Дял I. Устна словесност

Б. ДРУГИ ПРОИЗВЕДЕНИЯ

Александър Теодоров-Балан

web | Българска литература. Кратко ръководство

§ 21. Приказките, пословиците, гатанките и баенията се отличават по формата си от песните: те са назначени просто да се изказват, а не да се пеят и поради това речта им не е свързана с музикален ритъм; те представят произведения с невезана реч. Обаче думите в пословиците, а също и в гатанките, все пак се редят в ритмично съчетание, та се доближават до музикалността на стиха. По-малко личи това в баенията; а приказките съвсем са свободни откъм движението на речта, като допущат най-обикновени съчетания на думите, по начина на вседневния говор.

1. Приказки

§ 22. Предметът на впечатлението, който е произвел песента, произвел е така също и другите поетически видове на народната словесност. Като полагаме песента за най-първо словесно произведение на човека и казваме, че от нея при различни практически приложения или по различни формални промени са се образували и останалите видове словесни произведения, ние обясняваме приказката така, че тя е пълно развит разказ на самата случка, която в песента е само повод за чувството. Онова, което песента разкрива в унесена реч, в живи тонове на душата, то се разправя в приказката спокойно в широк поток на мислите и словото. Откъм тая страна приказката най-много прилича на епическите песни, като се дели от тях главно но своята невезана форма; тя се намира в постоянно сношение с епоса, на който заема елементи от своето съдържание, па в същото време се ползува и с негови исторически мотиви. Ако първоначалната песен се обръща към обоготворената природа със своите молби и благодарности, първоначалната приказка трябва да разправя за такива случки от тая природа, които се оказват за човека страшни или благоприятни: и както после песента се обръща от природата към човека, така и приказката захваща да обработва явления из нашия живот, вяра и обичаи.

Особен белег в съдържанието на приказката е, че тя е фантастична: там всичко става "едно време" под вид необикновен за действителния свят и от лица, които се определят повечето с някое име за пол, родство или звание (момче, сестра, цар и др.). Тая особеност придава на приказката нещо загатно, чудно, подир което фантазията охотно се спуща да го следи и развива; затуй приказката е увличала твърде много човешкия дух и е извършила между народите най-дълги пътувания. Сравнението между приказките на различни народи, дори най-отдалечени един от други, е открило поразителни прилики и в сюжета им, и във формата. Приказките на народи от едно потекло могат да си приличат тъй, както и техните езици, които са произлезли от еднакъв материал и под еднакво схващане на нещата; в съдържанието им трябва да имаме завардени остатъци от тяхната обща някогашна митология. Обаче приликата между приказките може да се дължи и на общите свойства на човешкия дух у всички народи: всякой от тях е прекарал едно по-първобитно състояние, от което са останали приказки, каквито и днес още се създават у диваците. При все това голям брой от приказките е станал международно достояние едничко поради общуването между човеците по устни или писмени пътища. Колкото и да е фантастично съдържанието на приказката и какъвто и да бъде нейният произход, - домашен или чужд, - тя все пак носи черти, които положително определят възгледите на народа, що я приказва, условията на живота му и неговите нравствени тенденции.

§ 23. Най-старите приказки говорят за същите ония природни явления, които и в песните се представят поетически като свръхестествени същества, изпърво с физически признаци, а после и с животински и човешки. Страшна ламя поглъща дневната светлина, но дохожда млад юнак та убива ламята, и повсъде изново настая ден. Тая първоначална основа на приказките се предава по-сетне и с образи, които биват цели митове, па прибират и различни други представления и спомени из живота на човека. Нататък митическият смисъл постепенно се губи, а срещу него се усилят животните отношения и приказката достига до характера на прост битовен разказ, дето само съществата действуват по чудесен начин. Като не сме развили свои митове, ние не притежаваме и митически приказки, ако и да можем да посочим в основата на някои от тях митически черти; обаче и тука имаме не всякога представления "народни", но по-често заети, които и в единия, и в другия случай са вече далеч от първоначалното схващане. Откъм старинните си черти стоят на първо място всички изобщо "фантастически приказки", дето най-много се среща свръхестественият елемент. Обикновено в тях излиза юнак, който трябва да добие извънреден предмет и за тая цел извършва крайно мъчни неща: той е или царски син, който яха на златогрив кон, победява грамадна войска, донася златни ябълки и се жени за царска дъщеря, или пък е презрян келеш, комуто услужват мравче крило, орлово перо, рибя люспа, вълшебна кутийка и го правят царски зет. С такива приказни средства се ползува и епосът, за да създаде на юнака си по-големи спънки и да изкара подвига му още по-значителен. Другаде юнакът ходи за жива вода, както се приказва у нас и за Александър Македонски. Момък и мома избавят един другиго, или свои сестри и братя от властта на змей, на морски цар, или на някоя вещица; избавителите произлизат от мечка, от риба, а пленените биват вкаменени или преобърнати в някое животно; откак бъдат освободени, те пак приемат първото си естество. Зли сестри гледат да погубят най-малката, която е родила на своя мъж, царски син, обещаните деца със златна коса и сребърни зъби; зла мащеха измисля козни за своята пащерка, на която помага покойната й майка, преобразена в крава. "Мара пепеляшка" получава от нея сирмени дрехи и златни чехли, с които става жена на царския син.

Към тия приказки, в които са намерили широк достъп битови мотиви, се придружават "приказките за зли духове", - самовили, змейове, вапири, магьосници. "Жуглан" или "песоглавец" с едно око, из чиято пещера се избавя братът овчар или цигулар под корема на един овен, напомня епизода за Полифем в Одисеята на Хомер. Гръцкият приказ за фригийския цар Мидас с козите уши е пренесен върху цар Траян, който обитава като дух и стари запустени сгради. Под влиянието на християнството се внасят черковни елементи, с които приказките се доближават към легендите. Вместо зъл дух се явява дяволът, когото нататък заместя и циганин; навлизат и светци и ангели, които отплащат добрини и наказват злини: за наказание човекът се обръща в животно и после от милосърдие пак приема човешки образ. Метаморфозата иде далеч от изток и е обикнато средство и в арабските приказки от "1001 нощ".

Приказките се съставят и нагодяват за доказателство на определени етически понятия. Наречници или самовили присъждат каква ще е на рожбата съдбата, от която тя пряко всички предпазвания не може да избегне. Всякой ще умре такъв, какъвто се роди; - така се приказва и в сбирката от индийски приказки "Панчатантра". Човек може да бъде честит, ако го води не само умът, но главно щастието или "късметът". Оня, който незаслужено е покрусен и страда от неправда, се радва винаги на съчувствие, понеже дълбоко уважава правдата. Мъртвецът, над когото се смилил добрият син, от благодарност унищожава змиите от хубавицата и го запазва да й бъде мъж; тоя мотив е известен от романа на Товия из еврейските старозаветни апокрифи. Нарочито са измислени етически легенди, за да се изтълкуват по-ясно текстове от светото писание. Пророк Илия се убеждава при извора в божието правосъдие; разказът се намира в корана, но е обработен и в еклесиаста на евреите. Господ пътува по земята да изпитва човешката милост и гостолюбие; според индийски мотив щедрият брат жертвува за пътника бог дори свето собствено дете. Покаянието има в апокрифните легенди такава сила, че и кръвосмесителят може с него да се посвети; извор на приказите с мотив за кръвосмешение имаме в историята на Едип у гръцките трагици. Разкази на апокрифната книжнина са отразени в приказките за цар Соломон и Давид, за дървото на честния кръст, за Каин и Авел; потеклото на Адамовия запис, даден на дявола, възлиза до Иран.

Друг вид приказки са всички ония, дето чудесният елемент току-речи липсва и съдържанието е основано върху наблюдения над човешкия нрав и битовни условия. Те приказват за лъжци, за хитрости на разбойници, на умници, които се подиграват с простите човеци, а също и за друговерци, особено цигани, които всякога биват по-глупави от българина и стават жертва на шегите му; в тях се обясняват качествата на мъже, жени, деца, племена и народи, подиграват се светските помисли на духовници, иронизува се леността и безделието. Такива приказки могат по-скоро да се нарекат "народни притчи" (анекдоти), ако и да са дошли много от тях извън; тям дължат своето потекло повечето поговорки. В някои от тия притчи играе изгодната роля един "Хитър Петър", когото често заместя турският "Настрадин ходжа", било с името си, или и със свои материали.

Дивните дейци и случки, които изпълнят приказките под общи имена и в неопределено място и време, намират в спомените на народа и в неговата околност лица, събития и землища, към които се присланят и образуват различни прикази (сказания) и предания. И тяхното съдържание по произхода си е същото, както на приказките, само е инаква формата на предаването; за да бъдат те по-реални и по-съгласни с нашите животни условия, чудесното им се преработва и цялото се свързва с определено място (локализация) и с определени исторически лица (историзация). Така са настанали и приказните мотиви в юнашките и исторически песни.

§ 24. Животните, с които се срещал човекът в природата, са възбуждали особено неговата фантазия; за да си изтълкува тяхното естество и признаци той ги сравнявал със себе си, откривал загатни качества в битието им, създавал по техен и свой образец реални виновници на физическите явления, боготворил тия виновници и живите има образци и принасял им жертви от почит и покорство. В тялото на някой звяр или птица се поселява душата на човек или дух (бог); на мечката, вълка, змията, мишката се посветяват известни дни за празници; всички гадини си имат език, който разбират само чеда на щастието. По същия начин е постъпял човекът и с билките и с други любопитни предмети. От това са възникнали особени разкази, дето пак се повтарят първоначалните представления на човека за осетната нему природа.

Животинската приказка изобразява забавни случки с животни според особеностите на техния нрав. В най-старо време тя е съвсем естествена и наивна, а колкото отива по-напред, нейното съдържание променя чертите и ситуациите, като изтъква постепенно и един дидактичен елемент; на това е помогнала книжовната обработка на животинската приказка, от дето е произлязла баснята. Скупността на приказките с определени роли на животните и разширени отношения помежду им съставя тъй наречения животински епос. Гнездото на тоя епос е Индия. Чрез посредството на Византия са навлезли и у нас индийски приказки, а басните с нравствена поука сочат към обработката на класичните басни на Езоп в средните векове. Под влиянието на тия внесени устно или книжно приказки и басни се е менила и нашата първоначална приказка: двата главни дееца от животинския епос на индийците, - гордият лев и хитрият чакал, - са заместени в Европа с вълка и лисицата; вместо природните качества на животните, дохождат отделни предимства или слабости на човешкия характер. Вълкът повсъде е измамен и победен; той е станал символ на лакомия, неловкост, при това и на гламавщина: отива да се кълне пред клопката, че не изял меда от връчвата, и се улавя вътре. Срещу това лисицата е ловко и коварно същество, което най-често надвива другите и ги вкарва в пакост: тя учи вълка да лови риба и да носи "бит небита"; но и сама пострадва от копитото на коня, когато не приема вълка за другар на лов. Покрай тях дохождат още мечката, козелът, овцата, котката, петелът. Зверовете тръгнали по лов и уловили брав; докъде се вари, лисицата ходи под предлог за кръщене да го яде и набежда заека; всички го погнат, той се скрие в дупка до едно коренище; зверовете теглят коренището и се строполят всички от бърдото надолу. Комическият елемент в животинската приказка е зает направо из бита на човека и е късен исторически приплод: жълвата, която пратили бърже за вода, от бързане се препънала най-сетне и строшила съдината; "с бързане работа толкова става", рекла тя на другарите си. С пословица отговорила и мечката на приятеля си, че "тежка рана заздравя, но лоша дума се не забравя".

Към животинските приказки трябва да се придружат и "притчите" за обяснение признаците или произхода на различни животни, а също и на растения, па и на човека (антропогония, зоогония и фитогония): мишката станала прилеп, защото яла нафора.

© Александър Теодоров-Балан
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 06.12.2007
Александър Теодоров-Балан. Българска литература. Кратко ръководство за средни и специални училища. Под редакцията на Албена Вачева. Варна: LiterNet, 2007

Други публикации:
Александър Теодоров-Балан. Българска литература. Кратко ръководство за средни и специални училища. Пловдив: Издание и печат на Хр. Г. Данов, 1896.