Дял I. Устна словесност

Б. Други произведения
2. ПОСЛОВИЦИ

Александър Теодоров-Балан

web | Българска литература. Кратко ръководство

§ 25. През течение на живота си човекът забелязвал много случаи, които си приличали взаимно откъм оная мисъл, що излизала за него из тяхната действителност. Един от тия частни случаи е бивал винаги типичен, и него е взимал той, за да потвърди на всяко място общата си мисъл; така му се явили произведенията на духа, наречени пословици. Пословицата не разказва целия случай, но само го загатва с неговите характеристични белези; тя е един вид съкратена приказка, която е насочена само към практичното мислене; затуй нашият народ е казал сам за пословиците: "малките приказки голям ум дават".

Частният случай, що е създал пословицата, е най-интересният за историята на словесността, защото по него се определя зарад самата нея нейната старина, а зарад народната култура - много обстоятелства от възгледите, вярата и обществените отношения на народа. Формата на пословицата е нагодена по ритъм на речта и хармония на звуковете да се запомня лесно и да се задържа в паметта; с това тя е била по-слабо изложена на влияния за промяна, понеже и днес още, прилагана за потвърдение на сегашни случки от живота, предава спомени от първобитни и стари исторически времена. При все това и в нея, както и в другите словесни произведения, не се е минало без промени, които състоят в заместване на езически понятия с християнски, на фантастични същества с реални и под[обни]. В пословицата "дървен господ всекиго оправя" е опазена черта от езичеството, а в "гущери бълва" имаме представление за естеството на гнева. Тука "гущерите" са заместили отровната змия: гневът се означава у нас и с думата "яд", която отговаря на "отрова"; в песните се среща "ламя гущерина". Змията е зъл дух, който се види в пословицата "да спи зло под камък". На тоя тайнствен дух е свойствена особено измамата: "змията не си показва краката"; той изобщо дава своите признаци на лъжата: "опашата лъжа"; "на лъжата краката са къси"; лъжата се "лови". Признаците и свойствата на змията преминуват и върху дявола: "хаджия лъжец - дявол с опашка"; вече от дявола излиза, че "лъжата е куца" и има "лъжи с рога". Черният измамник - дяволът, е заместен с циганин: "лъже като циганин"; а злодеецът приема атрибути на лъжата: "на харамията сянката е къса". Човешкото слово е било изпърво самата душа на човека; това представление лежи в основата на пословиците "който си пази устата, той си пази душата", "от дето думата, от там и душата", с които днес се потвърдяват разумната предпазливост и искреността. Вярата в неотменната съдба се изказва с "така му било писано и наречено". Докад грее на небото звездата на човека, дотогава е той честит; затуй "на сиромаха звездата му е угасена". Ние можем да искаме от божеството добрини и да му благодарим за тях; обаче в нужда "пет пръста и богу надделяват". Още от времето на първите човешки занятия трябва да са останали пословици, както "суха пола риба не яде", "вълк яде и от броено стадо", "рало и мотика хранят целия свят". Други пословици, напр. "ни царю харач, ни богу колач", "не е беля от турците, но от потурнаците", идат от по-близки исторически времена.

Според своето назначение да служат за практична поука, пословиците се образуват най-вече от наблюдения над нравствените качества и отношения на човека в различните области на живота; такива са "род рода не храни, тежко му кой го няма"; "и аз мога, и кон може, кога господ не поможе"; "без пари здраве, готова болест"; "жена е желязна риза"; "прекален светец и богу не е драг"; "коприва яде, коприна носи". Към правните възгледи на народа се отнасят пословиците "зван дому не съди", "ръка на съд секат и не боли", "чуждото на сред пътя се взима", "правината в тъмница, а кривината царица", "съди ме, после губи ме".

Както приказките, така и пословиците биват оригинални, унаследени от общото племенно достояние или създадени от индивидуалния народен дух, или пък заети, било чрез устно предание, или чрез книжнината. "Кови желязото докад е горещо" се намира у всички славянски народи, па е и международна пословица; от съседството с турци, гърци и др. между нас се вдомили доста чужди пословици. В състава на своите пословици ние откриваме елементи из приказките: змията, която е пазач на богати съкровища, е взета в пословицата "змия му влязла в кесия". Цели приказки са обърнати в пословици, както и от пословици и други фигури се развиват цели приказки: от изречението "работи му късметът" е изтъкана приказката, в която късметите "работят". Песните изнасят "сребърна чаша" за символ на любов; от това и пословица "що момче е, в чаша да го изпиеш!" И свирката в "свири му с дрянова шупелка" сочи към песенен мотив; вместо "дрянова" дохожда "габърова", та после и съвсем локализувано - "габровска свирка"! От гатанка е потеклото на "очите имат слог", изменена после в "дума слог няма" и "жената няма синор". "Обикарва ме с вълнена връв", сир. мами ме, произтича от баене. Пословицата "хлопай да ти отворят, искай да ти дадат" трябва да се припише на евангелско влияние, а "да сме сити в рай, та ако сме на край" на влияние на апокрифната книжнина. Просто на понятията "бягам" и "стоя" се дължи пословицата "не плаче майка Бежанова, но Стоянова".

Редом с пословиците могат да се поставят и поговорките ("мокър от дъжд се не бои"), сравненията ("сякаш земя се отвори, та го глътна"), някои благословии и заклевания ("ако те лъжа, да съм грък") и шеги ("Улових хайдук! - Докарай го Тук. - Не ще! - Пусни го. - Аз го пущам, той ме не пуща!").

© Александър Теодоров-Балан
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 06.12.2007
Александър Теодоров-Балан. Българска литература. Кратко ръководство за средни и специални училища. Под редакцията на Албена Вачева. Варна: LiterNet, 2007

Други публикации:
Александър Теодоров-Балан. Българска литература. Кратко ръководство за средни и специални училища. Пловдив: Издание и печат на Хр. Г. Данов, 1896.