Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ЗА ЗЛАТНИТЕ РИБКИ И ХОРАТА

Антоанета Добрева

web

На Юлия Ценова

Добре дошла, сестрице. Ела, ела, тесничко е тук в тоя аквариум, но ще се сместим. А и няма да е за дълго. Мен сигурно всеки момент ще ме вземат. Май ти е за първи път... Теб кой те хвана?... Не ти се говори, а? Знам, знам, и аз бях така... Мен ме хвана онзи дебелият, с мустаците и бялата шапка, дето все клечи сам на завоя, може да го знаеш. Колко пъти съм го виждала и все го избягвах, но тоя път... Ех, голям мръсник излезе... Като ме хвана, колко го молих да ме пусне - не и не! Лъгала съм го била веднъж, сега нямало да ме изтърве така. Аз не си спомням. То един ли са, двама ли са... Знаеш как става - кажеш им, че ще им изпълниш три желания и те те пускат обратно... Но аз съм си виновна. Как се оставих така да ме хване, не знам. Уж не бях гладна. И уж все внимавам, но тоя път се полакомих - вкусно ми се видя. На ми сега. Пада ми се... От лакомия. От лакомия идват всички беди, сестро... Да знаех, че така ще стане...

Онзи човек много хитър излезе. Сложи ме в един буркан и ме занесе у тях. Помня го. Обеща ми, че ако му изпълня само едно желание, щял да ме върне обратно... Не му трябвали три желания, само едно имал и докато не му го изпълня, нямало да ме пусне. Искал да спечели от тотото. Това е. Цял живот бил работил и пускал фишове, сега бил неговият ред... Казах му - човече, каквото има да става, ще става. Ако ти е писано да спечелиш - ще спечелиш. И не ти трябва златна рибка. Не и не! Щял да ме държи в буркана до другата неделя. Ако не ударел печалбата от тотото, жива щял да ме опържи. Така каза. И ми се хили...

Казах си - край. Аз откъде да знам какво ще стане. Ами ако не спечели? Този ще си ме опържи като нищо. Как не умрях нея седмица, не знам. Такъв ужас не можеш да си представиш, сестро. Нищо не знаеш ти... Не стига, че в един малък буркан едва дишах, ами на всичкото отгоре ме сложи до печката тоя мръсник. И всеки ден все нещо пържи. Нарочно! А олиото цвърчи. Ужас, ужас... И така, цяла седмица... Сега само като видя тиган, лошо ми става.

Така и не разбрах какво се случи, обаче един ден дойде, трябва да е било неделя и изведнъж започна да ме целува... Първо през буркана, после ме извади и с ония ми ти мустаци като ме замляска... И ме стиска, стиска и скача. А той наистина да вземе да спечели от тотото. Наистина! Зарадвах се и аз и му казах - хайде сега да ме пуснеш на свобода, нали ми обеща? А той ми се хили, уф, колко гадно...

И знаеш ли какво направил? Продал ме. Продал ме, мръсникът... Представяш ли си? Не му стигна печалбата, ами и за мен пари да вземе...

Човекът, който ме купи, ме извади от буркана и ме сложи в тоя аквариум. Оттогава така ме разнасят с него, вече колко време стана и аз не знам. Отесня ми, надебелях, едва се обръщам вече. Сестрице, да знаеш, ще ти дават много храна, но ти не яж много...

Каза ли нещо? Започнах вече и да не чувам... Разнасят ме така с аквариума, не ги помня всичките, но онзи човек го помня. Добър човек беше, нито ме плашеше с тиган, нито нищо. Стоеше си тихо и тъгуваше. Да знаеш, сестрице, всичките искат пари. А на този желанието му беше да се върнела жена му с детето. И после щял да ме пусне в реката. Помислих си, ха дано се върне тази жена, да поживея и аз на свобода. Доста стоях при него. Добър беше, хранеше ме и си страдаше кротко. По едно време и аз започнах да се тревожа - помислих си, ей, тая жена няма да се върне. Дожаля ми за човека... Пък и не знам какво ще ме прави после. А и той взе да ме гледа такова едно втренчено. Да ти кажа, миличка, те си мислят, че като съм златна, съм и вълшебна. Някой им го казал това и те вярват ли, вярват... А аз си мисля, че каквото има да става, ще стане. Всъщност и аз не знам... Той и онзи човек май се замисли по едно време. Даже доведе някакъв специалист да ме видел - някакъв специалист по рибите. И човекът му каза, че съм си най-обикновена рибка, само люспите ми са такива златисти, различни от на другите риби. Дължало се на нещо, дето ние сме го имали, пък те го нямали, забравих го какво беше. Не му казах, че целият ни род е такъв, всичките сме такива. Казваха ни Златните. Стори ми се, че и ти си от нашите, но май не си...

Нищо не му казах, за да не го обърквам. Беше толкова сигурен, че съм си най-обикновена рибка. Обаче когато се върна жената с детето, той, специалистът по рибите, пръв дойде да ме вземе у тях. И той пари искаше. После и той ме продаде. Всички ме продават. И все по-скъпо. Не им стига другото, ами и от мен да печелят. Само една жена ме подари, запомнила съм я. Детенцето й беше болничко. Оздравя. Случи се чудо. Не знам как стана... Тогава ме подари на приятелката си. Никой друг повече. И тя ми обеща, че само да се изпълни желанието й, и ще ме пусне на свобода, но не ме пусна, а ме продаде...

Все ме продават и все с тоя аквариум ме разнасят. Само веднъж попаднах у някакви хора, там ме преместиха в огромен аквариум, то беше разкош, то беше простор, не бях сама, имаше и други риби, имаше корали, водорасли, ех, хубаво време беше.

Доста поседях там. Не му беше чиста работата на онзи човек, така си мисля. Не знам и какво искаше. Не всички ми казваха желанията си, някои си мълчаха. Този беше такъв. Един ден дойдоха, извадиха ме от големия аквариум и ме сложиха пак тук. Не знам какво беше станало, но пак ме продадоха...

Странни същества са това хората. Дойдат, почукват, почукват по стъклото, изсипят ми храна и тъкмо да им кажа нещо, и те си заминат.

Добре, че дойде, сестрице, та да си поговоря. Иначе все сама, все сама... А ти защо не говориш?...

Като те гледам каква си мъничка, тъничка, златиста... И аз бях такава красавица. Сега вече и люспите ми помътняха, започнаха да падат, и хрилете ми нещо и те... Трудно дишам и все по-трудно ми е да плувам. То и къде ли ще плувам... И вече все по-трудно ме продават. Остарях, надебелях и вече не съм такава златна. Тази жена, която те донесе, вече няколко пъти води хора да ме гледат, но не й вярват, че съм Златната рибка. Един го чух да казва, че за една таранка толкова пари не дава...

Колко й казвах да ме премести на светло и да ме сложи в друг аквариум. Не мога да дишам тук, а и от тъмното люспите ми почерняват... Не и не. Не знам дали ме разбира, като й говоря. Някои разбираха, други не. Ето я, пак идва.

Сега сигурно теб ще продаде. А мен пък може да ме пусне? То за кога ли, но тя ми обеща... Дали? Сънувах лош сън... Мисля си, каквато съм дебела, дали няма да ме изядат накрая... Не ми се вярва, ама тоя сън... Гледам ги... гости ли ще имат, какво ли?...

Е, хайде, миличка, тя идва да ме вземе. Знаех си аз. Ох, ох, какво държи в ръката си? Ох... Ох! Оххх...

 

* * *

Риба "Термидор" с африкански сос*

Рибата се почиства, нарязва се на парчета и се пържи във вряла мазнина до полуготовност.

За соса:

50 г сухи люти чушки

5 склидки чесън

1 ч.л. кориандър

1 ч.л. кимион

1 ч.л. черен пипер

1/2 ч.л. канела

1/2 ч.л. сол (на вкус)

2 ч.л. люта горчица

2 с.л. зехтин

1 лъжичка сух естрагон

4 лъжици бяло пенливо вино

1 чаша бяло сухо вино

4 лъжици масло

1 лъжица брашно

250 гр мляко

1.5 чаша течна сметана

Начин на приготвяне:

Почистете и накиснете чушките във вода за около 30 мин. Изцедете ги, махнете семките и дръжките и нарежете на ситно. Сложете ги в кухненски комбайн заедно с чесъна, зехтина, водата и всички останали продукти и ги направете на гладко пюре. Прехвърлете в купа и смесете със солта. Разбъркайте много добре. Кипнете получената смес, залейте рибата и запечете в сгорещена фурна за 10-12 минути.

 

* * *

- Какво ядохме?

- Риба.

- И защо беше такава жълта?

- От соса. Каза ти жената. Специален сос било..

- Не беше от соса. Костите й бяха жълти. И защо я ядохме тая риба? Със специалния сос?

- Почерпиха ни. Затова.

- Какво има да ни черпят. Нали им плати?

- Симпатични сме им. Затова.

- ...ъхъ. Сигурно. И как няма да сме им симпатични. Особено ти. И за колко я купи тая таранка?

- Не е таранка, а е златна рибка, която изпълнява желания.

- ...Тъй-тъй... Повечко са ти дошли приказките, дето си ги чела.

- Глупак... Защо спираш сега? Ох, извинявай. Понякога не знам какво говоря. Хайде да вървим. Защо спираш?

- Развърза ми се връзката на обувката.

- Пази аквариума! Там е златната рибка!... Внимавай за аквариума и не ме гледай такъв. Какво ме гледаш? Внимавай!

 

 


* (Бележка на автора) Не опитвайте тази рецепта! [обратно]

 

 

© Антоанета Добрева
=============================
© Електронно списание LiterNet, 14.01.2017, № 1 (206)