Дял I. Устна словесност

Б. Други произведения
3. ГАТАНКИ

Александър Теодоров-Балан

web | Българска литература. Кратко ръководство

§ 26. Предметите и явленията от природата, които са възбуждали душата на човека, се схващали и обяснявали от него с атрибути на живи същества; от преноса на тия атрибути върху неща, които нему се струвало, че трябва също така да ги притежават, произлязла старата метафора в езика. Тя лежи в основата на всички ония представления, що откриваме като поетически образи, символи и митове във вярата, обичаите и словесните произведения на народите; нея е употребил човек и за своя забава в гатанки, като означавал нарочито един предмет с имената на други, някак подобни на първия, и искал да се отгатне той под такова означение. Способът, по който е съставена метафората за гатанката, напомня способа, както изобщо са образувани всички олицетворения на природата и са изтъкани от тях по-сложни продукти; затуй гатанката може твърде често да крие в себе образи, които да се отнасят към първоначалните представления на един народ за света и да тълкуват неговата култура, ако ще би и сега да нямат вече съвсем тоя смисъл. Не е така произволно взет напр. предметът "крава", за да се представи слънцето в гатанката "една божа кравица всичкия свет напълнила".

Отношението на гатанката към най-скритите за човека неща й дало характер на тайно и свещено съкровище на ума: тя придавала божествени свойства на ония, що я изказвали и тълкували; в приказките с нея се опитва дали да добие юнакът царска дъщеря, или да си сложи главата. Днес тя е просто средство да се упражнява човешката духовитост.

Като се затривало постепенно първоначалното значение на поетическата метафора, из нея отстъпяли и по-важните предмети, та правили място на неща досущ обикновени по своето естество. Гатанките за слънце, месец, звезди, небо, облак, роса, вятър са останали малко: слънцето се уподобява на разбойник ("затворих, заключих, дома найдох харамия"), когото друга гатанка намира там, дето си тури селянинът и тоягата ("мотовило-вило, по вся гора било, дома ми дошло, зад врата се скрило"); вятърът е буен кон ("сив кон ързна, все море смръзна"). Срещу това изобилствуват гатанките за къщата и къщните сечива и уреди, за домашните животни, за нивата и лозето, за водата и огъня, за човешкото тяло и роднинство. Воденицата силно занимавала въображението на стопана си; той гатка за нея така: "смок свири, ламя играе, блазе си му кой я има", или "дрян трещи, коза врещи, самси господ конче държи". Чуден е паякът, който лази по водата: "Иван се вози на девет кози" или "хвърли се Джоро в гьоло, гьоло се не замъти, Джоро се не удави". Имената и думите за сравнения или метафори в гатанките принадлежат на свръхестествени същества, на мъжки и женски лица, на домашната околност, на родството; те се създават и съчетават никога по асонанция и алитерация, и само с това ни водят към определена отгатка: "телелей свири за четире сливи" (теле); "прати ме мама да ми дадете мандалото, сандалото, да го мандалосам, сандалосам и пак да ви го донеса" (сито). Коледният обичай с бъдник ще да е дал живот на гатанката "тръгнала къса Календина да иде на гости; срещна я препечен Кула (огън): къде къса Календино? - у тебе на гости!" (искра). Змията от гатанката "шарена змия при бряг лежи" служи и в песните за символ на огърлието. От гатанки е съставена цяла приказка за "хитрата снаха". Баща праща син да пасе 300 овни и пак толкова да му ги докара. Зимува синът, няма храна, няма пари, - плаче. Учи го една мома: "заеми пари, изхрани овните; продай вълната, плати дългът". Бащата решава да иска тая мома за сина. Сватовници питат момата, де баща й. "На воденица, и ще дойде скоро, ако иде по кривите пътища, - ще се забави, ако иде по правите". У свата залаят псета: той обяснява "мина нерода, води неплода, носи неница" (не никне), а дъщеря му тълкува - "калугер води мъска и носи сол". Сватовниците взимат момата, а сватът остая да лови лов: каквото улови, ще убие, каквото избяга, ще донесе (= разбойници?); нека го почакат сватовниците "на сухите пътища, които пускат вода" (= лозе). У дома го хванали разбойници, откарали в гората и искат пари; той ги праща при снахата да им плати, но да й кажат, че кучката се окучила и свинката се опрасила: да тури кученцата под свинката, а прасенцата под кучката. Снахата ги завожда в зимника, затваря и свиква селяните, та ги утрепят.

Друга приказка извожда пред царя три кметови дъщери, престорени на трудни по съвета на най-малката. Царят пита на коя какво се яде; последна отговаря най-малката: "риба от нива, щурец от море". Как може това, вика царят: а как може да бъдат три девойки трудни, отвръща кметовата мизинка. Такова състезаване с гатанки имаме в апокрифната книга "мъдрости Соломонови". Гатанки, както "кой се роди на тоя свят без татка, без майка" (Адам), припомнят въпросите и отговорите на апокрифа "Беседа на трите светителя". Международна е гатанката за стареца, който от дневната си нищожна печалба дава една трета за изплата на дълг (= храни майка), друга трета с лихва (= храни деца) и последна трета задържа за себе.

© Александър Теодоров-Балан
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 06.12.2007
Александър Теодоров-Балан. Българска литература. Кратко ръководство за средни и специални училища. Под редакцията на Албена Вачева. Варна: LiterNet, 2007

Други публикации:
Александър Теодоров-Балан. Българска литература. Кратко ръководство за средни и специални училища. Пловдив: Издание и печат на Хр. Г. Данов, 1896.