УВОД

Александър Теодоров-Балан

web | Българска литература. Кратко ръководство

§ 1. Литература се казва сборът на всички душевни произведения, що е създал и притежава един народ било в жива, или в писана реч.

§ 2. Произведенията от литературата се отличават от другите душевни произведения на човека по материала, с които вънкашно са осъществени. Тоя вънкашен материал е словото, което ние възприемаме с помощта на слуха, или на зрака; поради него и самите произведения от литературата се наричат още словесни, а сборът им словесност.

"Литература" и "словесност" означават така едно и също нещо; обаче в употреблението на тия думи се срещат и някои условни различия. Преди всичко думата словесност приляга за означение на всички душевни произведения на човека, осъществена чрез живо, или писано слово. Това е широкият смисъл на словесност; а в тесен смисъл "словесност" означава само произведенията, които се пазят в живо слово. За писаните произведения се употребява думата писменост и тя е именно такава, която тъкмо отговаря на литература (от латинската дума litera = буква, писмо). По-нататък "словесност" се употребява още за кратко означение на науката, която се занимава със слога на словесните произведения, с правилата за тяхното съставяне и с характеристиката на техните видове, и която по-пълно се казва теория на словесността.

Когато си служим с думата "литература", под нея разбираме обикновено писаната словесност; устната словесност се означава с името "народна литература", понеже нейните произведения са плод от общия дух на народа; в тоя смисъл тя се казва и "народна словесност". "Литературата", като сбор от произведения, създадени от отделни лица и писани на книга, се именува по български книжнина или книжовност. Между тия две думи някои наши писатели поискаха да се постави една разлика, като се употребява първата за "литература" според количеството на книжовните произведения на един народ, а втората за "литература" според количеството на тия произведения.

§ 3. Словесните произведения се създават по искането на човешкия дух, който движи нашия живот и действува вечно и самоволно. Като е поставен човек да живее в природата, дето го обикалят много и различни условия, нему се представят всякакви потреби, за да подържа и развива своето съществуване Тия потреби се стреми да задоволи неговият дух, като изнамира и създава най-разновидни средства. Тия средства са именно произведенията на човешкия дух; в тях се види пълно и ясно как схваща човек своето положение в природата, що знае и вярва за нея, за себе си и за другите човеци и как умее да нарежда живота си, за да бъде честит. Всички тия произведения на духа съставят тъй наречената култура на човека и всяка наука, що се занимава с тях, е наука културна. От произведенията на човешката култура най-важни са словесните произведения, защото в тях е най-дълбоко отпечатана душата на човека с всичките нейни чувства, мисли и желания; а първо място между словесните произведения завзима човешкият език.

§ 4. Всякой народ има свои словесни произведения: едни от тях той е създал сам, а други е заел от по-близки или по-далечни съседи, като ги е обработил по свой начин. Какви произведения заключава словесността или литературата на един народ, какви културни потреби се е стремил той да задоволи с тях и до какво развитие е успял така да достигне, - това разглежда и обяснява историята на словесността или историята на литературата. (За краткост тя се казва и просто "словесност" или "литература").

Историята на българската литература разправя за устната и писмената словесност на българския народ, който живее в самото българско княжество и извън него в области, подвластни на Турция, Румъния, Сърбия, Русия и Австрия. Ядката на българския народ образува днес княжеството България, и литературата на тая ядка е представител на културната деятелност на българския дух.

© Александър Теодоров-Балан
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 06.12.2007
Александър Теодоров-Балан. Българска литература. Кратко ръководство за средни и специални училища. Под редакцията на Албена Вачева. Варна: LiterNet, 2007

Други публикации:
Александър Теодоров-Балан. Българска литература. Кратко ръководство за средни и специални училища. Пловдив: Издание и печат на Хр. Г. Данов, 1896.