Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ПИСМОТО МИ

Антоанета Добрева

web

До
г-н Иван Костов,
г-н Петър Стоянов
и
всички лидери на партии в дясното политическо пространство.

ТУК

Уважаеми господа,

Тези дни, покрай изборите за президент, останах с впечатлението, че нещо като че ли ми се разсърдихте. Стори ми се, че народът отново е тъп, пак не ви е разбрал и пак не е гласувал правилно. Някак така излезе. И понеже съм част от тоя народ и част от синия електорат, у мен остана тягостното чувство, че лично аз съм ви обидила с нещо и сега сте ми сърдити. Това ме натъжава. Затова ви пиша, господа.

Добре е да изясним нещата и да няма сърдити накрая.
Аз ви разбирам, господа. И не ви се сърдя. Вече.

Разбирам ви например, че искахте да си припомните славното минало. Не ви се сърдя, че в предизборните клипове използвахте моменти от най-щастливите митинги на СДС. Да, онези хиляди хора, които стояха под дъжда, слушаха ви, пееха и ви вярваха, вярваха... Не, не ви се сърдя за тези кадри... Напротив! И аз понякога обичам така да разглеждам старите си снимки. Преди 16 години и аз бях млада и хубава. Сега съм само хубава. Но... Ех, приятно вспомнить...

Впрочем какво стана с онези хиляди хора от митингите? Къде се загубиха? Г-н Беронов събра гласове колкото един „Люлин”, струва ми се...

И за г-н Беронов не ви се сърдя. Разбирам ви... Вие бяхте така заети да изяснявате собствените си отношения, че навярно сте пропуснали дребния факт, че трябваше да избирам не партия, а личност. Сиреч - човек, когото познавам, или поне някога съм чувала... А вие ми предлагате г-н Беронов. Е...

Г-н Беронов, моите почитания. Слушах Ви как обяснявате защо сте приели да се кандидатирате за президент. Всичкото хубаво, но не биваше. Не биваше, г-н Беронов, не трябваше да приемате офертата... И тези приказки за обединената десница... Недейте така, г-н Беронов. Няма такова нещо. Те много отдавна се изпокараха. Трябваше да гледате повече и по-внимателно... Те отдавна не са обединени, поне от десетина години все нещо делят. Само първите им няколко години бяха горе-долу мирни. И много отдавна в кавгите им не става дума за чувства и идеи. Но аз ги разбирам. И не им се сърдя. Както е в семействата - разправиите обикновено са за пари. А при по-големите семейства - за много пари. А те бяха голямо семейство.

Нищо, господа. И за изборите не ви се сърдя. И аз правя глупости. Никак не е трудно. По-трудно е после, когато трябва да се замазват.

И какво казахте? Недостатъчни били ресурсите? Това не го разбрах. За кое? За предизборната кампания ли? Да не би да нямаше средства? Или късно разбрахте, или? Или увлечени в пазарлъци тези избори за президент ви изненадаха?

Нищо, поне признахте, че са провал. Обаче не, господа. Както каза г-н Явор Дачков - някой кара в насрещното движение. И правилно.

Това не беше провал, а истински челен удар, господа! А при челния удар, ако човек оцелее, задължително си прави жестока равносметка и заживява по нов начин. А пък ако не си я направи - напразно е оживял. Както се казва „Който не си научи урока, повтаря класа.” Само още нещо, господа. При челния удар обикновено виновен е водачът. Това е правилото.

Г-н Стоянов каза, че въпросът с оставките бил лесен. Сигурно... Сигурно е лесен. Г-н Костов пък каза, че нямало да подава оставка, защото вече го бил правил и имало лоши последици... Какви? Че не си спомням...

Изобщо не ви се сърдя, господа. И за тези 16 години, и за тях. То бяха първо грешки на растежа, после други грешки, иди си - ела си, обратни завои, тръгнах си - върнах се, после пак други някакви грешки... Случва се. Хора сме, всички грешим...

Обаче да се спъваме 16 години в едни и същи камъни... Ааа, не! Стига толкова. Без мен. Аз бях дотук.

Със здраве, господа.

Приятно ми беше.

Антоанета Добрева

 

P.S. Сега моля да ме извините, но ще бъда малко заета и няма да мога да ви обърна внимание. Не вярвам да ви липсвам. Впрочем приготвям едно интересно печиво - суфле от кисели ябълки с хрян. Обичам нови неща.

АД

 

 

© Антоанета Добрева
=============================
© Електронно списание LiterNet, 25.10.2006, № 10 (83)