§. УСЛОВНО НЕРЕАЛНО

web

Какво ли щеше да бъде, ако не беше си тръгнала?...
Ако не беше заета и не гледаше в друга посока, ако не бързаше
или пък таксито не беше пристигнало или поне телефонът да беше звъннал... да беше изчакала...
Какво ли щеше да стане, ако беше останала?...

Щеше да видиш как влиза измокрен,
остарял от дъжда, побелял, попрегърбен и мъничко смешен...
Щеше да го познаеш... въпреки бръчките,
въпреки очилцата за четене, кацнали на върха на носа му...
Щеше да видиш, че пак си е същият,
пак така смешно кръстосва краката си,
пак така непохватно поръчва кафето,
пак е загубил ключа си и пак е забравил за някаква среща,
все така е разсеян и все е загледан някъде в себе си...
Ако не беше си тръгнала,
щеше да видиш как прокарва ръка по косите си
и отново да искаш да си оня вечно свличащ се кичур,
да му пречиш и напук да се галиш в ръцете му...
Щеше да искаш да бъдеш горещата чаша, която прегръща,
щеше да видиш, че пали цигара по същия начин
и както преди я забравя и все така е отсъстващ.
Пак си е същият... все така е несръчен, все е отнесен,
все така не се вписва в пространството...
Същите дразнещи навици - неподходящо облечен,
а не му пука от нищо - старите дънки, развлечен пуловер, зарязал е някъде шала си,
немузикален е, а барабани неритмично с ръце върху масата..
Ако беше останала,
щеше да видиш, че още носи халката на пръста си
и е същата, само изглежда някак огромна
като опора или представа, а може би връзка с началото -
присъствие, образ и спомен, обреченост в миналото,
или просто е знак за нещо наистина липсващо...
Ако беше видяла,
щеше да искаш да заровиш отново носа си в пуловера
и уж да те няма, а да бъдеш съвсем осезаема
прашинка в окото му - дразнеща, тържествуваща...
да плуваш в сълза и да целуваш очите му...
Щеше да искаш да си и прозрачно докосване,
и лъжата в съня, пак да си дишане и събуждане,
да си вкус на кафе и дим от цигара,
щеше да искаш да си невидима паяжина,
да плетеш неусетно илюзии...
Щеше да бъдеш отново една невъзможна красива измислица...
Нереално условие - ако беше се върнала...
Или ако изобщо не беше си тръгвала?

© Антоанета Добрева
=============================
© Електронно списание LiterNet, 24.12.2005, № 12 (73)