ЗАХАРИНКА ЗАХАРИЕВА И МЕДИЙНИТЕ ИЗЯВИ

Антоанета Добрева

web

Ало, Марийке, ти ли си?... Аз съм, аз съм - Захаринка, Зинчето съм... Марийче, гледах те по телевизора, та викам да ти звънна. Искам да кажа, че ти следим и медийните изяви. То беше отдавна и все се каня, ама нали знаеш как е - ха днес, ха утре, и то времето минало... Та ти се обаждам чак сега да те питам една работа.

Добре де, написала си там едно нещо - написала си. Нищо, станалото станало, ти не се притеснявай, на всеки може да се случи да изтърси, пък може и да напише глупост... Едни пък взели, че я публикували във вестника. Нищо. Публикували - публикували. То си е техна работа... Поканили те на интервю. Нищо. Поканили те - поканили. Детсъвика няма лошо.

Ами на теб що ти трябваше да ходиш на т’ва интервю и да се излагаш по телевизора, мари Марийке?... Ей тая работа исках да те питам...

Какво казваш?... Е, какво като ти се обадили? Голяма работа. Ти що не каза "не мога, не знам", ей така, да откажеш благовидно, както има една дума... Ама и ти като мене се зарадва, като ти звъннаха, нали? Щото и мен ме каниха в едно предаване. Хем на два пъти - веднъж като известна поетеса, после пък в качеството ми на лидер, детсъвика, понеже съм ръководител на културата в нашия вход. Обаче аз не отидох. Иначе ако бях отишла, и аз щях да се изложа. Е, не чак колкото тебе, ама все пак...

Виж сега, Миче, то аз добре, че веднага изтичах при Верчето да й се похваля, да споделя, детсъвика, щото нали сме приятелки. Отивам и й викам, така и така, Верче, нали съм известна, обадиха се от телевизията, канят ме да участвам в едно предаване, разговор щяло да има, интервю един вид. За култура да си говорим, да им кажа това-онова... Пък тя почна да се смее... И що се смееш, ма Верче? Какво смешно има? Уважават ме хората, канят ме. Щото нали съм известна... Пък тя ми вика така: "Зинчееее, Зинче, ако искаш иди, ама по-добре недей, защото да знаеш, че като ти блеснат ония камери, ще си забравиш и малкото мисли, дето ги имаш..." Иска да каже, че съм глупава. Обаче аз не й се сърдя, понеже сме приятелки, а и Верчето от изкуство много разбира. И още каза, че съществувало голям риск да се дърдорят само глупости. Голям риск имало... Това като го чух, и да ти кажа, Марийче, разколебах се... Понеже не съм много по рисковете... И им се обадих, рекох им, извинявам се, ама така и така, заета съм и няма да мога да участвам. Разбраха ме хората... Обаче като те гледах тебе, Марийче, много беше права Верчето. Добре, че я послушах. Иначе и аз щях да стана за резил. Е, аз чак до зарзавата нямаше да стигна да приказвам, ама знае ли човек. Леле божке, ами ти както ги почна тез анализи - къде тръгна от паметниците, мина през черешите и царевицата, после за демографския срив ли беше, взрив ли беше, хич не се разбра, ама да ти кажа, Миче, то така е, като е пуснат на воля човек да си бърбори каквото се сети... Ох, леле, пък по едно време чак и песни и танци намеси, че и за филхармониите се изказа, накрая добре, че те прекъснаха насред приказките за космоса...

Ало, Марийче, какво заглъхна?... Ти да не се разстрои?... А, недей, недей, няма да се притесняваш, на всеки може да се случи. Ама за друг път да знаеш - като ти се обадят, по-хубаво кажи, че си заета, може да кажеш, че имаш пъпка на носа или направо им кажи, че си заминаваш на село... Пък ти журналистите не ги мисли - те без събеседници няма да останат. Такива косета-босета като нас ги има ехеее колко много. А и нали ги знаеш едни дежурни има, дето прелитат от студио в студио, същи мухи-визитарки, и всичко знаят и по всички въпроси се изказват... Така че - за друг път да внимаваш. Виж сега, то и друго има за внимаване. Щото ти я гледаш една такава кротка и сладурка водещата, направо балама ти изглежда, ама може да ти задава един въпрос 5 минути и за теб да остане време само да се окашляш и да мъцнеш едва едно "Добър ден", понеже то предаването свършило. И както си казала "Добър ден", на другия ден може да видиш заглавие "Марийка се съмнява добър ли е денят ни?" То и т’ва го има... Ей таквиз неща. Абе, мене ако питаш, не са за всеки медийните изяви. Права е Верчето... Ама ти няма да се притесняваш. Станалото - станало. Само ти гледай да си здрава...

А, Марийче, чакай, че без малко да забравя. Още като те гледах по телевизора и си мислех да те питам, и ей на сега как се улисах... Виж, ма Марийче, тая дреха, дето я беше облякла тогава, откъде я взе?... Еййй, изтекоха ми очите, да знаеш. Хем точки, хем пайети! Цял ден ми се ви свят после, ама много хубава дреха. И си мисля една работа. Ние сега в нашия вход на Есенния фестивал за култура ще имаме и карнавал. Да знаеш, Миче, с тая дреха ще си направо кралицата на карнавала... Титлата в кърпа ти е вързана. Съвсем официално те каня да участваш, понеже нали съм ръководител на културата в нашия вход, пък съм и главен организатор, та заповядай, ама да не забравиш, ей...

Ха така, засмей се, Марийче, да не те мисля и тебе... Хайде сега да затварям, че теб не знам, ама мен работа ме чака, пък пак ще се чуем...

© Антоанета Добрева
=============================
© Електронно списание LiterNet, 11.08.2014, № 8 (177)