БРАТ МИ

Антоанета Добрева

web

Брат ми е най-силният човек на света. Когато се счупи печката, той я вдигна сам и я изхвърли на двора. После купи един котлон и сега ми пържи същите мекици, каквито правеше майка. Брат ми готви и най-вкусните варени кренвирши. Майка умря миналата година. Почна да повръща и батко викна бърза помощ. Брат ми има телефон и когато го търсят, телефонът му свири много хубава музика. Брат ми е много голям.

Като дойдоха от бърза помощ, първо се скараха, че батко казал грешен адрес и улицата била кална. Нашата улица е винаги кална, само през лятото изсъхва. Около нас има много големи блокове и нашата къща е единствена. Като си играя на двора, гледам блоковете, а вечер всичките им прозорци светят. Става много светло и тогава не палим лампата вкъщи. Така си стояхме вечер, без да палим лампата и беше много светло. Мама беше стара и нямаше зъби. Брат ми има най-хубавите зъби. Той казва, че и моите са такива. Има и дълга черна коса като на майка. Майка имаше черна коса. Ние с брат ми си приличаме. Той казва, че сме имали още един брат, но той умрял, преди да се родя аз. А баща ни избягал, аз като съм се родил. Аз съм най-малкият. Онзи ми брат бил по-голям и от бебето. Бебето е сестра ми. Тя е по-голяма от мен, но все лежи и затова й викаме бебето. Брат ми каза, че е болна и все така ще лежи. Лежи на едно малко легло и по цял ден си смуче пръстите. Затова ръката й е подута, а пръстите й са сини и набръчкани.

Като дойде бързата помощ, мен ме накараха да стоя на двора. Нещо викаха вътре, но не разбрах какво. Сигурно заради бебето. Чух само "мизерия, мизерия". После питах брат ми какво значи мизерия, а той не ми отговори, само махна с ръка. Като си отидоха, мама вече спеше, а батко каза, че са й сложили инжекция и утре ще я заведе в болницата. На сутринта не я заведе в болницата, защото беше умряла.

После дойдоха да вземат бебето. Най-страшна беше една дебела жена. Цялата беше като надута, пръстенът й имаше голям червен камък и се беше впил в малкия й пръст. Гласът й се извиваше нагоре и много се караха с брат ми. Той й крещеше, че няма да я дадем. Аз бях навън с котката. А дебелата жена крещеше, че сестра ми нищо не разбирала. А на мен ми се струва, че може и да разбира, защото когато изнасяхме мама с ковчега, тя плака най-силно.

Вечер брат ми си слага едни много хубави обици, слага си червило, облича си едни други дрехи и излиза. Косата му е пусната и е много красив. Брат ми е най-хубавият. Искам и аз да имам такава дълга коса, но той не дава. Каза, че догодина ще тръгна на училище и ще ми купи телефон. На училище било много хубаво. Мама чистеше в училището, където учеше той. Сега каза, че и мен ще ме запише там. Като умря мама, батко започна да работи нейната работа, но после спря. Само през деня продължаваше да чисти входове в блоковете наоколо. И аз ходех с него и чистехме заедно. Сега вече не. Сега вечер той излиза да работи нещо друго. Една сутрин видях, че окото му е синьо, а от носа му тече кръв. Каза, че през нощта, като носел нещо на работата, спънал се и паднал по стълбите. Брат ми е много силен и затова го карат да носи най-тежките неща.

После взеха бебето. Ние не го давахме, но дойдоха с една кола и го взеха. Брат ми го изнесе сам с леглото навън, после го взе на ръце, полюля го малко и им го даде. Бебето пищя много, а ние плакахме. Леглото остана на двора. Сега там спи котката през деня. Батко каза, че ще отидем да видим сестра ми, но не каза кога.

Сега сме само двамата. Дебелата жена идва пак у дома, но брат ми каза, че мен няма да ме даде. Брат ми е най-силният човек и знам, че няма да ме даде на дебелата жена. Дебелата жена каза, че не можело да стоя сам. А пък аз не съм сам... Преди през деня ходехме да чистим из блоковете и защото батко е най-силният човек на света, често го викаха да пренася разни неща. Затова онази сутрин окото му беше синьо, защото през нощта, докато носел нещо, паднал по стълбите.

Брат ми е най-силният на света. Сега през деня си е вкъщи и телефонът му често пее. А вечер, като отиде на другата работа, котката мърка до мен и заедно заспиваме. Когато батко се връща, чувам го как се мие в кухнята, после идва, маха си обиците и си ляга до мен, а котката отива да спи на леглото на мама. Брат ми ме прегръща и аз го прегръщам, той ми шепне "няма да те дам" и така заспиваме. Понякога се свива до мен и става по-малък, тогава сякаш аз съм баткото, тогава го стискам силно и му казвам: "Няма да ме дадеш, няма да ме дадеш"...

© Антоанета Добрева
=============================
© Електронно списание LiterNet, 02.12.2008, № 12 (109)