СЛУЧАЯТ "ПИШЕВ"

Антоанета Добрева

web

Този път ще е различно - каза си писателят Пишев, докато се настаняваше удобно пред компютъра. Този разказ ще е различен, ще е богат, ще се развива, ще се разлиства, малко по малко, ще бъде като бавно дишане и няма да бърза... Ще създаде богати образи, ще бъдат с полутонове и светлосенки, малко тъга, малко страст, ще има хумор, о, да, хумор, напоследък го забравя, но сега - разбира се, че и хумор... Ще бъде различен разказ, разказ, който ще се помни, ще е изключителен разказ, не като другите. Писателят Пишев знаеше добре какво значи литература, знаеше всичко. И умееше, ах, как умееше да пише, дори някога беше писал истински стихотворения и истински разкази. Но сега... кога? Как да успее? Писателят Пишев пишеше и пишеше - стихотворения, поеми, есета, а сега разкази, разкази, разкази и разпращаше навсякъде, където може да се изпрати. Нямаше вестник, списание или каквото и да е издание без разказ от писателя Пишев. За празник, за делник, с повод и без повод, писателят Пишев пишеше, пишеше, пишеше...

Дали защото му свикнаха или защото нямаха какво друго да правят, или по-скоро понеже друго не се публикуваше и нямаха друго за четене, някои го обявиха за Майстора, а други го наричаха Производителя. Всъщност и едните, и другите бяха прави. Писателят Пишев беше майстор в производството. Някои твърдяха, че разказите му са плоски, сюжетът никакъв, образите тъпи, a текстът - пълен с клишета, други смънкваха, че за нищо не го бива, а трети направо обявиха, че е некадърен. Писателят Пишев не знаеше това, понеже нямаше време - той пишеше и пишеше.

Но този път ще е различно - реши писателят Пишев. Този път ще напише разказ, за който дълго ще се говори, ще влезе в учебниците, ще го анализират, рецитират и драматизират. И, той ли не знае как се постига успех? Той ли не знае? Разбира се, че най-важно е първото изречение. Началото! То ще закове вниманието, ще е необичайно, ще е толкова смайващо и ново, ще бъде плътно, обобщаващо и насочващо, ще носи настроение, предусещане, ще интригува, ще прикове мисълта на читателя, а нататък той, читателят, ще бъде задъхан възел от очакване... Точно така.

Началото, началото е важно. Ще бъде нещо изключително, ново, нечувано, замайващо, смайващо. Никакви клишета повече. Ще бъде изречение за пример - ново, съвършено ново, непознато, въздействащо и ярко, изречение емблема!...

И писателят Пишев написа: На Коледа стават чудеса...

© Антоанета Добрева
=============================
© Електронно списание LiterNet, 30.01.2013, № 1 (158)