ВЛИЯНИЕТО НА КУЛТУРАТА ВЪРХУ СЛАБОКУЛТУРНИТЕ НАРОДИ¹

Атанас Иширков

web | Модерната география на културата

Има думи, които употребяваме всеки ден по няколко пъти, но ако поискаме да си дадем сметка какво означат, ще се убедим, че имаме смътна представа за тяхното съдържание, ще се затрудним, ако поискаме да ги поясним. Такива са думите култура и цивилизация. Тези две думи имат много близко, почти еднакво съдържание и значение: думата култура употребяват повече германците, а цивилизация - англичани и френци. У нас се употребяват и двете думи, но повече се употребява думата култура, която има и по-широко съдържание. Ние говорим за културни, полукултурни, слабокултурни и дори некултурни народи, говорим за културни растения и животни, културна земя, за културен пласт, културен човек, културна история, културна география и други. Често употребяваме глагола култивирам. Остава сега да поясним, какво означава думата култура. Тя е латинска дума и означава отглеждане и усъвършенствуване на някой предмет, който е пригоден за развой в известна посока, напр. почва, растения, животни и други, но тя се употребява особено много в смисъл за развой и облагородяване на човешкия живот и човешките стремежи. Когато говорим за културна история, разбираме история на вътрешния обществен живот на човечеството в неговото социално и духовно развитие.

Културата на народите представя сбор от материални духовни придобивки. Тях човек е извоювал от природата, благодарение на неговия разум и енергия, те са плод, добит чрез облагородяване на природните дарове, те се състоят в по-лек способ за добиване и подобрение на хранителните вещества и на всички ония предмети, които служат за облекло и къщен имот; те [се] състоят в изнамирания из областта на науката и техниката, в съкращение на всекидневния труд и печалба на време чрез пригодни сечива и уреди, в добро обществено устройство, в стремеж към неща възвишени, боравене с художествена литература, театър, живопис и ваятелство, в стремеж към по-чист и възвишен религиозен живот. - Изредих много елементи от културата и пак мисля, че не можах да дам вярно и изчерпателно пояснение на израза културен народ.

В науката учените са се препирали дълго време дали има диви или некултурни народи и мнозинството от тях са се произнесли, че има и в наше време народи на много ниска културна степен, но няма диви народи, в чийто живот да се не забелязва елемент на обществен строй, който е присъщ дори на някои животни; да не се забележи духовен живот и стремеж към подобрение, към напредък. В обикновен говор обаче изразът некултурен народ, некултурен човек се често употребява, но под него се разбира обикновено състояние на ниска културна степен, но не и липса на всякакви културни белези. За да се избегне думата некултурни народи, употребява се вече изразът природни народи, с който се означават ония народи на ниска културна степен, които са в пълна зависимост от природата. Людете от такива народи нямат културни растения и животни и се хранят с това, което им предлага природата наготово - като растителна храна, дивеч, риба и други морски животни. Те ядат месото често пъти сурово или задушено по много примитивен начин. В топлите места природните люде ходят най-вече голи, а там, дето климатът е по-суров, прибягват до просто облекло, най-често се обличат с кожи от убитите животни. За жилища им служат пещери, скалисти надвеси, хралупи, събраните клони на дърветата, примитивни по строеж колиби или опнати палатки. Те са най-често скитници. Наченки от обществен живот се забелязват и у природните народи на най-ниска културна степен, и у тях фамилията съставя основа за обществен живот; и те имат главатари, които ги водят в дългите пътешествия и ги предводителствуват в честите войни. И те имат религия, но тя се състои в почитане на духове: те одухотворяват природата - имат народни песни и приказки, които представят тяхното народно творчество, тяхната словесност. Оръдията, с които си служат, са каменни и дървени, металите им са непознати. Предисторията ни показва, че преди десетки хиляди години са живели и в пределите на Европа народи на също такава ниска културна степен, на каквато се намират сега някои природни народи в Бразилия, Австралия и другаде.

Цялото човечество в своите най-различни части представя в днешно време, както и по-рано, едно цяло, което се отличава ясно от животните; то има много общо в своя материален, духовен и морален живот, но представя същевременно и цяла редица от културни степени.

Във всяко историческо време е имало народи, които са стояли на най-високо културно стъпало и чиято култура се вземала за мерило на културното състояние на останалите народи и племена.

В наше време западноевропейската култура се смята за най-висока и служи за мерило на другите култури. Самото име Европа е станало синоним на културна земя. И ние, които виждаме, че не сме достигнали културното стъпало на западноевропейските народи, в обикновения всекидневен говор не се смятаме за европейци. Като кажем, че някой ходил по Европа, разбираме, че е бил по Средна или Западна Европа, във високо културните земи на Европа, но не в Сърбия, Румъния, дори и в Русия.

Подир тия общи думи за понятието култура и културни народи, мога да премина вече към същината на темата, - какво е влиянието на културата върху слабокултурните народи.

За да добия по-пригодна основа за правилно развитие на положената тема, ще разгледам първо влиянието на културата върху природните народи, които се намират на най-ниска културна степен. Може да ви се види странно, ако ви съобщя веднага, че възхвалената европейска култура, кога засегне природни народи, разсипва ги, осиромашава ги, прави нещастни и докарва често тяхното пълно унищожение. Това е факт, който се потвърдява не само от историята, от многочислени пътешественици, но и от редица специални анкетни комисии. Природни народи живеят и до днешен ден в Австралия в Океания, в разните места на Африка и в двете Америки, а така също и в северния Сибир. Навсякъде в тия земи се установява силен упадък на природните народи под действието на културата. Там, дето природните народи са се запазили в далечните гористи области, не са още открити от европееца или поне не са докоснати от неговата култура, са още по-щастливи, отколкото техните събратя, които са вкусили от плодовете на културата. Най-добър пример за упадък и измиране на природните народи представят австралийците и островитяните в Океания.

Преди всичко трябва да кажа, че в самия начин на живот у природните народи се съдържат доста елементи за упадък и слабо размножение. Природните хора са изложени често пъти на глад, на междуособици и за да могат да бъдат по-свободни в своите странствувания, избиват децата и старците. Също много пакостни за природните народи са техните лоши жилища, липсата на хигиена и низкото положение на жената. Но анкетните комисии са установили, че най-голямото нещастие им причини културата, която донасяха в тяхното отечество колонизаторите. Упадъкът и изтреблението на природните хора става обикновено по следния начин: в една презморска страна, дето живеят природни народи в най-богатите й покрайнини, дохождат добре въоръжени европейци колонисти. Туземци в повечето случаи, се опитват да запазят земята и независимостта си, но биват отчасти избити, отчасти прогонени в по-неблагоприятни покрайнини от новите преселници. Има случаи, дето туземците се покоряват на колонистите и тогава те прекарват лош живот при новите условия, те изпадат в робство, най-вече в икономическа зависимост. Новите колонисти, в по-голямата си част авантюристи, заточеници, престъпници и хора, дошли за бърза и голяма печалба: те не се грижат за доброто на природните хора, а използуват по най-безсъвестен начин слабостите им. Познато е, че природните хора обичат да се веселят и за да забравят несгодите на живота прибягват до всякакъв вид упойки. Колонистите им донасят спирт и способствуват да се развие и засили у тях пиянството. Природните народи обичат много да се кичат и ето колонистите им донасят най-евтини предмети за украса, които им продават за най-ценните предмети, които служат за износ; природните народи враждуват много помежду си и със съседните племена, но с техните примитивни оръжия не могат много да се покоряват, колонистите им продават огнестрелни оръжия, с които се взаимно унищожават. Половият живот у много природни народи не е уреден и новите колонисти, които са отивали най-вече без жени, не само са внесли по-голямо безредие в него, но и са пренесли у тях от Европа опустошителната болест сифилис. Много са още злосторствата, които човек от културна Европа е докарал на природните хора и е предизвикал техния материален и морален отпадък, тяхната гибел. Добър пример за изчезване на един народ само в продължение на един човешки живот ни представят тасманците, природните жители на остров Тасмания, разположен южно от Австралия. Английската колонизация на Тасмания почнала в 1803 година, в 1815 година числото на туземците било преценявано още на 5000 души, в 1876 година е умряла последната жена от тасманците. Смъртната борба на тоя народ е траела само 73 години, значи един човешки живот. Няма съмнения, че тасманците, които според описанията на пътешественици, имали основа да се развиват, пък и земята им е много пригодна за спокоен и охолен живот, станаха жертва на културните англичани. Също такива неща са станали и по другите острови на Полинезия, с индианците - червенокожите американци в Северна и Южна Америка, и с населението в северния Сибир.

Там, дето природните народи не измрат, би могли под действието на културата да се съвземат, но докато дойде това време, техният брой се толкоз много намалява, че е мъчно да се създадат от тях самостойни дееспособни народи. Щом намалее населението и се разреди, то се претопява в господствуващото племе. Това, което става сега по далечните страни, е ставало в минали времена и в Европа, дето също са изчезнали народи, като са изтребвани и претопявани. Стига да си спомним многобройните тракийци, които, според старите гръцки хронисти, били подир индийците най-голям народ. От него сега нищо не е остало.

По-друго е въздействието на културата върху народи, които са достигнали вече известна културна степен, но се отличават още значително от европейските културни народи. Тях можем да наречем полукултурни или слабокултурни народи. Имаме също народи със стара своеобразна култура, която се отличава от европейската, както е китайската и индийската. Всички тия култури са изложени днес на ударите на европейската култура и едни биват силно разстроени, други проникнати, а някои подчинени от нея.

Далеко бих отишъл, ако поискам да ви представя въздействието на европейската култура върху китайската, японската и индийската стара култура. Аз ще се опитам да проследя в главни черти само въздействието на западноевропейската култура върху българския народ от средата на миналия век до ден-днешен.

В широката европейска турска империя в продължение на 4 века се бе създала балканска култура, в чиято основа лежеше много староелинско, римско, византийско и се забелязваха в нея най-различни славянски, турско-ориенталски, италиански и други средноевропейски влияния. Няма съмнение, че в бита на днешните балканци са преплетени битови елементи на тракоилирийци и на други изчезнали и изселени от полуострова народи. Балканският полуостров е бил достъпен във всяко време на културни въздействия отвън, а в днешно време, при модерните усъвършенствувани средства за съобщение, това въздействие е стигнало своя връх.

3а да схванем добре как е повлияла европейската култура върху българския народ, би трябвало да се види какво е било неговото материално и духовно културно състояние в края на 18-и и в първата половина на 19-и век, когато той е бил още слабо засегнат от нея. Като разчитам, че всеки от нас въз основа на видяно, чуто и прочетено има ясна представа за материалния и духовен живот на българите от това време, който в много отношения не е се още много изменил, ще кажа, че проникналата по различни пътища у нас култура от Кримската война насам раздруса силно и нанесе голям удар първо на нашето еснафско население, на нашата домашна индустрия. И това ставаше по два пътя: като обезценяваше нашето ръчно производство с фабричното на западноевропейците и като докара друг начин на живот у населението. Докато българските платнари са изкарвали памучни платна за продан в чужбина, готовата фабрична английска прежда и американ погребаха тоя занаят. Добиването на мекото самоковско желязо, което чрез бургаската скеля се разнасяло в презморските страни, после неколкогодишно гърчене престава, мадани и самокови замряха, сега желязната ни индустрия представя само исторически интерес. Западноевропейско и американско желязо се внасят у нас на съвсем ниска цена. Пространните еснафски ханища, в чиито многобройни одаи стотини и хиляди калфи и чираци работеха абаджийски, терзийски, кожухарски, папукчийски и други стоки, що пълнеха дюкяни и се разнасяха по градове и панаири не само в широката турска империя, но и вън от нея, запустяха, същото стана с казанджийството, табаклъка и други занаяти; чуждото фабрично производство и новият начин на облекло и покъщнина избутаха настрана старото и го обезцениха. И новите политически граници на Балканския полуостров, и новото устройство на държавите в него допринесоха също много за промяната на стопанския живот, но главна причина е срещата на две култури на различна степен, от които по високата, западноевропейската, надви и сега без милост се налага. Много наши цветущи градове, в кои населението чрез домашна индустрия, занаяти и търговия беше достигнало голямо състояние, западнаха, изгубиха голяма част от своите жители. Град Копривщица заема първо място в това отношение. В турско време е имал повече от 5000 жители, сега едва 2,500. При първото официално преброяване в 1884 година той имаше 4811 жители, 1910 г. - 3193, а в 1920 г. - само 2653, приблизително такава съдба имат и други планински градчета. Тъжно става на човек, когато гледа как запада някой занаят, как дюкянът не се запълня с ново производство на продадената стока, как най-после притежателят затваря дюкяна и от хорски срам се изселва, търси държавна служба или, ако е стар, прекарва живот, пълен с лишения и несгоди. Нашите градове, с малки честити изключения прекараха и прекарват такава болезнена криза. А лекът на това? - Да скъсим колкото се може по-бързо болезнената криза, като възприемем европейската култура и се изравним колкото се може повече с културните европейски народи. Най-почетно за полукултурните, както и за природните народи, е състоянието наполовина, да се руши старото и да се гради ново. Новата култура трябва да въздигне върху развалините, които тя е докарала, нова здрава сграда. Новата култура трябва да проникне у целия народ, а не само у известни слоеве от него. Ние сме малък народ, ние не можем да смятаме, както мислят някои, да създадем своя самобитна култура; такова нещо сега не могат да сторят дори големи народи, които са имали своя вековна оригинална култура, това виждаме в Китай и Индия. И понеже ние нямаме сила да твърдим общочовешката култура, голяма ще бъде нашата заслуга, ако ние внесем нещо наше в нея.

Много е мъчно за полукултурен народ да възприеме в късо време днешната европейска култура, която е творена ден след ден, стъпка по стъпка. Ние възприемаме жадно последните нейни придобивки, без да притежаваме често пъти основата, въз която се е градяла културата. Бързо прониква новото, преди да е премахнато или видоизменено старото; поради това появиха се недоразумения, конфликти както в обществения, така също и в домашния, в семейния живот на челядта. Никога отношенията между родители и деца, свекърва и снаха у нас не са били тъй обтегнати, тъй лоши, както в наше време, когато под една и съща стреха се води борба не само поради различия на възраст и темперамент, но и поради различната културна степен. Това, което наблюдаваме вкъщи, става у целия народ. Колкото по-рано се изравни народът в културно отношение, толкоз по-рано ще настъпи хармония в неговите схващания и действия.

Да възприемем европейската култура не значи още да се поевропейчим напълно. В живота на европейците наред със здравото, възвишеното, усъвършенствуваното има и много извратено, пагубно. И в най-културните народи има много прояви, които са плод на болни умове, на пороци, на пресита, и срещу тях се борят безуспешно хиляди филантропи и родолюбци. - Жалното е, че останалите назад в културно отношение народи, когато възприемат европейската култура, са в положение на дете, което пуснато в градина с най-чудни плодове и цветя, или в салон, окичен с най-различни предмети, ще откъсне или прибере не най-полезното, най-нужното, а това, което със своята вънкашност плени най-вече окото. Полукултурният народ възприема обикновено вънкашната страна на европейската култура по-лесно, защото той не може бързо да схване нейната същина. Освен това, пагубно е за нас и самото обстоятелство, че ние, за да избегнем по-скоро болезнената криза, която е докарало сблъскването на нашето развитие с европейската култура, трябва да бързаме, трябва да догонваме напредналите в културно отношение народи. А както градинарят, който присажда клонче от облагородено овощно дърво върху дивикана, требва добре да познава овощните дървета и изкуството за присаждане, такава опитност се изисква и от носителите на европейската култура у нашия народ. А добри познавачи на нашия народ и неговия материален, социален и морален живот са малцина. Много пъти работата на културните носачи можем да оприличим с работата на присадач, който иска на върба или топола лоза да присажда.

Носителите на култура в България трябва да познават добре не само свойствата на своята земя и народ, но и същината на европейската култура и когато тя се сади у нас, трябва добре да й се подготви почвата; когато тя се гради, трябва да се постави върху здрава основа. А тъкмо в това отношение се забелязва у нас значителна липса.

Ние, българите, леко възприемаме чуждото, не държим яко за своето, и тази в много отношения лоша черта има това добро, че ни прави възприемчиви към европейската култура. Ние имаме много и доста големи градове, това ни също помага, за да се пренася и развива в тях по-лесно културата, защото градовете сами по себе са културно дело. Колкото на по-високо културно стъпало се намира един народ, толкоз повече и по-големи градове има той.

Европейската култура е създала много ценности в нейните духовни, социални и материални придобивки. Голяма грешка правеха всички ония, които, поради някои слабости в живота на европейците, подценяваха европейската култура и моралната стойност на нейните носители. В Русия се беше създала дори цяла партия, която проповядваше против гнила Европа и смяташе да създаде в своето отечество най-здрав народ, най-добро държавно устройство. А голямата война ни показа, че тъкмо западноевропейците, същинските европейци, понесоха с най-голяма сила несгодите на войната и лошите последици от нея. Русия рухна и напразно сегашните нейни ръководители мислят да създадат от нея самобитна социално добре устроена държава. Русия е полукултурна държава, у нея бушува борба между културата и полукултурата и тази борба за дълго време няма да спре, защото народът е голям, държавата много пространна; та се изисква много време, докато културата обхване всички слоеве на народа. А полукултурното състояние е, както казах, най-опасното за един народ, за една държава, когато те бъдат веднъж засегнати от културата.

В говор и писмено ние се хвалим, че сме културен народ, без да правим уговорка, че културната степен на нашия народ се значително отличава от високата културна степен на напредналите западноевропейски народи. У нас културата се мери най-вече по количеството на духовните придобивки, когато материалните културни придобивки са не по-малко важни и тяхната липса у един народ показва, че неговият духовен напредък е вънкашен, лъжлив и нетраен. Като бяхме свикнали да се смятаме за най-високо културен народ между балканските народи, защото имаме най-много училища и черкви, най-много грамотни и процентно към броя на населението най-много учители и свещеници, нашите по-наблюдателни хора изпитваха големи разочарования, когато, като войници през всесветската война, можаха да видят много села и градове в съседните страни. Те намериха там по-уредени селища, по-добре наредени къщи, по-добър породист добитък, по-добре обработена земя, изобщо казано, по-висока материална култура. Нашият селянин, па бил той и богат, в повечето села той спи на земята, често пъти свит край огнището, с цялото си облекло; той не знае що е баня, няма нужник в двора, селото е без фурна, улиците зиме и в кишаво време не могат да се изгазят от кал, а лятно време прахът, дигнат от стадата или колята, покрива като с гъст облак селото и неговата околност. Водата на кладенците, а някога и на чешмите, се замътва и става разсадник на заразителни опасни болести. В градовете, от които 1/3 са само по име градове, условията за подобрен живот не са по-добри. Несгодите и простотията в живота на селяни и граждани у нас ви е добре позната. Не може да става и сравнение между селяни и граждани в Западна Европа и нашите българи от село и град. Ако ги гледа вънкашно, особено гражданите, човек може понякога да се излъже. В нашите градове може да срещнете хора в най-разкошна премяна и с маниери на парижанин, а вкъщи същите тия хора ядат в кухнята или в спалнята (и не винаги поради жилищна криза), служат си с дървени лъжици, ядат от едно блюдо, пият от една чаша или направо от стомната, облечени са в износени и окъсани дрехи и, ако дойде случайно по това време гост, ще чака доста в добре наредения студен салон, додето се приготви господарката, за да се яви при него прилично облечена. Вкъщи гъмжи с най-разнообразни съжители, като почнете от плъхове и мишки, преминете към хлебарки, паяци, дървеници и стигнете до по-малките насекоми, които жестоко безпокоят деца и възрастни в нощните часове, предназначени за покой.

В културните западни страни градското население бързо расте за сметка на селското. Индустрията в големите градове привлича във фабриките селяни земледелци, в много държави градското население е изпреварило по брой селското. У нас градското население съставя само 20% от цялото население, и жителите в големите градове идат най-вече от малките западни градове или са бежанци от останалите под чужда власт български земи. Българските градове в по-голямата си част претърпяха голяма стопанска криза под ударите на европейската култура, тази криза щеше да се отрази много тежко и върху цялата държава, ако не бяха селата, дето живеят 80% от населението и дето културата сега почва да прониква и преобразява материалния, социалния и духовния живот на селянина. Сега иде ред да настъпи криза в живота на селата, и градовете ще спасяват държавата. Селяните под влиянието на културата захванаха да се обличат граждански, да строят по-добри къщи, да се хранят по-добре, изобщо увеличават си разходите, а не могат да увеличат съответно с това приходите си, защото не са възприели още напълно по-добрите способи за обработване на земята и отглеждане на добитък, каквото виждаме в културните страни. Това ще докара осиромашаване на много селяни и ще ги кара да търсят работа в градовете, дето захваща да се заражда индустрия.

Което важи за градовете, има сила и за селата, щом захване да се изменя животът под влиянието на култура, но това трябва да става равномерно във всичките му прояви, иначе настъпва криза в живота.

Новата култура разсипа нашата стара задруга. Новият закон за наследството разпокъса земите на малки, пръснати далеко от един до други, късове. Големите ферми на Америка ще конкурират нашето земледелско и скотовъдно производство. Америка захваща да играе голяма роля в пазара на Цариград, който е нашият най-близък и най-важен пазар. Само кооперацията може да помогне на нашето село в неговата борба за стопански подем. Сега кооперативното обработване на разпокъсаните малки земи, кооперативното събиране на плода от усиленият труд и кооперативната му продажба ни сочи изгледи за успешна конкуренция с американската ферма, с пространните американски пасища и машинни сечива в стопанството.

Една ластовица пролет не докарва - няколко българи издигнали се в културно отношение наравно с европейците, а такива ги имаме във всички отрасли на нашия материален и културен живот - не съставят културен народ. Те по-лесно могат да се понижат, да се приравнят към останалата назад в културно отношение маса, отколкото да я поведат към напредък. За културното повдигане на българския народ се изисква усилената и съзнателна работа на много хора.

И в първото, и във второто българско царство е имало българи, които са достигнали в културно отношение висококултурните византийци; те са създали и литература по подражание на византийците, имало е и аристокрация, която се стремила да живее като византийската, но народът, масата остала на ниска степен на развитие и се създала двойственост в интереси и разбирания у народа, която разслабила самата държава и я докарала до политическо и духовно робство.

И днес се повтаря отчасти същото. Голяма е разликата в културната степен на масата и нейните по-просветени издънки. Трябва добре да се схване това различие и да се корени, да се изравнява, като се използува въздействието на културното влияние отвън. Ние нямаме възможност да се противопоставим на културното влияние отвън, което мощно навлиза по най-различни пътища у нас; ние трябва само да го канализираме, да му направим изравнени пътища, за да можем по-безболезнено и по-бързо да прекараме кризата, която то неминуемо докарва като руши, за да се гради наново. На учителите се пада голям дял в тая работа. Учителят, особено от селото, е призован да сади у нас не само духовна култура, но и материална, на която аз отдавам голямо значение. - Едната без другата е ненормално развитие - тя е осакатена култура. Материалната и духовната култура си въздействат една върху друга. Материалната създава духовната, а духовната увеличава материалната.

БЕЛЕЖКИ

1. Тази статия запазва напълно своя характер на сказка. Тя само засяга въпроса и буди интерес към него. [обратно]

© Атанас Иширков
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.12.2006
Модерната география на културата. Родно и чуждо. Съст. Албена Вачева. Варна: LiterNet, 2006.

Други публикации:
Училищен преглед, год. ХХV, 1926, № 1-2, с. 139-149.