ТРЕТО ДЕЙСТВИЕ, СЕДМА КАРТИНА

web

Не бързам.
Важно е, не бързам.
Важно е, важно е...

Не бързам.
Започнах от ключовете.
Изхвърлих ги.
(всичките)
Оставих отключено.
После изхвърлих телефона,
после и стъклената маса
(най-после!),

после изхвърлих и микровълновата
и пердетата,
и миксера за майонеза,
и прозорците,

и снимките.
Тук съм с татко
(татко ми е купил захарен памук -
най-много обичах розовия).
Тук съм с мама
(ям лукче, бузата ми щръкнала и нямам предни зъби).
Тук съм булка - цялата в екрю,
шапка с воал и вносни обувки -
(колко шик!).
Няма ме.
Не бързам...

Изхвърлих и глупавата ваза с китайците
и папура,
и нахиления слънчоглед.

И кучето.
сега си чака и кутиите с храната -
обича пилешко с дроб
(о!, да не забравя! -
купичката, витамините и ножицата за подстригване).

Не бързам...
И стаята за гости изхвърлих
(и гостите!)
и мокрото помещение
(и сухото!)
и чекмеджетата

и картичките -
"Нека Новата година ти донесе..."
(Благодаря, донесе ми!)
"Поздрави от слънчевото Черноморие!" -
(няма подпис,
от цялото Черноморие ще да е...)
и писмата
(колко много! -
какво толкова сме си писали?)
о! -
ето и
"Честит рожден ден! Бъди все така..."
(Все така съм, благодаря!)
Обаче вече нямам рожден ден.
Изхвърлих го.
(беше в събота, през септември, в осемнайсет и трийсет).

И съботите изхвърлих,
и неделите,
и понеделниците...
И септември,
и часовника.

Изхвърлих и времето.
(обичам миризмата на дъжд,
мечта за дъжд, дъх).
Дъжд, важно е.

Не бързам.
И лятото,
и терасата изхвърлих,
и цветята,
и зимата...
(зимата!)

и тетрадките!
(думи, думи, думи, думи!) -
Не бързам...
Важно е, важно е...

И подаръците -
кристалната солница
(кой идиот ми е подарил кристална солница!),
изхвърлих и сладкото, и горчивото,
и картината с рибите
(шедьовър? - не ми пука!)

И коридора изхвърлих,
и глобуса,
и улиците,
и щипките за пране,
(и прането),
и огледалото,

и гривните,
и терасата,
и цветята,
(да, да!, цветята по-рано, дано не измръзнат),
и дъжда,
и годините,
(и времето, и времето!),
и квартала,
и тротоарите,
и града...

Всичко изхвърлих.
Не бързам.

Край няма...

© Антоанета Добрева
=============================
© Електронно списание LiterNet, 24.12.2005, № 12 (73)