СИНГАПУР

Антоанета Добрева

web

... Виж, братче, да ти кажа... нещо напоследък не сънувам както трябва.

Не, не... спя си хубаво, ама със сънуването имам проблеми.

Някак несвързано... едно разсеяно сънувам такова, на пресекулки. Нещо не е наред, ти казвам.

Като знам преди как сънувах, това сега е никаква работа. Преди като го почнех един сън, то си беше цял филм. И то цветно. Какви ли не работи ставаха.

Дай една цигара, че съм ги забравил моите... Мерси.

... Та ти казвам... веднъж сънувах цяла нощ, че се разхождам в един град. Ама голям град, братче - нещо като Ню Йорк или подобно такова - едни небостъргачи, едни красоти, едни витрини, едни кръстовища... И много негри имаше, да знаеш. Там се запознах с оная мацка...

Не бе, бяла беше... как така негърка!...

Не че съм бил в Ню Йорк, ама това, дето съм го гледал по филмите, де... Пък може да не е било точно Ню Йорк, може нещо друго да е било, то и аз не знам...

Ама така като си помисля, Ню Йорк си беше, да знаеш.

... Обаче ти казвам, страшен сън беше тоя - мно-о-о-го дълго си го сънувах. С продължение...

Щото аз така си ги сънувах преди - като си го харесам и като го почна, та една, та две, та три нощи, някой път и с месеци ги карам... Като сериен филм.

Събудя се сутринта, запомня си докъде съм стигнал и вечерта си го продължавам...

Е, има някои, дето не ги харесвам и тях ги спирам. Не си ги продължавам.

Не ги искам, ама и те нахални, ей! - връщат се и т'ва е.

... Помня го един такъв сън, мно'о гаден беше - по едни камъняци бягах и нек'ви гущери ли бяха, змии ли - гадости нек'ви ме гонят... И аз, братче, бегам като луд и все на едно място седя, а ония по мене - кат' се заувиват, засъскат, хапят... мамата си трака...

Ей, да знаеш, мно'о гадно си беше... Едва се отървах - събудих се. На другата вечер - тъ-ъкмо заспивам - и пак ония гущери, мамицата им... Скачам аз веднага и никакво спане! Щото ха съм заспал, ха пак са надошли, гадовете...

Ама им намерих цаката!... Казвам ти - една седмица не съм мигнал - да ги видя аз де ше ме хапят, кат' ме няма там в съня. Кой ги знае сега кого мъчат...

Виж, братче... от мен да знаеш - ако ти дойдат гущерите, скачаш веднага! Събуждаш се, ти казвам, иначе няма отърване... Мно'о гадно...

... Та ти разправях за оня сън... дето в Ню Йорк. Много си го сънувах него, ама го свърших... Обаче голяма работа е това Ню Йорк, да знаеш.

Запознах се там с една мадама... и тя като мен така си сънува, страшна беше. На третата вечер си се пренесох у тях. Ама то каква къща, да не ти разправям - да се загубиш. Ей за такава къща все съм си мечтал...

И на двора - коне! Истински! Такива коне не си виждал, бе пич... Щеше ми се да пояздя като на филмите, ама не дават - буйни коне, ти казвам. По цяла нощ обикалят из двора, трополят, цвилят...

... Е, да де, може да не е било Ню Йорк, аз нали ти казах, може и другаде да е било...

... А каква спалня имаше - бяла! Всичкото бяло... и камината, и тя бяла!... И секс, секс... като почнем, та цяла нощ, братче, знаеш как е - като на кино, така съм гледал аз по филмите... И на другата нощ - пак... Също като на филм!

Тя обаче много се лепна за мен, по едно време взе нещо много да пита къде съм бил, к'ъв съм, що съм...

И аз си викам: "Бегай, пич, спасявай се! Тая ще си те върже кат' нищо за цял живот... И цял живот само тя да ти виси по сънищата..."

... Викам си - край! Тая няма да я сънувам вече! Щом ще ми мрънка - аре! - без мен...

Така и направих. Три-четири дни - никакво спане! Буден кат' сокол, братче!...

... По едно време не издържах, заспал съм. И тя веднага - хоп! - при мен в леглото... И като почна... то бяха сълзи, целувки... айдееее - склоних, пич... Няма как...

... Обаче знаеш ли к'во? Сега съм в Сингапур. Оня Ню Йорк - край! - него не го сънувам вече.

... Сега съм и с ново гадже... Ааа, в един друг сън се намерихме с нея (лелее, такова момиче не си виждал, човече, паднах си много, да знаеш)... и сме в Сингапур!

Само оная, предишната, не ме пуска, бе. Заспя си аз и тя - веднага... Събуждам се, след малко пак заспя. Разбираш ли? Чакам си онова гадже, новото, разбрали сме се с него - и то така си сънува, а старата току дойде... и аз пак скоча - не я искам вече и т'ва е!...

Ей, разби ми се съня, ти казвам, ей!...

... Да, да, така правим, уговаряме си се с момичето...

... Ще тръгвам, че тая нощ на казино ще ме води, така каза снощи. Щото й викам - стига вече с тия паметници и с тия музеи... Веднъж и до една пирамида ходихме...

Пък там какви казина има - не ти е работа...

... Да бе, в Сингапур, нали ти казах...

... Айде аз да тръгвам, че закъснях...

2.

... Той ще ми каже на мен, че няма пирамиди в Сингапур... Как така да няма? Има, разбира се... Нали ги видях! А и това е Сингапур, ей! Да не е някаква си Овча купел?... И пирамиди има, и море, и пясъци, и коне, и банки, и казина, и дворци, и плажове, и коне има!... Всичко има в Сингапур! Каквото поискаш, такова има! Всич-ко!!!

... Той ще ми каже на мен, че няма пирамиди ...

... То и Киро комшията - и той... Луд съм бил. Той като си бие кучетата, аз казвам ли му нещо? Не му казвам!... Да си пие бирата и със Сингапур да не се занимава!

... Ще ми кажат те, че нямало пирамиди в Сингапур!

... Питам го аз Киро - Киро, бе... ти какво сънуваш? А той - "Сънувах, вика, че бяхме с жената на село"... И уж била жена му, ама не била тя. Ами била баба му, щото от козата мляко му доила и както е топло, така попара му направила. Като едно време, когато бил дете... И Киро ял, ял, та се пръснал... И много хубаво му било... Насън, де...

Друг път шефа си сънувал - дето му къса нервите и все го плаши с уволнение... Кирови работи...

... Викам му... - Бе Киро, бе.. зàрежи тоя шеф и т'ва село, и тая попара! Ела да видиш какво е това Сингапур. Барове, красота, светлини, пък и свят да видиш... Толкоз като искаш и попара с козе мляко можеш да си ядеш....Ама в Сингапур! Ако искаш и селото ще си го пренесеш там, бре. И баба си, ако искаш вземи... Сън е това. Всичко можеш да си занесеш там.

... Аз така например в Ню Йорк знайш к'ва мусака ядох. Онова, старото гадже ми я сготви - в бялата кухня. Ама като се развъртя-я..., като замириса, като пражна оная ми ти кайма, ама така... с много лук, аз така обичам..., че като зацвърча... И после - ред картофи, ред кайма, ред картофи, ред кайма... и с много червен пипер, и лютичка, и с магданоз... Точно както мама я готвеше. И отгоре с една дебела заливка. Ама с коричка така, зачервена, като я боцнеш, да е хрупкава...

... Цяла тава изядох, облизах си пръстите, ей. К'во като е Ню Йорк. То затова е сън - каквото искаш и където го искаш, там ще е...

... Така му разправям аз на Киро. Тогава му казах и за пирамидите..

А той - нямало пирамиди в Сингапур, луд съм бил...

... Що бе, Киро, да съм луд?... Нали ги видях? Бяхме в един бар, нависоко.

И цяла нощ ги гледахме през един голям прозорец. Ама то такъв прозорец - цяла стена. И отгоре - малки къдрави перденца, тънички едни такива, лъскавички, красота... А насреща - пирамидите! Седим си, пием си коктейлите с гаджето, мълчим си и ги гледаме... И те ни гледат...

... Ама те лилави, огромни, като че ореол имат. Топли такива едни.

Тогава си мислех. Ей, това пирамидата е като жива. Не е камък, а като човек е... И все като че нещо да каже, а мълчи ли, мълчи. Пред пирамидата не можеш да говориш. Каквото и да кажеш пред пирамидата, все глупост ще е. Че тя всичко знае. Ама не казва... Чака ни да поумнеем... И пред нея си малък, малък. Като мравки сме всички до пирамидата... Не като мравки, като въшки сме...

... Току я напълзим ние човеците, а тя ни гледа сеира, щото толкова е голяма, че ха е мръднала, ха ни е изпомачкала и ни е затрила всичките... И на върха на пирамидата има златен конец. С него е вързана за небето... Някъде горе в небето...

... А Киро ми вика, никакъв конец нямало, пирамидите не са хора, а са камъни. И не са в Сингапур, а са в Египет.

Измислял съм си, луд съм бил...

... Не се излагай, бе Киро, викам му. Аз като ти казвам, че има в Сингапур, значи има. Моите пирамиди са там. Щото в Сингапур всичко има.

... Загубен човек си ти, Киро! Кат' четеш във вестника, че Елвис е жив, вярваш, а? А за пирамидите не вярваш. Луд съм бил... И че н'ам коя певица си удължила краката с пет сантиметра, пак вярваш, а? И цъкаш ли, цъкаш... И си мислиш дали няма да стане и на твойта Гинка да й ги удължат краката. Може и т'ва да сънуваш, де да те знам, както си я влачиш по сънищата..

... Ама аз да ти кажа - няма да стане, Киро! Мен ако питаш - направо цялата да ти я сменят Гинка. Гле'й да прочетеш във вестника. С нова... И новата да не си червисва тъй устата, че гадост голяма! И да не врещи такава, че ми писват ушите...

... Бе... , к'во ли ти обяснявам и аз. К'вото искаш, т'ва си сънувай. Тътри си Гинка до второ пришествие.

К'ъв човек си ти бе, Киро! Тъпчеш се в панелката, дето е отесняла от хлебарки, сутрин им душиш на всички комшии миризмите, а не щеш поне насън да идеш в Сингапур - да видиш какво е красота, какво е свобода!...

После те мачкат в автобусите, отиваш на пазара, и там те правят на идиот, върнеш се вкъщи и що мислиш - насреща ти - Гинка!

А за пирамидите не вярваш...

Ех, Кирооооо, Киро... Пък вземеш и набиеш кучетата... И що си ги взел тез кучета, като ще ги биеш? То кучето е човек, то не е животно.

И хем цял ден му гледаш на шефа си пъпчивата мутра, после и насън пак него гледаш... И като се събудиш, ти се иска да не си жив...

Сингапур е спасението, Киро-о... И сънищата! Там всичко има. Каквото поискаш - всичко има! Всич-ко! И го живееш като истинско... Ама ти, като не щеш - стой си тук! Най-много до попарата на баба си да стигнеш.

... Така му казах аз на Киро.

... Той ще ми каже, че няма пирамиди в Сингапур...

... Луд съм бил!...

3.

... Изморен съм нещо днес... Като разглобен съм...

Не, хубаво си спах, обаче цяла нощ съм щракал с пръсти. И плясках, и тропах. Насън, де. Гледай - ръцете ми сини. От щракане - ей, така...

И аз като се събудих, и аз се почудих, да знаеш... Бе гледам - сини ми ръцете... После се сетих - от щракането е... Ей така... Цяла нощ!!!...

... Обачеее, много хубав беше тоя сън. И плясках, и тропах... Голямо куфеене падна... Довечера съм решил да си го продължа... Такова нещо, братче-е, не е за спиране. Нищо не знаеш ти. Ехх... Голям кеф, казвам ти...

... Само накрая се нервирах... Не, че се нервирах, де, ами малко мъчно ми стана... Докривя ми...

Що ли? А, ще ти кажа, що да не ти кажа. То не че е нещо, ама... Да си тръгне тя точно на най-хубавото...

Абе, това жените са чудна работа. Човек не може ги разбра. Най, ама най когато не трябва, точно тогава си отиват. Защо така?... Даже и в съня си отиват. Това аз не го разбирам...

Да си тръгне тя точно на най-хубавото. Обръщам се и нея я няма...

Това не съм го очаквал, да знаеш... А може пък да не е чула... Така си мисля. То... знам ли и аз какво да мисля, де... Пък ще взема да я питам. Само дано пак да дойде. И ще я питам. Може да не е чула...

... А иначе, братчеее, такъв сън не съм сънувал! И сега да умра, ей в тоя момент да умра, няма да ме е яд, щото най-хубавия сън вече съм си го изсънувал...

... Бяхме с нея на един плаж в Сингапур. Лиу се казва. Не-е-е, не плажа, бе!

ТЯ се казва Лиу. Аз така й викам, иначе не знам как й е името. И не съм я питал, де...

Ами тя не говори, бе, човек. Как да ми го каже, като не говори. Тя само ме гледа, с едни такива очи... И аз я гледам... Ехх... Никой, никой не ме е гледал така. Ни-ко-га! Всичко си разбираме - гледаме се и всичко си казваме... Всич-ко!!! И като си разбираме всичко без думи, за какво ни е да си говорим? Мм?

... И знаеш ли к'во? Като няма думи, не се и лъжем... Щото как да излъжеш без думи? То в думите е цялата работа. Нали от тях идва лъжата - от думането?

... Ама Лиу е чудно хубаво име, а? Такова едно издължено, мяукащо, като малко котенце. Едно такова... като връвка на балонче, нали? Що се смееш?... Нежно е, ей затова й викам аз Лиу. А тя и само на Лиу прилича. Друго име не й отива... Мислил съм аз... Ох, ти не знаеш колко е хубава Лиу...

Само да не беше станало така накрая...

... Та ти разправям, лежим си ние на плажа с Лиу и гледаме луната. Обаче ти не знаеш каква е луната в Сингапур, брат ми... Такова нещо ти не си виждал. Такава една голяма, като медена пита голяма. Пълна. Цялата със злато, чак оранжева. Като залез, обаче е луна. И върху морето - като изсипано злато такова, на чертички. Да, да, като наръсено стои.

Върху морето... Отразява се... На чертички.

Има една такава картина, гледал съм я... Не може да не я знаеш.

Красота, ти казвам, братче... Красота неземна!

... Да... И лежим си значи ние с Лиу на пясъка... А пък какъв пясъък - като плюш. Пипнеш го и ръката ти се плъзне - нежен, топъл..., такъв един като кожа. Като на Лиу кожата - свети като коприна. Моята Лиу е светлината!!!... И луната ни гледа отгоре... Над морето...

И люляк... И как мирише! Ей, това люлякът е като мечта, да знаеш...

... Е не знам, човече, казвам ти, че имаше люляк! Да, бе - истински люляк.

Да, на пясъка, до нас, на плажа в Сингапур... Имаше люляк и толкова!

... А Лиу до мен и душата ми пълна, разбираш ли? Като я гледам, чак ми иде да заплача... Такава красота. А луната капе на мънички капчици по моята Лиу и тя цялата свети, свети, разбираш ли, братче... И тихо, чувам си мислите чак... И наум си казвам - ей, ето това е щастието!

Луна, люляк и Лиу... Лиу, луна и люляк.

... А Лиу ме гледа с онези очи. Разбрах какво ми каза... Всичко ми казва тя... Тихо, без думи... Каза ми: "Ей това е щастието!"... И аз я гледам и ми се иска никога да не се събуждам. Никога... Милата ми Лиу... Хубавата ми, единствената ми Лиу... И то-о-очно посягам да я погаля...

... И изведнъж чувам отнякъде "Дъу! ...дъу, дъъу... дъу-дъу... дъ-дъъуу..." Ама яко едно такова - рокаджийско! Паднах си, братче... А то се засилва, като изпод земята иде - нали се сещаш?... Лелеееее, как се изкефих! Сега, викам си - и Джимàрата да се яви - еей, т'ва ще е велико!!!... Как кой, бе - Джими Хеттрик!...

Добре, де, майтапя се - не Хеттрик. Хендрикс!...

... А то продължава Туп-ту-дуп! - ей така, ма яко! И аз почнах да щракам с пръсти. Ей така!... Ей от т'ва ме болят днес ръцете. Да!... Ама много яко, ти казвам... А то - Ту!... ту-дуп!... Еееййй!!!

А аз щракам с пръсти. Така. И пляскам. Ти сега тропай!... Точно така - ти щракай и пляскай с ръце, а аз да ти покажа как се държи баса!!!

Щото знаеш ли к'во стана?

Изведнъж започва, братче - дъу, дъу, дъъу!... дъу, дъу, дъ-дъу!!!! Яки жици...

И!... Що да видя! Над морето, братче - пушек!

Истина, бе, човек - Дим над водата! Над морето, ей, човеко!!!

Истински дим над водата...

СМОООООООУК ОН ДЪ УООТЪЪЪЪЪР!!!!

... А онова отдолу - дъ-ръ-дър-ъдър - ама яки жици, братче-е-е!!!

Сети ли се?... Пърпъл, ей!!! Няма лъжа... Точно така.

Е-е-ей, страшно е т'ва парче, нали?

Бе как няма да го знаеш, бе, т'ва е най-великото парче, човече-е-е, това е свободата, да знаеш!... СМОООООООУК ОН ДЪ УООТЪЪЪЪЪР!!!

Е, викам си - сега ще ми се пръсне сърцето от щастие.

Щото ти представяш ли си? Лиу, луна, люляк и дим над водата...

Повече не ми трябва на мен. Така си викам.

И като поглеждам - Лиу я няма. Няма я. Разбираш ли?... Отишла си...

Да, бе, няма я и това е...

... И аз не разбрах защо... Де да знам какво стана... Мисля си, може пък да не е чула. Да знаеш, само т'ва може да е... Щото, ако чуе т'ва парче, как така ще си иде?

... Да видиш ти дим над водата и да чуеш ти СМОООООООУК ОН ДЪ УООТЪЪЪЪЪР!! - ти ще си тръгнеш ли? Ммм?... Никога, нали?... И аз така.

... Еей, ти пък сега... Добре, де, няма повече. Е, и какво като пея?

Голяма работа, че ни гледали хората. Майната им!...

Хората. И аз ги гледам, ма хич не им пука. Гледали ме...

... Хората, братче, най обичат да гледат и да приказват... И все в грешна посока гледат. Или пък сеир гледат. А като почнат да приказват - еша си нямат... И ангел небесен да си - пак ще намерят за к'во да те приказват...

... Ти пък!... Не се стягай, бе човек!...

Мноо важно - ми да гледат... Пея си, лошо нема... К'во толкова им преча? Да пея нещо срамно, нещо кофти - разбирам... А то -

СМОООООООООООООООООООУК ОН ДЪ УООТЪЪЪЪЪЪЪЪЪР...

И отдолу яки жици, братче - дъу-дъу-дъуууууууу!!!... Е т'ва е истината, тва е свободата, ей!

... Пречел съм им. Аз им преча, видиш ли!... Ама ако им запея некоя мощна чалга - ей така - ча-ка-ра-ка, няма да им преча, нали? Хич даже няма да им преча, че и на бис ше ме викнат...

СМОООООО...

... Добре, де... Млъквам. Тръгвам си, бе. Споко!

... Мен ме гледали... Пречел съм им...

Ама ако им дойде некой, дето хем е с брада и мустаци, хем се облякъл в рокля, ше го гледат и ше му се радват, а? Хората... Гледали... И като все намират к'во да приказват, ама няма да му кажат - чшшш, альоооооу, я да се държиш прилично?!?... А? Ама не му казват. Щото не им пречи... И звезда международна може да го направят, я... Кат' нищо... Да им свети в нощта! Халал да им е! Наш'та гордост - хем е с по-хубава брада от Фидел Кастро, хем е с по-хубава рокля и от Английската кралица...

... Аз съм им пречел... Гледали ме били... Бе мАни, бе...

А що не гледат ей оня там през две маси? Дето от един час дудне простотии и псува, та чак цветята увехнаха, а?... Ама не го гледат. Щото са свикнали, затова. На всекакви простотии са свикнали! Зат'ва не им пречи.

... А на мен пък ми пречи!... И оня с роклята и той ми пречи... И тоя ми пречи... Еееей, ти!... Млъ̀кни малко, бе!...

... Гледали ме били... Да гледат!

СМОООО...

... Споко, тръгвам си... Що ме удряш, бе!... Бе я не ме ритай!... Тръгвам си, де...

Бе не ме блъскай, ти казвам, бе!

СМО...

Що ме блъск...

2005

© Антоанета Добрева
=============================
© Електронно списание LiterNet, 19.01.2008, № 1 (98)