Александър Шпатов

web

И отиде, та се пристави у едного от жителите на оная страна, а тоя го прати по земите си да пасе свини.¹

Из Притчата за блудния син (Лук. 15:15)

1. План за коледна пиеса:

ДЕЙСТВАЩИ ЛИЦА

Джорджи - sus scrofa domesticus
Захари Мандраджиев - мениджър на Фермата
Мистър Мартин - потребител в realfarmer.com
Сани - току-що постъпила служителка във Фермата
Пако - свинепас
Кико - касапин

1.

Преди началото на пиесата на входа на театъра зрителите биват посрещани от свинепаса Пако, който държи на каишка истинско живо прасе (в ролята на Джорджи) и се опитва да го качи на пътечка за тичане. Прасето е със златна верижка на врата, с изрусена четина, обечки на ушите и наметало на гърба с надпис I♥NY. От другата страна на входа касапинът Кико къса билетите, раздава на зрителите разпечатани от Литернет копия на оригиналния Коледен разказ, по чийто текст е развита пиесата, и им връчва полагащите им се купони за дивидент.

Действието в реално време се развива в седмицата преди Коледа, а предисторията тече на огромен екран, монтиран в дъното.

2.

Затъмнение. Кико влиза с последните зрители, качва се на сцената - в контролната зала на Фермата - и се захваща да включва мониторите за наблюдение. На светналите екрани се появяват картини от всички помещения (ясли, курници, обори, кафези, кочини и т.н.). В обсега на една от камерите се вижда как свинепасът Пако вкарва Джорджи в луксозната му фаянсовобяла кочина, сипва му половин кофа хранителна каша, а после излиза и се връща при мониторите за наблюдение, където Кико точи касапския нож.

Междувременно пред екрана в дъното на сцената прожекторът осветява Мистър Мартин в спалнята му, който си маха вратовръзката, взима таблета от нощното си шкафче и сяда в леглото. На екрана се появява всичко, което вижда и той.

[На екрана: Мечтали ли сте някога да се завърнете към корените си? - изскача изведнъж от таблета му. - Чудили ли сте се как са преживявали дедите ви? Искате ли сами да изкарвате прехраната си? Ако отговорът на тези въпроси е "да", то непременно посетете www.realfarmer.com и се запознайте с нашите невероятни предложения.

Мистър Мартин затваря прозореца, но след точно две секунди съобщението отново започва да присвятква на екрана му като някакъв вирус. На третия път все пак натиска линка.]

Кико и Пако посрещат Сани, която се е озовала във Фермата за първото в живота си интервю за работа. Не знае какво да очаква, но двамата бързат да я успокоят.

КИКО: Не се стягай толкова бе, момиче. Мен шефът нищо не ме питa, само му казах какво съм работил и веднага ме взе.

ПАКО: Мене па ме пита играл ли съм "Фармвил", преди пет години, ако помниш, целият фейсбук беше луднал. Играл съм, викам му, супермного съм играл даже. А той - взимам те, обаче само едно искам да ми кажеш, да видим дали си запомнил. Разораваш първо у "Фармвил", вика ми, посаждаш соя, тя израства за един ден, събираш си го т’ва ГМО и пак разораваш. Стигаш на десето ниво, купуваш си прасе, чакаш го да стане готово, т’ва са два дена. И после к’во? - вика ми. Мислим, напрегам се да си спомним и му викам, че май трюфели даваха прасетата. А той, като избухна ей така, от нищото: правилно, вика, ама наистина викаше, кравите дават млеко, кокошките - яйца, а прасетата - трюфели. Къде го има т’ва? И аз му викам, у Италия май, ама, викам, в България ако беха, а не у фейсбук, немаше да седим и да ги чекаме. И той веднага се засме, извади договора и подписахме. Така че нема страшно. Шефът е точен. Влизай смело.

3.

[На екрана: Браузърът на таблета зарежда www.realfarmer.com. На началната страница - снимчици на розово прасенце, жълтеникаво пиленце и млечнобяло теленце. Кой ще се грижи за нас?, пише отдолу с будещ възможно най-много съчувствие шрифт. Този път Мистър Мартин натиска надписа без колебание. Следващата страница в никакъв случай не може да се нарече постна: на екрана се появяват раздели като Научи основите - въведение в животновъдството, Вашата ферма - поддръжка, развитие и аксесоари, Фуражи и хранителни добавки - цени, препоръки, ефективност, а наред с тях има и Форум на потребителите (с над 1200 теми!), предложения за всевъзможни конкурси и състезания, условията, за да станете стопанин, връзки към персоналните ферми и така нататък. Като начало Мистър Мартин влиза в секцията За нас:

Снимка на екипа като от топстатия на "Форбс", на преден план е мениджърът на Фермата господин Захари Мандраджиев, фланкиран от костюмираните Кико и Пако, а зад тях - още седмина усмихнати млади хора. Обичаме животните! Те са много повече от домашни любимци и така трябва да бъде!, чете се под снимката. За съжаление, градското ни ежедневие не позволява да се грижим за тях така, както са правели предците ни, но за щастие, с новите технологии цялото това изживяване вече може да бъде пресъздадено напълно реално. Разположена в сърцето на софийското равно поле, Фермата предлага дистанционно отглеждане на домашни животни, което зависи изцяло от Вашите ежедневни инструкции. За начало започвате само с едно животно, като взависимост от това как се справяте с отглеждането му, имате опция да разширите персоналното си стопанство. Към момента можете да си изберете за отглеждане от нашите: пиленца, патенца, прасенца, теленца, агънца, козички и даже (това е най-новото ни предложение) щраусчета. Вие определяте кога, колко и как да се хранят, къде да живеят, какво да се прави за здравето и хигиената им, какви други грижи следва да се полагат и всичко останало. Отглежданите от Вас животни не са тамагочита, а напълно реални същества, които ще изпитват на гърба си всичките Ви прищявки, така че разчитаме, че ще се държите с тях като истински стопани. В замяна на всички Ваши усилия - гарантираме безусловното получаване на истински дивиденти от Фермата. Нашето име и традициите, които спазваме, няма да ви подведат!]

Кико въвежда Сани в офиса на шефа Захари. Той държи сивито й и без да я поздрави и без да вдига очи от листа, започва:

ЗАХАРИ: Добре, много добре даже, но не разбирам - защо само за себе си си ми дала да чета. Едно време, като са питали кой си, какъв си, всеки е казвал син съм на този и тази, дядо ми беше такъв и онакъв... И веднага е ставало ясно. А сега? Какво да ти гледам сивито, като си на двайсет години?

Изненадана, Сани започва да разказва несвързано за родителите си, а Захари се опитва да я върне колкото се може по-назад из разклоненията на родословното й дърво. Тя обаче не знае с какво са се занимавали нито дядовците й, нито, разбира се, прадядовците й и съвсем се оплита в обяснения.

ЗАХАРИ: А аз знам. Питал съм, като е трябвало да питам, и знам: открай време правим най-добрия суджук в цяло Шопско. Едно време е нямало хладилници, прясно месо са яли само по празниците, през останалото време - пастърма и суджуци. Всички са ни знаели. На мен чалъма баща ми ми го показа, той го знае от дядо ми, той пък от своя баща и така нататък. Всички са ни знаели. Не ми гледай фамилията - че съм Мандраджиев, това е друга история.

Захари взима току-що наточения нож на Кико, откачва една трофейна луканка от стената зад него, млъква внезапно и започва да реже. Сани решава, че сега е моментът да пробута изреченията, които си е намислила да каже ("Ще се радвам да се включа в екипа ви", "Обичам животните", "Не искам да ги измъчват повече", "Много харесвам сайта ви", подобни неща...). Захари я слуша уж съсредоточено и продължава с рязането. Когато Сани вече си е казала всички репетирани реплики, той я подканя да опита от луканката. Тя се пресяга и си взима.

ЗАХАРИ: Чудесно! А от какво се прави, знаеш ли?

САНИ: От месо, нали така?

ЗАХАРИ: Именно! Харесва ти, не си веган или нещо такова?

САНИ: Наистина ми харесва.

ЗАХАРИ: Чудесно! Имаш една задача, значи. Ако се справиш, взимаме те. Ето, прочети какво ни е написал един наш клиент:

САНИ (чете): Хай, най-после уредих всичко и оттук нататък ще мога да се грижа сам за Джордж. Свързах се с най-доброто архитектурно бюро в бранша, наех едно много удобно студио точно срещу Сентръл Парк и вече съм го преустоил в истинска луксозна кочина с всички удобства за Джордж. Остава единствено той да дойде при мен. Какъв по-хубав подарък за Коледа, всъщност:))) Моля ви да уредите транспорта му, както вече знаете, разходите не са проблем. Разчитам, че ще му осигурите придружител за пътуването в самолета и максимален комфорт. Накрая, искам специално да ви благодаря за отличните грижи, които полагахте през последните месеци. Оттук нататък вече ще мога да продължа и сам. Бест ригардс, Мартин точка."

ЗАХАРИ: Именно! Иска да си го вземе и ще го вземе, разбира се. Какво е Коледа, ако нямаш прасе у дома! Сега твоята задача - отговаряш му и му казваш, че по договор трябва да дойде лично, за да го прекрати. Това е. Стандартна процедура, така да му напишеш.

4.

[На екрана: Мистър Мартин скролва измежду снимките в каталога на Фермата, като накрая кликва върху малката розова зурличка на своя бъдещ любимец. Зарежда се формуляр с данните му, той го попълва, отмята и квадратчето, че е прочел общите условия. Връзката се забавя, след което се зарежда едноминутно филмче за прасенцето, което гледа бъдещия си стопанин през окото на уебкамерата с възможно най-милите и любвеобилни очички. За да продължите, пише в линка, който светва в края на клипчето, трябва първо да ми дадете име.

Не можем да видим лицето на Мистър Мартин, защото той се намира в дъното на сцената, но ако зрителят се загледа внимателно в движенията, с които той гали таблета си, със сигурност би си представил и усмивката му на умиление, която разцъфва с всяка минута, прекарана в новоинсталираното приложение за стопаните от Фермата. Смяна на прозорците в браузъра - гугъл търсене за "traditional pig names". Не излиза нищо. Връща се към realfarmer.com и след известни колебания вписва в присвяткващото празно поле името Джордж.

Оттук нататък виждаме как работата във Фермата го увлича с всяко ново влизане в приложението. Плаща за нова каишка с името на Джорджи (20$) и след точно три минути монтираната над кочинката камера показва как Пако я окачва върху първото живо същество, за което някога Мистър Мартин въобще се е грижил (ако не броим хамстера на брат му през лятната ваканция преди трети клас). Следва инструкция за пълен ветеринарен преглед (85$) и дълго търсене в мрежата на разяснения за резултатите от него. Изведнъж обаче приложението засвятква в червено - Мистър Мартин все още нито веднъж не е нареждал да се дадат вода и храна на Джорджи и положението вече клони към критично. Това е първото и единствено предупреждение от наша страна, чете се в полученото съобщение, държим да Ви напомним, че нашите служители не предприемат абсолютно нищо, без да са получили изрична инструкция през приложението ни.

Колкото повече се задълбочава в дискусиите във Форума на стопаните, с колкото повече сайтове се консултира за правилните начини на хранене с коластра през първите три месеца, толкова по-сложно и отговорно изглежда всичко, но доколкото можем да съдим по вещината, с която отправя нарежданията си, Мистър Мартин се справя все по-уверено. Един след друг на екрана се появяват справки с ежеседмичните доклади за развитието на Джорджи с прикачени снимки от разходките с Пако сред природата, от пълния ремонт на кочинката му и от Деня на детето, когато Кико му пробива ушите, за да му сложат специално избраните от Мистър Мартин златни обечки (79,99$). Следва кратко филмче от церемонията по обрязването му (120$), а после и от рождения му ден (свещичките с цифрички върху торатата от първокласен фураж (45$) всъщност изписват 100 - колкото са дните, откакто Мистър Мартин е започнал да го гледа, но това са подробности, които трудно биха направили впечатление на зрителите, все пак те основно следят какво се случва с актьорите на сцената, а не какво тече като фон на екрана)]

Пако завежда Сани при кочинката на Джорджи, за да се запознаят.

ПАКО: После можеш да го добавиш и във Фейсбука, онзи, нашио, и такова чудо му направи. А па един от неговите знаеш ли к’во му казал. Много дебело туй прасе, вика, к’во го глезиш. И нашио, като се втали, луди ни направи. Искам, вика, Джоро да влезне у форма, ще му намалите порциите, повече фибри ще му давате, фетбърнъри и елкарнетин също ще слагате, два пъти повече навънка ще го изкарвате... И аз направо не знам к’во да правя - прасе у форма, тия американци, като почнат да ги измислят понекога нещата... И отивам при шефа, викам му така и така, отиде зян прасето, а той - не го мисли толкова, вика. Като иска да го отслабва прасето, и глисти можем да му завъдим, ако държи. Негова си работа, вика. Добре, ама седмица минава, втора после, а прасето - нали затова е прасе - пак качва, че и пак! И онзи отново пише - пътечка за тичане ще му сложите, вика, и те го те - прасе на пътечка. Ако не си виждала, ето го.

САНИ: Много е сладък!

Вади телефона си и го снима за Инстаграм, а после се връща в офиса и сяда да пише на Мистър Мартин, като прикачва и снимката.

5.

Сани става от лаптопа си и чука плахо на вратата на Захари.

САНИ: Аз... съжалявам... пуснах мейла на мистър Мартин, дума по дума, както ми казахте, но той... не иска и да чуе. Толкова пари ви изсипах, длъжни сте, казва, да правите каквото ви наредя, мога да ви съдя...

ЗАХАРИ: Спокойно, Сани. Да си беше избрал друго животно, някоя дойна крава например... Ако не дойде, целия му труд отива по дяволите... Не е първият, нито последният. Ето какво пишем в такива случаи:

Едно гигантско GAME OVER избухва на екрана под залпове конфети от Кико и Пако Последна отсрочка до 23:59 на 23.12. Екипът на Кланицата Ви очаква!

САНИ: Не разбирам...

ЗАХАРИ: Не е въпросът да разбираш, Сани. Въпросът е да знаеш, че така трябва. Това е традицията. На Коледа се коли прасе, иначе за какво си го гледал цяла година?

6.

Мистър Мартин ядосано си прибира таблета, слага го в раницата си заедно с четка за зъби, дезодорант и две ризи за преобличане и тръгва. Докато той пътува, Захари води разговор с чат робота от сайта www.jabberwacky.com

[На екрана: На фона на сателитната карта на Google Maps, по която проследяваме пътя на Мистър Мартин от Ню Йорк до София с прекачване в Париж тече Jabberwacky Conversation UM00267748:

User: Have you ever slaughtered a pig for Christmas?

Jabberwacky: Not recently. Animal rights wouldn't be too happy.

User: I think tradition is more important than animal rights.

Jabberwacky: Ok, You Think That.

User: People have been slaughtering pigs for ages.

Jabberwacky: You're wrong.

User: People eat pork.

Jabberwacky: See? You're insane. Hahaha. Funny, you are.

User: Where does ham come from?

Jabberwacky: Ah, a favorite holiday... It comes from europe.

User: Ham comes from pigs, not from Europe.

Jabberwacky: Europe is not a country.

User: What is a pig?

Jabberwacky: You are.

User: I am a human being.

Jabberwacky: You are a chatbot.

User: No. You are a chatbot.

Jabberwacky: Wrong!

User: If you think that, I will quit talking with you.

Jabberwacky: *runs away from you*.]

7.

Облечена в традиционна шопска носия, Сани посреща Мистър Мартин на летището именно с хляб и сол.

МИСТЪР МАРТИН: Няма да им се размине на вашите номера! Ще ви съдя до дупка! Ще ви размажа, аз съм американски гражданин, не го забравяйте! Ще ви съсипя, така да знаете! Как изобщо си го позволявате - ако до един час не съм обратно на това летище и Джорджи не е с мен, просто си нямате представа какво ще ви дойде на главата!

Сани се опитва да каже нещо в своя защита, но е изпреварена от изрядно костюмираните Кико и Пако, които препречват пътя на поредния клиент на Фермата, чиито закани огласят залата за пристигащи полети, подхващат го колкото учтиво, толкова и решително и го повеждат към колата.

[На екрана: Google Maps проследява пътя им от летището, през "Цариградско", Околовръстното, магистралата към Пловдив и отбивката към село Равно поле, където мащабът се проближава до самия двор на Фермата.]

8.

МАРТИН (вече нахлул в кабинета на шефа Захари въпреки опитите на Пако и Кико да го озаптят): Аз съм ваш клиент. Абсолютно изряден и точен през цялото време, дължите ми обяснение!

ЗАХАРИ: Целият свят празнува утре, Мистър Мартин, не е ли ясно?

МАРТИН: Искам обяснение, господине - никакви празни приказки!

ЗАХАРИ: Утре е празник, не разбирате ли? "Кока-кола" и тази година са направили реклама с много настроение и награди под капачката, в моловете пак има намаления и поне по един белобрад старец на етаж, който да те настани в скута си, витрините отново са претрупани с борови клонки, туфички сняг, мигащи лампички и развратни снежанки, а хората купуват, купуват, купуват... Шопингът, новото тайнство за празника...

МАРТИН: Вижте, господине, не съм дошъл да ви слушам излиянията за развратните снежанки. Дошъл съм да взема Джорджи и вие нямате никакво право...

ЗАХАРИ: Прочетох вече.

МАРТИН: Вижте, наглостта ви минава всякакви граници! Има конкретен проблем и държа на конкретен отговор, иначе...

ЗАХАРИ: Добре, Мистър Мартин, ето и конкретен отговор:

Захари натиска някакъв линк, свързва компютъра си с екрана, на който се вижда, че линкът е към "Слово на Рождество Христово" на св. Лъв Велики, римски папа.

КИКО (чете, като поглежда ту към шефа си, ту към Мартин): Възлюблени, да се възрадваме, днес се е родил нашият Спасител. И няма място за печал там, където се ражда живот, който, като унищожава страха от смъртта, ни принася радостта на обетованата вечност. Всички участват в това празненство, а причината за всеобщата радост е една: нашият Господ, разрушител на греха и смъртта, като не намерил никого свободен от вина, дошъл да освободи всички. Нека се радва светията - той се приближава до наградата си. Нека се весели грешникът - нему се открива прошката. Нека се въодушевява езичникът - него призовават към живот... Така, Словото Божие, Бог, Син Божий, Който в началото беше у Бога, чрез Когото всичко е станало и без Когото нищо не би станало, стана Човек за освобождението на човека от вечната смърт.

ЗАХАРИ: Освобождението от вечната смърт, мистър Мартин. Какъв по-добър ден за колене на прасе! Така е било и така ще бъде!

МАРТИН: Никога!

ЗАХАРИ: Всяка година! Да знаете само колко заплахи съм чул от това бюро, но все пак - правилата са си правила, нали така?

МАРТИН: Именно! И аз имам пълното право да взема животното, което отглеждам, и да правя с него каквото си искам.

ЗАХАРИ: Ето тук грешите, защото вие лично поискахте да видите как са живели дедите ви, да влезете в ролята на едновремешните стопани, нали така пишеше на сайта ни? Това впрочем е единствения смисъл от него.

МАРТИН: Извъртате нещата, за да са ви удобни.

ЗАХАРИ: Ни най-малко - да не мислите, че вие сте първият човек на света, на когото му е жал, че ще трябва да заколи прасето си? Но ето ви дилема - идва зима, храната е малко, а прасето е ненаситно и иска още и още от запасите. Къде ще му излезе краят? Говорим за физическо оцеляване вече. То или вие?

МАРТИН: Имам достатъчно пари, не съществува такъв въпрос.

ЗАХАРИ: Интересна тема отваряте впрочем, засегнали сме я подробно и в общите ни условия, съветвам ви внимателно да прочетете раздела с неустойките и пак ще си говорим.

МАРТИН: Какво имате предвид?

ЗАХАРИ: Сам сте се съгласили с тях още с влизането си в сайта ни - ако не спазите и една от инструкциите на Кланицата, за всяко нарушение на договора между нас и вас ще отговаряте с цялото си налично и бъдещо имущество, което незабавно и неотменимо ще следва да ни прехвърлите.

МАРТИН: Лъжци! Шибани изнудвачи! Това е невъзможно!

ЗАХАРИ: Възможно е, Мистър Мартин, няма как иначе да пресъздадем условията, в които са били дедите ни. Пак ви казвам - да не мислите, че сте първият, на когото не му стиска?

МАРТИН: Първо искам да видя Джордж, ще говоря и с адвоката си, предупреждавам ви!

ЗАХАРИ (на излизане заедно с останалите от екипа му): Разбира се, но все пак - упражнявайте се тази вечер. Все едно че ще режете кашкавал.

Шефът на Фермата взима касапския нож на Кико и го оставя на масичката за кафе заедно с три големи пити кашкавал.

МАРТИН (вече доста замислен): Купувам го нарязан!

9.

Пако и Сани завеждат мистър Мартин пред фаянсовобялото отделение с кочините. Няма как Джорджи да бъде сбъркан - колкото и часове да са го влачили по пътечката за бягане, той си е останал най-угоеното прасище от всички в стопанския сектор Suidаe. Умилен от първата им среща на живо, мистър Мартин направо се разтреперва при мисълта какво се опитват да го накарат да извърши.

МАРТИН: Ела, Джорджи, ела при татко. (Никаква реакция и нулево внимание.) Не бой се, Джорджи, аз съм. Ела при татко... Защо не идва? Така е, като не ме е виждал никога. Защо не ми е казано за това? Аз... аз можех да му се обаждам, да му изпратя някоя моя дреха...

САНИ: Не знам, може би ако му поговорите още малко... По принцип е общителен.

МАРТИН: Джорджи, татко е дошъл да те вземе. Няма да те оставя вече. Спокойно, татенце, сега ще оправя всичко. (Очевидно каквото и да му говори, Джорджи изобщо не му обръща внимание.) Надрусали сте го, за да не ме познае... кажете ми, че е така... (все по-отчаяно) Джорджи! Ела, татенце...

САНИ: Съжалявам.

10.

Мистър Мартин остава сам в апартамента за гости на Фермата. Забива ножа в пита кашкавал, но само веднъж. Отваря си таблета, но вижда, че няма връзка. Хапва хляб и сол от погачата на Сани, опитва пак да се свърже, но се убеждава, че няма сигнал, и си ляга. На екрана на компютъра тече скрийнсейвър с прасе, който става фон за съня му, разказан тук като приказка с гласа на Захари, а преди това - като първия разказ под линия в този сборник.

11.

Сани го буди точно преди края на съня, но сама му доразказва приказката. Дошла е, защото носи картата за достъп и иска да му помогне. Никое живо същество не бива да страда, казва му, особено просто ей така, само заради преживяването. Вечерта наистина е успяла да упои Джорджи, казва му, сега само трябва да го натоварят на една количка и ще успеят да се измъкнат.

Влизат във фаянсовобялата кочинка и с всеобщи усилия успяват да качат сто и трийсетте килограма живо тегло на количката и да заскърцат с нея към вратата. Събуден от суетнята по товаренето, точно в този момент влиза Захари. Пистолетът в ръката му сочи право към Мистър Мартин (в другата държи касапския нож). Мистър Мартин и Сани застиват на място.

ЗАХАРИ: Цяла нощ един въпрос не ми дава мира, гледам, че и вие сте будни, и дойдох да ви попитам и вас. Как е най-добре да го... реализираме Джорджи?

МАРТИН: Най-добре е да не го убиваме.

ЗАХАРИ: С един куршум, с нож, с електрошок може би? Как ще страда по-малко? А ако му пръснем мозъка от упор, за да е най-сигурно? Или да му прережем гърлото, докато му изтече кръвта? Или пък да го изпържим на ток, това ли е хуманното третиране?

МАРТИН (изпада в паника): Моля ви, наистина! От сърце и душа ви моля - не ме карайте да правя това!

ЗАХАРИ: Казах ви, Мистър Мартин, ние държим на репутацията си.

МАРТИН: Ще си платя. Кажете колко и ще си платя.

ЗАХАРИ: Не става с пари, колко пъти трябва да го обяснявам.

МАРТИН: Но аз не съм убиец!

САНИ (приближавайки се към Захари): Оставете го да си плати. Моля ви!

ЗАХАРИ: Повярвай ми, Сани, неизбежно е. Дори и Джорджи го знае, затова тлъстее толкова. (хваща я, опира ножа в гърлото й и се обръща към Мистър Мартин) Ако не го направиш, аз ще го направя, не се съмнявай.

МАРТИН: Пуснете я, аз я накарах!

ЗАХАРИ: Мислиш, че не знам всичко ли? От три дни е тук, а вече ми върти номера! Ще я пусна само когато си свършиш работата.

САНИ: Милост, моля ви!

ЗАХАРИ (към Мистър Мартин): Добре, щом не можеш с нож, по-лесно е да го застреляш. (Подава му пистолета.) Но трудно се чисти после месото, предупреждавам те.

МАРТИН: Никого не искам да убивам!

ЗАХАРИ: Стрелял ли си някога?

МАРТИН: Само на компютър.

ЗАХАРИ: Прицелваш се и натискаш спусъка. Можеш и да си затвориш очите.

МАРТИН: Но това е Джорджи! Не мога да го убия!

ЗАХАРИ: Избирай.

МАРТИН: Няма да посмеете.

ЗАХАРИ: Ще броя до пет. One... Говоря сериозно, Мартин... Two... Спокойно, Сани, твоят приятел ще те спаси... Three...

МАРТИН: Оставете я!

ЗАХАРИ (опира здраво ножа в гърлото й): Four...

МАРТИН: Оставете я веднага!

ЗАХАРИ: Просто стреляш, Мартин. Four and a half...

МАРТИН: Добре. Добре. Само не й правете нищо. (Изиграва го почти класически: тръгва с бавни крачки към Джорджи, но изведнъж се обръща назад и насочва пистолета към Захари.) Пуснете я веднага.

ЗАХАРИ: Спокойно. Само спокойно.

МАРТИН: Пусни я и ми дай всички карти за достъп.

ЗАХАРИ: Да не си създаваме грижи, Мистър Мартин.

МАРТИН: За последен път ви казвам.

ЗАХАРИ: И аз ти казавам - гръмни го и я пускам.

МАРТИН: Предупреждавам ви, ще стрелям.

(Захари се засмива и застава встрани от Сани, за да е по-лесна мишена.)

МАРТИН: Изрод!

Мартин насочва пистолета, въпреки че Сани се опитва да го спре. Стреля. Вместо изстрел обаче от пистолета гръмват конфети, както когато на екрана се бе появило Game Over. Мартин пак гръмва с пистолета, който пак изстрелва блестящи хартийки вместо смъртноносния куршум за челото на шефа на Фермата. Захари прихва да се смее още по-силно.

ЗАХАРИ (към Сани): Не бил убиец. Никого не можел да убива, видя ли, Сани, твоя приятел?

Когато се обръща към нея, Сани му удря зверски шамар.

САНИ: Глупаци! Милост трябва, а не жертви, не го ли разбирате?

Мистър Мартин се опитва да я успокои, но тя избягва и от него и излиза от сцената през вратата, където е количката. Междувременно пристигат Кико и Пако. Всички са застинали в тягостната тишина.

КИКО: Какво става, шефе?

ЗАХАРИ: Нищо, намерете Сани и й кажете, че съжалявам. Да знае - ако остане, ще оправим сайта. (към Мистър Мартин) Извинявай, вече можеш да правиш каквото искаш. Джорджи е твой.

МАРТИН: Какво трябва да правя?

ЗАХАРИ: Каквото искаш, ще поемем всички разноски.

МАРТИН: Може ли ножа?

ЗАХАРИ: Разбира се. Заповядай.

Всички се насочват към количката, избутват я и затварят вратата след себе си. Ръкоплясканията заглушават квиченето зад сцената, а опръсканите със свинска кръв актьори един по един се покланят на публиката.

12.

Пред залата следва послеписът на представлението. Кико и Пако носят количката с вече опърленото тяло на прасето. На екрани вървят снимки от самото колене и пърлене, а паралелно с тях - кадри от промишлени свинеферми от целия свят. Захари връчва ножа на Мистър Мартин и под вещите наставления и обяснения на Кико започва разфасоването на прасето. Парчетата месо се теглят и се раздават на зрителите срещу купона им за дивидент. Сани готви пръжки с лук. Има и няколко скари, две бъчви с вино и още две с ракия.

Единственият минус - пиесата ще се изиграе в реално време, но само веднъж, точно ден преди Коледа. След това - само ще разказват за нея.

© Александър Шпатов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 21.06.2016, № 6 (199)