Дял I. Устна словесност

А. Песни.
2. БИТОВНИ ПЕСНИ

Александър Теодоров-Балан

web | Българска литература. Кратко ръководство

§ 12. Битът или цялото живуване на човека като член на челядта, като работник, що се труди за своя дом, като лице, що се радва за своето щастие или тъжи за своето злополучие, е изобразен в особен вид песни, които наричаме битовни. По своя характер те стоят най-близо до обредните песни; - разликата помежду им е, че в обредните песни човек възпява природата зарад нейните отношения към себе, а в битовните той възпява случки, от които се ниже неговият живот; там имаме за повод явления природни, а тук срещаме явления челядни и лични. Обаче и в тия подирните често се види намесата на природните сили: както в обредните песни природата се схваща под образа на отношенията в живота, така, наопаки, в битовните песни човешкият живот се тълкува с помощта на образите, под които се схващат отношенията в природата. Напокон и всяка песен или друго народно умотворение, като представя осъществение на потребите на човешкия дух, съдържа в себе повече или по малко и битовни черти.

Към битовните песни трябва да отнесем всички ония, които в отделните наши сборници се срещат означени като сватбени, овчарски, жетварски, тъжовни, смешни и подобни. Покрай самите песни има и обреди, които или са направо скопчени с песните, или обясняват значението на някои от тях, или пък най-сетне стоят и независимо от всякои песни.

Едно от най-важните явления както в личния, така и в челядния живот на човека е бракът; той свързва взаимно две лица, та поражда съвсем нови отношения и чувства между жених и невеста, между чеда и родители. Народната поезия е намерила в него най-много мотиви за своите битовни песни, и в тях е изразила най-дълбоките си чувства по отношение към щастието на човека и нещастието. В сватбените песни и обреди ние четем възгледа на народа изобщо за брака, съжденията му за правата и длъжностите на ония, които са досегнати от него, и слушаме тъгата на невестата, която се дели от своите, та отива в "чужда" къща, както и грижите на жениха, който сега другояче трябва да се постави спрямо идеала на своята синовна любов и спрямо своите лични желания. Сватбените песни и обреди или обичаи са запазили спомени от всичките форми, през които е минавала уредбата на брачните съюзи и на челядта; там има най-разновидни елементи, които са останали от митическо време или са заети после от черквата и историята. Бракът се възпява като действие, подобно на свръзката, каквато се наблюдава в известни природни явления; към божествата от тия явления се отнасят жертвите от сватбените обреди, а от поетическите представления за тях произлизат и символите в сватбените песни. Върху старите религиозни действия при брака е упражнила своето влияние християнската вяра, но в тях все пак са останали дирите на ония битовни възгледи, под които исторически се е развивал бракът.

Трите главни акта, в които се заключава сватбата, - сватуването, годежът и самата венчавка, съдържат в своите обреди и песни еднакъв смисъл, който ни отнася в епохата на една старинна форма на брачния съюз: навсякъде се гледа как един род (влака) или цяла община се готви да открадне от друг по-далечен род или община невеста зарад свой един момък, и как се извършва самото крадене на невестата. Двата противни рода или общини, между които става краденето, са останали днес в формата на дружини "момини" и "момкови". Враждата между момина и момкова род се смирява с откуп, който се предлага като обезщетение за нанесена обида. Различните сватбени дарове са представители на стария тоя откуп, който обаче приел насетне и формата на търговска спогодба между родителите на момата и сватовниците на момъка. Току-речи на всякой от сватбените обреди играе най важна роля хлябът със свещите, а до него и китки, венци, пръстени; тия предмети са основата и на поетическите образи в главните сватбени песни. Хлябът, който се меси и при особени "засевки", е жертва на светлото божество, което докарва плодородие; небесната роса, образ на сношението на небото със земята, се представя с мед; венците и пръстените са такива също символи, каквито се срещат и при обредните песни напр. срещу Нова година, на Връбница: мотивите на тия песни съставят и съдържанието на сватбените песни. В по-давни времена и самите актове, от които състои сватбата, са били извършвани в особени периоди от годината, та са имали и непосредствена свръзка с общите годишни обреди и песни.

Нашият бит откъм брачните връзки и отношения е изобразен в песните най-напреж така, че момъкът дохожда с цел орляк сватове и се кани да разбие портите на момините дворове; той е човек съвсем чужд, който изкъртя девойката из сърцето на нейната челяд. Обаче по-нататък женихът дохожда вече не като враг, но като търговец с откупни дарове; момата е продадена, и жалбите й за майка и братец се обръщат на клетви. Чисто търговското значение на откупа прави невестата на работница и "отменница"; зарад нейния труд и момъкът бива принуждан от своите родители да се жени не по личен избор. Тука вече женихът и невестата тъжат за своята неволя и презряно щастие. Като се разпореждат с любовта на момъка и девойката техните родители, бракът им се явява като нещо орисано; при такива условия положението на девойката е най-печално, понеже тя именно влиза в чужда къща. Дори и да се представя понякога невестата за доволна от избрания за нея от съдбата мъж, тя все пак е предмет на тежки унижения, па и на коварни престъпления. Много са формите, под които народната поезия изобразява невестата невинна жертва на "зла" свекърва. Мъжът, който се поддава на клеветите на майка си, та погубя своята жена, често лишава и себе си от живот, като не може да преживее неправдата.

Понятието за брака като съюз по личен и свободен избор се изказва в нашите сватбени песни твърде слабо. Личният избор между момци и девойки се подготвя по седенки и тлаки, по игри и сборове; тука се случват най-често и отвличанията на моми. Особено по седенките и тлаките, заедно с познанството и непосредствената наклонност, изникнуват най вече и любовните песни. Един от най-дълбоките мотиви в тях е верността. От тая страна битът на българите е произвел случки, дето срещаме както прелестта на взаимната любов, така и ужасите на суровото отмъщение за нейното изневеряне. Цветето из момината градина или други някои белези определят на отдалечените влюбени докога да се чакат. Момата тайно чезне за своя любовник, за когото не щат да чуят нейните родители; и когато скръбта я покоси, пред смъртното й носило се явява и момъкът, та погубя и своя живот. За любовта няма пречка дори и в разликата на вярата; обаче тука се чувствува дълбоко обиден девойкиният баща или момковата майка, та стават и усилия да се развали такова отношение: за девойката то се свършва с посичане, а за момъка с тъмница. Връзките между любовник и любовница имат характер много по-свещен, отколкото е характерът на връзките им към кръвни роднини. Любовната привързаност личи в образа на "кемер с алтъни", който либето - а не други - вади из Янкината пазуха; така и моминската тъга за любов се представя под "сърмен колан", "бисер гердан", който изгубила бяла Неда. За презряна любов момъкът тъпче цветето от момината градина. След брака действителната неверност на съпругата се наказва с погубяне: съпругът събира на вечеря девери и сватове, та им предлага притча за елен, който се настървил да му гази нивата; гостите съветват да се "изкорени" нивата; обаче друг път решават, че трябва да се погуби еленът. Най-изобилни са случаите за мнима неверност, и то поради завистта на свекървата. Завист за хубост кара невестата да наклевети пред мъжа си своята калина; мъжът погубя и двете, та ги хвърля в два огъня: дето гори калината, там излиза бял манастир, а дето гори невестата, там тече черно кръве. От завист за имане Тодору режат по-голям данък, и той, по съвета на майка, си вероломно отравя виновника на това - чичо си. Един особен мотив представят песните дето Стоян заправя нова сватба, защото първата му невеста погрозняла; но когато се задава сватбата с хубавата невеста, първата излиза на среща срешена и пременена, с котел вино в ръка, и тогава се открива, че тя е пак по-хубава, и Стоян се повръща. Бездетният брак се гледа у българите като голямо нещастие. Като се молят бездетните родители богу, да им подари "рожба от сърце", те показват, че у народа бракът е условие за създаване челяд, а не просто за придобиване "работница".

Умножението на челядта с един собствен член внася в нея нови отношения от друг вид. Онова безпокойно очакване, което обладава благословената майка, оная сърдечна радост, с която се посреща новороденото дете, и пай-сетне ония заветни желания, с които родителите се привързват към своето чедо, се изразяват на първо място в имената, които са се давали и още се дават на децата: Велин, Найда, Живко, Рада и др. - имена с достатъчен белег за това, по какво е мило детето на майка си и баща си. Самото рождение на детето е обиколено с някои обреди, в които главно то се предпазва от лоши духове и вредни влияния. Първите песни, които ни рисуват родителската чувства, са майчините приспивалки за него. Майката зове съня от горица, да вземе нейния Славча за ръчица, да го отведе в златна люлка, да расте и порасте, да е кротък като агне, да се буди като пиле. Подобни нежни пропевки и желания срещаме и в един дял от лазарските песни, който се пее на деца.

Смъртта на един член от челядта се сподиря със свои обреди, дето се съзират поверията на народа за умирането и задгробния живот. Мъртвецът се оплаква в тъй наречени тъжачки, които са по-скоро ритмически говор, а не вече песни. Както има за песните нарочити певци, така и тъжачките могат да се рецитуват от нарочити женски лица. В тях майка плаче за своето чедо, - незадомен син или дъщеря, за своя без време изгубен мъж; баба плаче за своите внуци, снаха за своя девер. За дъщеря си майката най-много жали мечтите, с които е готвила и нея да стане невеста, - даровете, с които е тъкмила да я изпрати у бъдещия съпруг; а за мъжа си съпругата се пита, кой ще го причаква "па оня свят" на вечеря и кой ще му променя чиста риза за празник. Народът мисли, че покойникът трябвало да си отиде от тоя свят, понеже не му помогнали никакви билки и баяния; неговите ближни се окайват, че не отиват и те с него, но сами вярват, че той ще си избира от тях когото най-много иска и ще го вика при себе.

Душите на умрелите се схващат и като особени божества, които пазят домашното огнище, но стават и на зли духове. Не бива да се тревожи мъртвецът с плач и наричания: Лазарова майка с жалбите си вдига из гроба сина си, който дал дъщеря й Петкана много далеко. Лазар завежда Петкана у майка си и изчезва. За да се закрепи и трае една сграда, трябва в основите й да се зазида безсмъртна душа: девет братя зазиждат снаха си Маноилица в калето, а тя моли да и оставят само дясна ръка и лява бозка свободни, за да може да си подая детето.

§ 13. Домашният бит се разпространява още и в отношения към дневните занятия и към условията, при които се те извършват. Главното занятие на българина е земледелието и скотовъдството; и една част от песните в нашите сборници е отделена под имената "овчарски," "жетварски" и др. Овчарят живее най-дълго време в полето при своето стадо; негови вардачи са верните му кучета, а негово развлечение - меден кавал. Тука той стои непосредствено пред лицето на природата и е сам между нейните обитатели. Самовила от планината се разтъжва за Стоян овчар, който свири много омайно, и го кани да й посвири на танец, за да си отволи на страстната охота за музика и игра. Работата става с облог, в който самовилата обрича Стояну най-млада сестрица, ако той надсвири, а тя ще му земе очите, ако надиграе. Към края Стоян печели. Такива са всички сношения и със змейове и змеици. Друг мотив е, че свирката овчарова , или овцата му рогушка му предричат опасност. Дохождат най-често харамии, та му пленят стадото; но то не ще да върви без свирня. По молбата на овчаря харамиите се измамят, дават му свирката, а по нейната свирня дохождат или сестрата и чичото овчаров, или кучето му "Караманчо" та избавят и него, и стадото. "Караманчо" го избавя и от мечка стръвница, с която се той бори три дни и три нощи. Овчарските мотиви състоят винаги в някое умение. Овчарят се надваря и с жетварката, па ако тя наджъне, ще си го вземе за мъж.

В жетварските песни нивата плаче за работници; тя копнее за тях, защото ще ги нахрани и укъта, ще им докара веселби и сватби. Жетваркинът сокол е на войска, и тя тъжи за него. Мара жъне просо: минават кираджии, а между тях едно лудо предизвиква Мара да се надварят; според облога Мара наджънва и си взима младото. По жетва се пеят и песни, каквито се чуват на пеперуда. Изобщо и на жетварските песни мотивите са за плодородие и любов.

Между другите явления от бита е възпят и комичният контраст, над който самият народ изказва своя присмех или укор. Това са "смешните" песни, дето се представя напр. как старец люби две моми, или пък невестата по своето състояние никак не подхожда към състоянието на жениха, от което се пораждат не само смешни, но често и трагически недоразумения.

Явленията от бита са подчинени на волята на едни женски същества, - орисници или наречници; те вече от раждането на човека определят неговите наклонности и занаят; те представят традицията в рода. Вярата в тяхното определение прави българина всякога доволен от това, що го постига; но в същото време тя доста много го спъва и в стремленията да даде на духа си по-свободно и самостоятелно движение. Докъд още се намира свободен от исканията на брачния живот, той наистина живее по-независимо от своята околност; - тая свобода в моминството и ергенството се прощава като безсмислен екскурс на възрастта. Щом се положи основата на челядта, първата независимост се изместя, и завладява традиционална условност.

© Александър Теодоров-Балан
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 06.12.2007
Александър Теодоров-Балан. Българска литература. Кратко ръководство за средни и специални училища. Под редакцията на Албена Вачева. Варна: LiterNet, 2007

Други публикации:
Александър Теодоров-Балан. Българска литература. Кратко ръководство за средни и специални училища. Пловдив: Издание и печат на Хр. Г. Данов, 1896.