Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

НЯКОИ НАБЛЮДЕНИЯ ВЪРХУ "МАРИОНЕТКИ" НА ЧАВДАР МУТАФОВ

Александра Антонова

web

Дефинирането на художествеността като механизми на създаване, проследяването на философските и психологическите й корени като търсещ себе си смисъл в множество художествени образи на идеи, е основен творчески проблем и стилистически подход за белетриста Мутафов. Той създава поезия от теорията на художественото, създава теория от поетичното. Логиката на Мутафовата художественост предизвиква сетивното възприятие, тя е свръхлична и асоциативна.

Мутафовият текст е изграден от образите на художественото, поетиката се създава като уникално изобразена теория. Разпаднатата идентичност на художественото предопределя заместването на образите от образността. Ирационалното ниво на комуникация създава ново ниво на изграждане на образността по пътя между художник и читател. Творческият механизъм на създаването й е поделен: читателят участва точно толкова в създаването на образ, колкото художникът; те заедно обаче не създават eдин и същ образ - образите са толкова, колкото прочита (читатели) има текстът. Несподелим, образът на Чавдар Мутафов е все пак споделен, на ново ниво - ирационалното. На това ниво се разгръща специфичният облик на художествения образ и на това ниво се разгръща новата дефиниция за художественост, припозната в ирационалната интерпретация.

 

"Гротеска"

Усещането за ирационална интерпретация се създава при цялостното прочитане на Чавдар-Мутафовия текст. Цялостният "образ" на текста е сглобен от късовете художественост (които нарекохме "технически похвати") и ги пресъздава в сложни отношения. Проблемната логика, "ударът на изненадата", играта на привидности, които търсят своята идентичност, но продължават да преподреждат късовете й - нима именно в този ирационален "пейзаж" не откриваме същината на Чавдар-Мутафовата художественост? Нима тя не се реализира именно от успоредяването на неуспоредими традиционно явления, от пресичането на различни образи на художественото?

Чавдар-Мутафовата проза развива своята художественост на различни нива, някои от които се идентифицират по-първи от други, които са по-сложно, по-латентно реализирани. В тази проза художественият образ има ново статукво, в областта на художествения образ се появяват нови явления. Като главен художествен образ, образът на Художественото е постиган посредством разнообразни композиционни прийоми: посредством разрушените логични връзки, нетрадиционните отношения между компонентите, които създават идиличната картина - те са носители на естетическа стойност, но са в нетипични взаимоотношения.

Чавдар Мутафов търси образа на художественото с различни похвати, всеки един от които пресъздава философска идея за субективната интерпретация. Парадигмите на материалното и духовното са разпаднати, те се преливат в търсене на своята идентичност. Противоположните идентичности се сливат, за да се дефинират взаимно. Философ и психолог на художествения образ, Чавдар Мутафов развива неговата теория и посредством търсеща поетика, напомняща художествения механизъм на съновидението.

Художествената визия търси идентичността си (експериментира със себе си) в различни посоки:

- предметите се анимират: "Облаците се раздвижват безшумно, а месецът пиян се вози върху тях на велосипед и най-сетне се прекатурва.";

- образите се създават с декоративна визуализация - абстрактната визия се овеществява и застива пластично: "Тогава небето се отваря с една-единствена бледа ивица на два сини диска, направени от кадифе, върху които звездите са заковани като сребърни гвоздеи.";

- в същия израз сме свидетели освен на опредметяване на визията, така също и на елементаризирането й посредством пластичната предметност, дълбочината на емоционалната шир сякаш се сплесква. Този прийом е обикнат от Чавдар Мутафов, ето го още малко по-надолу: "...той мирише топлата му светлина (на слънцето - б.м.) и в душата му пощурели тичат златни весели нишки.";

- разпадане на образа на геометрични символи: "реката уморено се люлее във въздуха в сребърни обръчи";

- парадосксално съновидение: "В далечината сенките стават стоманено сини и с трясък падат смазани под тях сребърните куполи на малкото щастие.".

Текстът на Мутафов звучи като сън, в който предметите се залавят един с друг с логични и нелогични нишки. Изграден като асоциативен поток, изплетен сякаш от "свободни" алюзии, текстът ни изглежда на пръв поглед една загадка със сложна логика, скрита зад лични асоциации и субективни културни наслоявания. Логика, основана на условности, която създава поетика от съновидението. Логика, която по-скоро усещаме, негли проследяваме.

Един от съществените механизми, посредством които Мутафов изгражда гротескния образ, е създаването му посредством подвижна, променлива, противопоставяща се на себе си и, по този начин, пародираща себе си идентичност. Дилетантът е пародиран посредством променливостта на чувствата си. В него се редуват многолики усещания, които се отличават със своята наивистична интензивност и най-вече със своята едновременност и противоположност: "Дилетантът е щастлив и смутен и силен и смешен... Дилетантът е толкова горд, че забравя тъгата си." Една подчертана театралност има в неговите чувства: "Полетата въздишат нейното име на безкрая: "Нима вие не сте чули още как влюбеният я обича? Той чака. Той спи. Той чезне до болка." Гротескно-театрални са не само чувствата на Денди, но и целият пейзаж. Сякаш декор, изваден от романтическа пиеса. Денди пародира себе си посредством гротеската, с която са пресъздадени оглеждащите се един в друг "външен" и "вътрешен" пейзаж.

Естетиката на пародийното, на гротескното е същинна за Чавдар-Мутафовия декоративизъм. Тя е създадена посредством редица похвати като: пластично и живописно визуализиране, геометрично-абстрактни форми, на които се разпада духовно-материалната субстанция на образа, овеществяване, опредметяване на абстрактни явления и преливане между материални и духовни субстанции, подмяна на идентичностите и подчертаване на тяхната условност; фрагментарно изображение, което редуцира образа до елемент от него. Като цялостно звучене, Чавдар-Мутафовият декоративизъм носи философския смисъл на условната идентичност (на видимото и невидимото), сведено до гротескната интерпретация в ефира на ирационалното.

Специфично е и усещането за време у Чавдар-Мутафовия текст - времето сякаш едновременно е спряло, застинало, но носи в себе си идея за развитие, вследствие вграждането на някакво събитие, което е станало, за което се говори и върху което се изгражда настоящата ситуация. Времето, в това си двояко статукво, в това двояко усещане, което създава, е също декоративно изграден аспект на художествената ситуация. Пародирането на същината, на познатата същина (в случая - на вечно течащото и в същото време някак онтологично замряло време), подвеждането й под знаменателя на условността, е присъщо на декоративната стилистика. Подмяната на идентичността като декоративен похват - например опредметяването на абстрактното и одухотворяването на предметното - е специфичен прийом в изгражданата от Чавдар Мутафов художественост с философски привкус.

 

"Денди мечтае"

Декоративно опредметени, чувствата на Денди пристъпват, спират се, замислят се. Абстрактното придобива материални контури и, така декоративно естетизирано и пародирано, оживява и се конкретизира: "...тези нощи, в които щастието се спираше замислено и кротко на прага на стаята, и когато в нейните устни бяха трепвали тъжно загадката и безсилието...".

Декоративната естетика се реализира още и в похвата на едновременното стилизиране в различни (противоположни) парадигми. Двустранно стилизирани - в предметна и абстрактна парадигма, чувствата са опредметени в образи, като същевременно образът на чувствата се развива изключително на ниво абстрактно-неуловими усещания. Абстрактната стилизация може да се постигне посредством цвят. В цитирания откъс имаме пример за двустранна стилизация - посредством контур и посредством цвят: "Денди преживяваше още веднаж мечтата си за жена и в избелелите спомени блесваше понякога внезапно позлатата на щастието и избухваше глухо розовият полумрак на желанието." (чувството се развива само в цвят). "В душата му се спираха спокойни и уморени часовете на преминалата нежност..." Декоративното е в живописното и пластично визуализиране на невидими явления, предаване, така да се каже, на различни субстанции една чрез друга, на чувства чрез предметни и опредметяващи елементи (цвят, боя, форма). Декоративното е и в паралелното използване на тези "опредметяващи елементи". Обратно, предметното би могло да бъде "разчетено" абстрактно, да бъде анимирано. И това също е декоративен похват.

Усещанията се реализират в парадигмата на пластичното, придобиват конкретиката на отделни субекти: "Денди се пробуждаше тихо сред сънищата си и ги преживяваше отново в нежната им и безнадеждна хармония." Едновременно пластични, сънищата са неуловимо-ефирни, лишени от контур: "Денди мечтаеше сред сънищата си, и във въздуха на стаята бе разтворен тънкият парфюм на спомените. А в ъглите се събираха безучастни, невъзвратими и безнадеждно мили сенките на миналото."

Разглежданият откъс е изцяло подчинен на този специфичен декоративен похват - динамичната промяна в "субстанцията" на емоциите: от релефно-пластични те стават неуловимо-ефирни загадки. Тук декоративното в изображението се реализира чрез похвата на едновременно опредметяване и одушевяване, както и едновременното опредметяване посредством различни предметни характеристики - цвят, контур.

Ако сравним двата разгледани откъса от "Марионетки", ще ни направи впечатление различната им стилистична характеристика - във всеки един се срещат различни стилистични доминанти, аналогичните стилистични явления са подчинени на различна доминанта, стилизирани са по различен начин.

И в тази част образът на Денди е пародиен романтичен образ, който въздиша, сънува и мечтае, живее сред парфюма на спомените. Един загатнат контур, без капка живот в себе си, най-вече - сам и, затова, неестествен. Кукла, пародия на човешко същество, едно абстрактно същество, напълно нереално. Усещането за нереалност е постигнато посредством внушението, че единствените предмети (около Денди) са чувствата и сънищата му. Денди носи силното усещане за изгубена идентичност, какъвто е човекът на Мутафов - подобие на човек, гротеска и кукла, живееща сама в едно странно разбиране за живот, в едно странно разбиране за време, за общество и за любима. Всички традиционни "огледала" на себеидентификацията липсват и търсещата себе си идентичност се оглежда в търсещата себе си идентификация на чувства и предмети, на материално и духовно, загубили своята традиционна дефиниция.

И, все пак, не можем да обясним докрай една художественост - ако това би било възможно, бихме били в състояние да съставим рецепта, по която да се пише; големият творец винаги изненадва с естетическата си визия, тя стои отвъд анализа и рангът й може да бъде усетен само в цялостното, синтетично възприятие.

 

Sehnsucht

Тази част на "Марионетки" има, както отбелязахме и при останалите части, своя декоративно-стилистична специфика. Художествеността е постигната посредством подчертана живописна пластика, изображението е стилизирано с пастелен колорит: "Денди се разхождаше бавно из стаята. В камината последните догарящи въглени отблясваха върху мрамора в златисти сенки, а върху нощната масичка лампата с бледозелен абажур кротко и нежно осветяваше сред неясната и пухкава прозрачност на възглавниците лицето на малката приятелка."

Денди и неговата малка приятелка са сякаш оживели кукли от приказка, толкова декоративно стилизирани са посредством акцентиран колорит и пластика.

Образът на жената заслужава по-особено внимание и в този откъс, защото тя заема централно място в белетристиката на Чавдар Мутафов като цяло. Катя Зографова отбелязва "войната между половете" като една от Чавдар-Мутафовите теми, която "плаче" за специално изследване" (Кузмова-Зографова 2001). Тя е богато смислово средоточие в белетристичното му наследство. Образът на жената е подчертано амбивалиран, той носи двояк символ - на ангел и на демон. В разглеждания откъс от "Марионетки" доминира детският контур в женския образ. Жената е наречена "малка приятелка", която спи с "нежния и неспокоен сън на тъжно дете." Кукла, ангел, дете - това са налагащите се алюзии на този образ; Денди е дълбоко развълнуван от деликатните контури на ръцете й. Вътрешна светлина на светица или мъченица огрява фарфорната осанка на малката приятелка: "И в скръбно вдигнатите вежди се рисуваше кроткото страдание на безсилието." Подчертано декоративен, наистина сякаш нарисуван, недействителен, женският образ е голямото стилистично постижение в тази част. Неговата художественост е изградена именно посредством алюзивното, загатнато само в контур, присъствие на жената. Пластично изваяна, тя напомня крехка порцеланова ваза, скулптирана (и изразена) посредством орнамента. Образът е редуциран до изящната линия на ръцете, устните, благоговейната усмивка. Този образ е изграден сякаш само от усещания, само от ефирни, сякаш отвъд-човешки усещания. Въведен посредством частични физически и духовни контури, образът на малката приятелка олицетворява един специфичен, модерен художествен похват на Чавдар Мутафов. Фрагментарното изображение, както и преливането на идентичността на образа между парадигмите на материалното и духовното, определят една характерна черта на Чавдар-Мутафовата стилистика.

За абстрактното усещане на женския образ допринасят и екзистенциалните размисли, на които той навежда. Съвсем естествено, лекият абстрактен контур в образа на приятелката прелива и се пресъздава в контекста на екзистенциалния размисъл. Този размисъл, подтикнат от светлата красота, се развива в една традиционна за Мутафов посока - за тъмния сън на душата: "Що беше животът в своето безразлично и вечно пресътворяване и какво значеше сляпата му сила пред трагичния и тъмен сън на душата? Защо копнежът се превръща в безцелна и невъзможна загадка, отделяйки се от тялото, и каква е все пак тая жестока и вечна всесъщност, която ни носи страдание, щастие и красота, чрез отрицанието на нашето собствено битие?" Копнежът да надникне отвъд видимото, в тъмните тайни на душата, в търсене на някаква извънемпирична, онтологична действителност, може би скрита именно в този "тъмен" свят, властно водят Мутафов през творческия му път. Този неутолим копнеж възкръсва непрестанно в произведенията му - и теоретични, и белетристични, и обосновава неговата художественост върху философски смисъл.

 

"Денди сънува (черно и златно)"

Веднага можем да спрем вниманието си върху две явления - семантично и стилистично (които, в крайна сметка, се припокриват, доколкото формата е идентична със съдържанието в изкуството). Семантичното явление е интересът към съня, носител на чертите на ирационалната интерпретация. Стилистичното се изразява в декоративното оформяне на подзаглавието, подобно на живописен етюд - в цвят. Декоративното лице, което притежава гротеската, също прави впечатление. Ето какво казва малката приятелка на Денди: "Ти даже спиш с монокъл, а така никога не може да се сънува, защото едното око е будно." Сънят на Денди е гротескен и защото е пластично изваян: "...това е небесният профил и аз го сънувах. Той е нарисуван върху тази японска ваза само с черен и златен молив, а в дълбочината на триъгълното му око художникът е оставил малка остра точка емайл. В одеждите му има неясната грация на девственица и само нозете са тънки и обтегнати, подобно тетивата на лък."

Разглежданият откъс - "Денди сънува" - представлява една импресионистична притча за душата и нейната материя, за абстракцията на тялото. Прекрасен образец на поезия в проза, този откъс се нарежда сред най-добрите визии и художествено-философски превъплъщения, създадени от Чавдар Мутафов. Философските аспекти тук са много - както вече посочихме, визията в текста буквално "вибрира" между телесното и духовното, между конкретното и абстрактното, между реалността и съня. Образът на жената е друг - отделен от малката приятелка; за да остане чистотата й ангелическа, Денди пренася в съня си фаталното й лице, изкусително-порочно. Сънят символизира раздвоената му душа, пулсираща в парадокса на взаимносъздаващите се противоположности.

Текстът носи художественост от висш порядък, която, докосната от анализа, увяхва. И все пак, ще ни се да посочим някои особени Мутафовски похвати в изграждане на тази художественост. Забележителна е стилизираната декоративно жена, сякаш дух, инкрустиран във фарфорово тяло. Пределно визуализиран: "И насън аз държах в ръцете си това бледо и деликатно тяло на девственица и допрях страната си до малкия къдрец, който сякаш бе гравиран върху нежната позлата на фарфоровото ухо." Свръхестетизирано, това изображение е по-скоро една словесна пластика, негли словесно описание на красива пластика. Чавдар Мутафов използва характерното декоративно фрагментиране - изображението е сведено до едва загатнатия контур, до боята, до ухото и къдрата.

Женският образ е подчертано амбивалиран - в тялото на девственица се крие демонът на страстта. Познатата ни и от други произведения на Мутафов "човекоядка" (разказът "Празник", включен в "Технически разкази") тук оживява под образа на светицата. Сетивно ярък е този образ, пулсира между порочната телесност и непорочната душа: "Ти си изящна и нежна като видение, защото душата ми в своите молитви отрече тялото ти, за да го възсъздаде от въздух, светлина и линии." Телесното прелива в абстрактни линии, за да се въплъти посредством духа: "дадох цялата си душа в тая единствена и могъща целувка и почувствах върху устните си златните уста на небесния профил да стават тежки и корави, сякаш направени от сладко дърво." Поезия от висш порядък се ражда в тези материално-духовни пулсации, идентичностите се преливат по силата на своята условност, създавайки уникална художественост.

Отбелязахме геометричните орнаменти като специфични за Чавдар-Мутафовия декоративизъм, пренасящи декоративния похват на едно ново, абстрактно ниво. Бихме добавили, че Чавдар Мутафов развива философския контекст на геометричния елемент, като по този начин открива и създава геометричния елемент на символно ниво, създава геометричната символика. В разглеждания текст Мутафов стилизира художествения замисъл посредством пребогатия културен символ - триъгълникът. Ерудитско предизвикателство е да се отброят всички културни смисли на триъгълника. Тук само ще посочим, че той е стилизиран като египетски орнамент - изграден в основния си смисъл - на символ на живота, от който гледа окото на Бога. Културната интерпретация на Мутафов се състои във вграждането на образа на жената в този на живота - една привидно нетрадиционна интерпретация, доколкото триъгълникът е мъжки символ, според повечето митологии и според християнската визия. В Чавдар-Мутафовия текст триъгълникът преплита мъжкото и женското начала, както това прави и сюжетът на самия текст. Триъгълникът символизира двойствената човешка същина, която можем да открием и отвъд сексуалната биномия. Геометричните орнаменти у автора притежават богат символен контекст, те имат философски генезис и реализират нов аспект на художественост - умозрителната художественост на културния и философски контекст. Този механизъм на създаване на художественост е специфичен за Чавдар Мутафов, той е писател-ерудит и философ и често пъти културният ориентир е единственият ключ за проникването в неговия художествен свят, за придаването на смисъл на привидната загадка, в която текстът му може да остане затворен. На това се дължи, вероятно и отчасти, своевременното неразбиране на творческите търсения на Мутафов, дори от критици модернисти на неговото време - неразбиране, за което говори Катя Зографова в цитираната книга за Чавдар Мутафов. Богатият културен контекст на Мутафовата художественост предполага читател, който разполага с културни кодове (Стефанов 1994).

 

"Събуждане" (вариация en plain-air)

Този текст е истински шедьовър на словесната живопис, истински празник за зрителните сетива: "Върху бледозелените тапети лъчите се разсипваха в златни и червени вихри и дълго трептяха върху края на мраморната маса в бели и сини точки. Въздухът трепереше в късчета светлина, наситен с тънкия парфюм на топящия се сняг." Изключително богато усещане за пластична визуализация, специфична за декоративния стил на Мутафов. Тази пластичност напомня донякъде оскаруайлдовската естетична мозайка, но се отличава и с новото ниво - абстрактно - на изображението, което Мутафов създава ("...трептяха ...в бели и сини точки" или "Денди дишаше на големи глътки тая звънтяща във весели вълни светлина и затвори очите си.") Експресионистично фрагментираният образ на Денди, който диша светлина на големи глътки, е нарисуван с импресионистичен рисунък . Средоточието на експресионистична и импресионистична стилистика е една от специфичните особености на Мутафовия стил: "Наоколо беше така спокойно, въздухът така ясен, че потокът от хиляди кресливи лъчи се разсипваше внезапно в насветлен хаос, във вихър от светливи трели, в дъжд от искри - и влизаше на хиляди малки смехчета в носа, очите, в гърлото." Целият откъс е изграден в тази стилистична парадигма и ни дава повод да отбележим отново разнообразните стилистични акценти, на които Мутафов подчинява всеки различен откъс от текст в "Марионетки". Многообразието от стилистични вариации би могло да се интерпретира и като пародиране на стилове - също черта на Мутафовия декоративизъм. Ненапразно самият Мутафов поставя подзаглавие "вариация" на този истински шедьовър на импресионистично стилизирания експресионистичен фрагмент, под знака на който е пресъздадено душевното ликуване на Денди.

Фрагментът у Чавдар Мутафов има по-особена същност. Освен декомпозирането на образа, редуцирането му до част от него, смисъл на фрагмент - от цялостния образ на художествеността, има самият композиционен елемент - цвят, линия, форма. С други думи, образът може да бъде художествено редуциран до фрагмент, но и до композиционен елемент. Композиционните елементи изразяват както художествената аура на образа, така и на самата художественост въобще. В разглеждания текст образът е чувството на Денди, което е изобразено посредством композиционни елементи: цветове, форми, линии. Освен така изградената визуализация (чрез основните елементи на композицията), втора черта на декоративното изображение е динамичното преливане между композиционните елементи. Трета черта на декоративното изображение е пластичната визуализация, материализиране, "втвърдяване" на абстрактната субстанция (чувството на Денди). Визуализацията е толкова релефна, че дори и на места, на които липсва конкретна форма на абстрактното, ние я чувстваме: "В душата му проникваше странна и чиста радост, окъпана в светещи съзвучия." Или: "...в душата му безшумно се творяха лъчисти хармонии."

"Марионетки", наречен "Събуждане", е една от най-чистите "проби" синестезийна, синкретична образност в творческото наследство на Чавдар Мутафов.

Финалът на текста е вариация на началото - похват, който наред с почти мелодичното звучене на светлини, цветове и форми, превръща този малък къс проза в поезия в проза.

 

 

ИЗПОЛЗВАНА И ЦИТИРАНА ЛИТЕРАТУРА

Кузмова-Зографова 2001: Кузмова-Зографова, Катя. Възкресението на Дилетанта. София, 2001.

Сарандев 2001: Сарандев, Иван. Български литературен авангард. София, 2001.

Стефанов 1994: Стефанов, Валери. Литературната институция. София, 1994.

 

 

© Александра Антонова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 26.02.2007, № 2 (87)