ЗИМА - НЕ МОГА ДА СЕ КОНЦЕНТРИРАМ

web

Зимата остро ме пали,
люта, недоразвита, убива
всички надежди в
мен. Бялото щипе.

Но защо й обръщам
внимание, та тя е
недоразвита, нали
така казах и преди.

На север щипе,
пък ако отида на
юг, горко ми - феникса
се възражда, но аз не
съм саламандър.

Отрова в месото - ще го
изядеш ли, ако знаеше - не.
Но тя няма да ти каже,
както аз ти казвам сега!

На всеки километър
е тя. Но колко е
един километър? Една
зима място, може би!

Гледам навън, не искам,
но трябва, трепкат снежинки,
а аз чакам отговор на моя въпрос.
Да изляза ли? - Не.

Но нещо тук се къса - да или
не - това е въпросът, който ме
измъчва повече. Да изтърпиш
силните камшици на зимата или да?

Ще кажеш - преписваш Шекспир -
не, не, не - зимата, казах аз, а
не съдбата - тя е моята богиня. Дори
и да ме измъчва с тежкия въпрос.

Бялото щипе - пъпки ми
станаха, ох, как, защо!!!
Шест, шест, шест, две - това
е моят бележник - не мога
да се концентрирам!!!

© Андон Моллов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 20.12.2005, № 12 (73)