Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
Каталози
:. По дати : Март  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook! Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Сравни цени с Книгосвят във Facebook! Книгосвят - сравни цени на книги
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

Дял I. Устна словесност

А. ПЕСНИ

Александър Теодоров-Балан

web | Българска литература. Кратко ръководство

§ 7. Народната песен се е родила заедно с народния език. Етимологията на езика ни открива, че първоначално не е имало никаква разлика между понятията "пея" и "говоря" те се изказвали с една и съща дума. Словото за говор е създал човекът под натиска на своите живи впечатления; в звуковете на словото той е изобразил смисъла на тия впечатления; затуй и словото, като материален образ на човешките отвлечени чувства, е и първата човешка поезия. Езикът е най-великото поетическо произведение на всякой народ; в него са въплътени всички, дори и най-скритни и тънки движения на нашата пуша; той е самобитната поема на оня свят, който е преминал през нашето същество.

Когато говорът станал за човека обикновено средство за душевно сношение, тогава почнало да се отделя от него и понятието за пеене. Най-напреж това пеене е било само повече прочувствена реч. С нея се е обръщал човекът към природата, която на всяка стъпка го е пленила с тайната и величието на своите явления; и първата му песен е била лирически възглас към тая природа. Въодушевлението на човека от природната необятност и величие е направило песента му химна; а това, че в природните явления той е съзирал действия на отделни божества, е дало на тая песен характер религиозен. Според както са били за човека природните явления благоприятни или неприязнени, така ги е приписвал и той на божества наклонни към него, или враждебни: за първите имат похвала за благодарност, а за вторите молитва за милост. За да се отплати на някое божество за неговото добро, или за да наклони към себе приязненото разположение на друго зло божество, човекът им принасял различни жертви, при които е пял и своите религиозни химни. Така заедно с пеенето е вървяло и едно извършване на обреди в чест на различните явления от обоготворената природа. Колкото повече се развивал човекът, толкова повече и първоначалната му песен се изменявала, като преминавала от божествата и към самите човеци. От тия постепенни изменения на песента по съдържание и по форма са се развили по-късно известните днес видове произведения от народната словесност; а самата песен се разделила на обредна, юнашка, историческа и битовна1.

1. Обредни песни

§ 8. С обредните песни се е обръщал най-напреж човекът към божествата, като е гледал и с действия да им изтълкува своите чувства. Тия действия са обредите, които необходимо придружават и обясняват съдържанието на песента. Поради свръзката между словото и действието, в които е изразен религиозният възглед на човека, обредните песни са по малко от другите изложени на изменения. Обаче когато с време възникват нови религиозни възгледи, тогава и песните заедно с обредите захващат да се нагодяват по тях; пред новите религиозни форми, в които пластично се изобразяват новите понятия от вярата, старите обреди губят първия си религиозен смисъл, та се обръщат на прости обичаи или забави, а това влияе и върху първоначалното съдържание на свързаните с тях песни, което повече или по-малко се затъмнява.

В нашите обредни песни са възпети и изобразени явленията, които са виждали нашите предци в природата. Тия явления са били за тях дела на същества, най-напреж схващани чието физически, после като животни (зооморфически), и напокон като човеци (антропоморфически), па и като същи богове (теоморфически). Старата наша митология не е успяла да създаде свои пълни представления за богове и богини и да определи за тях известно родословие (теогония); в своето медлено развитие тя е била застигната и пресрещната от християнството, което и наложи върху незавършените нейни божески митове чертите и отношенията на своите светци. Най-определени черти на божеско същество са ни останали в олицетворенията на светкавицата и на земното плодородие; - всички други наши божества са се спрели под схващането на физически, животински или човешки духове без род и поколение.

Първото природно явление, което е поразило наивната душа на човека изобщо, е било сменяването на деня и нощта, на светлината и мрака: светлината е нему благоприятна, а мракът не; светлината гине под враждебния мрак, но пак се възражда. Подобно на това се сменяват и топлината със студът, лятото със зимата: лете е всичко живо, а зиме мъртво. От тука произляза един дуализъм, който е основата на всякой религиозен световен възглед: непрестанна борба на светлото, жизненото и доброто начало с тъмното, смъртното и злото начало; от тая борба победител излиза пак светлината, чиято жизнена власт постоянно се връща и вечно ще трае. Въз основа на същия тоя дуализъм и нашите предци са си представяли цялата природа изпълнена със светли и тъмни сили в образа на същества, които се борят помежду си и от които едните са наклонни човеку, а другите му се гневят. От действието на светлите божества се храни земята и ражда плодове, а от действието на тъмните тя се вкочанява и остая безплодна. Тая свръзка между природните сили и земята припомня и брачните отношения на човека, които после той пренася и върху своите божества. Тям се пеят славословия и молитви и се принасят жертви; в действията или обредите, при които се извършват пеенето и жертвите, фигуративно се наподобяват ония природни явления, които се мислят като атрибути на божествата и на техните взаимни отношения.

Изворът на дневната светлина, на лятната топлина и влага, - слънцето и небото, - са главните божества, които възпяват обредните песни; и те ги възпяват в борбата им с различни вредоносни духове, - извор на нощния мрак, на зимния студ и мъртвило, - на които се принасят милостиви жертви. През годишното движение на природния живот се забелязва един особен период, когато трае властта на светлината, и друг период, когато настая властта на мрачината; съгласно с това са наредени и особени тържества или празници в чест на божествата от единия или другия годишен период. В началото на зимния кръговрат на слънцето денят захваща да расте и слънцето се вдига към "живот": както сияйната зорница предвестява деня, така и пролетта предвестява лятото, когато светлото начало достига до най-пълно развитие на силата си; тогава стават и най-буйните и весели обредни тържества. Щом се почне летният кръговрат на слънцето, денят захваща да спада и слънцето слазя към "мъртвило": както бледната вечерница предвестява нощта, така и есента предвестява зимата, когато е най-голяма силата на тъмното начало; тогава и обредните тържества са по-малко и сподирени с тъга. Всички тия тържества през годината съставят тъй наречения "митологически календар". Християнската черква изпърво много е преследвала както самите тях, така и песните им, докъде най-сетне с новите религиозни понятия постигна да заличи от народното съзнание първоначалното им значение и да ги преобърне на прости народни обичаи: тя постави на мястото на езическите тържества празниците на своите светии, па така подложи на първите нови вътрешни поводи и промени вънкашната им форма.

§ 9. Нашите обредни песни и самите обреди при тях са толкова разнообразни в разните краища на земята ни, колкото са разнообразни и носиите на българското население. Работа на етнографическата наука (фолклор) е, да издири в тях, както и в другите видове народни умотворения, основното и общо старославянско, да отлъчи от него новото и да посочи особените исторически и културни влияния на съседите. В много случаи днес имаме обреди, които се вършат без песни: вероятно съдържанието на песните, които осветляват всякой обред, налагало при някои от тях да се пази тайно; от това по-късно и самите песни или се изгубили, или пък се преобразили в други видове произведения.

Понеже с обредите се наподобяват явленията, в които се съглежда действието на известно божество, затуй, когато те се извършват, стават и наблюдения над някои признаци, та се отгатнува по тях волята на божеството. Гатането и пението са били изначало тясно свързани с обредите; и коренът на нашия глагол гатам или гадая означава в индийските езици пея.

Както у другите славяни, така и у нас първи празник в чест на слънцето е денят на зимния кръговрат, когато върховното светло божество изново се ражда. По римския календар тоя ден се пада в calendae januarii, и от думата calendae е произлязло у нас името на празника Коледа. Християнската черква е поставила в тоя период своя празник за рождението Христово, та с него се е слял и нашият езически празник за рождението на слънцето - Коледа. От това сливане на двата празника се обясняват и новите елементи в коледните песни, когато се пее

Замъчи се божа майка
От Игнажден до Коледа,
Да си роди млада Бога...

Слънцето е вече сам Христос, син Богов, та се нарича още божич, и божичко. "Божич" и "Коледа" се схващат като лица, към които се обръщат песните с припеви; а те същите означават и самите празници от рождението до кръщението Христово. Коледните песни са славословия за младата възродена сила на светлото и върховно божество, което дава плодородие и докарва щастие; а коледните обреди подражават във всичко на тоя смисъл на песните. В първоначалния мотив на коледните песни се втъкават нататък битовни, легендарни и исторически черти. Песните пренасят своето възпяване от слънцето-бога върху челядното и обществено положение на лицата вкъщи; според това и първоначалните обреди приемат най-разновидни промени, па дори се и отделят някога съвсем от песните. Главният обред, с който се посреща коледа, е горенето на бъдника: то е нарочно избран и отсечен от гората пън, който се запаля на огнището, подклажда се и се чука да изпуща искри и се пази да не угасне през цялата нощ, а в жаравата се хвърлят монети. Това е символическо представяне на небесния огън, който усиля благодатната си топлина и затуй му се принасят жертви. Бъдникът се заменява и с пита, печена в жарава, която се казва боговица. През нощта срещу Коледа се пеят от млади момци коледарски песни, в които се честити на всякой домакин радостта от празника и се желае за него всяка благодат в дома и стопанството. Коледарите се представят като пътници, що са бродили по дълги друмове и дошли напокон у домакина да "стануват": те го величаят в песните си като добър "станенин" и му благодарят за добрия прием и дарове в особени "благословки".

Думата или словото са се схващали първоначално като самата вещ, а не като условен знак на тая вещ; - затуй се и вярвало, че каквото се рече, то вече и наистина е, или ще бъде. Това е вярата в силата на словото, с което, от една страна, се "слави" в коледните песни стопанинът и челядта му, а от друга страна, се "гата" и в обредите за човешката съдба. Съгласно с песните, в които се честити по повод на празника на младото слънце, вървят и обредите, с които се гата за щастието на момци й девойки. Такъв е обредът да се пеят пръстени срещу нова година. Около един медник с вода моми и момци се делят на две половини, та припяват и отпяват за отделни китки, на които са вързани по един пръстен или друго украшение от певците, па се пускат в медника. Медникът с китките нощува у младо момиче, русокосо. На другия ден рано момите пак припяват напр. "коня язди, сокол държи, него моя"; в отговор на това момичето вади из прибуления медник някоя китка: чиято излезе тя според белега си, за него ще се сбъдне и отгатката на припева - "ще се жени за "болярин". Същото гатално значение имат и обредите - "мартифа", който става на Гергьовден, и "калиница", който се извършва на Еньовден, 24 юни, когато "слънцето играе".

§ 10. Колкото повече се развива природата под действието на пролетната влага и топлина, толкова повече се явяват и случаи да се тържествува за нейното възкресение. Под образа на някое същество пролетта се бори с олицетворението на зимата и изтръгнува из оковите й земята с животните и растенията. Зимният св. Атанас на 18 януари излиза "по ризица копринена" да вика пролетта; нея посреща с песен и скрито нейде момиче. В периода на пролетните обреди и песни са поставени и християнските празници за "възкресение" Христово, които са дали на езическите нови елементи и са изменили стария им смисъл. Самата дума "възкресение" означава разсветление, подновение на силата на живота. На сирни "поклади," когато се заговява за Великден, кладат се вечерта огньове и се "вият рукли": на дълги върлини момци връзват слама, запалят я и въртят върлините на кръг; това са "самодивски огньове". Вместо тях на други места момчета палят с гръм от пищов смрикови копни, наречени "ерле": от ерлето си взима после всякой на една хватка слама "огън" и търчи да го занесе до дома си.

Веселието, към което побужда човека възкресената природа, е изказано и в песните и обредите тъй, че се прославят младината и хубостта, които постигат своята цел в любовта и женитбата. Вече на 1 март рано не бива да излизат вън стари жени, за да не ги срещне "баба Марта" и да се сърди; а момите носят по 9 деня "мартенки," които после турят под камък, и ако на другата сутрин се намери при тях някоя живинка, то показва, че момата ще се жени тая година. Според християнските празници, що спадат в периода на пролетните тържества, се делят и обредните песни на същински пролетни (покладни и лазарски), великденски, гергьовски и спасовски.

Същинските пролетни песни се пеят най-вече при игри: на хорото срещу великия пост се чуе

Бог да убие, Невенке,
Твоите стари кумове,
Че те кръстиха, Невенко,
Да венат, либе, за тебе! -

а през първата седмица на поста се играе на порти и се припява:

Отваряй порти, кальо ле (кральо ле?),
Войска да мине!

Нататък се казва, че войската е "крайна девойка"; а пък при друга подобна игра се пее:

Ерген водиме,
Мома просиме.
Ой ладо, ладо,
Ладина наша !

Припевът "ладо, ладо", който се допълня още и с "момиче младо", се намира в свръзка и с обреда ладуване, другаде заместен с кумичене. Момите ладуват на Връбница, като плетат върбови венци, та под смисъла на особени припевки ги спущат по реката и гатат по движението им, коя първа ще се жени и какъв ще вземе. Върбата представя в песните наклонност, а венецът - готова (свършена) мома за женитба. Вместо венци, при кумиченето се спущат в реката върху дъсчици кравайчета, наречени "кукли": чиято кукла изпреди, нейната стопанка става "кумица", за да предстоява по игрите и обредите на момите през цялата година. На гощавка у новата кумица дружките припяват и отпяват напр.

Черно грозде гарванито, Ано ле,
Обери го, озоби го, Ангеле! -

а когато спущат куклите, пее се за Лазар, който си отива и трябва да му е свидно за стара майка, за първо либе. Тука кумиченето и ладуването се свързват и с християнския празник за Лазар, що се пада в събота преди Връбница; от тая свръзка могат да се обяснят и тъй наречените "лазарски песни", дето основната мисъл е пак "моминството" или "девството". Те са песни за величание, които биват и нарочно нагодявани да се пеят освен на момци и моми, още и на деца и майки, на търговци, на духовници - също както и коледните песни.

Великденските песни продължават мисълта на покладните и лазарските. Природата напъпва и цъфти, а любовта зрее. Овчарят се задомил и овцата жали дните, когато бил ерген, та я гледал по-добре; юнакът ходи по полето, наслаждава се от омайния му дъх, па забравя дори и невестата си у дома, и малкото дете пеленаче; кога се връща, - постелката празна: невестата е в градината, главата й в триндафила, нозете й в карамфила Опасна е хубостта на момата: над нея се извива вихрушка, та й погрознява лицето; тя отива на кладенци да го мие, а там я отнемат коварни три самодиви. На Великден веселбите на хорото се придружават и с люлки: в златни люлки слънчовата майка приспива детето си; то ги спуща и на земята, за да си вземе с тях невестата. И самодивите окачват в гората люлки, защото им трябва да отнемат хубава Добринка, която възбужда тяхната завист.

Поетическият образ на люлките е развит още повече в гергьовските песни. Златните люлки, под образа на които се е схващала утринната зора, младото слънце, се сменяват в песните и с девойка, която носи ключове и отваря портите на един град, който не е "ни на небе, ни на земя": в тоя град отива слънцето да се жени. Люлките и девойката стават после от образи на фантазията реална действителност и влизат в основата на обредни песни с мотив за женитба. На Гергьовден се нагаждат по градини и морави люлки, па се пее и гата за избор между моми и момци. Самият празник е прибрал в себе тържества, които изпърво са се отнасяли към ония природни явления, що прияят на земледелието, скотовъдството и домашния живот. Свети Георги в песните е християнски заместник на някое езическо божество, - на бога гръмовника, обиколен и с легендарни епизоди из житията и на други християнски угодници. С него се почват и довършат полските работи; затуй в Родопите един от есенните месеци се казва "гергьовски". Той се грижи за нивите, стадата и кошарите; той носи здраве на човеците, предотвръща случки със змейове по белянки; под негов патронат се намират лековните билки, за беритбата на които има и особени "билярски песни;" нему се посветяват за вардене и децата, над които се извършва обредът стрижба; - за всички добрини нему се принасят и най-тържествени жертви - "курбани".

След Гергьовден идат спасовските песни, които се падат около празника Спасовден и се продължават до летния кръговрат на слънцето. И те пак прославят момци и девойки, които очакват своята женитба, или са молби за роса и добър приплод. Ходатай за молбите е сега или сам Христос, или св. Неделя, която девойките изплавят из злато, и тя благославя земните плодове. Седмицата преди Троица (или след това) се тачи под името "русалска" или "русаля", защото през нея владеят в полята и водите същества русали. Името е произлязло в християнско време от латинското означение rosalia на тържествата в деня на св. Дух, а поверието се корени в езически представления за водни богини. На русалите е посветил народът растението росен и намира у тях лековна мощ против известни недъзи.

§ 11. Празниците от летния кръговрат на слънцето не са тъй многобройни, разкошни и весели, както празниците от зимния кръговрат; - природата е вече отгледала всяка своя рожба в отива към упадък, из който пак ще почне да се възражда тепърва в началото на зимата. Летни св Атанас, на 5 юли, излиза посред нощ с кожух и рунтав калпак па вика, че си отишло "лятото". Зелената нива пожълтява, и трябва да се приберат нейните класове; в полето настая засуха, която причинява повреди и тегота. "Слънцето не си знае пътя", та го води млада мома за ръка. Песните и обредите се прощават с пролетта: момите берат на Еньовден рано цветето еньовче и вият венци, които се пазят през цялата година за лек; на връщане те правят от парцали или слама кукла, която носят като мъртвец и изпращат с приговорки и песни. Другаде се прави същото с "погребението" на Германчо, когото на Бъдни вечер са канил на трапеза с думите: "Ормане, Джермане, ела да вечеряме".

Лятното бездъждие предизвиква пеперугарски песни ("дюдюл," "ой-люле"), в които момичета пеят:

Пеперуда лята, (злата)
По небе се мята
И се Богу моля:
Дай ми, Боже, дъждец!

"Пеперудата" (у гърците Περπερούνα), окичена с бъжзе, па и с няколко жаби и мъртва кост, представя сухата земя, петимна за небесна влага. Божеството, към чиято помощ са се обръщали тия песни, е заместено днес от свети Илия, което се почита за владетел над облаците и гръмотевицата; според преданието, той не си знае деня. Черквата празнува за него на 20 юли; народната словесност често пренася неговата служба върху св. Георги. В особените илинденски песни се величае презморски юнак, който със злато и свила примамя хубава Миля, та я откарва у дома си в златни кочии. През празниците "горещници" около Илинден се пеят тъжни песни, за убити от гръмотевица, за изядени от мечки, за загинали без вест или от турски разбойници и др. На 27 юли, св. Пантелей, се изгасява навсякъде огънят и се пали нов, като се търкат едва о друга две съчки; той се казва "божи огнец".

След Илинден обредните песни отстъпят място повече на битовните. Откак се свършат жетви, вършитби и гроздобер, настаят тлаки и седенки, дето става избор между моми и момци. С празника св. Димитър има свързани още някои обреди, които напомнят мисълта на гергьовските и илинденски обреди и песни за обръщане към покровителя на земното плодородие. От тука нататък се подготвят изново тържествата за възраждането на слънчовата сила: по някъде вече срещу Андреевден, 29 ноември, когато денят уж "наедрявал", се туря в огън пъна заклад и се прави бъдни вечер, а на Никулден, 6 декември, се приговаря на вечеря за богата рожба през следната година.

Християнството, което от време на нашето покръщане почна да заменява у народа старите религиозни възгледи, даде ни наистина своя Бог и неговите угодници, заедно с тяхната история и характер, ала то не донесе и особено учение за същината на природата и на нейните явления. Обредните песни приеха в съдържанието си и формата християнски и исторически елементи; ала тяхната основна мисъл, подкрепяна още повече и от самите обреди и до сега отразява езическото схващане на явленията в природата и между човеците. Това схващане се мени само под влиянието на историческите условия на живота и на практическата цел на народната словесност.

 

 

БЕЛЕЖКИ

1. Тия същите песни могат да се разметнат и другояче по отдели, като се вземе за основа не целият характер на съдържанието, но най-близкият повод за него из живота; тогава песента се дели на периодическа и религиозна, песен из личния живот, песен из челядния живот, песен из обществения живот, песен из политическия живот. [обратно]

 

 

© Александър Теодоров-Балан
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 06.12.2007
Александър Теодоров-Балан. Българска литература. Кратко ръководство за средни и специални училища. Под редакцията на Албена Вачева. Варна: LiterNet, 2007

Други публикации:
Александър Теодоров-Балан. Българска литература. Кратко ръководство за средни и специални училища. Пловдив: Издание и печат на Хр. Г. Данов, 1896.