Всеки един от критиците от работната програма на проекта е включен с емблематични свои трудове. Сред публикациите на Александър Балабанов например са негови книги като "История на класическата литература", "Любов и поезия", авангардната поема "Бурени", множество статии, студии, рецензии, писма, преводи, прочутите му афоризми. Архивната страница на Балабанов съдържа служебни документи, фотоархив, кореспонденция, книги с автографи. Боян Пенев е представен със своята фундаментална "История на новата българска литература" в 4 тома, с изследвания върху българското Възраждане, с богат корпус от статии и студии, с дневника и писмата му до Спиридон Казанджиев, а в архивната му секция е достъпна кореспонденцията му с Николай Лилиев, съхранявана в Националния литературен музей. Частта с изследвания върху делото на Боян Пенев е най-богатата от този тип на сайта. Самият Спиридон Казанджиев присъства с ключови свои книги като "Знание и вяра", "Пред извора на живота", "Военна психология: психология на боеца", "Срещи и разговори с Йордан Йовков", а от архивните му документи е публикуван свитъкът с лекции "Записки по естетика". В профила му намират място и текстове на съвременни изследователи на неговото философско и психологическо наследство. Васил Пундев е друго ярко критическо име - изследовател с огромен диапазон - от старобългарското стихосложение през възрожденски текстове до съвременни нему белетристични явления като Багряна и Чавдар Мутафов, интригуван и от театъра, и от живописта, и от философията, полиглот и преводач, той присъства на сайта с панорамни изследвания като "Периодически печат преди Освобождението", "Първи стихотворци" и "Днешната българска лирика", теоретични, критически и литературноисторически статии, спомени и др. По проекта са дигитализирани подбрани негови архивни документи, сред които особено впечатлява изящна ръкописна антология с българска любовна лирика, съставена през 1911 г. Съвременник на Васил Пундев, но с по-дълъг творчески път е Малчо Николов, представен с книгите му с литературни характеристики, с обемната "История на българската литература" и изследванията му върху руски класически автори. Сред публикациите на Малчо Николов важен дял заемат неговите "златорожки страници" и литературните му разбори. В архивното наследство на критика, съхранявано в Университетски архив на НБУ и експонирано на сайта на проекта, централно място заемат кореспонденцията и фотоархивът му. В профила с изследвания за него са публикувани редом с най-нови прочити на текстовете му и своевременни критически рецензии, жигосвали го като "буржоазен критик и историк". Интересна, самобитна фигура от това поколение е писателят и критик Петко Росен, оставил няколко книги с разкази, очерци и пътеписи, както и автентични свидетелства за времето и хората в "Спомени и размисли". Неговата архивна секция е съставена основно от ръкописи и фотоархив, които се съхраняват в Държавен архив - Бургас.

Във времето на Малчо Николов работи и друг ярък критик, интересът към когото расте - Иван Мешеков. На сайта на проекта той присъства с емблематични свои книги, сред които "Греховната и свята песен на Багряна", "Ляво поколение", "Трудовоспътническа литература", както и с поредици от статии върху Пенчо Славейков, Елин Пелин, Христо Ботев и др. В профила с изследвания върху него е поместен и откъс от най-новата монография за критѝка "Ляво поколение, дясно поколение" на Вл. Сабоурин, която цели да го реконтекстуализира. Връстник на Иван Мешеков е Цветан Минков, критик и писател с внушително по обем, но слабо изследвано до момента творческо наследство. Сред многобройните негови заглавия на сайта са панорамни изследвания като "Български писатели. Живот - творчество - идеи", "Българска народна поезия", "Строители на новобългарското образование", теоретични трудове като "Теория и история на поезията", портретни като "Кирил Христов", "Йордан Йовков", "Любен Каравелов" и др., както и негови учебници по стара и нова българска литература. Цветан Минков е представен и с обемен корпус от статии от различни периоди и теми в неговата разностранна дейност - из класическата руска и западноевропейска литератури, из възрожденската, следосвобожденската и съвременната българска литература, рецензии и отзиви за книги и театрални постановки. Внушително е и творческото и архивно наследство на Георги Константинов, който е съавтор на Цветан Минков в енциклопедичната "Български писатели. Биографии и библиографии". Широкият му критически диапазон е разгърнат в дигиталната библиотека с изследвания като "Стара българска литература", "Нова българска литература", тритомника "Писатели реалисти", с монографии за Лев Толстой, Николай Лилиев, Тодор Г. Влайков, Захарий Стоянов, Васил Друмев, Георги С. Раковски и др. Архивната секция на Г. Константинов е сред най-богатите на сайта - експонирани са десетки ръкописи и бележки, както и други документи като кореспонденция, издания с автограф, снимки, съхранявани в Националния литературен музей. Критическото дело на Георги Константинов е интерпретирано в най-нови изследвания, посветени на 110-годишнината от рождението му. Редом с Цветан Минков и Георги Константинов работи и Георги Цанев, също автор на голям брой литературноисторически и критически статии, събрани в неколкотомни поредици, както и на портретни изследвания като "Никола Фурнаджиев" и "Йордан Йовков", съавтор на Малчо Николов и Цветан Минков в учебник по български език и литература от 1946 г. Акцентирано е представено неговото критическо дело като редактор на сп. "Изкуство и критика", както и в интервюта и мемоарни текстове. Критическата рецепция на делото на Цанев е събрана в няколко последователни юбилейни сборника в секцията "Изследвания". Дълголетно и многотомно е интелектуалното наследство и на Ефрем Каранфилов, който присъства в библиотеката на сайта с томове проблемни изследвания като "Войникът в строя и в литературата", "Езиковият шаблон в литературата", "Под пагона - човекът", с критически портрети - "Български поети", "В служба на родината", "Андрей Гуляшки", с есета, публицистика, спомени, както и с обемен корпус от статии, рецензии, ранни художествени опити, интервюта. В архивната секция на Ефрем Каранфилов са публикувани негови дневници от периода 1947-1974, които се съхраняват в семейството му.

Дългогодишното дело на Константин Гълъбов, писател, критик, идеолог на кръга "Стрелец", университетски преподавател, преводач - е представено с книги от 1920-те до 1970-те години - критико-философски, художествени и споменни текстове, изследвания върху големи фигури на немската и българската литература и култура като Лесинг, Гьоте, Шилер, Петко Славейков и др. Интересна е сбирката от негови учебници по немски език отпреди повече от половин столетие, както и статиите му с манифестен характер от 20-те и 30-те години на XX в. В архивната страница на К. Гълъбов са публикувани служебни документи и снимки - портретни, с колеги, приятели, студенти, а в секцията за него място намират най-нови изследвания, сред които и монографията "Самотен и достоен" на Ал. Йорданов.

Ако К. Гълъбов има значим принос в популяризирането на немската литература и култура у нас, за западноевропейската като цяло и в частност за френската това прави друг критик от програмата на проекта - Димитър Б. Митов. Активен оперативен критик и редактор на знакови периодични издания като "Литературни новини" (1928-1929) и "Литературен глас" (1928-1944) Д. Б. Митов е представен на сайта с панорамни изследвания като "История на западноевропейската литература" от различни периоди - Средновековие, Класицизъм, Просвещение, до и след Парижката комуна, както и с множество театрални рецензии. Архивната страница на Д. Б. Митов със своите десетки ръкописи на статии, речи, очерци, доклади и др. е сред най-богатите в дигиталната библиотека.

Ярко се откроява присъствието на още един член на кръга "Развигор" - Тодор Боров. Библиограф, книговед, литературен историк и критик, един от създателите на Българския библиографски институт и инициатор на възстановяването на Народната библиотека в София, основател на Катедра по библиотекознание и библиография в СУ, той е представен на сайта с проблемни изследвания върху състоянието на националната ни библиография и европейските практики в библиографията. Сред заглавията на Боров са "Книги. Библиотеки. Библиография", "Пътят към книгите. Увод в библиографията", "Стъпки по пътя на един дълголетник", в профила му са поместени корпуси от студии, статии, спомени, уводите към "Студии, статии, рецензии, спомени" и "И аз на тоя свят" на Ал. Балабанов и др.

Своеобразно очертано е и присъствието на Стоян Каролев - както чрез негови литературнотеоретични и портретни изследвания, така и чрез стихотворения, които той започва да пише през 1940-те. Персоналната му библиотека на сайта включва заглавия като "Въпроси на художественото майсторство", "В света на прозата", "Идеи, изображение, стил", двутомника "Жрецът войн", мемоарите му "Мигове от течащото време", книгите му за Дебелянов, Ем. Станев, Д. Благоев и др., статии, рецензии, предговори. Архивната сбирка на С. Каролев съдържа титули на издания на Емилиян Станев и Димитър Талев, подарени с автограф, както и страници със стенографски бележки на критика.

Минко Николов присъства в дигиталната библиотека с етапни за българското литературознание от 1960-те години изследвания като "Кризата в модерния западен роман", "Брехт", "Между мъртвата точка и хуманизма", с портретните си очерци за Христо Смирненски, Антон Страшимиров, Павел Вежинов, със статиите си върху Пеньо Пенев, Ламар, върху отделни течения като екзистенциализма, с рецензиите си за Ивайло Петров и Емилиян Станев, с текстове върху задачите и отговорностите на литературната критика. Архивните документи на Минко Николов - ръкописи, фотоархив - са предоставени от Музей на занаятите - Троян и се експонират в интернет, както и повечето архивни материали на сайта - за първи път. Секцията с изследвания събира възпоминателни и проблемно-дискутивни статии за рано отишлия си талантлив критик.

Към поколението на Минко Николов принадлежи Боян Ничев, който заема специфично място в историята на литературната ни критика с аналитичните си изследвания върху съвременния български роман, с компаративните си проучвания върху славянските литератури и наблюденията си върху южнославянския реализъм, както и с етнопсихологическите си подходи към литературата в релациите фолклор - литература и национална съдба - литература. В страницата му с публикации в периодиката са поместени текстове за Пеньо Пенев, Никола Вапцаров, Емилиян Станев, Павел Вежинов, Алеко и др. Архивната страница на Боян Ничев, както и тези на Ефрем Каранфилов и Кръстьо Куюмджиев, е попълнена изцяло с документи, съхранявани в семейството му.

Тримата критици импресионисти Тончо Жечев, Здравко Петров и Кръстьо Куюмджиев са включени в дигиталната библиотека с цялостни колекции от книги, сред които "Критически дневници", "Историята като жива памет", "Словото творец" на Кр. Куюмджиев, "Вечни спътници", "Законно и незаконно родени умове", "Асоциативни пътувания" на Здравко Петров, "Българският Великден или страстите български", "Митът за Одисей", "Болки от текущото" на Тончо Жечев. В профилите им са публикувани както портретни и очеркови статии, така и текстове върху теоретични въпроси на поетиката и националната самобитност в литературата ни, върху модерни кръгове и направления, върху съдбата на критѝка и критиката, множество рецензии, есета, интервюта, спомени.

В своята изследователска работа екипът на проекта "Дигитална библиотека "Българска литературна критика" направи редица интересни архивни открития в партньорство с различни фондохранилища и лични архивни колекции. В сътрудничество с Университетски архив на СУ например бяха дигитализирани и експонирани за първи път служебни досиета на Боян Пенев, Александър Балабанов, Константин Гълъбов, Тодор Боров и Стоян Каролев, преподаватели в най-старото ни висше учебно заведение. Освен че са интересно свидетелство за етапите на кариерния път в Историко-филологическия факултет през първата половина на XX в., те са ценни и със собственоръчно изготвени доклади от най-големите ни учени българисти като проф. Иван Шишманов, проф. Любомир Милетич, проф. Беньо Цонев, проф. Александър Теодоров-Балан, проф. Богдан Филов, проф. Михаил Арнаудов, проф. Петър Динеков, проф. Стефан Младенов и др. Сред откритията в Университетски архив на СУ е и забележителният корпус от съболезнователни телеграми от водещи световни университети по повод внезапната кончина на Боян Пенев, които свидетелстват и за международния престиж на българистиката от първите десетилетия на XX в. В хода на работата по проекта в Института за литература бе дарен ценен личен архив на Здравко Петров, съдържащ оригинални фотографии, ръкописи, документи, писма, печатни текстове.

Сайтът bglitcritics.org е замислен изцяло с образователна и научна цел и е отворен за добавянето на нови материали - както портрети и публикации на други критици, вече частично осъществено и на подстраницата "Литературноисторически форум", така и критически текстове, създадени от писатели и поети, литературоведи, журналисти и др. Амбицията на екипа е да го превърне в начало на цялостна дигитална история на българската литературна критика.

Освен сайта дотук по проекта бяха реализирани научна конференция и сборник, които очакват своите втори части през настоящата година. Образователната цел на проекта е замислена и в поредица от лектории с ученици от гимназиален етап, както и в реализирането на национален конкурс за младежки критически текст.

© Александра Антонова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 16.02.2021, № 2 (255)