Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

 

Александър Шпатов

web

Коледа е празникът, на който се сещаме за хората, каквото и да значи това.1

 

 

 


1. Мечтали ли сте някога да се завърнете към корените си?

Чудили ли сте се как са живели дедите ви?

А искали ли сте да влезете в ролята на едновремешните стопани?

Да разчитате единствено на собствените си сили, за да осигурите храната си?

 

Ако отговорът на тези въпроси е „Да”, то непременно посетете

www.realfarmer.com

и се запознайте с нашите невероятни предложения.

 

Ето го писмото, ето го и въпросният мистър Мартин, който извади лаптопа си по време на обедната почивка, провери си пощата, а после натисна и връзката към realfarmer.com. В началото се заредиха единствено трите снимки на три симпатични животинки (малко розово прасенце, малко жълтеникаво пиленце и малко млечнобяло теленце), а под тях светна в един изключително учтив и любезен шрифт предложението към посетителите да станат техни стопани.

„Риалити тамагочи може би” - подсмихва се мистър Мартин и цъква едновременно както с език, така и с мишката и продължава нататък.

Веднага се зарежда новата страница, която, разбирайте го както си искате, в никакъв случай не може да се нарече постна. На екрана на лаптопа се появиха всевъзможни раздели като например „Научи основите” - въведение в животновъдството, „Фермата” - поддръжка, развитие и аксесоари, „Фуражите” - цени, препоръки, ефективност, ”Game over” - страницата на кланицата, а наред с тях имаше и форум на собствениците (с над 1200 теми!), предложения за всевъзможни конкурси и състезания, условията за да станете стопанин, връзки към фермите на отделните потребители и т.н. След известно ровичкане из сайта нашият човек в края на краищата май зацепи за какво точно идеше реч.

На някого му бе хрумнало да предлага животинки от собствената си ферма срещу задължението да се полагат всичките възможни грижи за тях. Как да се хранят, къде да живеят, какво да се прави за здравето и хигиената им и всичко останало. Разчиташе се на невероятните възможности на Мрежата и разбира се, на милосърдието и състраданието, което будят жалеещите погледи на малките и беззащитни пиленца, патенца, прасенца, теленца, агънца, козички и даже (това беше най-последното и най-разбиващо предложение) щраусчета. И това се случваше абсолютно на живо и абсолютно наистина. Естествено, всеки „realfarmer” можеше да си експериментира колкото си иска, но все пак не можеше да не държи сметка за това, че някъде там, на хиляди километри от него, в някакво колкото малко, толкова и истинско източноевропейско селце една невинна и беззащитна животинска душица ще понесе на гръбчето си последствията на всяка една негова прищявка.

„Въобще, нацелили са нишата, гадовете” - мисли си мистър Мартин и вече вижда фурорът на въпросната интернет компания. Страшно много хора ще се вържат. Първо на първо, това наистина позволяваше да се завърнеш към начина на живот на дедите си. Второ, имаш си ултрашашав домашен любимец, който на всичко отгоре изобщо не хаби мястото ти вкъщи. И трето, от всеки килограм на угояващото се животно се получават реални дивиденти. (Това не му беше кой знае колко ясно, ама все пак си го пишеше.)

Тук някъде се оказва, че почивката на нашия човек вече е приключила и на него му се налага да изостави животинчетата и да се впусне отново в сафарито на индексите за деня, съпроводено с лова за инвеститори и лек борсов паркур. Приключения определено не липсваха, но след толкова години вече нищо не жегваше достатъчно ентусиазма му. Ето защо мистър Мартин изчака края на един от най-дългите си петъци с едно все по-осезаемо безразличие. На всичко това реши да се обади, за да отмени уговорката си за вечерта, а после просто се заби у тях пред лаптопа, отвори едно вино, а след това и страницата на realfarmer.com.

Не е нужно да ви обяснявам, че и сега се показаха същите три снимчици с трите жалеещи погледчета и той съвсем наслуки натисна върху портретчето на малкото розово прасенце. Зареди се някакъв формуляр за неговите данни, който бе попълнен с една възхитителна бързина и небрежност. После пък се появиха условията на предложението - един безкраен ферман с възможно най-усуканите и безсмислени предупреждения и уговорки. Естествено, че те бяха прехвърлени по един завидно ефективен начин, за да може в крайна сметка натиснатият бутон за съгласие почти мигновено да прекрати и тази досадна формалност. В следващия момент връзката осезаемо се забави, понеже някакво филмче почна да се зарежда в горния край на страницата. След двадесетина безполезни секунди на екрана на лаптопа се появи въпросното малко розово прасенце, което започна да припка нагоре-надолу с най-радостното, мило и топло отношение към новия си стопанин.

Именно тук се появява и първата лека усмивка на умиление у нашия човек, който просто не можеше да не забележи сладките малки очички, кацнали върху омърляната зурличка на животинчето. А когато отдолу затрепка в очакване въпросът как точно да се казва това малко създанийце, цялата шашма определено действаше вече с пълна сила.

Тъй като се оказа мъжко, прасенцето се кръсти Джордж. Мистър Мартин много държеше на това име и поръча от страницата с аксесоарите специална каишка, на която то да бъде изписано. Това удоволствие му струваше 19 $, но той в ни най-малка степен не почувства, че пилее парите си. Напротив - на нашия човек му беше изключително приятно, че най-накрая ще може да се грижи за някого.

Прочете в наръчника по животновъдство, че в началните месеци най-важно било да се пази здравето на животинчетата и именно затова разпореди пълен ветеринарен преглед (75 $), на който стана жив свидетел посредством специално вградената камерка в кочинката на прасенцето. Разбира се, постоянната видео-връзка бе едно скъпо удоволствие (350 $ на месец), но така Мистър Мартин се чувстваше далеч по-спокоен и сигурен за съдбата на любимото си прасенце.

Оказа се, че въпросът с храненето и фуража бе изключително заплетен. Това се дължеше главно на факта, че не можеше да се зададе един постоянно действащ автоматичен режим, а трябваше за всяко ядене да се дава отделно разпореждане. Това държеше мистър Мартин в постоянно напрежение. Още повече че избирането и замесването на фуражите си беше повече от наука. Трябваше да се отчитат толкова много и различни показатели, че дори и за нашия изпечен брокер бе трудно да се оправя с цялата тази философия. Угризенията, че може би вчера е сгрешил със съставките, че може би този път не е трябвало да се опитва да пести по някой и друг долар за сметка на качеството, че е трябвало закуската на животинчето да бъде разпоредена един час по-рано, го преследваха почти ежедневно.

Независимо от всичко обаче прасенцето си растеше, а мистър Мартин можеше да се убеди в това не само чрез пряката видео-връзка, чието качество така или иначе подлежеше на сериозна критика, но и чрез ежеседмичните писма, които realfarmer.com му изпращаше. В тях подробно се описваше настоящото състояние на животинчето (тегло, дължина и височина), както и по-интересните неща, които му се бяха случили през седмицата, ако случайно стопанинът ги бе пропуснал по видео-връзката. Писмото непременно се придружаваше и от нова-новеничка снимчица на познатата ни вече сладка зурличка.

Въпросните снимки обаче съвсем не бяха на нужното ниво и ето защо нашият човек си поръча специална фото сесия с прасенцето по случай първия месец откакто му беше стопанин. Получиха се страшно добри снимки (120 $), като най-хубавата от тях, разбира се, лъсна в офиса му.

Проблемът с хигиената бе повече от очевиден, но всъщност какво друго можеше да се очаква от едно прасе? На втория месец той се разпореди да направят редица подобрения в жилището на животинчето (270 $). По-нататък обаче се видя, че тези мерки съвсем не бяха задоволителни. Така на четвъртия месец се наложи прасенцето да се уреди с по-голяма и удобна кочинка (530 $). Тук всичко несъмнено бе на най-високо ниво - като се почне от фаянсовата облицовка, мине се през вентилационната система и се стигне до автоматичните душове и чесалото.

С почването на шестия месец трябваше да се отбележи, че прасенцето вече окончателно и безвъзвратно се бе превърнало в едно откровено прасе, което според всички наръчници по животновъдство следваше да бъде разхождано сред природата. За целта животното бе оборудвано с дискретно звънче и още по-дискретно GPS устройство (285 $). (Мистър Мартин в никакъв случай не би си позволил да повери сигурността му единствено на някакво сополиво свинарче.)

В мир и спокойствие се занизаха и есенните дни, с изминаването на всеки един от които Джордж трупаше нови и нови килограми, отбелязвани със същото старание в седмичните уведомителни писма. Тук е мястото да отбележим, че животинчето все по-категорично се превръщаше в едно неоспоримо, безпрекословно и ненадминато прасище. За мистър Мартин обаче Джордж отдавна вече се бе превърнал, колкото пресилено и нагласено да звучеше, в най-съкровения смисъл на неговите размисли и страсти. Не ставаше дума просто за едно шашаво хоби - realfarmer го научи на толкова много за живота. Поднесе му чувства и усещания, за които преди дори не беше подозирал. Сега, когато всеки ден едно същество зависеше от неговите грижи и внимание, не беше останал и помен от дивия му манхатънски егоизъм.

Да не говорим, колко тежко му се отразяваше липсата на физически контакт с любимеца му. Колко по-добре щеше да бъде, ако Джордж се преселеше при него в Ню Йорк! Дори беше намерил квартира, в която с малко повече усилия можеше да се устрои кочинката му. Оставаше само да пита realfarmer каква е процедурата по транспортацията.

И тъкмо отвори пощата си, за да им пише, когато видя, че е получил следното изключително кратко, но съдържателно съобщение:

GAME OVER. Приветствия от името на Кланицата.”

Веднага писа обратно, за да потърси обяснение. За съжаление, то му бе дадено, което всъщност наложи и незабавното му заминаване за България. Имаше само седмица, за да спаси неговия Джорджи от тия гадни балкански номерца.

Как изобщо се осмеляваха да го рекетират? Ще разберат те обаче с кого си имат работа! - продължаваше да се ядосва нашият човек, носейки се вече от няколко часа над Атлантика. - Как така договорът е изтекъл и не може да се продължи? Как въобще си позволяваха да му разправят, че ако не дойде на място, неговото собствено животно заминава директно за кланицата? Не им ли стигат парите, дето им ги изсипа досега в гушките? И изобщо никакви дивиденти не ще да си взима, ще си вземе Джорджи за Ню Йорк и това си е.

На летището в София го чакаха двама служители на realfarmer. Колкото и изморен да беше, мистър Мартин наистина се раздаде в ругатните си по техен адрес, на което те просто отговориха с едни благодушни и разбиращи погледи, а после го закараха с едно безупречно БМВ до офиса на Кланицата. Сградата изглеждаше изненадващо добре на фона на въпросната географска ширина, като обаче не можеше да не направят лошо впечатление редиците от сушеници, луканки и пастърми, увиснали от тавана на централното фоайе.

Заведоха го направо при шефа. Безупречният му вид и английски определено биха направили отлично впечатление в някой по-различен контекст на ситуацията, но сега те по никакъв не можеха да усмирят мистър Мартин:

- На вашите гнусни номера изобщо няма да им се размине, чувате ли! Ще ви съдя до дупка! Ще ви размажа, аз съм американски гражданин, не го забравяйте! Ще ви съсипя, така да знаете! Как изобщо си позволявате това нахалство - ако до един час не съм обратно на летището и Джорджи не е с мен, просто си нямате и представа каква война ще ви се стовари върху главата!

- Да, наистина, не сте първият, който ни казва това. Първоначалният стрес винаги води до един и същ тип агресия. Да знаете само колко заплахи съм чул от това бюро, но все пак правилата са правила, защото трябва да се спазват, нали така?

- Именно. И аз имам пълното право да взема моето прасе и да правя с него каквото си искам.

- Ето тук грешите, защото вие лично поискахте да видите как са живели дедите ви, да влезете в ролята на едновремешните стопани, нали така? Това е впрочем единственият смисъл на нашия сайт. Нашите животни не са ваши домашни любимци, както всеки от вас смята, те са просто начина, по който ние следва да ви накараме да се чувствате като един real farmer - същият, като тези, които са живели по нашата земя преди сто, двеста, хиляда, че и преди пет хиляди години. Това е - толкова е просто.

- Лъжете. Това са пълни глупости - да не би преди хиляда години някой да е слагал GPS на прасетата си? Опитвате се сега да ме манипулирате, но няма да ви се вържа толкова лесно.

- Колкото до манипулациите, вие отдавна вече сте се вързал... но позволете ми само да ви обясня за идеята на сайта ни. Абсолютно сте прав за GPS-а, същото се отнася и за видео-връзките, за всичките фуражи и диети, които ви измисляхме, че ужким било от изключителна важност да следвате. Целта на всичко това е само една - да се привържете към въпросните същества. Да не мислите, че вие сте първият човек на света, на когото му е жал, че ще трябва да заколи прасето си? Напротив - това е напълно естествено, все пак толкова много усилия и грижи сте хвърлили.

- Да, и именно затова сега си взимам Джорджи и се прибирам обратно.

- Не, именно, защото вие поискахте да сте като стотиците милиони хора, които преди вас са отглеждали прасета, вие няма да си вземете Джорджи - натърти той с възможно най-убедителния си тон - а напротив - ще го заколите, собственоръчно при това, както повелява традицията за Коледа от вече хиляди години насам. Ето така са правели едновремешните стопани, колкото и да са се привързвали към въпросното животинче, поради една проста причина - че прасе се отглежда само заради месото му, такова е предназначението му, иначе самите му стопани едва ли ще успеят да прехвърлят дългата и тежка зима. Вие впрочем знаете ли какво означава дълга и тежка зима?

- Не, нито пък искам да знам. Искам да ми дадете прасето, за което ви изсипах в гушките толкова много пари и изобщо да не ме занимавате с вашите глупости за предназначението на Джорджи и всичко останало.

- Вижте, разбирам ви напълно, една такава пренастройка в мисленето съвсем не е лесно постижима и всички наши клиенти се сблъскват с тези чувства. Но, още веднъж искам да ви припомня - нашето предложение за обвързване се отнасяше единствено и само по отношение на това да ви накараме да се чувствате като вашите деди, като едни истински старовремски фермери, изправени пред напълно истинската заплаха за физическото си оцеляване. И вие, влизайки в сайта ни, се съгласихте напълно с нашите условия, нали така? Помните ли, че се съгласихте?

- Да, съгласих се да се грижа за Джорджи. Ако знаех, че ще трябва да го заколя, никога и за нищо на света нямаше да го направя.

- Само че вие го направихте и не само това, но и още повече - съгласихте се, че ако не го направите, ще отговаряте за нарушение на договора с цялото си налично и бъдещо имущество, което незабавно и неотменимо ще следва да ни прехвърлите.

- Лъжци! Гнусни, долни, балкански изнудвачи! Това е невъзможно!

- Напротив, напълно възможно е. Вижте, ние наистина искаме да ви накараме да се поставите на мястото на дедите ви и за съжаление, тази клауза е единственият достатъчно мотивиращ начин да сторим това. Така или иначе, с влизането ви в сайта, вие приехте нашите условия, сред които бе и въпросната клауза, така че не е коректно да ни приписвате такива грозни названия. Да, ако не бяхте прехвърлили общите ни условия толкова набързо, сигурно нямаше да се съгласите, но така или иначе общите условия са най-добрият и изпитан трик от векове насам, трик, който безотказно дава своите резултати, винаги когато заложиш подобни безобидни капани в него. Впрочем колкото до резултатите - бързам да ви кажа, че досега никой от нашите клиенти не е предпочел да загуби всичко, което има, за сметка на живота на едно прасе, пък било то и съществото, на което той е държал най-много от всичко.

- Първо, искам да видя Джорджи и да говоря с адвоката си и чак тогава ще си помисля.

- Няма проблеми - заповядайте, до Коледа все още има някакво време.

След един час колата на realfarmer пристига във Фермата и оставя мистър Мартин пред кочините на прасетата. Няма как да сбърка Джорджи - най-угоеното прасище в най-чистата и устроена самостоятелна кочинка. Умилен от първата им среща на живо, мистър Мартин направо се разтреперва при мисълта какво се опитват да го накарат да извърши с неговия любимец.

- Ела, Джорджи, ела при татко.

Никаква реакция и нулево внимание.

- Не бой се, Джорджи, аз съм. Ела при татко.

Леко недоволстващо изгрухтяване, смесени с първи нотки на разочарование от насрещната страна. Междувременно мистър Мартин намира един царевичен кочан и го провесва над оградата. Джорджи се приближава с цялата си отблъскваща прасешка смрад и захапва кочана, наедно с пръстите на нашия човек, които само благодарение на бързата му реакция си остават негово притежание.

- Ето така се случва, като не ме е виждал никога. Няма как да знае колко държа на него

- Несподелена любов, така ли излиза. Вижте, това е просто едно прасе, сам виждате, че не може да очаквате от него да споделя мислите и възгледите ви. Наистина ли го искате? На цената на цялото ви имущество? - този път напълно делово се обръща към него шефът на Кланицата с безупречния си вид и английски.

- Оставете ме да помисля - казва мистър Мартин с първи нотки на колебание, а после намира отнякъде телефона на адвокатите на компанията си и им разказва какви ги е надробил.

- Опасяваме се - идва почти мигновеното им заключение, - че няма какво да направите, освен да го разкарате това ваше прасе веднъж завинаги и да се приберете. Яко сте се оплели с тия общи условия и рискувате ужасно много. Още повече сега преди Коледа в компанията има още толкова много работа за вършене, няма смисъл повече да се занимавате с такива глупости...

Междувременно вече е станало достатъчно късно и завеждат мистър Мартин в учудващо луксозния хотел за гостите на realfarmer в една пристройка към фермата. Уморен от дългия път, той скоро заспива, оплитайки се набързо в мрежата на кошмарите, където Джорджи погрухва доволно и захрупва ненаситно първо от лаптопа му, после от колата, от гардеробите, от столовете и масите, от сейфа, от библиотеката, от печката и хладилника, от леглата му и всичко останало. Накрая прасището подхваща и стените, като доволно грухти при сдъвкването на всяка една тухла и примлясква апетитно от арматурата, за да може в крайна сметка цялата сграда да се сгромоляса и нашият човек да се събуди на пода с огромна туптяща вена на челото.

- ОК, размислих - обажда се веднага на шефа на Кланицата, въпреки среднощния час, - оставям ви прасето и вие ме оставяте на мира и всичко е наред, нали така?

- Много добро решение, мистър Мартин, приемете искрените ми поздравления, само че вие не можете просто ей така да ни оставите прасето - никой стопанин не би си го позволил - идва ред на най-отговорната работа... впрочем знаете ли как се коли прасе или ще трябва да ви обясним?

- Но...

- Никакво но, мистър Мартин, никакво но. Вие поискахте да разчитате на собствените си сили, за да си осигурявате прехраната и ето защо по договор вие сте задължен собственоръчно да заколите прасето си.

- Но това не е морално..., аз никога и по никакъв начин не бих отнел живота на което и да било същество...

- Никакво но, мистър Мартин, поели сте ангажимент, клаузата за имуществото важи и тук, безсмислено е да се съпротивлявате. А и в крайна сметка коленето си е един стар жертвен ритуал, трябва да съхраним традициите си, не смятате ли? Впрочем вече стана късно - наспете се добре, а утре ще ви обясним всички подробности...

 

Сутринта идва със скреж по прозорците, двучасови инструкции за детайлите по самата процедура и трийсетминутен ритуал по точенето на ножовете. Личи си, че на мистър Мартин му е изключително неприятно за това, че са го принудили да върши такава ужасия, но като цяло не изглежда толкова ядосан колкото вчера. Към единайсет шефа на Кланицата и още трима негови помощници го повеждат към кочинката на Джорджи и чак при гледката на неговия любимец краката му се разтреперват от мисълта, че ще трябва собственоръчно да пререже гърлото му само след няколко минути. Първо обаче трябва да хванат Джорджи и това съвсем не се оказва толкова лесна работа. После помощниците от realfarmer омотават краката му, вдигат го върху един квадратен камък, притискат главата му и шефът на Кланицата с окуражителна усмивка подава на мистър Мартин наточения касапски нож сред подивелите квичения на прасето. Като в треска нашият човек го взима, приближава се към Джорджи, опипва топлата му четина около врата, намира мястото, за което му бяха говорили и притиска ножа към него. Изведнъж обаче блокира и ръката му отказва да подаде нужната сила, за да може металът да пробие здравата плът на животното.

- Хайде, какво гледате, все едно разрязвате хляб, не е сложно.

- Винаги го купувам нарязан - отговаря почти в паника мистър Мартин.

- Знаете какво имам предвид, просто натиснете смело...

И някъде тогава, изненадващо и за самия него, квиченето изведнъж се усилва, за да престане после завинаги, кръвта шурва навсякъде и изплисква не само обувките му, но и целия под наоколо. „Юнак! Браво! Честито!” - тупва го по гърба шефа на Кланицата, после му дават горелката за пърленето с чашка греяна ракия и всички се чукват за здраве пред смутения поглед на нашия човек. Следва пърленето, замезването с ушите на Джорджи и именно някъде тогава между ваденето на вътрешностите и червата, отделянето на краката и бутовете, разделянето на частите за пача, за кайма, за осоляване, за опушване, за наденици и за бахур, именно някъде тогава мистър Мартин изведнъж се сеща за родителите си в Нашвил, с които не се бе чувал повече от година, за разпилените му приятели от Колежа, за стотиците пропуснати срещи в името на работата и за това, че още не бе измислил абсолютно нищо за това, как ще отпразнува идващия празник...

 

А истината е, че такава манхатънска Коледа като неговата, с толкова много роднини, близки и приятели и с такова невероятно печено прасенце мистър Мартин никога досега не бе празнувал. [обратно]

 

 

© Александър Шпатов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 12.02.2008, № 2 (99)