Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

СИВО, ЖЪЛТО, ЛИЛАВО, РАЗЛИЧНО

Антоанета Добрева

web

Видя първо раменете й. Първо това. Целите в синьо, кафяво, червено, жълто... Толкова много цветове.

После разбра, че е шал, сигурно е съвсем тънък копринен шал, мокър и залепнал.

Вали и всички бързат, сгушени в чадърите, а тя върви бавно и се поклаща, като че се плъзга. Или танцува?

Стори му се смешно някой да танцува по улицата.

Да, по тротоара отсреща една жена танцува.

 

Едно-о-о, две, едно-о-о, две.

 

Изправена, елегантна, не носи чадър, а се движи в някакъв свой танц.

Носи нещо в едната си ръка, не се вижда, може би тежка чанта. Профилът й е замазан от мръсния прозорец. Сигурно знае, че е красива.

 

Едно-о-о, две, едно-о-о, две.

 

Гледа я през прозореца на кафенето. Тясно и дълго кафене, бивш коридор. Вътре е задушно, някой пести от климатика, мирише на влажни цигари. Стените са в огледала, уж зрителна илюзия за простор... Намек за уют. По масите се мъдрят мазни черни пепелници, има вазички с изкуствени цветя, толкова мръсни, колкото и погледа на бармана.

И дебела уморена муха залепнала на стъклото.

 

Едно-о-о, две, едно-о-о, две.

 

Красива е. Гледа я хипнотизиран. Цялата е мокра, косата й е на фитили, а не забелязва дъжда. Толкова е хубава... Отдалечава се, сякаш плува по противната улица с мръсните витрини и шляпащите плочки на тротоара.

Работник от строежа наблизо плисва кофа с нещо бяло в канала на улицата. Скарата остава за малко с бяло райе, после дъждът отмива бялото..

Допива си кафето и пали цигара... Трябва да тръгва.

 

Едно-о-о, две...

 

Представи си я как излиза от душа, по скулите й се стичат капчици от мокри кичурчета. Усети миризмата й. Мокра е, мирише на хубаво, мирише на чисто, мирише на чакане. Бърше косата си с кърпа, първо отзад на врата, а очите й са притворени, изпънала е шия..., като заслушана...

И танцува... Едно-о-о, две, едно-о-о, две.

Топла. Олюлява се. Мокра коса, мокро лице, мокро тяло. Красива е...

 

Трябва да тръгва.

Оглежда се за сервитьорката, а отсреща огледалата му се подиграват. Мрази огледалата.

Несъзнателно си оправя ризата. Не се харесва, никога не се е харесвал. И жените не го харесваха... И няма за какво да го харесват... Нисък, смачкан, с къс врат и коремче над колана, ръкавите му вечно увиснали... Пак се е изпотил...

Сервитьорката, кисело момиче с глупав вид и сочна пъпка на бузата, разсеяно му взема парите.

Едно кафе. Толкова.

 

Допушва цигарата и става. Пак това oгледало...

Трябва да отслабне...

 

Представи си я... Едно-о-о, две, едно-о-о, две.

 

Мокра, топла, прегръща я, леко отмества косата й... А тя се поклаща... Онзи танц. Ръцете й са тихи, още влажни, докосва го по бузата и дръпва бързо ръката си, небръснат е и брадата му я опари. После леко плъзга пръсти по яката на ризата му, после под яката. Пръстите й са тънки, хладни, изящни. Усети ги. Видя и малките й розови нокти.

Видя и как проблясна камъка на пръстена й. Лилаво, бяло, розово, студено синьо, златно.

Видя я. А тя продължи да танцува... Едно-о-о, две, едно-о-о, две...

Яката на ризата му стяга. Разкопча я, не се погледна в огледалата и излезе.

 

Oтвън група мокри цигани се карат за нещо си.

Отвори чадъра и мина през шума и проблема им.

Огледа се по улицата. Разбира се, че я няма.

Едно такси мина покрай него и злобно го изпръска с кал.

Стори му се, че видя нещо червено, жълто, сиво, зелено...Тя беше...

Знае, че е тя, представи си я. Как танцува. Красива.

 

Едно-о-о, две, едно-о-о, две...

 

............

 

Тапицерията на колата мирише на препарат, цигари, стар парфюм и влажна кожа.

Седнала е на задната седалка.

Очите на шофьора са в огледалото за обратно виждане. Само очите.

Гледа я.

Гледа я както се гледа пазарска чанта. Наблюдава дали няма да се обърне и да разсипе продуктите или колко ще намокри тапицерията.

Косата й е мокра, цялата е мокра. Шалът е залепнал и раменете й тежат от всичките цветове на дъгата...

Чистачките на предното стъкло радостно махат на дъжда... Тази на задното стъкло подсеща за себе си по-рядко - кви-и-ик... интервал... кви-и-ик...

Пътуват дълго и в мълчание.

Вижда само гърба на шофьора, част от профила и края на челюст с наболи капиляри... Дебел обрасъл врат, оплешивяваща глава. Небръснат, себорея, мръсен, с месесто глупаво ухо.

Отдавна не беше гледала толкова дълго по-неприятен мъж. Стана й смешно и отмести поглед.

 

Рязък завой, политна и се хвана за облегалката. Пръстенът й проблясна - студеносиньо, лилаво, жълто...

Нещо я убоде, нещо опари ръката й. Стана й топло...

 

Пристигнаха.

Плати му.

Така и не видя лицето му. Оня взе парите без да се обърне. Очите му си стояха отсреща в огледалото с все същия тъп поглед.

 

Не изчака ресто.

Отвори вратата, видя че онзи е спрял в огромна локва.

Не каза нищо, извади първо патерицата, после бавно излезе от колата.

Изправи се в дъжда и си тръгна.

 

Едно-о-о, две. Едно-о-о, две.

 

 

© Антоанета Добрева
=============================
© Електронно списание LiterNet, 08.09.2007, № 9 (94)