Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Април  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ЕНДЕКАРИЯ

Александър Шпатов

web

- Заповядайте - усмихва се А. на поредния участник, докато заедно с програмата му подава и пачка специално изрисувани банкноти от ленена хартия с примеси от памук. - Вашата субсидия от НДК Банк.

Хората подават поканите си и също се усмихват. Повечето веднага схващат идеята, все пак темата на конгреса е именно кризата в културата. На други обаче тепърва трябва да им се обяснява, но междувременно ще се случат толкова много други неща, че едва ли скоро ще се стигне до това.

Конгресът за 24 май започва. Зала 1 се пръска по всяка една от бетонните си спойки от стотиците автори и артисти, дошли да обсъждат финансовата, моралната, творческата и всякаквата друга КРИЗА, изписана именно с капслок и болд. Стигнало се бе дотам, че абсолютно никой да не се интересува от култура - нито хората, нито държавата, нито който и да било друг освен самите автори - при това само ако се отнася до собствените им неща. Бъдещият почетен президент А. ще напомня това на всяка годишнина от следващите събития, но колкото повече време ще минава, толкова повече думите му ще стават неразбираеми за слушателите и само след пет години никой вече няма да вярва, че е имало време, когато никой не е можел да се прехранва от култура дори и да е имал талант и всичко останало.

Изказванията на конгреса продължават, от което става ясно, че трябва да се вземат решителни мерки. Продуценти и актьори не спират да повтарят, че са говорили достатъчно и че вече трябва да се действа. След това микрофонът взима тенор, който повтаря абсолютно същото, добавяйки и едно спонтанно изпълнение на "Върви, народе възродени" - за по-убедително. Тук някъде идва редът на самия А., чиято реч не звучи толкова добре без цигулките и близките кадри с възторжено ръкопляскане, които по-късно ще бъдат добавени, но все пак произвежда нужния ефект:

- Зависим от някаква си цветна хартия, уважаеми приятели - точно това казва А. и веднага приковава вниманието на Зала 1. - А цветна хартия има достатъчно.

А. хвърля пачка от изрисуваните банкноти, които съвсем скоро ще станат най-стабилната валута в света. Все пак ще са обезпечени с култура, а не с някакъв виртуален златен стандарт.

- Кой каза, че няма пари? НДК Банк ще субсидира всеки ваш проект! - Тук с бурни ръкопляскания се включват недоразбралите, взимайки го за истински представител на някаква нова банка, която най-после ще ги оцени по достойнство. А., естествено, няма как да знае това и допълнително се надъхва: - Няма нужда от държава, щом има НДК Банк! Обявявам независимост от България!

Нови ръкопляскания, този път доста по-спонтанни, защото на всички вече им е писнало.

- Да живее... - тук А. се замисля какво точно трябва да живее и казва първото, което му идва: - Ендекария! Да живее независима Ендекария!

Зала 1 избухва с класически конгресен апломб, а когато след няколко минути всичко утихва, един критик от старата школа взима думата и както винаги, май говори сериозно:

- Отлична идея: първата държава-сграда на Балканите и в света! Ватикана на културата! Предлагам да гласуваме декларация.

Проблемът обаче не е в декларацията, която така или иначе ще се гласува с безпрецедентно единодушие и един ден ще стане най-четеният документ в историята на съвременното изкуство. Проблемът е, че в Зала 1 има и журналисти, които бързат да обявят новината с капслок и болд, от което излезе НОВА ВАТИКАНА В СОФИЯ! След още малко копи-пейст от по-мързеливите медии, отразяващи новините според Фейсбук, се стигна и до СЕНЗАЦИЯ: НДК СЕ ОТДЕЛИ ОТ БЪЛГАРИЯ?

Когато сградата бе оградена от веднага алармираната жандармерия, въпросителните паднаха, за да остане заплахата от културните сепаратисти, които точно в този момент излизат от Зала 1, за да се нахвърлят върху скромния коктейл във фоайето.

В бъдещия филм за Ендекария събитията през следващите три дни в обсаденото НДК ще бъдат пресъздадени много по-епично, отколкото ще се случат в действителност. Сблъсъци наистина ще има, но героичната смърт на гениалния цигулар и поетесата ще си остане бонус от сценаристите, с любовните линии обикновено е така. Истината е, че жандармерията не знае какво да прави - дошли са по-скоро превантивно, никой не си е представял, че писателите могат да са толкова упорити. Правителството е в пат - нито иска да пребие културния елит на София, нито пък да става за смях. Междувременно новината се разпространява по цял свят, първо като любопитка, а после и в World Report на CNN. Бъдещият почетен президент А. дава интервюта с все по-голяма убеденост, всеки има право на самоопределение, НДК е новото Косово. И много повече! Никой обаче не би могъл да каже дали всичко щеше да завърши по същия начин, ако не бе международният туитър отзвук на творци от цял свят. Дани Бойл, Банкси и Виктор Пелевин пишат писма за подкрепа, Кристо обещава да опакова НДК, а Бисти Бойс направо идват в София и се присъединяват към ендекарите.  

Въпросът обаче е решен едва когато Джими Уейлс обявява: в знак на солидарност сървърите на Уикипедия ще бъдат преместени в подземията на НДК. Ендекария е идеалният вариант за толкова търсената от него пълна самостоятелност. Пред заплахата да изгубят всички данни за цивилизацията и културата на света Америка и Европа призовават България да се примири с новото статукво. Правителството изтегля жандармерията, за да не притеснява творческите процеси (а две години по-късно дори ще открие импровизирано консулство в една будка до Пилоните).

После всичко се завърта сякаш от самосебе си. Само след пет години Ендекария вече е най-голямата забележителност на Балканите, далеч пред Света София и Акропола, с милиони туристи, посещаващи залите на новата Ватикана. Ендекарите скоро стават най-проспериращата и цивилизована нация в целия свят.

Не бива да се съмнявате, че Ендекария ще анексира първо градинката около държавата-сграда, а когато правилният момент дойде, ще завладее и раздираната от постоянни кризи София. После ще окупира и цяла България заедно със съседите й и след не повече от петдесет години вече ще бъде империя, защото - както се пее и в химна на бъдещия глобален лидер - с духовност покори страните, които завладя със меч.

 

 

© Александър Шпатов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 06.02.2019, № 2 (231)

Други публикации:
Александър Шпатов. #НаЖивоОтСофия. София, 2014.