ПРЕДГОВОР

Александър Теодоров-Балан

web | Българска литература. Кратко ръководство

На български език има три ръководства, които се употребяват по българска литература в средните ни и специални училища. Те са: 1. "История на българската литература от А. Н. Пипин и В. Д. Спасович", София, 1884, 8°, 116 (131) стр.; 2. "Кратък исторически преглед на българската литература от началото на писмеността до нашето време" от Г. Д. Попов, Пловдив, 1886, м. 8°, 68 стр.; 3. "История на българската литература" от Д. Маринов, Пловдив, 1887, 8°, 328 стр. Първата книга е преводът, направен от Г. Н. Колушкий из руското съчинение "История славянских литератур", 2 издание, С.-Петербург, 1879-1881: от това съчинение само частта за полската литература е списана от В. Спасович, а всичко друго е труд на Пипин. Пипиновата "История на българската литература" е писана вещо, но само за книжовно общество и за книжовници; при това тя е днес вече далеч от напредъка, който направи българската книжнина от освобождението насам. "По известното съчин. от Пипина и Спасовича и по др." е съставил и преподавател Попов своя "Кратък исторически преглед". В него е всичко кратко, без потребната обяснителна връзка между частите и с недостатъчно съобщение на фактове, които характеризуват старата, и особено най-новата българска книжнина. Тия недостатъци на ръководството от Попов е искал, види се, да отстрани, па да замени и книгата на Пипин преподавателят Маринов, та е приел в своето съчинение една по-широка основа. Нашата книжнина дължи още своя оценка за тая книга, в която е влязло и съчинението на Ягич "Исторiя сербско-хорватской литературы" (превод от хърватски, Казан, 1871).

Със своята "Българска литература" ние тъкмим да дадем едно отмерено ръководство за българските средни и специални училища. От ученици литературата може успешно да се усвоява най-вече с четене и обяснение отбрани нейни произведения, или и късове от тях. Помощ за това ще даде учителят и христоматията; а ръководството само излага в система развитието на книжнината, като преценява с общи съждения достойнството на книжовните произведения и тяхното значение за културата на народа. Явно е, че за добро ръководство по литературата са необходими предварителни издиряния в историко-литературната област и пълни разбори на книжовните произведения. Тука именно ние сме най-слаби.

Колкото и да заляга у нас съставителят на едно ръководство да замести лично оня недостатък от издиряния и разбори, той все пак не ще може да избегне погрешките, които неминуемо се пораждат от него. Едничка утеха би намерил такъв съставител само в това, че би гледал да не пропусне без оглед и внимание каквото е било извършено откъм тая страна до неговото ръководство.

С тия думи и ние предаваме своята книга в ръцете на българското книжовно общество.

София, август 1893

А. Т., dr. ph.

© Александър Теодоров-Балан
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 06.12.2007
Александър Теодоров-Балан. Българска литература. Кратко ръководство за средни и специални училища. Под редакцията на Албена Вачева. Варна: LiterNet, 2007

Други публикации:
Александър Теодоров-Балан. Българска литература. Кратко ръководство за средни и специални училища. Пловдив: Издание и печат на Хр. Г. Данов, 1896.