази впрочем - нито дума. [обратно]

2. Възможно най-безсмисленият въпрос впрочем. Няма как да кажеш "Да". Друг такъв е "Къде го изгуби?". Ако знаеш къде е, значи, веднага можеш да го намериш, нали така? [обратно]

3. Фалшификатор на скречкарти, който иска да отвори нова страница в живота си след самоубийството на любимия му лабрадор; транссексуални близнаци, наскоро оженили се един за друг в Холандия; бивш крадец на москвичи и настоящ художник концептуалист, готов да си изяде кутретата в ефир. [обратно]

 

 

© Александър Шпатов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 21.06.2016, № 6 (199)